№ 23575
гр. София, 06.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С АНД. Ч
като разгледа докладваното от С АНД. Ч Гражданско дело №
20231110153509 по описа за 2023 година
намира следното:
За да са налице основания за отвод на съдията, следва същият да е заинтересован
от изхода на спора или да е в особени отношения със страна по делото, поставящи под
съмнения неговата безпристрастност. По настоящето дело такива данни няма.
Председателят на настоящият съдебен състав, след като съобрази
обстоятелството, че не е налице нито една от посочените в разпоредбата на чл. 22, ал.1
от ГПК хипотези, според които дори съдията е длъжен сам да се отстрани от по
нататъшното разглеждане на делото, намира, че искането на Г. В. Г., към което е
отправил и молба за уважаване процесуалният му представител адв. Х. Б. , с правно
основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК за отвод на председателя на състава следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
В молбата се твърди, че съществува основателно съмнение в безпристрастността
на докладчика по делото, тъй като е нарушен „принципа на независимостта“, т.е. съдът
трябва да е независим от страните.Съдията се обвинява, че води процеса само в интерес
на ответницата като се приемат само нейните тези, а се пренебрегват тези на ищеца
като дори не се обсъждат.Това поведение сочело на пристрастност и осведоменост по
случая извън изложените факти, дори поведението на съдията не зачита в частност
интереса на детето.Тези твърдения са неоснователни като видно от проведените до
момента процесуални действия съдът е дал възможност и на двете страни да участват
равнопоставено и да заявят своите доказателствени искания като се допускат само тези,
които имат отношение към предмета на делото, което е с правно основание чл.49 от СК.
Буди недоумение твърдението, че съдията е отказал да приеме и разгледа искане за
прилагане на новите разпоредби от Закона за домашното насилие, тъй като този закон се
разглежда в отделно производство! Твърди се, че не се допускат доказателствени
искания на ищеца, които счита, че са „релевантни факти по изясняване на обективното
1
действително положение и истина“.
Съдът намира искането за неоснователно по следните съображения:
Правното мнение, което страна има по отношение на относимите доказателства
по делото, недопуснати от съда, може да е причина или за инстанционна проверка на този
акт, или за искане по чл. 253 ГПК, но не е основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод на
съдията, неудовлетворил желанията на страната. В настоящия случай по никакъв начин
съдията не изразява предпочитание към някоя от страните, не познава нито една от
страните и не се намира в каквито и да е отношения с някоя от тях заедно с адвокатите
им. Не поддържа каквато и да е връзка с който и да е от тях. Допуска тези
доказателствени искания, които счита, че имат отношение към предмета на делото за
неговото правилно решение.
Изразеното и поддържано от ищеца е негово субективно мнение, касаещо
произнасяне по съществото на поставения за
разглеждане правен спор, което не обуславя наличие на основание за отвеждане на
съдията. В случая процесът е съобразен и изпълнен в съответствие със служебните
правомощия на съдията и не могат да бъдат основания за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
Не се твърди съдията да е употребил изрази, които да съдържат анализ на предмета на
делото и да показват формирано вътрешно убеждение по подлежащите на решаване
правни въпроси. Единствено ищецът е обсъдил доказателствата по делото, което е въпрос
по същество и навежда на мисълта, че единствената му цел е да се окаже натиск върху
съдията, за да се разпредели делото на друг съдия като се заобиколи принципа за случайно
разпределение на делата.
Изразеното и поддържано от Г. В. Г. не е подкрепено от конкретни факти, което не
обуславя наличие на основание за отвеждане на съдията.Доводите, изложени в молбата
досежно непълнота в протокол от с.з. будят недоумение доколкото страната не е
реализирала правата си по чл.151 от ГПК.Този пропуск също не може да бъде основание за
отвод. Произнасянето на съда по привременните мерки също не е основание за отвод, тъй
като не предрешава спора по делото и може да бъде изменяно от същия съд, но искане в
този смисъл не е правено от ищеца.“ Декларацията“ на съдията, че няма да постанови
споделено родителство, не е формално отношение, а спазване на законовата разпоредба,
която допуска споделено родителство само в споразумение между страните/вж.чл.59 ал.2
от СК/, по исков ред-не. Това е разяснено на страните от съда при насочване им да
сключат споразумение като по-благоприятно решение на делото за тях. За съда е неясно
твърдението, че съдията не се ръководи от най-добрия интерес на детето, вземайки
предвид постановените привременни мерки, то е видно, че в никакъв случай интересите на
детето, вкл. и на ищеца, не са увредени.
Съдът в случая не може да приеме за основателна причина за отвод душевното
състояние на ищеца и субективната му оценка, формирана след недоказани твърдения на
ответницата. Съдът по никакъв начин не е контактувал с ответната страна заедно с
адвокатите й, дори в досегашната си практика никога не си е позволявал такива контакти
2
извън съдебната зала. Изненадващо за съдията е твърдението, че е близка с приятелка на
ответницата, която е съдия в С и че нейният адвокат се е разбрал със съдията. На това
твърдение ще отбележа само, че не познавам съдиите в С, нито имам близки отношения с
който и да е от тях, а за това, че съм се разбрала с адвоката на ответника оставям без
коментар, за да не обидя ищеца, в частност адв. Б.. Само риторично ще попитам дали си
дава сметка в какво ме обвинява на принципа“една жена каза“.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдия С Ч – докладчик по гр. дело
№53509/2023 г. по описа на СРС, 83 състав с мотиви, че няма факти и обстоятелства,
обуславящи основателна причина за съмнение в безпристрастността на съдията.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис да се изпрати на Председателя на СРС, и на Инспектората към ВСС, на
които е изпратено копие от молбата за отвод вх.№29003771 от 29.05.2024г. на СРС .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3