№ 344
гр. Велико Търново, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, V-ти състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета
година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при
участието на секретаря С.М. разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 656/2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителен процесуален
кодекс (ДОПК).
Същото е
образувано по жалба на „ФУ СИНГ“ ЕООД, представлявано от Лу Дай, чрез *** М.Б.,***, офис 11 против Решение по жалба
срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 169/16.10.2020г. на
директор на ТД на НАП В. Търново, с което е оставена без уважение и потвърдено
като законосъобразно Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С200004-022-0068219/01.10.2020г. на публичен изпълнител в отдел „Публични
вземания“, Дирекция „Събиране при ТД на НАП Велико Търново.
В жалбата
се развиват оплаквания досежно незаконосъобразността на решението и на
потвърденото с него постановление, налагащо обезпечителна мярка. Оспорва се
констатацията, че липсвали други годни обекти за обезпечение, като се изтъква
липсата на мотиви и анализ в тази насока. Сочи, че изземването на търговските
постъпления ще доведе до невъзможност длъжникът да осъществява нормално своята
икономическа дейност, респ. да плаща публичните задължения. Липсвала проверка
от публичния изпълнител при длъжника, както и конкретно описание на паричните
средства, върху които е наложено обезпечението. Твърди, че обезпечаването на
предполагаем, бъдещ и несигурен резултат от дейността на длъжника освен че е
неуредено в ДОПК, е противопоставимо и на трети лица със самостоятелни права.
Накрая оплакванията са обобщени с довода, че мотивите на ПНОМ, респ. тези в
потвърждаващото го решение на ответника, са по същество необосновани предположения,
които не могат да обосноват разпоредения правен резултат. Претендира
направените по делото разноски.
Ответната
страна – директорът на ТД на НАП гр. Велико Търново, чрез процесуалния си
представител ***К., заема становище за неоснователност на жалбата, като моли да
бъде потвърдено оспореното решение на директора на ТД на НАП - Велико Търново
като правилно и законосъобразно. Счита за неоснователни възраженията за липсата
на мотиви. Сочи, че дружеството има непогасени задължения в особено големи
размери и системно не обслужва дълга си, от сметките му не постъпват суми, а
част от недвижимите имоти са с тежести. Позовава се на разпоредбата на чл. 204
от ДОПК, регламентираща запор върху парични средства на длъжника. Основателно в
решението била направена връзка с чл. 215, ал. 1, т. 2 от ДОПК, предвиждаща
способ за принудително изпълнение върху парични средства на длъжника. Предвид
това публичният изпълнител е преминал към по-бързо ликвиден способ – запор на
парични средства, поради което мярката е подходяща и съответстваща на
обезпечителната нужда. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
след като прецени законосъобразността и обосноваността на оспорения акт с оглед
разпоредбата на чл. 160, ал.
2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и
служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК приема за установено следното:
В ТД на
НАП – Велико Търново е образувано изпълнително дело № *********/2019 г. за
събиране на дължимите от жалбоподателя публични вземания, установени с
декларации образец 6 за осигуровки и справки декларации по ЗДДС. Впоследствие
към ИД са присъединени и други вземания, установено с ревизионен акт и НП. Общият
размер на публичните задължения по изпълнителното дело към възлиза на 80232,17
лева.
Публичният
изпълнител е извършил анализ на имущественото и финансово състояние на
дружеството. От справи в ИКАР и други електронни регистри е констатирано, че „ФУ СИНГ“ ЕООД
разполага с две МПС, едното с дата на регистрация 1992г., за което е наложен
запор, а другото – мотопед, за който е преценено, че не е целесъобразно
налагането на такъв. Имотите на дружеството са с тежести, а от единствената
разкрита банкова сметка *** „Инвестбанк“ АД, за която запорът на НАП е първи по
ред, е постъпила еднократно сума. Впоследствие банката е уведомила приходната
агенция, че липсват наличности, поради което не са последвали други преводи.
Едновременно с това, публичният изпълнител бил установил, че задълженото лице
реализира голям търговски оборот. В търговски обект – китайски ресторант
„Пекинска кухня“ в гр. Велико Търново, е регистрирано фискално устройство № ZK112787, с
фискална памет № 50131842. Реализираният оборот за периода от 01.09.2020г. до
30.09.2020г., съгласно подадени 17 дневни финансови отчети „Z“ е в размер на
23 145.24лв.
С ПНОМ
изх. № 200004-022-0068219/01.10.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП – Велико Търново, на основание чл. 200 във вр. с чл. 204 и чл. 195, ал.
1-3 от ДОПК, е наложена обезпечителна мярка – запор на парични
средства на задълженото лице в каса, находящи се в горепосочения търговски
обект, регистриран в него фискално устройство № ZK112787, до погасяване на размера на установеното публично
вземане от 80 232.17лв. В мотивите на ПНОМ публичният изпълнител е приел,
че ще бъде затруднено събирането на горепосочените задължения, тъй като
притежаваните от задълженото лице недвижими имоти са с тежести, а тези, за
които НАП е първа по ред са недостатъчни за обезпечение; сметките на
дружеството са запорирани и няма постъпили средства, а същевременно задълженото
лице реализира голям търговски оборот, т.е. разполага със средства за
погасяване на дълга си, но не желае да извърши плащане; задълженото лице
системно не спазва данъчно-осигурителното законодателство.
На същата
дата е изпратено запорно съобщение № С200004-026-0046123/01.10.2020г., в което
е посочено, че се издава на основание чл. 204, чл. 232, ал. 5 от ДОПК и в което
е вписано, че на дружеството длъжник се налага запор на паричните средства в
каси, находящи се в търговския обект, посочен по-горе, в който е съответното
ФУ, до достигане на размера на публичния дълг от 80 232.17 лв. Разпоредено
е на основание чл. 232, ал. 5 от ДОПК постъпващите ежедневно парични средства
от предоставените от лицето стоки и услуги в този обект, включително и от
доставките на адреси, да бъдат превеждани от управителя му по точно
идентифицирана банкова сметка *** „Инвестбанк“ АД или по запорирана от
публичния изпълнител банкова сметка ***. Разпоредено е преводът на паричните
средства, постъпили в касите на длъжника съгласно дневните отчети от ФУ, да се
извършва от материалноотговорното лице до края на работния ден, следващ деня,
за който отчета се отнася. Накрая е налице и разпореждане, според което който
изплати на длъжника вземания въпреки наложения по съответния ред запор,
отговаря солидарно с него до размера на задължението с лихвата след плащането.
С
Протокол № С200004-027-0000748/01.10.2020г. е иззета установената фактически
към 01.10.2020г., 15:40 часа наличност на парични средства, в размер на 65лв.,
която е внесена по банковата сметка за принудително събиране на публични
вземания в ТБ „Инвестбанк“ АД. Сумата е разпределена за погасяване на част от
задълженията.
Срещу
постановлението в законоустановения срок е била подадена жалба пред директора
на ТД на НАП – Велико Търново с доводи, идентични с изложените пред съда. С
Решение № 169/16.10.2020 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново жалбата
е оставена без уважение и е потвърдено издаденото ПНОМ. Ответникът е намерил,
че са налице доказателства за изискуеми публични задължения, установени с
декларации обр.6, справки - декларации по ЗДДС, ревизионен акт и наказателни
постановления, като общият им размер е този, посочен в оспореното постановление
на налагане на обезпечителна мярка.
С оглед
на големия размер на задължението и факта, че имотите са с тежести, сумите са
недостатъчни да се удовлетвори дълга публичният изпълнител бил констатирал
наличие на обезпечителна нужда. Възпроизвел е и установената от публичния
изпълнител обстановка, според която дружеството генерира задължения, не
извършва плащания, а реализира обороти, като именно поради това с цел
обезпечаване на дълга на основание чл. 204 вр. с чл. 232, ал.5 от ДОПК е
издадено ПНОМ. Ответникът е намерил, че издаденият от публичния изпълнител акт
има мотиви, тъй като са изложени фактическите и правни основания за налагане на
допълнителни обезпечителни мерки. Намерил е за верен извода на публичния
изпълнител, че е налице обезпечителна нужда, тъй като наложените предходни
обезпечения не покриват задълженията, и тяхното събиране е затруднено. Прието е
за неоснователно оплакването на дружеството, че запорът на пари в касата бил
неопределен и липсвали доказателства за наличието им. Посочено е, че размерът
на дълга бил от 80 232.17 лева и в постановлението ясно било посочено, че
има действие до погасяване на размера на установеното и изискуемо вземане, като
ежедневно постъпилите парични средства следвало да се превеждат по банковата
сметка за принудително събиране. Изложени са мотиви, че запорът върху парите е
допустимо от закона средство за обезпечаване, понеже последните имали смесена
правна природа като движими вещи, ценни книги, материализиращи вземания на
издателя и законни платежни средства. Те били годен обект за обезпечение, ако
са индивидуализирани като местоположение и лицето, което ги държи, доколкото
останалите изпълнителни способи целели трансформирането на останалите вещи и
вземания именно в пари за нуждите на изпълнението, които нужди се
предохранявали с обезпечителния процес. В случая самото изпълнение върху
паричните средства се характеризирало с това, че не се провеждало осребряване,
а изпълнението било посредством предаването на парите, като изпълнението ще
продължи до размера на обезпечените вземания.
Решението
е връчено на жалбоподателя на 19.10.2020 г. Недоволно от него, „ФУ СИНГ“ ЕООД го е
оспорило пред АСВТ с жалба подадена чрез ответника на 21.10.2020г.
При така
установените факти, съдът намира следното от правна страна: Жалбата е подадена
от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в преклузивния 7 -
дневен срок, при спазване на принципа за задължително оспорване на ПНОМ по
административен ред съгласно чл. 197, ал.
1 ДОПК. Горното налага извода за нейната допустимост.
Процесното решение е издадено от оправомощен за
това орган в пределите на неговата компетентност, а именно - от териториалния
директор на ТД на НАП-Велико Търново.
Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал.
1 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са
изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти,
мотивирали териториалния директор на ТД на НАП – гр. Велико Търново да потвърди
обжалвания пред него акт.
От своя страна и обжалваното ПНОМ е издадено от
компетентен орган - публичен изпълнител в ТД на НАП – гр. Велико Търново,
съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни
реквизити. В постановлението са изложени фактическите основания, т.е.
юридическите факти, от които публичният изпълнител е почерпил упражнените от
него права.
Актовете
на приходната администрация обаче са постановени в нарушение на материалния
закон.
Според
разпоредбата на чл. 195, ал. 3, т. 2, предложение второ от ДОПК, обезпечението
се извършва с постановление на публичния изпълнител когато наложеното
обезпечение не е достатъчно след получаване на изпълнителното основание. Според
чл. 200 от ДОПК налагането на обезпечение се извършва от публичния изпълнител с
постановление за обезпечение. Това означава, че постановлението на публичния
изпълнител е процесуален акт, удостоверяващ реализирането на процесуално
действие налагане на определената обезпечителна мярка. Едно от изискванията за
формална законосъобразност на този процесуален акт е посочването в него на вида
на съответната обезпечителна мярка и на имуществото, върху което тази мярка се
налага - чл. 196, ал. 1, т. 6 от ДОПК. От логиката на закона следва и, че за да
е законосъобразно по същество, постановлението следва да налага конкретна и
нормативно предвидена обезпечителна мярка.
Предвидените
в ДОПК обезпечителни мерки са изброени изчерпателно и изрично /принцип numerus clausus/. Това изчерпателно изброяване се съдържа в нормата
на чл. 198, ал. 1 от ДОПК. Съдържанието и процесуалните правила за налагането
на тези изчерпателно изброени обезпечителни мерки, както и процесуалните
последици при валидното им налагане са разписани подробно в разпоредбите на чл.
200 - 207 от ДОПК, които систематично се намират в Раздел II от Глава 24 на
ДОПК, който е именуван „Обезпечителни мерки“. Друг вид обезпечения, за които да
важат различни процесуални правила за налагането им и различни процесуални
последици, са недопустими и противоречащи на закона.
В
процесният случай се претендира, че става въпрос за наложена чрез потвърденото
от ответника постановление обезпечителна мярка запор. Всъщност претендира се
налагане на запор на движими вещи, каквито несъмнено са парите в оборот, които
с оглед на двояката си правна природа представляват и законни платежни
средства. Това означава, че публичният изпълнител би следвало да наложи
обезпечителната марка, посочена като вид в разпоредбата на чл. 198, ал. 1, т. 2
от ДОПК и уточнена като процесуално действие и последица от извършването му в
разпоредбата на чл. 204 от ДОПК.
В
постановлението обаче е вписана обезпечителна мярка, която не е предвидената в
разпоредбата на чл. 204 от ДОПК от една страна, като от друга страна поради
липсата на обезпечителна мярка като тази, която е отразена в постановлението, е
неправилно описана, като това е довело и до неточно и непълно описание на
имуществото, върху което мярката се налага. Незаконосъобразно е вписано в
постановлението и разпоредително изявление на публичния изпълнител, което не е
предвидено в закона. Посочените пороци са довели на практика до
незаконосъобразно наложен запор чрез оспореното пред ответника и потвърдено от
него постановление.
В нормата
на чл. 204 от ДОПК изрично е предвидено, че налагането на запор по чл. 215, ал.
2 върху парични средства на длъжника в национална или чужда валута се извършва
чрез описването, изземването и внасянето й по сметката на публичния изпълнител.
Препращането към чл. 215, ал. 2 от кодекса в случая не касае препращане към
някакъв различен и/или субсидиарен процесуален способ, а към оборимата
презумпция за собственост на държани от длъжника по изпълнението платежни
средства. При тази структура на нормата самото постановление трябва да
възпроизвежда обезпечителното действие на публичния изпълнител. Т.е. в
постановлението следва да се съдържа описанието на паричните средства,
изземането на описаните вече парични средства, както и разпореждането за
внасянето им по сметката на публичния изпълнител. Именно тези процесуални
действия съставляват и описват както същността на мярката, така и правните
последици от прилагането й. По този начин тази обезпечителна мярка на практика
лишава длъжника от точно определени и надлежно описани парични суми /законни
платежни средства/, като именно те обезпечават неговия публичен дълг и могат да
служат за погашението му /аргумент от предвиденото в чл. 232, ал. 5 от ДОПК
действие по принудителното изпълнение/. От друга страна чрез изземването им
длъжникът се лишава от възможността да ги изразходва за различни от погашението
на публичния дълг цели, без обаче собствеността му върху тях да се отнема.
В този
контекст следва да се отбележи, че вписаното в постановлението разпореждане на
публичния изпълнител, основано на разпоредбата на чл. 232, ал. 5 от ДОПК е незаконосъобразно,
тъй като това разпореждане представлява прилагане на принудителни действия по
изпълнението, а не прилагане на обезпечителна мярка. Смесването на
процесуалните способи, посочени в разпоредбите на чл. 204 и чл. 232 от ДОПК е
недопустимо, тъй като става въпрос за различни производства, в рамките на които
съответните действия се удостоверяват с различни процесуални актове /срвн. чл.
200 с чл. 226 от ДОПК/ и в резултат на провеждането на които се пораждат съвсем
различни процесуални последици.
Накрая
следва да се посочи, че при налагането на обезпечителната мярка по чл. 204 от ДОПК не се изпраща запорно съобщение, както в случая неправилно е процедирал
публичния изпълнител. Функцията на запорното съобщение е да се уведоми третото
задължено лице, че вземането на кредитора му вече служи за обезпечение на
публичния дълг, като освен това след получаването му третото лице е задължено
да не изпълнява на длъжника под страх от прогласяването на недействителността
на това изпълнение по отношение на публичния взискател и на пораждането на
солидарната му отговорност за обезпеченото вземане - аргумент от разпоредбите
на чл. 202 и чл. 206 от ДОПК. Следва за яснота на ответника и на публичния
изпълнител да се посочи в този контекст, че при налагането на запора по чл.204
от ДОПК няма как да се изпраща запорно съобщение, тъй като не се запорира
вземане на длъжника от трето лице, а налични парични /платежни/ средства на
длъжника, за които законът презюмира, че са негова собственост поради факта на
държането им.
След като
постановлението не съдържа описание на обезпечителните действия, които нормата
на чл. 204 от ДОПК предвижда, и не удостоверява прилагането на предвидената в
тази норма обезпечителна мярка, нито съдържа описание на някоя от другите
предвидени в чл.198, ал.1 от ДОПК обезпечителни мерки, както и доказателства за
начина на прилагането на такива други обезпечителни мерки, то същото е
незаконосъобразно. Като е потвърдил това постановление, ответникът е издал
незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. В този смисъл е
непротиворечивата практика на Административен съд Велико Търново по адм. дела №
433/20г., №434/20г., № 436/20г. и др.
Накрая
съдът намира за необходимо да посочи на ответника, че защитата срещу действията
на длъжника, които целят да осуетят обезпечаването на дълга и принудителното му
събиране, се осъществява по предвидения в разпоредбата на чл. 216, ал. 2 от ДОПК способ, а не чрез незаконосъобразни и непредвидени в закона обезпечителни
мерки или изпълнителни способи.
Жалбата е
основателна и следва да се уважи.
При този
изход на спора на жалбоподателя се следват разноски, които за него
представляват внесена държавна такса от 50 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.10.20г. /л. 7 от
делото/, имащо значение на разписка, където е посочено, че сума в размер на
500лв. е платена на адвоката в брой.
Водим от
горното и на основание чл. 197, ал. 2 от ДОПК, съдът:
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба
на „ФУ СИНГ“ ЕООД, представлявано от Лу Дай,
Решение по жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
169/16.10.2020г. на директор на ТД на НАП В. Търново и потвърдено с него
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С200004-022-0068219/01.10.2020г. на публичен изпълнител в отдел „Публични
вземания“, Дирекция „Събиране при ТД на НАП Велико Търново.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да
заплати на „ФУ СИНГ“ ЕООД,
ЕИК: *********, гр. Велико Търново, ул. „Краков“ № 5, вх. А, представлявано от
Лу Дай разноски по делото в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: