№ 22087
гр. С., 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110137644 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Н. М. срещу „С.В.“ АД, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника следните вземания, предмет на изпълнителен
лист от 03.10.2016 г., издаден във връзка със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 25990/2016 г. по описа на СРС, 63 състав, а именно: сумата от 851,60 лв. - главница за
потребена вода през периода от 06.10.2011 г. до 15.04.2016 г. за имот, находящ се на адрес:
гр. Н.И. клиентски № **********; сумата от 695,20 лв. - законна лихва за периода от
14.05.2016 г. до 19.02.2024 г.; сумата от 185,56 лв. - мораторна лихва за периода от 06.11.2011
г. до 15.04.2016 г. и сумата от 325 лв. - разноски по делото, а именно: 25 лв. - държавна такса
и 300 лв. - възнаграждение за юрисконсулт.
Ищецът твърди, че въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
25990/2016 г. по описа на СРС, 63 състав срещу него бил издаден изпълнителен лист на
03.10.2016 г. в полза на „С.В.“ АД за посочените вземания. Сочи, че по молба на „С.В.“ АД,
въз основа на изпълнителния лист, било образувано изпълнително дело № 20168630403738
при ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ. Твърди, че със съобщение с изх. № 3301/19.01.2024 г.
бил уведомен за прекратяване на изпълнителното дело. Със съобщение с изх. №
14702/19.02.2024 г. бил уведомен, че срещу него за събиране на вземанията по процесния
изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № 20248630400384 при ЧСИ С.Х.,
с рег. № 863 на КЧСИ. Според ищеца вземанията по процесния изпълнителен лист са
погасени по давност, тъй като по изпълнителните дела не са извършвани изпълнителни
действия, годни да прекъснат давностния срок за принудително събиране на вземанията,
1
който, доколкото се касае за периодични плащания, е тригодишен, с позоваване на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС относно изпълнителните
действия, годни да прекъснат давността. С оглед изложеното моли за уважаване на
предявения иск и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
С молба от 23.10.2024 г. ответникът оспорва погасяването на вземанията по давност с
твърдения, че до датата на образуване на новото изпълнително дело на 19.02.2024 г.
погасителната давност не е изтекла, като се позовава на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, че давностеният срок е бил
спрян за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетото за послужване ч. гр. д. № 25990/2016 г. по описа на СРС, 63 състав, се
установява, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК с вх. № 3031163/14.05.2016 г. на „С.В.“ АД, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.06.2016 г., с която е
разпоредено длъжникът А. Н. М. да заплати на „С.В.“ АД сумата от 851,60 лв. - главница,
ведно със законната лихва от 14.05.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 185,56 лв. -
мораторна лихва за периода от 06.11.2011 г. до 15.04.2016 г. и сумата от 325 лв. - разноски по
делото, а именно: 25 лв. - държавна такса и 300 лв. - възнаграждение за юрисконсулт, които
вземания представляват неизплатени суми за потребена вода през периода от 06.10.2011 г. до
15.04.2016 г. за имот, находящ се на адрес: гр. Н.И. клиентски № **********.
Срещу заповедта за изпълнение не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възражение от длъжника, поради което с разпореждане от 03.10.2016 г. съдът е разпоредил
да се издаде изпълнителен лист за сумите по заповедта и такъв е издаден на 03.10.2016 г.
От приетото копие от изпълнително дело № 20168630403738 по описа на ЧСИ С.Х. с
рег. № 863 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба
вх. № 148478/01.12.2016 г. на „С.В.“ АД против А. Н. М. въз основа на изпълнителен лист от
03.10.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 25990/2016 г. по описа на СРС, 63 състав, въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.06.2016 г., по силата на който
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 851,60 лв. - главница, ведно със
законната лихва от 14.05.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 185,56 лв. - мораторна
лихва за периода от 06.11.2011 г. до 15.04.2016 г. и сумата от 325 лв. - разноски по делото, а
именно: 25 лв. - държавна такса и 300 лв. - възнаграждение за юрисконсулт. В молбата за
образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е
възложено да извърши цялостна проверка за имущественото състояние на длъжника и да
определя способа за изпълнение, без посочване на конкретен такъв.
2
По делото са изискани справки за трудови договори и декларирани доходи, вписани
недвижими имоти и други подлежащи на деклариране движими вещи на длъжника, за
започнато производство по принудително изпълнение или наложени мерки за обезпечаване
на публични вземания срещу длъжника от НАП, справки за вписани обстоятелства от
Служба по вписванията - С., както и справки от търговските банки в страната за открити
банкови сметки на името на длъжника.
Със съобщение с изх. № 23372/08.02.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в „Б.Д.“ АД, като запорното съобщение е получено на 09.02.2017 г. и с писмо
от 14.02.2017 г. от банката са уведомили за налагането на запора.
Със съобщение с изх. № 23401/08.02.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в „О.Б.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 09.02.2017 г. и със
съобщение от 09.02.2017 г. от банката са уведомили, че длъжникът не е клиент на банката.
Със съобщение с изх. № 23373/08.02.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в „П.И.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 10.02.2017 г. и със
съобщение от 10.02.2017 г. от банката са уведомили, че длъжникът не е клиент на банката.
С молба вх. № 49822/02.11.2018 г. взискателят „С.В.“ АД е поискал да бъде наложен
запор върху банковите сметки на длъжника, насрочване на опис на движими вещи,
собственост на длъжника, налагане на възбрана върху притежаваните от длъжника
недвижими имоти и налагане на запор върху трудовото възнаграждение и/или запор на
пенсията на длъжника.
Със съобщение с изх. № 61414/15.11.2018 г. е наложен запор върху всички суми на
длъжника по микросметка в „И.“ АД, запорното съобщение е получено на 20.11.2018 г., като
с писмо от 23.11.2018 г. от „И.“ АД са уведомили, длъжникът няма открита микросметка в
дружеството.
С молба вх. № 05251/16.01.2024 г. взискателят е поискал връщането на
изпълнителния лист, което е удостоверено с приемо - предавателен протокол от 23.01.2024 г.
С постановление от 23.01.2024 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е разпоредено вдигане на наложените запори.
От приетото копие от изпълнително дело № 20248630400384 по описа на ЧСИ С.Х. с
рег. № 863 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба
вх. № 12277/12.02.2024 г. на „С.В.“ АД против А. Н. М. въз основа на изпълнителен лист от
03.10.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 25990/2016 г. по описа на СРС, 63 състав, въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.06.2016 г., по силата на който
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 851,60 лв. - главница, ведно със
законната лихва от 14.05.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 185,56 лв. - мораторна
лихва за периода от 06.11.2011 г. до 15.04.2016 г. и сумата от 325 лв. - разноски по делото, а
именно: 25 лв. - държавна такса и 300 лв. - възнаграждение за юрисконсулт. В молбата за
образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е
възложено да извърши цялостна проверка за имущественото състояние на длъжника и да
3
определя способа за изпълнение, без посочване на конкретен такъв.
По делото са изискани справки за трудови договори и декларирани доходи, налични
банкови сметки, притежавани недвижими имоти и движими вещи и декларирани доходи.
На 17.04.2024 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
Други изпълнителни действия не са извършвани.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните суми, за които е издаден
изпълнителен лист от 03.10.2016 г. по ч. гр. д. № 25990/2016 г. по описа на СРС, 63 състав, в
полза на „С.В.“ АД, поради погасяването им по давност.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения - изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за
недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
които са основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл.
115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
В случая длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на
погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание (влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), въз основа на което е издаден изпълнителен лист, и
по което е налице висящ изпълнителен процес.
По делото е безспорно обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение, в хипотезата на чл. 416 ГПК. На основание
последната норма, във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК, влязлата в сила заповед за изпълнение е
основание за издаването на изпълнителен лист.
Според ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания
по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения съдът намира, че разпоредбата на чл. 439, ал.
2 ГПК намира приложение и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене
не се провежда, какъвто е и процесният случай.
Противно на твърденията на ищеца, процесните вземания се погасяват с
предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като произтичат от
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и последиците й следва да бъдат
приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. С влизане в сила на заповедта за
изпълнение - чл. 416 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън
4
случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите се преклудират. Влязлата в сила
заповед за изпълнение се ползва със стабилитет и спор между същите страни на същото
основание за това вземане е недопустим. Задължителната практика на ВКС е, че при всички
хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е
налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитет на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Изброените
правни последици приравняват влязлата в сила заповед за изпълнение на силата на
пресъдено нещо, с изключение на правозасилващото действие на СПН, която е
материалноправна последица, характерна за влязлото в сила решение. Доколкото издадената
заповед има всички последици на съдебно решение - установително действие и
преклудиране на обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна
сила, то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата петгодишна
погасителна давност, включително относно спорните лихви (в този смисъл определение №
480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ІV г. о., ВКС, определение №
318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на IV г. о. на ВКС, решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о., ВКС, определение №
443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. по описа на II т. о., ВКС, решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 118 от 7.07.2022
г. по гр. д. № 4063/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр.
д. № 1030/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Положението на кредитора не следва да
бъде по - неблагоприятно вследствие иницииране на заповедно производство, отколкото, ако
той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно, не би
следвало се приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима към влязло в сила
решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото това би
означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила съдебни актове да
се придадат различни правни последици относно течението на погасителната давност.
Поради това съдът приема, че приложим в случая е петгодишният давностен срок за всички
спорни вземания (включително за изтеклите лихви).
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на
процесната заповед за изпълнение - в случая най - късно на 03.10.2016 г. (с изтичането на
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и издаването на изпълнителния лист, тъй като не са наведени
твърдения, нито са ангажирани данни за различен момент на влизането й в сила) е започнала
да тече нова петгодишна давност.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
5
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като примерно
и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч.
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
В тълкувателното решение е посочено, че относно давността в принудителното
изпълнение са неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в
исковия процес, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес,
но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. По смисъла на цитираното тълкувателно решение нова давност
започва да тече с предприемането на всяко ново изпълнително действие за принудително
изпълнение.
Прието е също така, че в гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи).
На следващо място в съдебната практика несъмнено се приема, вкл. и преди
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не
конститутивно действие. Поради това, новата давност започва да тече не от датата на
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
6
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително
действие или признание на вземането от длъжника.
Съобразно актуалната съдебна практика, извършените изпълнителни действия или
новото искане, след настъпила перемпция, обаче, също прекъсват давността, независимо
дали е образувано ново дело, защото съдебният изпълнител е длъжен да извърши
поисканото изпълнително действие (така ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. по
описа на ОСГТК на ВКС, т. 3, решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа
на ВКС, IV г. о. и др.). Перемирането на изпълнителното дело поради непоискването и
неизвършването на изпълнителни действия в продължение на две години е без правно
значение по отношение на ефекта на прекъснатата въз основа на валидно извършеното
изпълнително действие погасителна давност.
В разглежданата хипотеза, съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от 03.10.2016 г. е
започнала да тече нова петгодишна давност, която към момента на депозиране на молбата за
образуване на изпълнителното дело - 01.12.2016 г. не е изтекла. Съгласно мотивите на
цитираното тълкувателно решение, не прекъсва давността образуването на изпълнителния
процес, представляващо действието на съдебния изпълнител, който образува
изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това обаче не важи за
подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а такава е молбата,
съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ, която прекъсва
давността. В настоящата хипотеза молбата по чл. 426 ГПК съдържа изрично възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ, но не е заявено конкретно изпълнително действие, което да бъде предприето от
съдебния изпълнител, поради което с нея не е била прекъсната давността.
Погасителната давност за принудително събиране на вземанията е била прекъсната
на 09.02.2017 г. с получаване на запорните съобщения от посочените банки. Без значение за
прекъсване на погасителната давност е обстоятелството дали по банковите сметки на
длъжника в съответните банки е имало налични авоари или не. Съгласно решение №
4/16.06.2017 г. по т. д. № 3129/2015 г. по описа на ВКС, II т. о. запорът върху вземания на
длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане
на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се
забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице - да
плаща на длъжника. Запорът върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва
принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на
вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази
запорираните суми (чл. 507, ал. 3). Ако към датата на налагане на запора наличните в
банковата сметка суми са недостатъчни за изплащане на задължението, то запорът има
действие както по отношение на наличните авоари по сметката, така и по отношение на
последващите постъпления общо до размера, посочен в запорното съобщение. Дали
вземането, върху което се налага запор, действително съществува и може да бъде събрано не
са обстоятелства, които водят до невалидност на процесуалните действия на кредитора, а
само до тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната воля на
7
кредитора вземането да бъде събрано и съставляват действия, които прекъсват давността
(така определение № 95/10.02.2022 г. по гр. д. № 3033/2021 г. по описа на ВКС, III г. о.).
Следва да се допълни, че с определение № 441/26.05.2022 г. по гр. д. № 495/2022 г. по описа
на ВКС, III г. о. изрично е застъпено становището, че изпращането на запорни съобщения
прекъсва давността, без да е необходимо да има осребряване по извършения изпълнителен
способ.
След извършеното на 09.02.2017 г. изпълнително действие, което безспорно е годно
да препятства изтичането на петгодишната погасителна давност, а именно налагането на
запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, давността е била прекъсната на
02.11.2018 г. с искането на взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни дейстия,
както и на 20.11.2018 г. с налагането на запор върху вземанията на длъжника по
микросметка в „И.“ АД (от момента на получаване на запорното съобщение).
В периода от 20.11.2018 г. до 12.02.2024 г. (подаването на молба за образуване на ново
изпълнително дело) не са били извършвани други изпълнителни действия, било по искане на
взискателя „С.В.“ АД, било служебно от съдебния изпълнител по силата на изричното му
възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, годни да прекъснат погасителната давност за
принудително събиране на вземанията (няма данни и да са постъпвали суми по наложения
запор). Проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа, искането за връщане на изпълнителния лист, не са
същински изпълнителни действия, а само обезпечават успешното провеждане на
изпълнението, съответно не са годни да прекъснат срока на погасителната давност.
С оглед на това, съдът намира, че след 20.11.2018 г. и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК изпълнителното производство се е перемирало след изтичане на законоустановения
двугодишен срок - на 20.11.2020 г., т. е. то е прекратено по силата на закона, без значение, че
съдебният изпълнител не е постановил акт за неговото прекратяване до 23.01.2024 г., тъй
като актът на ЧСИ за прекратяване има само декларативен, но не и конститутивен характер.
С оглед задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК, ВКС, новата петгодишна давност за вземанията по процесния изпълнителен лист
е започнала да тече от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по
време валидно изпълнително действие - т. е. от 20.11.2018 г.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав съобразява актуалната съдебна
практика по приложението на чл. 439 ГПК и конкретно разрешенията по въпросите за
значението на перемпцията и давността в изпълнителното производство (напр. ТР №
2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС, решение № 37/24.02.2021
г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. №
2766/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по
описа на ВКС, IV г. о., решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. по описа на
ВКС, III г. о. и др.). С тях е възприето схващането, че когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения
8
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал
в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ.
В разглежданата хипотеза обаче взискателят - ответник е поискал от съдебния
изпълнител да образува ново изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист
едва на 12.02.2024 г., т. е. след изтичането на пет години от последното валидно
изпълнително действие на 20.11.2018 г.
При преценка изтичането на погасителната давност следва да бъде съобразено
последвалото спиране теченето на давността поради обявеното извънредно положение в
Република България със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения
закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, спират да текат
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната
давност е била спряна по силата на закона (или за срок от 69 дни), като дори и с прибавянето
на този срок давността е изтекла на 28.01.2024 г., т. е. преди образуване на изпълнително
дело № 20248630400384 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ на 19.02.2024 г.
Следователно, подаването на молбата за образуване на ново изпълнително дело не е
прекъснала изтеклата към този момент погасителна давност.
Давността за принудително събиране на вземанията е изтекла на 28.01.2024 г., преди
подаване на исковата молба, поради което искът по чл. 439 ГПК е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът, от който се
претендират 102,16 лв. - държавна такса и 600 лв. - адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие от 07.06.2024 г., служещ за разписка за изплащане на
възнаграждението. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което е основателно. Съдът, като съобрази разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед
9
цената на иска е 505,74 лв., фактическата и правната сложност на делото, протекло без
усложнения и събиране на допълнителни доказателства, намира, че на ответника се дължи
възнаграждение в размер на 550 лв., или общо сумата от 652,16 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Н. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Н.И., срещу „С.В.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Цар Б. III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Б., ет. 2 и 3, иск с
правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът А. Н. М. не дължи на ответника „С.В.“ АД
следните вземания, предмет на изпълнителен лист от 03.10.2016 г., издаден във връзка със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25990/2016 г. по описа на СРС, 63
състав, а именно: сумата от 851,60 лв. - главница за потребена вода през периода от
06.10.2011 г. до 15.04.2016 г. за имот, находящ се на адрес: гр. Н.И. клиентски № **********;
сумата от 695,20 лв. - законна лихва за периода от 14.05.2016 г. до 19.02.2024 г.; сумата от
185,56 лв. - мораторна лихва за периода от 06.11.2011 г. до 15.04.2016 г. и сумата от 325 лв. -
разноски по делото, а именно: 25 лв. - държавна такса и 300 лв. - възнаграждение за
юрисконсулт, за събирането на които суми е образувано изпълнително дело №
20248630400384 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 при КЧСИ и район на действие СГС,
поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията с изтичането на
петгодишен давностен срок.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Цар Б. III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Б., ет. 2 и 3, да заплати на А. Н. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Н.И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 652,16 лв.
- разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10