Р Е Ш Е Н И Е
№
797/1.11.2021г.
гр.
Пазарджик, 01.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на първи октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Лесенски адм. дело № 708 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и и сл. АПК, вр. чл.13, ал.6 ЗСП и е образувано по жалба на А.А. *** против Заповед №
ЗСП/Д-РА-ПН/267 от 05.05.2021 г. на Директор на Дирекция Социално подпомагане“
Панагюрище, потвърдена с Решение № 13-РД06-0020/04.06.2021 г. на Директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане Пазарджик.
С атакуваната Заповед №
ЗСП/Д-РА-ПН/267 от 05.05.2021 г. е отказано на жалбоподателката отпускането на
месечна целева помощ по реда на чл. 16б от Правилника за прилагане на Закона за
социално подпомагане (ППЗСП) с мотив: „Не е изпълнено условието на чл. 16б, ал.
1, т. 2 от ППЗСП - г-жа А.А. и г-н П. Р. са безработни, но не са останали без
работа след 13.03.2020 г. по причини, предпоставени от въведени ограничения във
връзка с обявеното извънредно положение или извънредна епидемична обстановка“.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваната заповед. Иска се отмяната ѝ и да се
върне преписката за ново произнасяне по подадено заявление за отпускане на
месечна целева помощ.
В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на жалбоподателя. В писмено становище се поддържа жалбата. Излага се
доводи. Претендират се сторените по делото разноски.
Процесуалният представител на ответника
в съдебно заседание устно и в писмени бележки моли да се отхвърли жалбата и да
им се присъдят сторените разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Пазарджик, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От приетата по делото
административна преписка и приобщените към нея доказателства се установява, че жалбоподателката
А.А.А. е подала заявление - декларация с вх. № ЗСП/Д-РА-ПН/267/14.04.2021 г. в
ДСП - Панагюрище за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП при
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. А.А.А.
е работила от 06.03.2019 г. до 01.09.2020 г. във фирма „Митьова къща“ ООД - гр.
Стрелча. При социалното проучване е установено, че трудовия ѝ договор с
фирма „Митьова къща“ ООД - гр. Стрелча е прекратен на основание чл. 325, ал. 1,
т. 1 от КТ. От 10.09.2020 г. е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“ и е
получавала обезщетение за безработица в периода от м. 10.2020 г. до м. 01.2021
г. Мъжът, с когото живее на фактически начала - П. Н. Р. е без регистрация в
Дирекция „Бюро по труда“. Последният му трудов договор е с дружество „Ремстрой
– ИТД“ ЕООД гр. Стрелча и е прекратен на 10.10.2015 г. Няма лица, задължени по
закон да осигуряват издръжка. А.А.А. получава месечна помощ по чл. 7 от ЗСПД в
размер на 40 лв. от 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г. А.А. има извършено
прехвърляне или продажба на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот
и/или на идеални части от тях през последните 5 години. Размерът на извършената
сделка не надвишава 60-кратния размер на ГМД - извършена проверка на 27.04.2021
г. в Агенция по вписванията. А.А. и П. Р. не са регистрирани като собственик на
ЕТ - извършена проверка на 27.04.2021 г. в Търговски регистър.
Детето Л. Й. Р. е ученик в 4-ти
клас в НУ „Паисий Хилендарски" - гр. Стрелча. Поради въведените
ограничения във връзка с обявената епидемична обстановка детето Л. Й. Р. не е
посещавало училище в периода от 22.03.2021 г. до 02.04.2021 г. включително.
Въз основа на така установено е
издадена процесната заповед № ЗСП/Д-РА- ПН/267/05.05.2021 г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане" - Панагюрище за отказ за месечна целева
помощ по чл. 16б от ППЗСП при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична, тъй като не е изпълнено условието на чл. 16б, ал. 1, т.
2 от ППЗСП - А.А.А. и П. Н. Р. са безработни, но не са останали без работа след
13.03.2020 г. по причини, предпоставени от въведените ограничения във връзка с
обявеното извънредно положение или извънредната епидемична обстановка.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от
оспорването. Жалбата е подадена в срок.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл.
168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в законоустановената форма. Оспорената заповед е издадена от
административен орган с териториална, времева и материална компетентност.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. Съдът счита, че съдържа
необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Заповедта
обаче е издадена в противоречие с материалния закон.
Настоящият състав на съда счита,
че административният орган неправилно е достигнал до извод, че нормативният
текст на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП следва да се тълкува разширително и да
се приеме, че оставането без работа, респ. без доходи поради оставането без
работа, следва да е по причина на обявеното извънредно положение, респ. обявената
извънредна епидемична обстановка.
По посочената разпоредба е налице
противоречива практика на съдилищата именно по въпроса дали оставането без
работа трябва да е в следствие на обявеното извънредно положение или извънредната
епидемична обстановка, или помощта следва да се отпуска и на лица, останали без
работа и по други причини, но оставането без работа да продължава по време на
извънредното положение. Настоящият състав на съда счита, че не следва
разпоредбата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП да се тълкува разширително, така
както е посочил административният орган и съответно намира за по-правилно и
по-справедливо второто становище, а именно -
помощта следва да се отпуска и на лица, останали без работа и по други
причини, но оставането без работа да продължава по време на извънредното
положение. Това е така, защото целта на разпоредбата е да бъдат подпомагани
лица, които са останали без трудови доходи, но които в ситуацията на извънредно
положение, са в значително по-затруднено положение да си намерят работа именно
заради извънредната обстановка. Още повече, че в конкретния случай
жалбоподателката е останала без работа по време на извънредната обстановка,
като трудовият ѝ договор с „Митьова къща“ ООД - гр. Стрелча е прекратен на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, но това само по себе си не означава, че
след като е по взаимно съгласие, то не е в следствие на извънредната
обстановка.
Безспорно е, че с Решение на НС
от 13.03.2020 година в Република България е обявено извънредно положение. С
Решение № 325 от 14.05.2020 година на Министерския съвет на Република България
е обявена извънредна епидемична обстановка. С Решения № № 378 от 12.06.2020
година, № 418 от 25.06.2020 година, 482 от 15.06.2020 година, 525 от 30.07.2020
година, 609 от 28.08.2020 година, 673 от 25.09.2020 година и 855 от 25.11.2020
година, извънредната епидемична обстановка е продължена до 31.01.2021 година. С
Решение № 72 от 26.01.2021 г. и с Решение № 395 на Министерския съвет от 28
април 2021 г. срокът на извънредната епидемична обстановка е удължен до 31 юли
2021 г.
В случая жалбоподателката е
поискала отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14–годишна
възраст. Съгласно чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП право на месечна целева
помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато:
1. двамата или единият от
работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват
дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не
получава получават парично обезщетение за временна неработоспособност;
2. двамата или единият от
родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат
право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е
по-нисък от средномесечния доход по ал. 4;
3. двамата или единият от
родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица,
които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във
връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
4. двамата или единият от
родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават
обезщетение за бременност и раждане.
Разпоредбата на чл. 16б от
ППЗСП е приета с цел да се регламентира месечната целева помощ, която се
отпуска именно във връзка с обявеното извънредно положение или последвалата
епидемична обстановка. Целевата помощ по чл. 16б от ППЗСП по същество
е извънредна и се предоставя във връзка с промените на икономическата
обстановка в страната, след 13.03.2020 г. Целта на отпускането ѝ е да
подпомогне хора в затруднено положение, предвид обявяването на извънредно
положение, както и последвалата извънредна епидемична обстановка.
Съгласно чл. 16б, ал. 1, т.
2 от ППЗСП право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка, имат семейства с деца до 14-годишна
възраст, когато двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам
дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или
размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход
по чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП. От цитирания нормативен текст не може да се
извлече изискването, че оставането без работа трябва да се намира в пряка
причинно-следствена връзка с епидемична обстановка. Достатъчно е оставането без
работа да е налице по време на епидемичната обстановка. Жалбодателката е
безработна и има дете под 14 г. възраст, което не може да посещава училище,
поради обявената извънредна епидемична обстановка. Самият административен орган
е посочил, че от 22.03.2021 г. до 02.04.2021 г. са преустановени присъствените
учебни занятия поради въведени временни противоепидемични мерки, свързани с
ограничаването на разпространението на COVID-19, съгласно Заповеди №
РД-01-173/18.03.2021 г. и № РД-01- 194/30.03.2021 г. на министъра на
здравеопазването. През посоченият период на основание Заповеди №
РД09-748/19.03.2021 г. и №РД09-798/31.03.2021 г. на министъра на образованието
обучението е организирано от разстояние в електронна среда чрез използване на
средства на информационните и комуникационни технологии. Изпълнено е условието
на чл. 16б, ал. 3, т. 2 от ППЗСП.
С оглед изложеното съдът намира,
че жалбоподателката отговаря на изискванията за получаване на помощта
по чл. 16б от ППЗСП - тя е останала без работа, не може да започне такава,
нито дори да търси, тъй като има задължение да не оставя детето си у дома без
надзор, съгласни изискванията на ЗЗДетето. Ако в случая се имаше предвид същата
да е останала без работа заради извънредната обстановка, то това следваше да е
изрично посочено в нормативната уредба, а не да се извежда по тълкувателен път,
още повече с разширително тълкуване на разпоредбата в ущърб на гражданите,
търсещи подпомагане. Следва да се отбележи, че логиката на другите хипотези на
подпомагане по чл.16б от ППЗСП също е в смисъла на подобно становище.
Още повече, че в конкретния случай административният орган извежда извода си
само въз основа на основанието за прекратяване на трудовия договор на
жалбоподателката, приемайки, че след като е по взаимно съгласие, то не е в
следствие на извънредната обстановка, което също е доста свободна
интерпретация, без други данни в тази насока.
Поради
изложените съображения, съдът счита, че е постановен незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен. С оглед спецификата на
правоотношенията, преписката ще следва да бъде върната на органа за ново
произнасяне по подадено заявление на жалбоподателката, при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход
на делото и с оглед направеното искане от страна на пълномощника на
жалбоподателката за присъждане на разноски, съдът следва да осъди ответника да
ги заплати. Същите са в общ размер на 310 лева, от които 10 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение, за които са представени и доказателства за извършването им –
вносна бележка и договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна Заповед № ЗСП/Д-РА-ПН/267 от 05.05.2021 г. на Директор
на Дирекция „Социално подпомагане“ Панагюрище, потвърдена с Решение №
13-РД06-0020/04.06.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане Пазарджик.
ИЗПРАЩА административната
преписка на Директор на
Дирекция „Социално подпомагане“ Панагюрище за ново произнасяне в законоустановения срок по подаденото заявление - декларация с вх. №
ЗСП/Д-РА-ПН/267/14.04.2021 г., при съобразяване указанията по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ Панагюрище да заплати на А.А.А. с ЕГН ********** ***, сторените по
делото разноски в размер на 310 лева ( триста и десет лева).
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (П)