Р
Е Ш Е Н И Е
№
107
гр. Разград, 24.10.2022
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на единадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора СЕВЕРИНА МОНЕВА, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 90 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от ТД на НАП - Варна против Решение № 106 от 06.06.2022 г.,
постановено по АНД № 20223330200141 по описа на Районен съд - Разград, с което
е отменено наказателно постановление № 618149- F625446 от 13.12.2021 г.,
издадено от и.д. Директор на ТД на НАП – Варна. С отмененото наказателно
постановление на основание чл. 180в, ал. 1 ЗДДС на „ДИКИСОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 69 600
лв. за нарушение по чл. 176в, ал. 6 във вр. с ал. 1 и ал. 10 ЗДДС. В жалбата се сочи, че оспореното решение е
постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди
се, че въззивният съд не е следвало да кредитира показанията на счетоводителя
на дружеството относно причините за забавяне подаването на заявлението по чл. 176в,
ал. 6 ЗДДС и неправилно е приел, че случаят е маловажен. Иска се решението да
бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът оспорва
жалбата, като излага съображения за нейната недопустимост и неоснователност.
Счита, че не са налице сочените отменителни основания и решението следва да
бъде оставено в сила.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и правилно въззивният съд
е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, констатира
следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол. Неоснователно е
възражението на ответника за недопустимост на жалбата като подадена от ненадлежна
страна - изпълнителния директор на НАП, който е делегирал правомощията си на
и.д. директора на ТД на НАП – Варна, включително правото на жалба.
Административнонаказващият орган е директорът на ТД на НАП – Варна и жалбата
изхожда от този орган чрез юрисконсулт при ТД на НАП – Варна, тъй като съгласно
чл. 12 ЗНАП процесуалното представителство пред съда се осъществява от
изпълнителния директор или по негово пълномощие от юрисконсулти в агенцията.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна по делото е установено, че „ДИКИСОЙЛ“ ЕООД е данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 3 ЗДДС и по реда на чл. 176в ЗДДС предоставя обезпечение при
доставки на течни горива в безусловна и неотменяема банкова гаранция пред компетентната ТД на НАП –
Варна. С Анекс № 4, изх. № 153/13.08.2020 г. към банкова гаранция № 48-7818 от
02.09.2016 г. дружеството е предоставило обезпечение на стойност 70 000
лв., валидно до 02.09.2021 г.
На
02.08.2021 г. „ДИКИСОЙЛ“ ЕООД
е депозирало до „Юробанк
България“ АД Искане за
промяна на условията за банкова гаранция вх. № 355/02.08.2021 г. с удължаване
срока на банковата гаранция до 02.09.2022 г. и увеличаване размера на
гаранцията на 90 000 лв.
На
30.08.2021 г. банката е издала Промяна № 5 към банкова гаранция референция
48-7818 от 02.09.2016 г., адресирана до ТД на НАП – Варна, с която е променила
предоставената банкова гаранция, като е удължила срока на валидност до
02.09.2022 г. и е увеличила размера на гаранцията с 20 000 лв.
На
31.08.2021 г. дружеството е подало заявление по чл. 176в, ал. 10 ЗДДС за
вписване промяна на банкова гаранция от 70 000 лв. на 90 000 лв.,
което е следвало да извърши до 20.08.2021 г., в 14-дневния срок по чл. 176в,
ал. 6 ЗДДС Поради това, че заявлението е подадено със закъснение от 11 дни и три
дни преди изтичане срока на предходното заявление е съставен АУАН № F625446 от
13.09.2021 г. за нарушение по чл. 176в, ал.1 и ал. 10 ЗДДС. Установено е, че с
Резолюция от 05.12.2018 г. на директора на ТД на НАП Варна дружеството е било
освободено от административнонаказателна отговорност за същото нарушение,
извършено от него на 29.08.2018 г., като му е било отправено предупреждение по чл.
28 ЗАНН.
Въз основа
на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с
което на основание чл. 180в, ал. 1 ЗДДС на „ДИКИСОЙЛ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 69 600
лв.
В хода на
въззивното производство е била разпитана свидетелката К. М., която осъществява счетоводното
обслужване на дружеството. Според св. М. за подновяване на банковата
гаранция се изисква финансова информация, каквато е изпратила на служителя на
банката П. Г. с представените по делото имейли от 22.07.2021 г. На 29.07.2021 г. била
внесена сумата 20 000 лв. за увеличаване на гаранцията. Таксата за
разглеждане на документите е била изтеглена от сметката на дружеството едва на
20.08.2021 г., видно и от представеното банково извлечение от разплащателна
сметка с титуляр „ДИКИСОЙЛ“ ЕООД.
Управителят на дружеството обяснил на св. М., че многократно е посещавал офиса на банката, но г-н Г. бил в отпуск, искането било
разпределено на друг служител и това причинило забавянето.
С
оспореното по касационен ред решение въззивният съд е отменил наказателното
постановление по съображения, че констатираното нарушение представлява
маловажен случай и са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН. Съдът е приел, че дружеството
добросъвестно е положило усилия да изпълни административното си задължение, но
не е получило съответното съдействие в срок от банковата институция и в първия
възможен момент след издаване на банковата гаранция е подало заявлението пред
компетентната ТД на НАП, като от бездействието му не са произтекли никакви
вреди за държавата или гражданите.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
Не са
налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 НПК.
Въззивният
съд правилно е установил фактите по делото, като при събирането на
доказателствата и при тяхната оценка не е допуснал съществени процесуални
нарушения.
Правилно е
приложен и материалният закон. Безспорно и доказано е по делото, че „ДИКИСОЙЛ“ ЕООД е носител на задължението по чл. 176в, ал. 6 ЗДДС да
предостави ново обезпечение в безусловна и неотменяема банкова гаранция пред
компетентната ТД на НАП не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на
предходното обезпечение. Този срок не е бил спазен, което е основание за
налагане на имуществена санкция по чл. 180в, ал. 1 ЗДДС в размер на дължимото
обезпечение. Въззивният съд е приложил института по чл. 28 ЗАНН с мотиви, които
касационната инстанция изцяло споделя. Ответникът своевременно е предприел
действия за увеличаване размера на гаранцията и за удължаване срока на нейната
валидност, които промени са били неоснователно забавени от банката.
Непосредствено след издаване на уведомителното писмо, удостоверяващо промените,
дружеството е подало заявлението до ТД на НАП – Варна, което, макар и извън срока,
е извършено преди изтичане на валидността на предходното обезпечение. Посочените
обстоятелства обосновават по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение в обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което то
представлява маловажен случай. Предвид горното наказателното постановление се
явява незаконосъобразно и правилно е било отменено. Въззивният съд обаче е
пропуснал да изпълни задължението си по чл. 63, ал. 4, изр. 2 ЗАНН да
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Поради това делото следва да бъде върнато на същия въззивен
състав за допълнително произнасяне по реда на чл. 63, ал. 4, изр. 2 ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН ответникът има право на разноски за касационното производство в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 3240 лв. По искането на ответника за присъждане на пълния размер на разноските, направени във въззивното производство, което е заявено с молбата за изменение на решението в частта за разноските от 24.06.2022 г., следва да се произнесе въззивният съд.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 106 от 06.06.2022 г.,
постановено по АНД № 20223330200141 по описа на Районен съд – Разград.
ВРЪЩА
делото на същия въззивен състав за допълнително произнасяне по чл. 63, ал. 4,
изр. 2 ЗАНН.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите да заплати на „ДИКИСОЙЛ“ЕООД, ЕИК *********, за разноски в
касационното производство сумата 3240 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/