Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.07.2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд гражданско отделение
На десети юни две хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана Ангелова
Като разгледа докладваното от съдията М.
Стаматов
гражданско дело № 6739 по описа за 2020 год.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „Тринадесета“ вр. чл. 357 и сл. КТ.
Образувано
е въз основа на искова молба подадена от В.С.Г., ЕГН **********,***,
с която претендира да бъде осъдено „А.С.“
ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление *** и
с адрес за кореспонденция: гр. С., пл. „П." № *, сградата на „П. Б. Ц.“, ет. * да му заплати сумата от 3000.00 лева - обезщетение за
оставане без работа за периода 19.03.2020г. - 20.04.2020г, и сумата от 3999,89 лв. - претърпени вреди
поради незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца след прекратяване на
сключен помежду им трудов договор от 03.04.2019г. през периода 13.05.2020г.- 19.06.2020г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба като обстоятелства, от
които произтича вземането е изложено следното: Ищецът работил в ответното дружество от 03.04.2019г. до 19.03.2020г. по трудов
договор от 03.04.2019 г. на длъжност „програмист, софтуерни приложения“
съгласно НКПД от 2011г. 25146001 /старши програмист мобилни приложения/.
Мястото на работа било определено в чл. 2 от трудовия договор в гр. В. На 19.03.2020г. около 20:00 часа получил
по имейл предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение с посочено
правно основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ - закриване на част от предприятието или
съкращаване на щата. На 07.04.2020г. получил чрез куриер на „Е." трудовата си книжка и заповед №*-ТД/19.03.2020г. за прекратяване на
трудовото правоотношение. Работодателят му изплатил обезщетение за неспазен
срок на предизвестие по чл.220, ал.1 КТ, както и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2019/2020г. в размер на 13 работни
дни. На 11.05.2020 г. ищецът изпратил на „А.С." ООД трудовата си книжка,
за да бъде надлежно оформена от работодателя в част обезщетения с удостоверение
за банкова сметка, ***.05.2020г.
След завеждане
на настоящото производство ответникът заплатил по банковата му сметка обезщетение в размер на 3135,25 лева и
върнал трудовата му книжа чрез куриер на 07.07.2020г. Съгласно чл. 350, ал. 1 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен да впише в
трудовата книжка данните, свързани с прекратяването и обезщетенията последица
от него и да я предаде незабавно на работника или служителя. Обективното неизпълнение
на това задължение води до право за получаване на обезщетение. Вредите са
презюмирани от самия законодател и са нормативно определени в разпоредбата на
чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ - имуществени вреди са в размер на брутното трудово
възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване
на трудовата книжка. Общото правило на
чл. 84 ЗЗД се дерогира от специалните правила, установени в разпоредбата на чл.
350, ал. 1 КТ, която изисква работодателят незабавно да върне трудовата книжка
при прекратяване на трудовото правоотношение. В хипотезата, когато документът
не е у работодателя, той се предоставя от работника или служителя за отразяване
на необходимите данни, след което незабавно се връща. Работодателят е длъжен да изпрати документа
по пощата, ако е налице изрично писмено съгласие от работника или служителя за
това. Последното обаче е само условие за изпълнение на задължението по чл. 350,
ал. 1 КТ, съответно по чл. 6, ал. 2, изр. 2 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, но не променя момента, от който работодателят следва да изпълни,
нито условията, които трябва да спази, за да не се счита за забава от негова
страна задържането на трудовата книжка. Работодателят не трябва да бъде поканен
да върне трудовата книжка, за да изпадне в забава. След като трудовата книжка
се е намирала в работодателя, той е бил длъжен в деня на получаването да оформи
същата и да му я върне. При положение, че към посочения момент работодателят не
е изпълнил тези свои задължения, той е бил длъжен да я върне по пощата или да
изпрати писмо, в което да изиска указания как да бъде върната. Едва от датата
на поканата работодателят не би бил в забава и само тогава задържането на
книжката не би било незаконосъобразно. Нетното му трудово възнаграждение е в
размер на 3000.00 лева, включващо и допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит. Обезщетението по чл.226, ал.2 от КТ за месец
май 2020г. се претендира в размер на 1857,14 лева, получено при разделяне на
нетното трудово възнаграждение на средномесечния брой работни дни през
съответната календарна година и умножено по работните дни за периода
13.05.2020г. - 31.05.2020г. (13 работни дни). Обезщетението по чл. 226, ал.2 от КТ за месец юни 2020г. е 2142,75 лева за периода 01.06.2020г. -19.06.2020г.
(дата на подаване не исковата молба в съда; 15 работни дни). Претендират се разноски.
От
ответника, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба, е постъпил
отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който се оспорват
предявените искове. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ по
отношение и на двата осъдителни иска по чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 226, ал. 2,
във вр. с ал. 3 от КТ. Сочи, че процесната заповед (№ 016-ТД/19.03.2020) е връчена
чрез Е. на ищеца на 07.04.2020 г.
Срокът за търсене на обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ и чл. 226, ал. 2 от КТ
е изтекъл към датата 20.05.2020г. - първият работен ден, след 19.05.2020г., а
исковата молба е входирана в деловодството на съда на 19.06.2020 г., което е
точно един месец след изтичане на давностния срок по чл. 358 от ГПК. Евентуално
сочи, че е заплатил обезщетението за оставане без работа на 07.07.2020г. чрез
превод на парична сума в размер на 3 135.25 лева. Евентуално твърди, че работодателят е изпълнил
коректно предвиденото в разпоредбата на чл. 350, ал. 1 от КТ, като при
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е вписал данните, свързани с
неговото прекратяване и съответно е предал трудовата книжка незабавно на
работника - на 07.04.2020г. ищецът е получил чрез куриер своята трудова книжка
и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. В декларацията изпратена
на 11.05.2020г. от ищеца ведно с трудова
книжка по никакъв начин не е предявил конкретно искане за връщане на така
приложената трудова книжка или указания за начините на нейното връщане.
Евентуално сочи, че оформянето на книжката е било обвързано с изплащане на
обезщетение, а забавянето му се е дължало на извънредното положение в страната,
въведено в Р. Б. на 13 март 2020г. поради пандемията.
Незабавно след изплащане на самото обезщетение от страна на
работодателя на 07.07.2020г. трудовата книжка на ищеца е надлежно заверена и
изпратена на 08.07.2020г. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание от
21.01.2021г. искът за сумата
от 3000.00 лева - обезщетение за оставане без работа за периода 19.03.2020г. -
20.04.2020г, е оттеглен от страна на ищеца
и с определение на съда от същата дата производството в тази му част е
прекратено.
Съдът, след
като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От
писмените доказателства, заверени
за вярност
– трудов договор; Заповед № ****/19.03.2020г.; предизвестие; декларация от 11.05.2020г.;
товарителница; декларация – искане по чл. 222, ал. 1 КТ; Декларация от В.С.Г.;
имейл кореспонденция; обратна разписка по пратка № ****
Удостоверение изх. № **/21.04.2021г.
и Служебна бележка № ***/21.04.2020
г. от „С. Ф.“
АД; препис от Трудова книжка на В.С.Г.; Справка за актуалното състояние на
действащи трудови договори за периода 13.05.2020г. - 07.07.2020г.
и Справка -данни за осигуряването на В.С.Г. ***; платежно
нареждане от 07.07.2020г., се установява,
че: на 03.04.2019г. между В.С.Г. и „А.С.“ ООД бил сключен трудов договор за извършване на
работа на длъжност „програмист, софтуерни приложения“ съгласно НКПД от 2011г.: 25146001 /старши програмист мобилни приложения/. Трудовото възнаграждение било определено
на 3000 лв. нетно, с място на работа в гр. В.
Договорът бил
прекратен считано от 19.03.2020г. след предизвестие от страна на работодателя
получено на същата дата поради закриване на част от предприятието
или съкращаване на щата. На 07.04.2020г. В.С.Г.
получил чрез куриер трудовата си книжка. На 09.04.2020г. В.С.Г.
сключил трудов договор със „С. Ф.“ АД, като постъпил на работа на 21.04.2020г.
при основно трудово възнаграждение от
4740лв. От страна на новия работодател на ищеца били заплащани
осигурителни вноски. На 12.05.2021г. „А.С.“ ООД получило
по куриерска фирма декларация от В.С.Г., че в периода 19.03.2020г. - 20.04.2020г. не е бил на работа по трудово
правоотношение с искане за парично обезщетение за този период на основание чл.
222, ал. 1 КТ. Към декларацията била приложена трудова книжка, за да бъдат
вписани в нея обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетението. На 07.07.2020г. В.С.Г. получил по банков път сумата от 3135,25 лева и трудовата си книжка по куриер.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, Варненският районен съд, приема от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 КТ.
В съответствие с правилото на
чл. 154, ал.1 ГПК на ищеца е доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата относно прекратено трудово правоотношение;
уведомяването на работодателя при изпращането на трудовата си книжка, вкл.
какви указания е дал за връщане на книжката му. Респ. ответникът следва да установи изпълнение на задължението му надлежно да попълва съответните
обстоятелства в трудовата книжка на работника и да му я предостави по
месторабота или по пощата; евентуално липсата на претърпени вреди от работника.
По делото е прието за безспорно обстоятелството, че между
страните бил сключен трудов договор от 03.04.2019г. по който ищецът работил
при ответника от 03.04.2019г. до 19.03.2020г. на длъжност „програмист,
софтуерни приложения“ съгласно НКПД от 2011г.: 25146001 и прекратяването му със заповед №**/19.03.2020г.,
получена чрез куриер на 07.04.2020г., оформена и попълнена трудова книжка; че
на 12.05.2020г. „А.С.“ ООД получил по куриер отново трудовата му книжка, за да
бъде попълнено получаването на обезщетение от работника за оставане без работа
и връщането й на работника на 07.07.2020г.
Трудовата книжка е основен удостоверителен
документ и нейното задържане осуетява удостоверяване на множество факти,
свързани с трудовото правоотношение. Целта на разпоредбата е да гарантира, че
ще бъдат обезщетени вредите, които работникът или служителят ще претърпи в
случай на задържане на трудовата им книжка. Последното неминуемо създава пречки
по отношение на работника или служителя да встъпи в ново трудово правоотношение
и е предпоставка за възникване на вреди.
Съобразно дадените задължителни указания от ВКС към т.1 от ТР № 1/2019г. от
02.12.2019 год. на установяване подлежат
следните елементи на фактическият състав на незаконното задържане: 1)
прекратено трудово правоотношение; 2) незаконно задържане на трудовата книжка;
3) претърпени вреди; 4) причинно-следствена връзка между незаконното задържане
на трудовата книжка и претърпените от работника или служителя вреди.
В настоящия случай трудовото
правоотношение е прекратено на 19.03.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2
от КТ, което обуславя наличието на първия елемент.
Ищецът се позовава на
незаконосъобразно задържане на трудовата си книжка след прекратяване на
трудовото правоотношение, но на първо място следва да се отбележи, че по делото
безспорно се установява, че след прекратяване на трудовото му правоотношение
трудовата му книжка е била върната. Това обстоятелство е достатъчно основание
претенцията, която ищецът основава на фактическия състав на нормата на чл. 226
ал.2 и ал. 3 КТ да бъде отхвърлена.
Ако се приеме, че цитираната норма е меродавна
за всяко задържане на трудовата книжка, следва да се има предвид, че съобразно цитираното ТР, за да се освободи
работодателят от последиците на забавата си при връщане на получена трудова книжка след прекратяване на трудов договор, той следва да
изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж като
съобщи на работника или служителя
с писмо с обратна разписка кога следва
да се яви,
за да получи
лично трудовата си книжка. Работодателят
е бил длъжен след получаването на трудовата книжка да попълни съответните данни
и да покани работинка да я получи или да посочи адрес за получаване по
пощата. В конкретиката на настоящото
дело от значение са обаче и фактите, че в случая предмет на делото е вписване
на заплатено обезщетение за оставане без работа след прекратяване на трудов
договор по чл. 222 ал. 1 КТ, т.е това обезщетение е следвало да бъде изискуемо
и съответно платено, за да бъде вписано и в трудовата книжка Съобразно чл. 228 ал. 3 КТ обезщетенията дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не
по-късно от последния ден на
месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено,
освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане
на този срок
работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Така уредения падеж е неприложим с
случая, доколкото работодателят няма задължение да
следи за оставането без работа от работника в продължение на един месец и е
необходимо той да бъде уведомен за това, което в случая е извършено на 12.05.2020г.
По аналогия с цитираната норма обаче съдът намира, че следва да бъде призната
необходимостта от технологично време, в което работодателят да обработи това
искане на работника и да предвиди средства за изплащането му, което да е със
срок до края на месеца следващ получаването на уведомлението. При това
положение падежът за плащане на обезщетението по чл. 222 ал. 1 КТ е
30.06.2020г. Ако се приеме, че изискуемостта на това вземане настъпва на датата
на поканата, падежът му отново е бил отложен до 14.06.2020г. съобразно чл. 4 ал. 1 от Закон за
мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване
на последиците, според който се удължават с един месец от
отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време
на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или
изпълнение на задължения на частноправни
субекти. И при двете хипотези, книжката не е било
възможно да бъде попълнена с исканите данни, респ. върната на работника на
посочената от него начална дата на претенцията му – 13.05.2019г. От това
следва, че не се доказа незаконосъобразност при задържането.
В хипотезата на
чл. 226, ал. 3, пр. 2-ро КТ законът
презумира настъпили от незаконното задържане вреди, те са нормативно
определени и работникът не дължи доказването
им, освен базата, на която
се изчисляват. Изхожда се от разбирането,
че непредявяването на трудовата книжка
на работника от страна на
работодателя препятства работника да постъпи
на работа при друг работодател,
съответно да реализира трудов доход, засегнати са и осигурителните му права. Презумпцията е оборима. Увреждане няма, ако въпреки
непредаването на трудовата книжка, работникът започне работа по трудово
или служебно правоотношение (от времето, когато възникне новото правоотношение) - Определение
№399/22.05.2020 по гр.д. №1150/2020 на
ВКС;
Решение №
335 от 7.07.2003г. на ВКС по
гр. д. № 3118/2001г.; Решение
№ 606 от 27.10.2009г. по гр.д. №
908/2009г.; Решение № 519 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1741/2010г., IV г.о.
Настоящият съдебен състав споделя тази
практика на ВКС. В противен случай би се достигнало до нарушаване на принципа
за недопустимост на неоснователното обогатяване.
По настоящото дело от ответника са ангажирани доказателства за това, че
ищецът към момента на изпращане на трудовата книжка за вписване на
нововъзникналото обстоятелство – изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ,
вече е встъпил в друго трудово правоотношение със сегашния си работодател „С. Ф.“ АД – трето за спора лице и е
получавал по-високо трудово възнаграждение от получаваното при ответника. По
тези факти не се спори. От това следва, че дори да се приеме наличие на незаконосъобразно
задържане на трудовата книжка от страна на ответното дружество, то не е довело
до претърпяване на вреди от страна на ищеца. С оглед на гореизложеното,
претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78 ал.3 и ал. 4 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, посочени в приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ и банково извлечение - 1056 лв. Съдът намира за дължими и разноските
върху прекратената част от делото, доколкото съобразно горните мотиви, към
датата на предявяване на иска по чл. 222 ал. 1 КТ, ответникът не е дал повод за завеждането му и е платил
задължението за него преди получаване на исковата молба. С оглед направеното
възражение от страна на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира, че то следва, предвид фактическата и правна сложност, вида и обема на
извършените процесуални действия, да бъде намалено до минималния размер,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. на ВАдС - 680 лева без
ДДС или 816 лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.С.Г., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 КТ за осъждането на „А.С.“ ООД, ЕИК: ****** да му заплати сумата от 3999,89 лв. - претърпени
вреди поради незаконно задържане на трудовата книжка
на ищеца след прекратяване на сключен помежду
им трудов договор от 03.04.2019г. през периода
13.05.2020г.- 19.06.2020г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 4 ГПК В.С.Г., ЕГН **********
да заплати на „А.С.“ ООД, ЕИК: ***** сумата от 816 лева, представляващи разноски по настоящото
дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: