РЕШЕНИЕ №
гр. Луковит, 01.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание двадесет и шести
март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 142/2013г. по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по искова молба от М.И.К. против М.И.К., А.М.И. и Х.В.Д. за делба на съсобствен имот. В молбата се твърди, че ищецът и двамата му сина придобили по силата на покупко-продажба с нотариален акт № 57 т. І, нот. дело 144 от 1964г. на РС Луковит дворно място с недвижим имот с площ от около 260 кв.м., състоящ се от дворно място и жилищна сграда в него, съставляващо парцел ХІV в кв.22 по стария регулационен план на гр. Луковит, при граници и съседи: улица, И. Ц. Ч., И. И.К. и М.И.К., което дворно място е обособено в самостоятелен парцел от цялото дворно място на продавача по гореописания нотариален акт, което е с площ около 1035 кв.м. Поддържа се, че през 1985г. починал единият син И. М.И. и оставил за свои наследници М.И.К., М.К. и А.М.И.. Твърди се, че в същия имот синът А.И. и бившата му съпруга Х.В.Д. направили ремонт на къщата и я надстроили с още един етаж. Твърди се, че извършили строителен ремонт, със средства и материали от ищеца. В къщата живее дълго време и ползва имота синът и неговата съпруга. В исковата молба, както и в уточняващата молба е изведено искане за делба на дворното място поземлен имот с идентификатор 44327.502.2241 по кадастралната карта на гр. Луковит и построената в него двуетажна жилищна сграда.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответниците А.И. и Х.Д.. В отговора на А.И. се
поддържа, че не е налице яснота относно имота, за който се иска делба.
Ответникът счита, че за имот с идентификатор 2241 е негов собственик и
възразява спрямо него да бъде допусната делба. Ответникът И. не се счита за
собственик възразява с на имот с идентификатор 2242.
Ответникът Д. в отговора си излага съображения
за недопустимост на иска, основани на твърдения за извършена съдебна делба на
същия имот между нея и ответника А.М.И., като счита,
че при влезлите в сила решения по допускане да делба, предявеният иск се явява
недопустим. В алтернатива е изложено и становище по основателността на иска,
като се отрича да е налице съсобственост между страните на основанието сочено в
исковата молба.
В производството по делото М.И.К. взема участие лично, като в пледоарията си по същество излага становище за основателност на заявената искова претенция, моли за съобразяване на становището му, застъпено в подадените по делото молби и за допускане до делба на имота.
Ответникът Х.В.Д. взема участие в производството чрез пълномощника адв. Д., които навежда подробни съображения за липса на съсобственост върху имота, чиято делба се иска и моли за отхвърляне на иска за съдебна делба.
Ответниците М.И.К. и А.М.И. не вземат участие в производството - лично или чрез представител и не изразява становище по същество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и изтъкнатите от тях доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява следните факти:
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 57, том І, дело № 114 от 1964 г. се установява, че между И. П. К., от една страна и М.И.К., от друга, е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който първият продава на втория, който купува за себе си и малолетните си деца - А. и И. М. И. К. следния недвижим имот: дворно място със стара жилищна сграда в него в гр. Луковит около 260 кв. м., съставляващо парцел XIV, в кв. 22, при съседи ул. „Н. Йорданов”, И. Ц. Ч., И. И.К. и М.И.К., което дворно място е обособено от дворно място на продавача с площ от около 1 035 кв. м., за сумата от 300,00 лв. В акта е отбелязано, че М.И.К., купува за себе си и малолетните си деца А. и И. М. И. К. при равни права за всеки от тях.
С решение /без номер/ от 22.03.1978 г., постановено по гр. д. № 246/1977 г. на РС Луковит, в дял на А.М.И. е поставен следния недвижим имот: дворно място в гр. Луковит с площ от 250 кв. м., представляващо парцел IX- 514, кв. 28 по плана на града в едно с изградената в него жилищна сграда и стопански постройки при съседи: улица, М.И. и И. Ц. Ч., като А.М.И. е осъден да заплати на М. и М.К. и Иван М.И. сума от 873,33 лв. и на И. М.И. сума от 873,33 лв. за уравняване на дяловете им. Върху решението е отбелязано, че същото е влязло в сила на 21.03.1978 г.
От удостоверение изх. № 01-6508/08.11.2013 г., издадено от Община Луковит се установява, че поземлен имот с идентификатор 44327.502.2241 по кадастралната карта на гр. Луковит, одобрена със Заповед № РД – 18 - 89/29.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК София, е идентичен с дворно място, представляващо парцел IX- 514, кв. 28 по стар, недействащ план на гр. Луковит от 1975 г., описано в решение на РС Луковит от 22.03.1978 г. и дворно място, парцел XIVкв. 22 по стар недействащ план на гр. Луковит от 1909 г., описан в нотариален акт том І, дело № 114 от 20.07.1964 г. на Народен съд Луковит.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 02-2920-1 от 29.04.2013 г., издаден от Община Луковит Иван М.И. е починал на 01.06.1985 т., като е оставил за свои наследници М.И.К. /майка/ и М.И.К. /баща/.
От уведомително писмо на „ДСК” клон Луковит се
установява, че по нареждане на А.М.И. е заверена
сметката на М.И.К. и М.И.К. със сумата от 673,33 лв.,
като посоченото основание е „уравнение на дяловете – гр.д. 246/77г.”. От разписка на „ДСК” клон Луковит се установява, че по
нареждане на А.М.И. е заверена сметката на М.И.К. със сумата от 200 лв., като
в същия документ е отразено, че сумата представлява „останала част от
задължението по гр.д. 246/1977г. на дял от недвижим имот”.
От разписка на „ДСК” клон Луковит се
установява, че по нареждане на А.М.И. е заверена
сметката на Иван М.И. със сумата от 200 лв., като в
същия документ е отразено, че сумата представлява „останала част от
задължението по гр.д. 246/1977г. на дял от недвижим имот”.
Видно от част от приетите по делото копия на
фактури, същите са издадени в периода от 1986г. до 1990г. за закупуване на
строителни материали, като в една част от тях /преобладаваща/ за купувач на
материалите е посочен А.М.И., а в друга – М.И.К..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В
случая М.И.К. и М.И.К. не притежават идеални части от
правото на собственост върху урегулирания поземлен имот и построената в него
жилищна сграда. Върху процесния поземлен имот е имало
съсобственост между М.И.К., М.И.К., Иван М.И. и А.М.И., произтичаща от
договора за продажба по нотариален акт № 57, том І, дело № 114 от 1964 г. Със
същата сделка М.И.К., като
купувач придобил за себе си и за двете си деца /Иван М.И. и А.М.И./
правото на собственост върху поземления имот и построената в него стара
жилищна сграда. Като негова съпруга М.И.К. също притежавала идеални части от правото на собственост,
съвместно със съпруга си М.И.К., при режим на СИО /чл.
103 СК-1968 отм./. Съсобствеността между същите лица
върху имота е призната за установена в съдебната делба по гр.д. № 246/1977 г.
на РС Луковит, по което дело с влязло в сила решение поземленият имот със
сградата е възложен на А.М.И., който е осъден да заплати
на останалите съделители съответните суми за
уравняване на дяловете им. Имотът по възлагателното решение е идентичен с имота
по скицата и нотариалния акт за покупко-продажба /в този смисъл е удостоверението,
издадено от техническата служба на Община Луковит/. А.М.И., в
чиито дял е поставен имота, е придобил собствеността от момента на
влизане на възлагателното решение в сила – 21.03.1978 г. Това е така, защото за
режима на възлагането е приложима редакцията на чл. 288, ал. 6 ГПК /отм./, действала
преди 01.04.1998г. /изм. Обн. ДВ, бр. 124/97г./,
доколкото цитираната разпоредба има материалноправен
характер и решението е влязло в сила преди последната дата. Предвид действалия
режим, състоянието на съсобственост би могло да се възстанови единствено при
обезсилване с влязло в сила решение на решението за възлагане, каквото в случая
не е налице /не се твърди и доказва от ищеца/, а и не би имало основание за
уважаване на евентуален иск за обезсилване, доколкото се установи плащане на
сумите за уравняване на дяловете.
След
като А.М.И. е изключителен собственик на имота по
възлагателното решение от датата на влизането му в сила 21.03.1978 г., той е
собственик по приращение и на сградите построени или
надстроени в него след последната дата /чл. 92 ЗС/ освен,
ако сградите са реализирани от друго лице при учредено вещно права на строеж,
респ. надсрояване или пристрояване. В полза на М.И.К. такива права не са
учредявани, а и не се доказа той да е построил или надстроил сграда в имота,
чиято делба се иска. Дори да е закупувал строителните материали или част от
тях, той не би станал собственик или съсобственик на построеното, ако не е
преодоляна силата на приращението. Закупуване на
материали и влагането им строежа, би породило облигационни отношения със
собственика на земята, но не право на собственост върху сградата, построена с
тях. Макар да не се установи несъмнено размера и количествата, даването на пари
и закупуване на част от строителните материали от М.И.К.
е извършено доброволно и има характер на изпълнен
нравствен дълг в подпомогне семейството на сина му А.М.И.
и бившата му снаха Х.В.Д..
В
настоящето производство съдът не би могъл да вземе отношение по представените копия
на завещания, с които ищецът се разпоредил за след смъртта си с цялото си
имущество в полза на внуците му. Завещанието поражда правно действие след
смъртта на лицето, което го е направило, а в случая това е ищецът М.И.К., който е жив.
По изложените съображения М.И.К. и М.И.К. не притежават идеални части от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот с кад. 44327.502.2241 по кадастралната карта на гр. Луковит и построената в него жилищна сграда, поради което искът за неговата делба е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед отхвърляне на иска за делба ищецът М.И.К. следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника Х.В.Д. разноските по делото, които са доказани в размер на 400 лв. /заплатено адвокатско възнаграждение/, а в полза на Държавата, по сметката на РС – Луковит, на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК да заплати държавна такса в размер на 50 лв.
Мотивиран от горното,
съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.К., с ЕГН **********,*** против М.И.К., с ЕГН **********,***, А.М.И., с ЕГН **********,***Никола Йорданов” № 8 и Х.В.Д., с ЕГН **********,*** иск за делба на поземлен имот с идентификатор 44327.502.2241 по кадастралната карта на гр. Луковит и построената в него двуетажна жилищна сграда.
ОСЪЖДА М.И.К., с ЕГН **********,*** да
заплати на Х.В.Д., с ЕГН **********,***,
сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени разноски
по делото.
ОСЪЖДА М.И.К., с ЕГН **********,*** да
заплати по сметката на РС – Луковит сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща
държавна такса за отхвърления иск за делба.
Решението може да се
обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: