О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен,
05.11.2020г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на пети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
като разгледа докладваното от съдията АД № 403 по описа за 2020г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 88 ал.3
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на по жалба на М.А.Т. с адрес ***, м-т „Язовир Тича“, срещу
Решение № 164/09.09.2020 г. на министъра на околната среда и водите, с което е:
1) оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Т. срещу
Решение № ШУ-03-ЕО/2020 г. на директора на РИОСВ – Шумен с преценка да се
извърши ЕО за изработване на ПУП-ПЗ с цел промяна предназначението на
земеделска земя за „Територия за курортни дейности“ (ОК) за изграждане на обект
„Жилищни сгради за постоянно ползване“, с местоположение: поземлен имот с
идентификатор 70398.201.137 по кадастралната карта на с. Сушина, общ. Върбица с
НТП: „Пасище“ и площ 3002 кв.м., местност „Топаз Тасла“, с възложител М. Т.; 2)
прекратено производството пред министъра на околната среда и водите по обжалване
по реда на глава шеста от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното
решение е незаконосъобразно като постановено при нарушаване на
административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона, поради
което моли да бъде отменено.
Излага съображения за неправилност на
извода на министъра, че обжалваното пред него решение не представлява
индивидуален административен акт и дружеството няма правен интерес от
обжалването му. С това решение се засягат права и интереси на участващите в процедурата
лица, затова за жалбоподателя като вносител на инвестиционното предложение
съществува правен интерес от обжалването му.
Шуменският административен съд, като взе
предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт, намира следното:
Подадената жалба
по своето естество представлява частна жалба по чл. 88, ал. 3 от АПК поради това, че е подадена против акт по чл. 88, ал. 2
във връзка с ал. 1, т. 3 от АПК.
Жалбата е подадена
в преклузивния срок за оспорване по чл. 88, ал. 3 от АПК от надлежна страна, която е засегната от оспорения акт, при наличие на
правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна.
За да приеме
сезиралата го жалба срещу решението на директора на РИОСВ - Шумен за извършване
на оценка на въздействието върху околната
среда по отношение на процесното
инвестиционно предложение за процесуално недопустима, министърът на околната среда и
водите е аргументирал теза, че обжалваният акт не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а част от процедурата по издаване на оценка за въздействие на околната среда
по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, т. е. само по себе си не засяга права и законни интереси на отделни
правни субекти, не съставлява отказващ или забранителен акт, не е свързано с
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. С решението за
преценка да се извърши ЕО не се слага начало, респективно завършек на
самостоятелна процедура по ЕО, то е междинен акт на процедурата по изготвяне на
ЕО. В този смисъл липсва годен за обжалване индивидуален административен акт,
което обосновава липсата на правен интерес от самостоятелното му обжалване.
Изрична възможност за оспорване на акт, с който е преценена необходимостта от
извършването на ЕО не е предвидена. Защитата на правата на засегнатите лица е
уредена в нормата на чл. 88, ал. 3 от ЗООС. По съображения в този смисъл сезираният министър е
достигнал до извода за недопустимост на подадената жалба и е оставил същата без
разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратил на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 21, ал. 5 от АПК.
Така постановеното
решение на министъра на околната среда и водите, представляващо процесуален
административен акт по чл. 88, ал. 2
във връзка с ал. 1 от АПК,
е законосъобразно.
Въз основа на постъпилата от възложителя документация по чл. 8а от
Наредбата за ЕО, директорът на РИОСВ-Шумен в рамките на своята оперативна
самостоятелност извършва преценка за необходимостта от извършване на ЕО, като
определя степента на значимост на въздействието върху околната среда. Органът
се произнася с решение, като възможните хипотези са две - да се извърши или да
не се извърши ЕО. В конкретния случай, с решението на директора на РИОСВ -
Шумен е преценено да се извърши ЕО, съобразно представената от възложителя
информация по чл. 8а от Наредбата за ЕО, критериите по чл. 85, ал. 4 от ЗООС и становищата по чл. 13 от Наредбата за ЕО.
Съгласно чл.88, ал.З във връзка с ал. 1 от ЗООС на обжалване по реда
на АПК като засягащи права и законни интереси на обществеността подлежат тези
актове по чл. 85, ал. 4 от ЗООС, с които е преценено
да не се извършва ЕО. Положителните решения по чл. 85, ал. 4 от ЗООС, каквото е оспореното, с които е преценено
да се извърши ЕО, по своето правно естество са актове по чл. 21, ал. 5 от АПК, подготвящи издаването на завършващите
производството административни актове по глава шеста, раздел втори от ЗООС.
Междинните и неокончателни актове в производството по ЕО по чл. 81 и следв. от ЗООС са необжалваеми. Решение № ШУ - 03 - ЕО /2020 г. на директора на РИОСВ - Шумен е основание за
започване на процедурата по ЕО и е част от тази процедура, която ще завърши с
издаването на административен акт по чл. 88, ал. 1 от ЗООС. Само становището по ЕО, което ще бъде издадено след провеждане на
процедурата и ще я финализира, притежава белезите на подлежащ на контрол
административен акт. Поради това неговата обжалваемост е изрично предвидена с
разпоредбата на чл. 88, ал. 3 от ЗООС. В този смисъл е наложилата
се съдебна практика /Определение
№ 13144 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10530/2017 г./.
Решението с преценка да се извърши ЕО е междинен, неокончателен акт в
производството по екологична оценка по чл. 81 и сл. ЗООС. Същият е част от
производството по издаване и изпълнение на крайния индивидуален административен
акт - становище по ЕО по чл. 82,
ал. 4 от ЗООС.
Направените доводи на жалбоподателя за немотивираност на обжалваното
решение, не променя характера му на решение по чл. 85, ал. 4 от ЗООС, което по своята правна същност е решение
за преценяване на необходимостта от извършване на ЕО и на основание чл. 88, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗООС е необжалваемо.
Оспореното решение за преценка на необходимостта от ЕО е част от
процедурата по извършване на ЕО съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК. С това решение не се слага край на административната процедура. То
е началото на процедурата по ЕО. Екологичната оценка на планове и програми
завършва с решението или становището по чл. 82, ал. 4
ЗООС след провеждане на изискващата се ЕО по чл. 84, ал. 2 от същия закон. В случая становището по извършване
на ЕО е крайният акт.
Съобразно характера на постановеното Решение № ШУ-03-ЕО/2020 г. за
преценяване на необходимостта от извършване на ЕО, процедурата по реда на глава
шеста, раздел втори от ЗООС не е приключила и същото не може да послужи като
задължително условие за последващото одобряване на плана, съгласно чл. 82, ал. 4 от ЗООС. Решение № ШУ-03-ЕО/2020 г. е междинен етап
от процедурата по ЕО, с което е изискано извършването на ЕО, като в цитираното
решение са поставени и изисквания към обхвата на ЕО, на основание чл. 14, ал. 4 от Наредбата за ЕО.
Актът е завършен, когато поражда правните си последици самостоятелно и
засягането на правата и интересите на жалбоподателя, следва да е резултат от
действието на самия обжалван акт, а не от следващ административен акт.
Следователно единствено при заключение за липсата на необходимост от извършване
на ЕО, решението да не се извършва ЕО ще се окаже крайният акт, с който
приключва процедурата по ЕО.
Процесното решение е междинен акт, постановен в процеса на подготовка на
издаването на крайния административен акт - становището по ЕО, което може да
съдържа позитивен или неблагоприятен правен резултат за заинтересованите лица,
включително за възложителя, т.е. при всички случаи издаването му засяга права и
законни интереси на определени правни субекти.
Преценката относно
необходимостта от извършване на ЕО се прави, като се определи степента на
значимост на въздействието върху околната
среда. Компетентният административен орган
се произнася с решение по необходимостта от извършване на оценката. Ако
административният орган прецени, че не е необходимо изготвяне на ЕО, то това
решение е крайният акт, с който приключва производството и затова този акт
подлежи на обжалване. Ако административният орган прецени, че е необходимо
извършването на ЕО, започва следващият етап от процедурата - изготвяне на доклад
по ЕО. Актът, с който се прави тази преценка представлява част от процедурата
по издаването на крайния акт. Самото решение за необходимост от извършване на ЕО
няма самостоятелно значение без акта по чл. 84 ал.2 от ЗООС.
За да е допустимо
обжалването следва обжалваният акт да отговаря на условията по чл. 21 от АПК
за квалифицирането му като индивидуален административен акт, което включва и
преценката дали не е налице отрицателното условие по чл. 21, ал. 5 от АПК, тоест преценката дали актът не представлява част от процедурата.
Както се обоснова по-горе, актът, обжалван пред министъра на околната среда и
водите, не отговаря на това отрицателно условие, т. е. налице са процесуални
пречки за обжалването му по смисъла на АПК, с оглед на това, че обсъжданото
решение на директора на РИОСВ - Шумен е етап от процедурата по изготвяне на ЕО.
При тази законова уредба, каквито и да са засегнатите с решението на директора
на РИОСВ - Шумен законни права и интереси на жалбоподателя, същите не могат да
обосноват различен извод, тъй като не променят характера на оспореното решение
като част от процедурата по ЕО, а неговият правен интерес се свежда до
своевременно и законосъобразно, с оглед на действащата нормативна уредба,
приключване на процедурата по ЕО. Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за оспорване на административния акт, за която компетентният
по-горестоящ административен орган следи служебно и при констатация за
отсъствието му следва да приложи правните последици по чл. 88, ал. 2
във връзка с ал. 1, т. 3 от АПК - да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по
обжалване на акта по административен ред, както е станало в случая.
По изложените
съображения, изводите на министъра на околната
среда и водите, направени в оспореното
пред съда Решение № 164/09.09.2020 г. на
министъра на околната среда и водите, съответстват на приложимия закон.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на М.А.Т. с адрес ***, м-т „Язовир Тича“, срещу
Решение № 164/09.09.2020 г. на министъра на околната среда и водите.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: