Решение по НАХД №4280/2018 на Районен съд - Пловдив

 

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ

ПО АНД № 4280/2018г. ПО ОПИСА НА ПРС- ХVІ н.с.

 

          С постановление от 29.06.2018г. Районна прокуратура - Пловдив е внесла предложение подс. Б.А.Г. да бъде освободен от наказателна отговорност за това, че на 23.05.2017 г. в гр. Пловдив на ул."Георги Бенев" при управляване на моторно превозно средство - л.а."Мерцедес" с рег. № **е нарушил правилата за движение по пътищата от ЗДвП, а именно:

           чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач па пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или от крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“ ;

            чл. 37, ал. 3 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път. " ;

           чл. 77, ал.1 от ППЗДвП: „Водач, който има намерение да извърши маневра е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши   останалите участници в движението и преди да започне маневрата - да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал. " и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.С.П.,***, изразяваща се в счупване на външен десен малкопищялен глезен, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник - престъпление по чл. 343, ал.1, б."б", пр.2-ро, вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

          Представителят на РП-Пловдив в съдебно заседание, поддържа обвинението, счита че са налице предпоставките на чл.78а от НК. Пледира за налага на наказание “глоба” в размер около минималния, както и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок определен по справедливост от съда.

Адв. Р. – защитник на подсъдимия– пледира за оправдаване на подзащитния му тъй като същия не е нарушавал правилата за движение по пътищата и че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

Подсъдимият не признава вината си, като моли съда да бъде оправдан.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимия Б.А.Г. е роден на *** ***, живущ ***, *., български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работещ с ЕГН **********.

          Св.С.С.П. работел като *****- ********* при Сектор „**********-ОДМВР гр.Пловдив. На 23.05.2017 г. той и колегата му И.Л.изпълнявали служебните си задължения като мотопатрул за времето от 09.00 ч до 21.00 ч. Св.П. управлявал служебеи мотор марка „БМВ", модел 650Ф с per. № ****

         Около 13.00ч. на посочената дата св.П. управлявал мотоциклета в гр.Пловдив по ул."Георги Бенев" в посока от запад на изток кьм кръстовището с ул."Васил Ленски". На известно разстояние пред него се движел също със служебеи мотоциклет колегата му П.. Пътната настилка в района била с асфалтово покритие, суха, без дупки и неравности. Пътното платно на ул.'Георги Бенев" било с две ленти за движение в двете носоки. Тъй като близкото крьстовище се регулирало от светофариа уредба и в този час от деня движението било силно натоварено, по ул."Г.Бенов" в южною платно, в посоката на движение на мотоциклета, управляван от св.П. се била образувала дълга колона от спрели автомобили. Тьй като в насрещното платно нямало автомобили св.П. започнал да изпреварва колоната отляво с управлявання от него мотоциклет.

          На същата дата и час на обяд подс.Б.А.Г. и съпругата му св..Г.К.Ж.-Г. се били придвижили със своя лек авшмобнл "Мерцедес" с peг.№****до заведение за хранене, което се намирало в пресечка без име на ул."Георги Бенев", от южната й страна, отдясно по посоката на движение на мотоциклета, управляван от св.П.. След като се наобядвали около 13.00 ч. тe се качили в автомобила, като подс.Г. заел шофьорското място, a съпругата му дясна седалка до водача и потеглили в посока към ул.''Г.Бенев", с намерение подс.Г. да направи ляв завой по нея.Г. *** има колона от автомобили, изчакващи в южното платно, като преди обособената пресечка, от която той искал да излезе с автомобила си бил спрял лекотоварен автомобил Ситроен Джъмпер с рег.№****, управляван от св.А.Л.Д.. Около 13.00 ч на 23.05.2017 г. той управлявал автомобила в който пътувал сам по ул.Георги Бенев" и приблнжавайки се до колоната от спрели преди светофара автомобили спрял преди обособенага вдясно пресечка, водеща към автомивка и заведение за хранене, като оставил място на идващия оттам автомобил, управляван от обв.Г. да маневрира.

          Така автомобилът управляван от Г. тръгнал да излиза от обособената пресечка, спрял съобразно намиращия се там пътен знак Б1 - пропусни движещите се по пътя с предимство, но тъй като видимостта му била ограничена от спрелия вляво от него лекотоварен автомобил, управляван от св.Д., потеглил отново бавно напред. Св.Д. показал с жест, че ще изчака автомобила на подс.Г. да премине, като останал с впечатление, че същия ще завива надясно, тъй като не забелязал автомобила да е с включен мигач. Тогава подс.Г. без да се огледа добре, при което би могьл да забележи движещия се по ул.''Г.Бенев" в посока от запад на изток мотоциклет, управляван от св.П. и без да подаде ясен сигнал със светлините на автомобила, показващ, че има намерението да завие наляво, потеглил напред, като навлязъл в лявата за него лента за движение, за да скоси завоя, който смятал да направи. В този момент оттам обаче преминавал мотоциклета, управляван от св.П., вследствие на което управлявапият от обв.Г. лек автомобил и мотоциклета се ударили. Скоростта на движение на лекия автомобил ''Мерцедес" в момента на удара е била около 11 км/ч, а тази на мотоциклет „БМВ" - около 36 км/ч.

            Ударът с настъпил в преднага част на лекия автомобил „Мерцедес" и в дясната част на мотоциклета БМВ. След удара мотоциклета е паднал на мястото на удара. Св.П. излетял от мотоциклета и паднал на пътното платно пред мотора в лявата част на северното платно до тротоара, като усетил силна болка в десния си глезен.

             След произшествието Г. напуснал автомобила и се приближил до св.П.. за да разбере състоянието му, след което изместил л.а."Мерцедес" като го прибрал обратно в пресечката, за да освободи движението по ул."Г.Бенев". Св.П. от своя страна уведомил за случилото се компетентните органи. Пристигналите на място служители на сектор „Пътна полиция"-ОДМВР гр.Пловдив изпробвали Г. и св.П. за употреба на алкохол с техническо средство, но пробите им били отрицателни. Своевременно на местопроизшествието пристигнала и Спешна помощ, която отвела пострадалия П. в медицинско заведение, където той бил прегледан и му била оказана необходимата помощ.

              Видно от заключението на назначепите и извършени по делото основна и допьлпителна авготехничееки експертизи от техническа гледна точка основна причина за настъпилото произшествие е, че водачите на л.а. ''Мерцедес" – подс.Г. и на мотциклет ''БМВ" - св.П. в условията на ограничена видимост са навлезли в кръстовището в момент и по начин когато това не е било безопасно. Водачът на л.а. ..Мерцедес" подс.Г. би имал техническата възможност да избегне произшествието, ако при навлизане в кръстовището от пресечката на ул."Георги Бенев" се бе движил по дясната за него лента, бе предприел маневрата - завой наляво от тази лента и бе спрял на границата му на видимост към мотоциклета, защото тогава би дал възможност на водача на мотоциклета ''БМВ" да спре или да го заобиколи. В конкретната пътна ситуация водачът на мотоциклета св.П. е нямал техническата възможност да спре преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

Видно от назначената и извършена по делото CMЕ №215/2017г. на св.С.С.П. вследствие на пътно-транспортното произшествие му с било причинено счупване на външния десен малкопишялен глезен, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за повече от един мееец, което обективирало средна телесна повреда по смисъла на НК.

  Така описаната фактическа обстановка съдът прие за доказана от обясненията на подсъдимия/ частично/, разпитаните по досъдебното производство свидетели и изготвените автотехнически и съдебномедицинска експертиза, както и всички писмени доказателства приети по реда на чл.283 от НПК.

 Спор относно датата и мястото на извършване на деянието няма. В тази връзка еднопосочни са показанията на всички свидетели, обясненията на подсъдимия, изготвения по дознанието протокол за оглед на местопроизшествието, което е способствало и изготвянето в последствие на автотехническите експертизи. Няма спор и относно посоката на движение на моторното превозно средство преди удара.Няма спор и за състоянието на пътя и атмосферните условия. Аналогично всички свидетели посочват, че пътната настилка е била, равна асфалтова, а времето – ясно с добра видимост.Няма спор относно телесното увреждане причинено на пострадалия, което отговаря на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.Единствено се спори, че има съпричиняване от пострадалия, който не е заобикалял, а изпреварвал спрелия Ситроен управляван от св.Д. и че е налице случайно деяние, тъй като подсъдимия не би могъл да реагира на направилната маневра изпреварване, още повече, че бил подведен от св.Д., който направил знак с ръка, че му дава предимство.

  Според обясненията на обвиняемия Г. на това кръстовище винаги се чакало по половин час за маневра, тъй като пътя бил много натоварен.Когато тръгнал да завива наляво Д. му дал знак да минава, че ще го изчака.Когато вече бил в лявото платно, забелязал полицая с мотора и незабавно спрял автомобила.Водача на мотора опитал да го заобиколи, но не успял, мотора паднал и се ударил в колата му.

Пострадалия св.П. описва почти идентично произшествието, единствено се различава във версията, че Г. не бил спрял автомобила в момента на удара, а се движел бавно, продължавайки да прави завоя без изобщо да спре.

св.Г.Г., ** на подсъдимия също описва идентично произшествието, като заявява, че в хода на маневрата при която съпруга и завивал на ляво изскочил мотор който се ударил с автомобила.Ключово тук е изявлението на свидетеля „в хода на маневрата” което логически означава че автомобила е бил в движение и е продължавал да завива на ляво.

Другия пряк свидетел Д. заявява, че е помислил, че подс.Г. ще завива надясно и му дал сигнал с ръка, че му дава предимство и ще го изчака да завие, като не видял в този момент да идва мотоциклет.В момента в който Г. се възползвал от предимството и тръгнал за завива наляво св.Д. отново погледнал в огледалото, но в този момент видял идващия мотор с *********, но тъй като всичко станало за секунди не успял да натисне клаксона и да предупреди Г., че все пак идва друго МПС.Д. също заявява, че автомобила управляван от Г. е бил в движение, тоест продължавал е да завива наляво в момента на удара с мотоциклета.

На ситуацията пряк свидетел е станала и Р.Д., която затвърждава тезата, че удара е настъпил докато Г. е продължавал да маневрира, тоест да завива наляво.По делото като свидетели са разпитани св.Х. П. и св.Т.Д., който са полицейски служители дошли на местопризшествието.От показанията им косвено се потвърждава описаната фактическа обстановка, пресъздадена от другите свидетели, с изключение на подсъдимия.

  Спорно в случая е дали автомобила на Г. е бил в движение и дали е продължавал да маневрира, без поне да намали след като е изнесъл част от автомобила и е имал някаква видимост към другото платно или е спрял, но въпреки това мотора го е ударил.В случая единствено подсъдимия Г. твърди, че той се е изнесъл бавно, погледнал дали по платното не се движи друго МПС, като го е видял бил заковал спирачки, но въпреки това настъпил удар.От разпита на всички останали свидетели-Д., П., Д. вкл. и св.Г., която е негова ** (всички преки очевидци) се установява, че Г. не е спирал, а напротив продължил е да завива наляво без да се увери, че и в другото платно няма МПС.Ето защо съда не кредитира обясненията на обвиняемия относно този факт, а именно че удара е настъпил докато е възприел идващия мотоциклет, спрял е, но въпреки това мотора е го е ударил.Съда кредитира показанията на останалите свидетели, с едно малко изключение, който ще засегне, но което променя изводите му.Това е показанието на св.П., че е заобиколил спрените МПС.Той всъщност ги е изпреварил, както твърди и свидетеля Д., но тъй като кръстовището не е на равнозначни пътища по смисъла на чл.43, т.2 не е извършено и нарушение от ************* П..Все пак дори и на това кръстовище да беше забранено изпреварването, щеше да е налице съпричиняване на ПТП и това нямаше да доведе до различно решение на съда, тъй като Г. също е извършил нарушения, което само по себе си са по-тежки и способствали катастрофата в по-голяма степен. 

Съдът приема за безспорно установено, че Г. се е движил със скорост около 11 км.ч. непосредствено преди удара  - това е видно от изчисленията на вещото лице по АТЕ от ДП. Мястото на удара между превозните средства остава доказано предимно от огледния протокол, изготвената АТЕ експертиза, която като способ за проверка на доказателствата подкрепя и заявеното от свидетелите очивидци на удара. Действително установява се по делото, че водача на автомобила Г. не се съобразил с идващото МПС.Вина за настъпване на пътно-транспортното произшествие има подсъдимия, който е бил длъжен да се убеди, че предприетата от него маневра няма да създаде опасност за участниците в движението. Предприемането на маневра на движение завой наляво от Г., без да се убеди, че пътя пред управляването МПС е свободен е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени данни дава отговор за констатираните травматични увреждания на пострадалото лице в следствие на пътно-транспортното произшествие, като според експерта на пострадалият е било причинено счупване на външен десен малкопищялен глезен, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, което съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

За пълнота тук следва да отбележи, че не от правна страна, но от житейска има известна вина и у св.Д., който лекомислено е дал сигнал на подсъдимия Г., че му дава път без е сигурен накъде ще поеме последния.В крайна сметка Г. се е подвел от колегата си водач, че пътя е чист, тъй като така е възприел жеста му с ръка.Но това не може да го оправдае тъй като той е бил длъжен да спазва всички правила на ЗДВП, а колегиалността между водачите на МПС, понякога помагайки си със жестове не е разписана в закона.Освен това Г. е следвало лично да се увери, след като са му дали предимство да навлезе в пътното платно, че по другата лента няма движение, това той не е сторил и няма как да бъде оправдан заради прекалената си доверчивост към други участници в движението.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подс.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.1 б. ”б”,пр.2 вр. с чл.342  ал.1 от НК.

             От обективна страна, същият на 23.05.2017 г. в гр. Пловдив на ул."Георги Бенев" при управляване на моторно превозно средство - л.а."Мерцедес" с рег. № **е нарушил правилата за движение по пътищата от ЗДвП. а именно:

           чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач па пътно превозно средство, който ще предприеме какавато и да е маневра, като например да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или от крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“ ;

            чл. 37, ал. 3 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път. " ;

   чл. 77, ал.1 от ППЗДвП: „Водач, който има намерение да извърши маневра е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши   останалите участници в движението и преди да започне маневрата - да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал. " и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.С.П.,***, изразяваща се в счупване на външен десен малкопищялен глезен, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник.

Налице е според съда категорично установено нарушение на императивни разпоредби на ЗДвП, а именно на 25, ал.1 от ЗДвП, на чл.77, ал.1 от ППДвП и на чл. 37, ал.3 от ЗДвП, като извършените  нарушения са в причинно -следствена връзка с настъпилото произшествие. Така, установява се категорично, че водача е предприел маневра завой наляво, при която управляваното от Г. МПС навлиза в друг път, а именно ул.Георги Бенев, без той да се е убедил, че няма да застраши участниците в движението-с което е нарушен чл.25, ал.1 от ЗДВП.Г. е нарушил и чл.37, ал.3 от ЗДВП тъй като е излизал от необозначена пресечка по смисъла на разпоредбата, влизаща в понятието „други подобни”, без да е пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет управляван от св.П..Нарушен е и чл.77, ал.1 от ППЗДВП тъй като Г. се е предоверил на св.Д. и не се е убедил лично, че няма да застраши останлите участници в движението.Като пряка и непосредствена последица от нарушаването на изброените по-горе разпоредби на ЗДвП, свързани с движението по пътищата, се явяват настъпилото ПТП и настъпилите телесни увреди за пострадалият П.. На пострадалият е причинено счупване на външен десен малкопищялен глезен, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник. Следователно, с оглед характера на травмите, посочени от съдебно -медицинската експертиза, следва същите да се определят като средна телесна повреда по смисъла на разпоредбата на чл.129, ал.2 вр .с ал.1 от НК.

От СУБЕКТИВНА СТРАНА, деянието е извършено непредпазливо, като подсъдимият е имал възможността да предвиди и предотврати престъпния резултат - при форма на вината несъзнавана непредпазливост, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Тази възможност се преценява не общо, а конкретно за случая, което пък зависи, както от обективните условия на извършване на деянието, така и от индивидуалните особености на личността на дееца. В случая, деянието е извършено през деня, при липса на валежи, мъгла и пр., т.е. ясна видимост, като не се установяват каквито и да било пречки подсъдимият да възприеме движението на мотора управляван от пострадалият. В крайна сметка, като се има предвид, че възприемането на опасността на пътя от страна на подсъдимият не е била препятствана от някакви обективни фактори – в каквато насока са и неговите обяснения, следва да се счете, че настъпилото пътно - транспортно произшествие се дължи на неправилната му преценка за пътната обстановка и липсата на изискваното от закона повишено внимание.Както съда отбеляза, това че св.Д. му е дал знак, че ще го пропусне, но може да освободи подсъдимият от задължението лично да се увери, че по пътя не се движат други МПС.Вместо да отчете факта, че лично той носи отговорност за действията си, се е предоверил на св.Д.. Следователно, освен, че е имал възможността да предвиди и предотврати престъпния резултат, подсъдимият е и бил длъжен да го стори.В случай, че не е имал добра видимост при завиване на ляво той е следвало да съобрази разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗДВП, чл.37, ал.3 от ЗДВП и чл.77, ал.1 от ППЗДВП.Това е било напълно възможно в случая тъй като Г. е следвало да изчака управляваното от Д. МПС да премине, той да даде знак на Д. да не му дава предимство, а да си продължи по пътя.Но неудобството, което спомена обвиняемия в обясненията, че дълго се чака на това кръстовище е надделяло и той лекомислено е предприел левия завой без да има добра видимост.

Не е налице случайно деяние, тъй като причината за настъпването на ПТП не е в поведението на другия участник в ПТП, а именно пострадалият П., нито се дължи на обстоятелства, изцяло независещи от волята на водача. За да се приеме наличието на случайно деяние, то би следвало предходното поведение на извършителя да е изцяло правомерно. Напротив, изложените по-горе мотиви и анализът на доказателствата категорично установяват, че причина за настъпилото ПТП има подс.Г.. Същият е бил длъжен да се убеди, че с поведението си би предприел една безопасна маневра, която не би поставила в опасност живота и здравето на други лица.

ПО НАКАЗАНИЕО:

За да наложи на обвиняемият справедливо наказание, съдът съобрази разпоредбата на чл. 343, ал.1, б.”б” пр.2  вр. с чл. 342, ал.1 от НК, където предвиденото наказание от законодателя е лишаване от свобода до три години или пробация.Г. е пълнолетно лице, не е осъждан, от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди, не е налице законова пречка по чл. 78а, ал.7 от НК, поради което съдът намира, че в случая е задължен да приложи разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК, в каквато насока е и постановлението на РП Пловдив.

Поради изложените по-горе мотиви, съдът намира, че няма законова пречка да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание по реда на чл. 78а от НК. При преценка на размера на административното наказание глоба, която следва да наложи, съдът отчита следното: обвиняемият има добри характеристични данни, понастоящем същият е работещ семеен мъж.Липсват каквито и да било регистрирани противообществени прояви, оказал е съдействие в хода на разследването.От фактите по делото безспорно се установи, че Г. се е подвел в известна степен от друг участник е движението, на който обаче няма как да му се вмени каквато и да е вина за настъпилото ПТП. Като прецени тежестта на извършеното деяние, както и поведението му след настъпване на ПТП – останал е на място до пристигането на полицейските органи, на които е съдействал също, то следва да му бъде определено административно наказание глоба на минималния  размер, а именно – 1 000 лв. Така определеното по размер административно наказание съответства напълно на обществената опасност на деянието и на дееца.

Наред с това съдът намери, че на подс.Г. не следва да бъде наложено и административно наказание  лишаване от право да управлява МПС, каквато възможност се предвижда в нормата на чл. 78а, ал.4 от НК вр . с чл. 343Г вр. с чл. 343 вр. с чл. 37, ал.1,т.7 от НК.Това е така предвид многобройните смекчаващи обстоятелства, които съда изброи по-горе и поради факта, че не е налице нито едно отегчаваща вината обстоятелство.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК направените разноски на досъдебното в размер на 586,12 лева, съда постанови да бъдат заплатени от подсъдимия.

По изложените мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

М.Г