Р Е Ш Е Н И
Е № 155
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 08. 06. 2020 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 29. 05. 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия С.
т. дело № 162 по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е
изходяща от З. „О.“АД, *** въззивна жалба против постановеното от П. окръжен съд по
т. дело № 20/2019 г. решение, с което:
З. „О.“АД, *** е осъдено да
заплати на Ц.Д.Д., ЕГН **********, Г.С.Д., ЕГН ********** и Д.С.Д., ЕГН **********,***, сума от по
60 000 представляваща част от застрахователно
обезщетение в пълен претендиран размер от по 180 000 лв. по застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица **/**/************ за претърпени от ищците неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния съруг и баща С. Г. Д., ЕГН **********, починал на 24.09.2017г. при ПТП
станало на 24.09.2017г. на главен път * -* /П. - с.
П./ при км 238, в землището на гр. С., причинено противоправно и виновно от П.Б.Т.,
ЕГН ********** при управление на лек автомобил „Х.П.”, рег. № ** **** **, за
което деяние Т. е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда,
постановена по НОХД №207/2017г. на П. военен съд, ведно със законната лихва върху
присъдените обезщетения, считано от 10.08.2018г. до окончателното им изплащане,
З. „О.“АД, *** е осъдено да заплати на Ц.Д.Д., ЕГН **********, Г.С.Д.,
ЕГН **********, и Д.С.Д., ЕГН **********,*** сума от по 2700 разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение.
З.
„О.“АД, *** е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на П. окръжен съд, сумата 7200 лв. дължимата за производството държавна
такса.
В жалбата са
изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението,
поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковите претенции.
Въззиваемата страна намира
жалбата на насрещната такава за неоснователна.
Третото лице помагач П.Б.Т. е на същото становище.
Съдът след като се запозна са
акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери
за установено следното:
На 14.06.2019 г. в ПОС е
постъпила изходяща от Ц.Д.Д.,
ЕГН **********, Г.С.Д., ЕГН ********** и Д.С.Д., ЕГН **********, всички от гр. П. искова
молба против З.А.Д. „ОЗК – З.“АД,
ЕИК *********, гр.С..
В обстоятелствената част на същата се
говори за това, че на 24. 09. 2017 г. около 13, 10
ч. на главен път * -* /П. - П./
при км 238 е настъпило ПТП, при което е причинена
смъртта на С. Г. Д. - съпруг на първия ищец и баща на втория и третия.
Произшествието настъпило след като водачът на лек автомобил „Х.П.“, peг. № **
**** ** - П.Б.Т. нарушил правила на
ЗДП и предизвикал сблъсък с лек автомобил „Р.К.“, peг. № **
**** ** управляван от Д.. В резултат на това последният загинал. По случая било
образувано досъдебно
производство, а след това и НОХД № 207/ 2017 г. по описа на ВОС-П.. По него с присъда № 12 от
04.07. 2018 г., влязла в сила на 20. 07. 2018 г. П.Б.Т.
бил признат за виновен за това, че на 24.09.2018 г.
около 13, 10 ч. на главен път *
-* /П. - П./ при км 238 нарушил правилата за движение по
пътищата /чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДП/ и по непредпазливост причинил смъртта на
С. Г. Д., като е посочено, че деянието
било извършено след употреба на наркотични вещества и на основание чл. 343, ал.
3, пр. 2, буква Б, вр. ал.1, буква В, вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3, вр. чл. 54 НК
е осъден на 3 години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието на
основание чл. 66 от НК е отложено за срок от 5 години.
По-надолу в ИМ е посочено, че
починалият бил в отлично
физическо и психическо здравословно състояние, водел активен социален и
академичен живот, бил
съпруг,
баща и глава на консервативно патриархално
семейство. След инцидента съпругата му изпаднала в състояние на продължаващи и
до днес скръб, болка и меланхолия, затворила се в себе си и преустановила почти
всички контакти с приятели и роднини, като
към настоящия момент това й състоянието не се е подобрило.
Внезапната загуба на баща им била не по-малко стресираща и шокираща и за ищците Д.
и Г. Д.. Двамата са имали особено силна връзка със своя баща и към настоящия момент
болката и страданието им все още не били отминали.
Във връзка с така описаните
неимуществени вреди в ИМ е посочено, че за лекият автомобил, с който е причинено ПТП е имало сключен под формата
на полица с ответника застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“
със срок на валидност от 28.07.2017г. до 27.07.2018г. По тази причина те отправили до дружеството претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение съгласно чл. 380, ал. 1 от КЗ. Същата била заведена при ответника на 10.08.2018г. и била образувана щета № ****-***-****-**** г. С писмо № 99-4440 от 04.09.2018г. застрахователят предложил да изплати
обезщетение в размер на по 60 000 лв. за
всеки от ищците или общо 180 000 лв. В тази връзка и по повод допълнително искане на
застрахователя, ищците представили нотариално заверени пълномощни и банкови сметки на наследниците, но плащане не било извършено.
По
тази причина е отправено искане „З.А.Д. „ОЗК - З.“АД, ЕИК ********* гр.С. да
бъде осъдено да заплати на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени
вреди в размер на по 60 000 лв., като е посочено, че тези суми са част от
дължимото на всеки един от ищците обезщетение от по 180 000 лв. Претендира се и присъждане на
законната лихва върху тези суми за времето от от 10.08. 2018 г. до
окончателното им изплащане.
В
отговора на исковата молба ответното дружество е изразило становище за неоснователност
на трите иска. В подкрепа на това му становище е посочено, че не само П.Т. е
виновен за настъпване на произшествието и причиняване на вредоносния
резултат.Сочи се че описаният в ИМ механизъм на настъпване на същото не
отговаря на действителността. В тази връзка се прави възражение за съпричиняване
от пострадалия С. Д.. В подкрепа на тази група възражение е направено позоваване
на мотивите на присъдата по НОХД № 207/ 2018 г., в които било посочено, че пострадалият
създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил
необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот и това му
поведение довело до причиняване на описаните увреждания.
От страна на застрахователя е оспорен и претендирания
размер на обезщетение от всеки ищец. Смита се, че той неоснователно завишен и прекомерен, както и в
противоречие с принципа за справедливост. Изразява се мнение, че ищците не доказвали да са търпели неимуществени
вреди, които да обосновават присъждане на обезщетение от по 180 000 лв. За
неоснователна се сита и претенцията за присъждане на законна лихва
Ответникът оспорва и претенцията
за присъждане на лихви. По изложените съображения се иска да бъдат отхвърлени
предявените искове. Претендират се разноски.
С
отговора е направено и искане за привличане по делото на виновния водач като
трето лице помагач.
В ДИМ тримата ищци са изразили становище за неоснователност
на направените в отговора възражения. Изразено е и мнение, че при установяване
на съпричиняване то е в размер не по- голям от 30 % при условие, че осъденият водач е управлявал автомобила с превишена скорост
и след употреба на упойващи вещества.
В отговора на ДИМ са преповторени
направените в отговора възражения.
Съдът съответно в хода на делото
е привлякъл като трето лице помагач лицето П.Б.Т., събрал е поисканите от страните и относими по спора доказателства и е
постановил решението предмет на обжалване.
Със
същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на
причинените на ищците неимуществени вреди от загубата на техния съпруг и баща с
оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
По
отношение на претърпените болки и страдания и дължимото за тях обезщетение
прието, че ищците са претърпели значителни по интензитет душевни болки и
страдания от внезапната смърт на техния близък, които ще ги съпътстват до края
на живота им. На тази база изхождайки от факта, че увреждането е значително и
трайно по характер то е определено на по 140 000 лв. за всеки от ищците.
Досежно
възражението за съпричиняване след анализ на събраните доказателства съдът е
приел, че пострадалият е допуснал нарушение на правилата за движение/ чл.25,ал.1
от ЗДП/ извършвайки маневра изразяваща се в навлизане в дясна лента на платното
за движение без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, вместо да изчака преминаването на приближаващия се
автомобил управляван от осъдения водач . на тази база е прието, че и той е
допринесъл за вредоносния резултат като размера на съучастие е определен на 25
%. На тази база е формиран извод, че на всеки от ищците се дължат по
105 000 лв. и предявените искове с оглед на факта, че са за сума по- малка
от дължимата следва да се уважат изцяло.
Върху така описаното обезщетение на основание
чл. 429, ал. 3 от КЗ е присъдена законна лихва от датата, на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице - 10.08. 2018 г.
Недоволен
от решението е останал ответника и е подал жалбата станала причина за започване
на настоящето дело.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението, като се твърди, че вредите, претендирани от ищците в
първоинстанционното производство не са пряка и непосредствено последица от
вредоносното деяние. Твърди се, че претендираният размер на обезщетението не е
справедлив с оглед принципите на чл. 52 от ЗЗД и практиката на съдилищата,
както и на трето място се твърди, че има съпричиняване, което е в много
по-голям размер от възприетото от съда - 25 %.
На тази база са изложени доводи
са отхвърляне на исковата молба, респективно ако се приеме, че все пак се дължи
обезщетение да се присъди такова в по-малък размер.
С оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и
допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с
оглед посоченото в жалбата.
По повод на
тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и, когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая за
липса на право на иск в патримониума на ищците от изложената фактическа
обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание
чл. 432,
ал.1 от КЗ.
В тази законова
разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
В чл. 380
от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е
казано, че срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл.
380 пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на
претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се
предвижда, че увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните
текстове
води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ
е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и
от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ,
респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от
представените по делото доказателства е безспорно, че тримата ищци са предявили
претенциите са обезщетение пред ответното дружество с молба изпратена по пощата
на 10.08.2018 г. По повод на същата, застрахователят с писмо от 04.09.2018 г. е
уведомил молителите, че им определя обезщетение от по 60 000 лв. С писмо от
18.08.2018 г. допълнително е поискано и посочване на адвокатски пълномощни или банкови сметки.
Сметките са посочени с молба изпратена по пощата от 26.09.2018 г., като в нея е
посочено, че молителите си запазват правото да търсят по - висок размер на
обезщетение.
По повод
това несъгласие следва да се има предвид, че същото е достатъчно , за да се
обуслови интерес от предявяване на претенции за плащане на обезщетението по
съдебен ред. Тук за пълнота следва да се посочи, че липсват данни за изплащане
и на предложеното от ответника такова от по 60 000 лв. за всеки от ищците.
Във връзка
със същите видно от данните по делото разгледаните от първоинстанционния съд
искови претенции са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и предмет на
преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от този тип.
Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК/чл. 115,
ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно
разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди
или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази
преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност
на съдебното решение.
От
съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковите
претенции на първо место е обусловена от наличието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между извършителят на
деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв
договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на З. по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено,
че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на покриване вреди е посочено, че
са неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт.
Това от своя страна
води до извод, че отговорността на застрахователното дружество при наличие на
сключен договор за застраховка гражданска отговорност е обусловена и от
установяването на отговорност на застрахованото лице за причинено от него
увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и
сл. от ЗЗД.
Според
нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Според чл.
51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Това
предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието
на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното
по- горе съдържание на въззивната жалба става ясно, че по делото не се оспорва
наличието на сключен договор за
застраховка със собственика на участвалия в ПТП-то автомобил. Не се оспорва и
това, че водачът на същия е от кръга лица посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ. Това прави
безспорен извода, че при установена негова отговорност спрямо ищците на основание чл. 45
от ЗЗД обезщетението може да се търси от ответното дружество. Не е
предмет на спор наличието на противоправно деяние, вина и
вредоносен резултат, който е пряка и
непосредствена последица от увреждането с оглед
факта, че имаме влязла в сила присъда, с която П.Б.Т. е признат за виновен, че при
управление на застрахованото МПС след употреба на упойващи вещества и в
нарушение на правилата за движение по пътищата и по точно на чл.20, ал.2, изр.
2 по непредпазливост е причинил смъртта на наследодателя на тримата ищци.
Реално в
настоящата инстанция страните спорят за това дали твърдените вреди са в пряка
причинно следствена връзка с ПТП-то, за това ако има такава какъв следва да е
справедливия размер на обезщетението с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
дали размера на съпричиняване е в процент по- голям от възприетия от ПОС такъв
от 25 %. какъв следва да бъде справедливия размер на дължимото обезщетение.
С оглед възражението за липса на
причинно следствена следва да се има предвид, че в процесния случай се
претендира заплащане на обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта
на лице, което е баща на двама от ищците и съпруг на третия.
В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл. 3 от СК всяко лице има право на брак и създаване на
семейство.
Първопричина за създаването на
всяко едно семейство е любовта между мъжа и жената. Тя се развива и укрепва
през годините и наред с чувства на обич се появяват и и такива на приятелство,
привързаност, близост и уважение. С годините при нормално развитие на
отношенията връзката между мъжа и жената,
респ. съпруга и съпругата става толкоз неизменна и обичайна, че всеки един
чувства другия като част от себе си. Отношенията в семейството предполагат
взаимопомощ, уважение и подкрепа.
Нормалното развитие на всяко едно
семейство е свързано и с появата на децата.
Връзката между дете и родител
започва от момента на раждането и с всяка изминала година до пълнолетието
същата се заздравява и задълбочава по простата причина, че имено родителите са
тези които осигуряват физически и материални грижи за децата си, участват при
формиране на техните морални ценности и виждания за живота. Така към 18-та
година в съзнанието на всяко едно дете неговият баща или неговата майка са
най-близките му хора и първите към които то се обръща за преодоляване на
житейски трудности, получаване на съвет и т.н. В последващия житейски път на
детето независимо от създаването на семейство, раждането на негови деца и т.н.
при нормално развитие на отношенията дете-родител за ПАС така създадената
връзка не само не отслабва, но е логично да се задълбочава по простата причина,
че родителите като лица с по- голям житейски опит са хората, които винаги
помагат на своите дори и пораснали деца във всеки момент на техния живот.
Внезапното прекъсване на така
изградените отношение на любов, обич , уважение, близост, подкрепа и
взаимопомощ /морални и икономически/ е логично да създаде рязък дискомфорт във
всяко едно семейство, при който семейните отношения са били от типа посочен по-
горе. Още по силно е стресовото състояние от преустановяване на тази близост в
случаите, при които прекъсването е следствие внезапната смърт на един от
членовете му. Нарушаване на нормалната психика идва не само от загубата на
близък човек и състоянието на празнота и безпомощност, но и от факта, че в
бъдеще той няма да е до теб, няма да го виждаш, докосваш, да споделяш с него и
да получаваш бащина или съпружеска подкрепа.
Изложеното води до извод, че
състоянията на скръб, болка, меланхолия, затваряне в
себе си, и преустановяване на контакти с приятели и роднини, чуство на празнота и безпомощност са пряко свързани със
загубата на баща и съпруг, т.е. с произшествието довело до същата.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му зависи от вътрешното
убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на база
събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на увреждането
начина, по който то се е отразило на духовното и психично състояние на
увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в страната. При преценка
начина на отразяване върху духовното и психично състояние на увредения в
случаите на смърт на негов близък същата следва да се извърши и като се вземе
предвид възрастта на починалия. При преценка на близостта пък следва да се има
предвид не само наличието й от правна гледна точка, но и действителните
отношения между починалия и родственика
претендиращ увреждане. Те от своя страна за ПАС подлежат на преценка на база данните
за начина, по който същите са контактували помежду си и респективно реакциите,
които децата или бащата са имали при моменти на трудност в живота на някои от
тях
По конкретното дело от
показанията на разпитания свидетел се установя имено наличието на изградени
отношение на особена близост между членовете на семейството на ищците Свидетелят
говори за сплотеност на семейството, неразделност на същото, изградени силна
връзка между всеки един от членовете му. Това се свързва от тези свидетели с тежко изживяване на смъртта на С. Г. Д..
Всеки един от ищците се е затворил в себе си , изпитвал е чувство на
безпомощност, самота, нежелание да контактува с околните, които не са сполетени
от подобно нещастие.
По повод на изложеното ПАС не сита,
че между членовете на семейството на починалия е имало изградени връзки с
различна степен на близост, което да налага извод, че всеки един от тях е
претъпял болки и страдания подлежащи на обезщетение в различни размери.
Досежно размерът на самото обезщетение
ПАС намира за нужно да посочи, че животът
е най-висше благо и като безценен би следвало да се компенсира винаги в
максимални размери. Те от своя страна следва да са съобразени с икономическите
условия в страната, в която живеят увредените лица.
Така ПАС изхождайки от изложеното
за изживяванията на ищците и икономическите условия в Б. счита, че на всеки от
тях би следвало да се присъди обезщетение от по 140 000 лв.
В случая съдът се изразява
условно по причина, че ответното дружество прави възражение за съпричиняване и
с жалбата си счита, че определения от първоинстанционния съд размер на същото
от 25 % е занижен. При даване отговор на въпроса за съпричиняването и размера
му следва да се има предвид и обстоятелството, че с отговора на въвзивната
жалба, ищците не оспорват наличието на такова и определеният от ПОС размер от
25 %, т.е. пред ПАС е пренесен единствено спора за това дали същият не е по-
голям.
Даването отговор на въпроса относно
съпричиняването и размера му е обусловен от механизма на настъпване на ПТП-то.
Видно от приетата по делото
автотехническа експертиза той е слединят:
П.Т. е управлявал лек автомобил „Х.П.” със
скорост около 104 км/ч по южната лента на платното за движение на пътя гр. П. - гр. С. в посока запад-изток. През това време водачът Д. е бил спрял лекия си
автомобил „Р.К.” на южния банкет. В един момент същият е потеглил и навлязъл на
платното за движение, извършвайки маневра-обратен завой, от дясно наляво пред
лекия автомобил на П.Т.. В заключението е посочено, че в този момент
дистанцията между автомобилите е била около 93,08 м и водачът на лек автомобил
„Х.П.” е имал техническа възможност да започне да възприема навлизането на
другия автомобил. Т. отклонил автомобила си наляво, но е задействал спирачната
му система със закъснение, спрямо общоприетото за подобна ситуация, при което
след около 1,35сек. е настъпил удар. Отразено е още, че пътно-транспортното
произшествие е настъпило на
хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през деня, при добра
видимост на дневна светлина. Според вещото лице, лекият автомобил „Р.К.” е
навлязъл на пътното платно в момент, когато е бил извън опасната зона на лекия
автомобил „Х.П.”. При установеното разположение на автомобилите, водачът Д. би
имал техническа възмож-ност да завърши маневрата си „обратен завой” без да
настъпи сблъсък, ако автомобилът „Х.П.” не е бил с променена траектория и се е
движил със скорост не по-висока от нормативно определената-90 км/ч.
Техническият експерт също така е
посочил, че маневрата е предприета извън опасната зона на управлявания от Т.
автомобил и по тази причина, не би настъпил сблъсък ако Т. не бе променил
траекторията на автомобила си и се бе движел с нормативно разрешената скорост
от 90 км.ч.
Казаното съобразено с факта, че Т.
е карал със скорост от 24 км/ч над допустимата и след употреба на упойващи
вещества дават основание на съда да приеме, че дори починалия да е предприел
маневрата „обратен завой“ в нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДП то значително по- големия
принос за ПТП-то е поведението на другия шофьор и процента на съпричиняване
няма как да е по- голям от 25%.
Това води до извод, че
застрахователя дължи на всеки от ищците по 105 000 лв. В случая съдът е
сезиран с частични искови претенции за по 60 000 лв. и същите при условие,
че претендираната с тях сума е по- малка от дължимата следва да ес уважат
изцяло.
Върху тези сума с оглед текста на
чл. 429, ал. 3 от КЗ се дължи и законна лихва от по- ранната измежду датата на
уведомяването на застрахователя от застрахования или датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. В случая по
делото има данни за момента на предявяване на претенция-10.08.208 г. и от този
момент се дължи лихва.
В посочения по горе смисъл е и
решението на ПОС и същото следва да се потвърди изцяло.
Съответно жалбоподателя дължи
направените от въззиваемите разноски в размер на по 2 400 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното от
П. окръжен съд по т. дело № 20/2019 г. решение, с което:
З. „О.“АД, *** е осъдено да заплати на Ц.Д.Д., ЕГН **********, Г.С.Д.,
ЕГН ********** и Д.С.Д., ЕГН **********,***,
сума от по 60 000 представляваща
част от застрахователно обезщетение в пълен претендиран размер
от по 180 000 лв. по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
застрахователна полица **/**/************ за претърпени от ищците неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния съруг и баща С. Г. Д., ЕГН **********, починал на 24.09.2017г. при ПТП
станало на 24.09.2017г. на главен път * -* /П. - с.
П./ при км 238, в землището на гр. С., причинено противоправно и виновно от П.Б.Т.,
ЕГН ********** при управление на лек автомобил „Х.П.”, рег. № ** **** **, за
което деяние Т. е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда,
постановена по НОХД №207/2017г. на П. военен съд, ведно със законната лихва върху
присъдените обезщетения, считано от 10.08.2018г. до окончателното им изплащане,
З. „О.“АД, *** е осъдено да заплати на Ц.Д.Д., ЕГН **********, Г.С.Д.,
ЕГН **********, и Д.С.Д., ЕГН **********,*** сума от по 2700 разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение.
З.
„О.“АД, *** е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на П. окръжен съд, сумата 7200 лв. дължимата за производството държавна
такса.
ОСЪЖДА З. „О.“АД, *** да заплати на Ц.Д.Д., ЕГН **********, Г.С.Д.,
ЕГН ********** и Д.С.Д., ЕГН ********** *** сума
от по 2700 заплатено от тях адвокатско възнаграждение за производството пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено с
участието на трето лице помагач П.Б.Т..
Решението може да се обжалва в 1 месечен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.