Р Å  Ø  Å  Í  È  Å  № 1622

ãð.Ðусе, 08.10.2010ã.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ÐÓÑÅÍÑÊÈßÒ ÐÀÉÎÍÅÍ ÑÚÄ VI-ти граждански състав в ïóáëè÷íî çàñåäàíèå íà 30-ти септември през äâå õèëÿäè è десета ãîäèíà â ñúñòàâ :

                                                  Районен съдия: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА     

ïðè ñåêðåòàðÿ  Г.Г.,

кàòî ðàçãëåäà äîêëàäâàíîòî îò съдията БАЛДЖИЕВА ãð.äело № 2636 ïî îïèñà çà 2010ã., çà äà ñå ïðîèçíåñå, ñúîáðàçè :

            Ïðåäÿâåí å èñê ñ ïðàâíî îñíîâàíèå ÷ë.49, àë.1 îò ÑÊ .

Èùцата И.П.П. тâúðäè, ÷å ñ îòâåòíèка ñà ñêëþ÷èëè ãðàæäàíñêè áðàê íà 23.12.2005ã. От брака си имат родено едно дете – В., роден на ***г. В началото на семейният им живот започнала работа в „Свободна безмитна зона” гр.Русе като юрисконсулт, а ответника започнал бизнес, който не потръгнал и постепенно затънал в дългове. Твърди, че през м.септември 2009г. заминала заедно със съпруга си и сина им в Германия, за да участва в спечелена от нея стипендиантска програма, която била финансирана,  с продължителност до 31.05.2010г. – работен стаж в немски държавни институции, като форматът на програмата предвиждал стипендиантите да бъдат придружавани от членовете на семействата си, като за целта били отпуснати допълнителни финансови средства. Твърди, че ответникът не си търсел работа и не започнал такава, с аргумента, че ще стори това едва когато парите от стипендията й не им достигат. Неколкократно се прибирал в България във връзка със свои бизнес дела, а тя оставала сама с детето. Твърди още, че в периодите на неговото отсъствие при нея идвали нейната майка или бащата на ответника. Твърди, че през м.февруари 2010г. решили ответника отново да пътува до България за периода от 27.02.2010г. до 20.03.2010г., но този път заедно с детето, за да може то да се види със своите баби и дядовци и да може да остане по-дълго време. За пътуването били закупени билети, а престоя им бил уговорен да бъде при родителите й, тъй като семейното им жилище било отдадено под наем. Твърди, че малко след пристигането на ответника в България, същият инсенирал скандал в дома на родителите й, което станало в присъствието на детето, което наложило да бъде викана полиция и заедно с детето напуснал жилището. След проведен с ответника близо 2-часов разговор по телефона по повод случилото се, той й заявил че няма да се върне в Германия и детето ще бъде с него. Започнал да я обвинява, че е кариеристка и заради авантюрите си размъквала детето из Европа, като настоявал детето да остане да живее при него и  упражнявал върху й натиск с цел да се съгласи на неговите условия. Твърди още, че всичко това наложило връщането й на 25.03.2010г. в България. Отказът на ответника да й даде детето и поставеното от него условие, че за да бъде с детето трябва да отиде в неговия апартамент на ул.Тунджа, я накарало да отиде с него в апартамента, който вече бил освободен от наемателите, но се намирал в лошо състояние. Твърди, че ответникът постоянно й повтарял, дори и пред детето, че не е добра майка, държал й сметка защо изобщо се била върнала. Правел забележки пред детето да не го прегръща, защото го разглезвала така. Твърди, че грубото и арогантно поведение на ответника я накарало на 31.03.2010г. да заведе детето на лекар, а след прегледа – в дома на родителите си, където и до настоящия момент живеят. Счита, че с оглед действията на ответника бракът им е лишен от смисъл и съдържание. Не претендира за издръжка за себе си.

Моли съдът да ïîñòàíîâè ðåøåíèå, ñ êîåòî äà ïðåêðàòè брака ñ ðàçâîä ïîðàäè íàñòúïèëî äúëáîêî è íåïîïîðàâèìî ðàçñòðîéñòâî êàòî ïðèçíàå, ÷å âèíà çà òîâà èìà ñàìî îòâåòíика, да възложи упражняването на родителските права върху роденото през време на брака малолетно дете В. В. П., роден на ***г. на нея; като определи режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: на всеки три месеца по една седмица докато детето не е ученик, а именно през м.януари, м.април, м.юли, м.октомври, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката, като бащата вземе детето в първия ден от периода в 10.00 ч. и го върне в 18.00ч. в дома на майката на адрес: гр. Р., ул. „Ц. К.” .., вх.., а за времето, когато детето В. тръгне на училище – половината от всяка учебна ваканция; да осъди ответника да заплаща издръжка в размер на 200лв. месечно за В., считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва; да постанови след развода да продължи да носи фамилното име – П.. Не претендира ползването на семейното жилище, представляващо апартамент,  находящо се в гр.Р., ул.Т., №., бл.С., вх.., ет.., което е собственост на ответника, както и издръжка от съпруга си. Претендира и направените по делото разноски.

       Îòâåòíèкът В.Д.П. счита иска за развод основателен, но моли съда да предостави родителските права над роденото по време на брака им дете на него.   

   Ñúäúò, ñëåä êàòî ïðåöåíè ñúáðàíèòå ïî äåëîòî äîêàçàòåëñòâà, ïðèåìà çà óñòàíîâåíà ñëåäíàòà ôàêòè÷åñêà îáñòàíîâêà:

Ñòðàíèòå ñà ñêëþ÷èëè ãðàæäàíñêè áðàê íà 23.12.2005ã â гр.Русе ñ àêò №0847 от ñъщата äàòà на Община Русе. От брака си имат родено едно дете  – В. В. П., роден на ***г. От началото съвместния живот на страните се е развивал добре. В отношенията между страните, до заминаването им в Германия през есента на 2009 г. не е имало проблеми. Преди сключването на брака същите са имали дългогодишна връзка, прерастнала и узаконена посредством сключване на брак, а раждането на детето е била естествена последица на взаимните чувства и разбирателство между двамата. От свидетелските показания става ясно, че заминаването им за Германия през есента на 2009 г. е било взето като общо семейно решение. Поводът за заминаването на ищцата са спечелени от нея стипендии за работни стажове в немски държавни институции, а ответникът подкрепил тази възможност за професионалното й развитие и я придружил заедно с малолетното дете В.. Св.Ноева има непосредствени впечатления, че детето се е чувствало добре в Германия и е усвоило говоримо немски език бързо.  От показанията на св. П. – баща на ответника, се установява, че ищцата се е грижила за детето си ежедневно, така също за семейството, поддържала дома, включително е осигурявала изцяло финансовите средства за издръжката им. Детето е посещавало детска градина, майката го подготвяла за тръгване сутрин, пазарувала, готвела. По време на престоя им в Германия ответника на няколко пъти се е връщал в България сам, през което време ищцата се е справяла сама със задълженията си като работеща майка. Страните са планували общи пътувания във Франция през лятото, поддържали са добри социални контакти с приятели и роднини. Връщането на ответника с детето в България на 27.02.2010 г. е планирано с билет за обратно връщане в Германия на 20.03.2010 г. След завръщането си в България, ответника, без логичен довод и причина, при липса на адекватно обяснение отказал да се върне с детето в Германия в края на месец март 2010 г. Видно от показанията на св.Д. Н. и св. А.Х. това неочаквано стечение на обстоятелствата е накарало ищцата да се откаже от професионалните си ангажименти в Германия, въпреки негативите за нея, да се върне в България и да се заеме  с разрешаване на възникналите семейни проблеми и грижи за малолетното й дете. По делото не спори, а и от свид.показания се потвърждава, че страните по делото са във фактическа раздяла от края на март месец 2010 г.

Òåçè ôàêòè÷åñêè ïîëîæåíèÿ, ñúäúò ïðèåìà çà óñòàíîâåíè îò ñúáðàíèòå ïî äåëîòî ïèñìåíè доказателства è ãëàñíè äîêàçàòåëñòâени средства. Сúäúò кредитира последните като неоспорени и кореспондиращи с всички данни по делото.

       Ïðåäâèä èçëîæåíîòî ïðèåìà, ÷å áðàêúò ìåæäó ñòðàíèòå å äúëáîêî è íåïîïðàâèìî ðàçñòðîåí. Съдът намира, че вина за това негативно състояние има ответника, който с  поведението си е станал причина за отчуждението между съпрузите, настъпилия разрив в семейните отношения и последващата фактическа раздяла. Мåæäó ñòðàíèòå ëèïñâà âçàèìíî äîâåðèå è óâàæåíèå, îòíîøåíèÿòà íà áëèçîñò è îáùà íàñî÷åíîñò êúì èçãðàæäàíå íà ñåìåéñòâîòî èì ñà ïðåêúñíàòè îêîí÷àòåëíî è ïðåäâèä настъпилата ôàêòè÷åñêà ðàçäÿëà, íå ìîæå äà ñå î÷àêâà çàçäðàâÿâàíå íà áðàчната връзка. Ñúùàòà ñúùåñòâóâà ñàìî ôîðìàëíî, ëèøåíа å îò äúëæèìîòî ñïîðåä æèâîòà è çàêîíà ñúäúðæàíèå, ïðåäâèä êîåòî ñëåäâà äà áúäå ïðåêðàòåíа ñ ðàçâîä. Не се установиха факти, сочещи, че вина за разстройството на брака има и съпругата, която стремейки се към професионално развитие не е пренебрегвала интересите на семейството и детето си заради професионалната си реализация, а напротив всички нейни действия са свързани с осигуряване на една стабилна среда за семейството и детето.

Предвид уважаване на иска за развод, съдът следва да се произнесе относно родителските права върху роденото от брака дете, относно режима на лични отношения и издръжката му.

По отношение на родителските права спрямо детето съдът намира, че същите следва да се предоставят за упражняване на ищцата, за което и същата моли в исковата си молба. Безспорните факти са, че за него се грижи ищцата, тя полага грижи за отглеждането и възпитанието му, като се справя добре с родителските задължения, в който смисъл са и свидетелските показания на П.П., Д.П. и А.Х.. В този смисъл е и изразеното становище на социалните работници от Д”СП”- Община Русе, прието в с.з. от 05.07.2010г., а именно че майката е поела почти изцяло грижите за детето и адекватно отговаря на нуждите му. Предвид гореизложеното, съдът намира, че интересите на детето ще бъдат най-добре защитени, ако родителските права се óïðàæíÿâàт от майката.

Относно дължимата издръжка, съдът съобрази разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК, съгласно която родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК  размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на детето е 1/4 от МРЗ за страната.

 Безспорно е, че с увеличаване на възрастта на детето нарастват и нуждите му от храна, облекло и др., което налага увеличаване на средствата за задоволяване на материалните и духовни потребности. Необходимо е обаче, съгласно текста на закона, освен нуждите на детето да се вземат предвид и възможностите на родителите.

По делото не са представени доказателства относно доходите на родителите, но съдът приема, че същите са в работоспособна възраст и реализират поне МРЗ за страната. Не са представени доказателства бащата да полага грижи за друг низходящ. Предвид изложеното, факта, че майката полага непосредствените грижи за детето, съдът приема, че бащата следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка- 100лв., считано от датата на предявяване на иска -09.04.2010г., до настъпването на причини и условия за изменението й, ведно със законната лихва.

Следва да се определи и режим на лични отношения на бащата с детето. Като съобразява възрастта на същото, както и изразеното от ищцата желание и готовност да се възползва от предоставената й възможност за установяването й с детето в Германия по повод спечелената от нея стипендия за специализация по Европейско право съдът намира, че подходящ  е следния режим: на всеки три месеца по една седмица докато детето не е ученик, а именно през м.януари, м.април, м.юли, м.октомври, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката, като бащата вземе детето в първия ден от периода в 10.00 ч. и го върне в 18.00ч. в дома на майката на адрес: гр. Р., ул. „Ц. К.” .., вх.., а за времето, когато детето В. тръгне на училище – половината от всяка учебна ваканция.

Към ползването на семейното жилище, представляващо апартамент в гр.Р., намиращ се по ул.Т., №., бл.С., вх.. ет.., лична собственост на ответника, ищцата не е изявила претенции за ползването му и предвид това обстоятелство съдът не се произнася относно ползването му.

Никоя от страните не претендира издръжка от другата.

Съгласно разпоредбата на чл.53 СК, съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака, като така отпадна изискването при запазване на брачната фамилия да се дава изрично съгласие от съпруга, чието име се запазва. С исковата молба не е направено искане за възстановяване на предбрачното фамилно име от ищцата, поради което и на основание чл.326 ГПК съдът следва да постанови с решението си, че след развода съпругата И.П.П. ще продължи да носи брачната си фамилия П..

            Íà îñíîâàíèå ÷ë.329 îò ÃÏÊ â òåæåñò íà îòâåòíèкът å îêîí÷àòåëíàòà äúðæàâíà òàêñà за развода â ðàçìåð íà 50 ëâ., от която следва да се приспаднат 25 лв., внесени при завеждане на делото. Ñúùият äúëæè è äúðæàâíà òàêñà âúðõó èçäðúæêата в размер на 144.00 ëâ., както и 25лв. за допускане на развода.

            Съгласно правилото на чл.329 от ГПК в òåæåñò íà îòâåòíèка ñà и íàïðàâåíèòå îò èùöàта деловодни ðàçíîñêè в размер на 500.00 лв. – държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждание на особен представител.

            Ìîòèâèðàò òàêà, ñúäúò

                                                Р Å  Ø  È  :

            ÏÐÅÊÐÀÒßÂÀ ñ ðàçâîä ãðàæäàíñêèÿ áðàê ìåæäó И.П.П., ЕГН:**********,***, със съдебен адрес: гр.Р., ул.”А.”, №., адв.М.Г. и В.Д.П., ЕГН:**********,***, сключен íà 23.12.2005ã. â гр.Русе ñ àêò №0847 от ñъщата äàòà íà община Русе,  ÏÎÐÀÄÈ ÍÀÑÒÚÏÈËÎ ÄÚËÁÎÊÎ È ÍÅÏÎÏÐÀÂÈÌÎ ÐÀÇÑÒÐÎÉÑÒÂÎ.

            ÏÐÈÇÍÀÂÀ, ÷å âèíà çà íàñòúïèëîòî äúëáîêî è íåïîïðàâèìî ðàçñòðîéñòâî íà áðàêà èìà МЪЖЪТ.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете В. В. П., роден на ***г. на майката И.П.П..

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В.Д.П., ЕГН:**********, с детето В., роден на ***г., както следва: на всеки три месеца по една седмица докато детето не е ученик, а именно през м.януари, м.април, м.юли, м.октомври, както и 20 /двадесет/ дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката, като бащата вземе детето в първия ден от периода в 10.00 ч. и го върне в 18.00ч. в дома на майката на адрес: гр. Р., ул. „Ц. К.” .., вх.., а за времето, когато детето В. тръгне на училище – половината от всяка учебна ваканция.

ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН:**********, да заплаща на детето В., роден на ***г., чрез неговата майка и законна представителка И.П.П. издръжка в размер на 100.00 /сто/ лв. месечно, считано от 09.04.2010г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска

ÏÎÑÒÀÍÎÂßÂÀ ñëåä ðàçâîäà æåíàòà äà да запази и носи брачното си фамилно име П..

ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН:**********,*** да заплати по сметката на РРС сумата в размер на 25.00лв. - доп.държавна такса за допускане на развода и сумата в размер на 144.00 лв.- държавна такса върху присъдената издръжка.    

ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН:**********,*** да заплати на И.П.П., ЕГН:**********,***, със съдебен адрес: гр.Р., ул.”А.”, №., адв.М.Г. сумата в размер на 500.00лв. съдебни разноски.

           

Ðåøåíèåòî ïîäëåæè íà âúççèâíî îáæàëâàíå ïðåä Ðóñåíñêè îêðúæåí ñúä â двуседмичен ñðîê îò ñúîáùàâàíåòî ìó íà ñòðàíèòå.

                                     

                                                  

 

 

     ÐÀÉÎÍÅÍ ÑÚÄÈß :