Р Е Ш Е Н И Е
№ 65 20.02.2020 г. Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесети февруари две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар………….
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело № 1083
по описа за 2020 година.
Производството е по реда на
чл.435 – 437 ГПК.
Образувано е по жалба на Ж.С.Ж.– длъжник
срещу изпълнителното действие – налагане на запор на
банкова му сметка в ТБ „Уни Кредит Булбанк“ АД по изпълнително дело № 218/2016 г. по описа на ЧСИ А.П., с
рег. № 764 на КЧСИ, с район на действие района на ОС - Стара Загора.
Жалбоподателят обжалва действието
на ЧСИ като незаконосъобразно. Счита, че са налице предпоставките на чл.433,
ал.1 т.2 ГПК за прекратяване на делото и ЧСИ не е имал право служебно да налага
запор на банкова сметка ***. Моли да бъде отменено обжалваното действие - запор на банкова сметка *** „Уни Кредит Булбанк“ АД на Ж.С.Ж. по изпълнително дело № 218/2016 г. по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 764 на КЧСИ, с район на
действие района на ОС - Стара Загора.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК,
не е постъпил писмен отговор от другата страна „Монолитстрой комерс“ ЕООД, с.
Копринка, общ. Казанлък, представляван от С.В.Б..
В мотивите си ЧСИ А.П., с район на действие
Окръжен съд Стара Загора, взема становище за неоснователност на жалбата.
Старозагорският окръжен съд, като
обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на ЧСИ и като разгледа
приложеното в препис изпълнително дело, намира за установено следното:
Подадената жалба е допустима като
подадена от надлежен жалбоподател, в срока за обжалване от извършване на
действието. Тъй като запорът е наложен за събиране на разноски по
изпълнителното дело, съдът намира, че обжалваното действие подлежи на обжалване
по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Изпълнителното производство е
образувано по молба от 08.08.2016г. на „Монолитстрой комерс“ ЕООД,
представляван от С.В.Б., чрез адв. А.С. въз основа на изпълнителен лист от 11.07.2016г., издаден по гр.д. № 1924/2013г. по описа на РС
– Казанлък срещу Желю С.Ж..
Съдът
е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника, наложени са
възбрани на два имота и запор на МПС. Покана за доброволно изпълнение е
получена от длъжника на 14.09.2016г. С молба от 19.09.2016г. взискателят е
поискал спиране на изпълнителното производство на основание чл. 423, т.2 ГПК.
ЧСИ е спрял производството с разпореждане от същата дата. С молба от
25.07.2019г. взискателят е поискал прекратяване на изп. дело на основание
чл.433, ал.1 т.2 ГПК. Съдът с
разпореждане е заявил, че ще прекрати делото след внасяне на дължимита такса по
чл.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2883.19 лв. и е съставил сметка от 16.08.2019г. за
заплащане на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ на длъжника Ж..
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят е поискал това.
В случая е налице молба от взискателя от 25.07.2019г. с искане за прекратяване
на изпълнителното производство, след което СИ е десизиран от изпълнението и не
може да извършва каквито и да е други действия. Възлагането на правата по чл.18 ЗЧСИ, направено с молбата за образуване на производството, след десизирането на
СИ с молба за прекратяване, не продължава действието си. Извършването на
действия по налагане на запор върху банковата сметка на длъжника за събиране на
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, след десезиране на СИ е незаконосъобразно. Таксата по
чл. 26 от Тарифата се дължи при изпълнение на парично вземане. В случая по
делото не е налице изпълнение на задължението по изпълнителното дело. Не става
ясно дали е налице извънсъдебно изпълнение, тъй като никоя от страните не
твърди да е извършено такова. Позоваването
на ЧСИ на решение № 640 от 04.10.2010г. по гр.д.№ 920/2009г. на ВКС е
неоснователно, тъй като по изпълнителното дело не е налице изпълнение – в
производството или извънсъдебно, което да налага събиране на таксата по чл.26
ТТРЗЧСИ и цитираното решение е неотносимо.
В този смисъл съдът
намира, че разпореждането на ЧСИ, с което е наложен запор върху банковата
сметка на длъжника за сумата 2883.19 лв., след десезирането му от взискателя на
основание чл.433, ал.1, т. 2 ГПК, е неправилно и следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 437, ал.3 и ал.4 от ГПК, Окръжен съд – гр. Стара Загора в
настоящия състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изпълнителното действие – налагане на запор на банкова сметка *** „Уни
Кредит Булбанк“ АД на Ж.С.Ж. по изпълнително дело № 218/2016
г. по описа на ЧСИ А.П., с рег.
№ 764 на КЧСИ, с район на действие района на ОС - Стара Загора, за събиране на
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ за сумата 2883.19 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: