Решение по дело №62/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Ц. М. М., [ЕГН], с адрес: гр. Костандово, [улица], Община Ракитово, област Пазарджик, подадена чрез адв. Д. С., със съдебен адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. 1, кантора 5 срещу Решение № 1012-12-348#1 от 02.01.2024 год. на ЗА Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2042-6 от 14.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на осн. чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 122-00-2042-3 от 28.10.2022 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ла. 1 от КСО и Разпореждане № 122-00-2042-8 от 15.11.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за периода от 12.09.2020 год. до 11.01.2021 год. в размер на 9,00 лева дневно.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Излагат се съображения, че при издаването на оспореното решение не са взети предвид наведените от жалбоподателя възражения срещу оспорените разпореждания и в тази връзка се сочат аргументи за неправилно приложение на чл. 54б ал. 3 КСО, както и че в трудовия договор на жалбоподателя с „Keelings Softfruits UC“, както и в Структурен електронен документ U001, причината за прекратяване на трудовото правоотношение е „изтичане на срока на договора“. Твърди се, че административният орган не е съобразил разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 год.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Г., преупълномощен от адв. С., поддържа жалбата като счита, че оспореното решение е неправилно и необосновано. Моли за неговата отмяна и претендира разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Представя писмени бележки.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, чрез юрисконсулт М., оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. Представя писмени бележки.

Административен съд-Пазарджик, VII-и състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта в оспорената му част във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:

Началото на административното производство е поставено с подадено, от Ц. М. М., заявление с вх. № Ф-01-758 от 15.09.2020 год. в Дирекция „Бюро по труда“ - Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 12.09.2020 год. По подаденото заявление с peг. № 122-00-2042-1 от 16.09.2020 год. в НОИ с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи на М. е изпратено уведомително писмо изх. № У-122-00-2042-1 от 16.09.2022 год., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е уведомен, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи удостоверяващи осигурителен стаж в Ирландия. Във връзка с това писмо М. е представил: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „изтичане срока на договора”, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004, копия от фишове за заплата - 3 броя и трудов договор с работодателя „Keelings Softfruits UC” за периода от 14.04.2020 год. до 30.09.2020 год., които са приети в ТП на НОИ - Пазарджик с вх. № Ц1019-12-2258 от 28.09.2022 год. Лицето не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост. Декларирал е, че последното му правоотношение е прекратено на 11.09.2020 год. и е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО). Поискал е удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 14.04.2020 год. до 11.09.2020 год.

Със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 54026 от 06.10.2020 год. и U003 №5 4816 от 14.10.2020 год. от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация за горепосочения период. Съобразно това с разпореждане № 122-00-2042-1 от 06.10.2020 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на СЕД U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 14.10.2020 год. в ТП на НОИ – Пазарджик са получени СЕД U002 № 58972 и U004 № 58973 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

- период на осигурена заетост от 14.04.2020 год. до 11.09.2020 год.;

- причина за прекратяване на заетостта - „неизвестна“;

- доход за периода от 14.04.2020 год. до 11.09.2020 год., в размер на 12 026,00 евро, брутен доход.

На основание чл. 55 от АПК, с Разпореждане № 122-00-2042-2 от 14.10.2020 год. е възобновено производството по подаденото от М. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 122-00-2042-3 от 28.10.2020 год., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО, на Ц. М. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2020 год. до 11.01.2021 год. (четири месеца), в размер на 9,00 лв. дневно. Лицето е отказало да подпише Разпореждане № 122-00-2043-3 от 28.10.2020 год., което е удостоверено в присъствието на свидетели на 30.10.2020 год.

В ТП на НОИ – Пазарджик, с вх. № Ц1029-12-1629 от 04.12.2020 год., М. представя копие на преносим документ U1, издаден на 16.11.2020 год. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени:

- период на осигурена заетост от 14.04.2020 год. до 11.09.2020 год.;

- причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“;

- доход за периода от 14.04.2020 год. до 11.09.2020 год., в размер на 2369,00 евро месечно.

Предвид новите данни в представения преносим документ чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите - членки на ЕС със СЕД Н001 № 88035 от 08.12.2020 год. отново е изискано предоставяне на информация за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение по представения от М. трудов договор с работодателя „Keelings Softfruits UC”.

На 11.12.2020 год. е получен СЕД Н002 № 91820, с който компетентната институция на Ирландия уведомява ТП на НОИ – Пазарджик, че „В този случай причината за прекратяване е изтичане на срока на договора“. Предвид новополучените документи, на основания чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с Разпореждане № 122-00-2042-5 от 08.01.2021 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица е изменен периодът и размерът на отпуснато парично обезщетение за безработица на Ц. М., като е определен нов размер - 74,29 лева, дневно за периода от 12.09.2020 год. до 11.09.2021 год.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица до Ц. М. е изпратено писмо с изх. № 1029-12-829 от 21.06.2023 год., с което, на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК, е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата му дейност считано от 12.09.2020 год. Видно от известие за доставяне № ИД PS 4400 01RG51 3, писмото не е потърсено от лицето и е върнато в ТП на НОИ - Пазарджик на 24.07.2023 год.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо с изх. № 1030-12-1196 от 21.06.2023 год. от работодателя е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

На 31.08.2023 год., с вх. №1030-12-1196#2 в ТП на НОИ – Пазарджик, е получен документ, с който работодателят „Keelings Softfruits UC” уведомява: „Искам да потвърдя, че Ц. М. е бил нает в Keelings Softfruits като работник в градинарството на срочен договор. Ц. беше нает в Keelings между 14.04.2020 год. и 11.09.2020 год. Ц. подаде оставка от длъжността при обстоятелства, при които напусна преди края на договора си 30.09.2020 год.“

Предвид данните в новополучения от работодателя на М. документ чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 725108 от 31.08.2023 год. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 14.04.2020 год. до 11.09.2020 год.

В ТП на НОИ - Пазарджик за М. е получен структуриран електронен документ U002 № 728872 от 31.08.2023 год. от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

- период на осигурена заетост: от 14.04.2020 год. до 11.09.2020 год.;

- причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

Предвид установеното Ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане № 122-00-2042-6 от 14.09.2023 год., на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменил Разпореждане № 122-00-2042-3 от 28.10.2020 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Ц. М.. С Разпореждане № 122-00-2042-8 от 15.11.2023 год., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на Ц. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2020 год. до 11.01.2021 год. (четири месеца), в размер на 9,00 лв., дневно. При определяне на периода и размера на паричното обезщетение е взет предвид потвърдената в СЕД U002 № 728872 от 31.08.2023 год. причина за прекратяване на последната трудова заетост от 12.09.2020 год. на лицето - „напускане на служителя“.

Разпореждане №122-00-2042-6 от 14.09.2023 год. и Разпореждане № 122-00-2042-8 от 15.11.2023 год., и двете на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик са обжалвани от М. пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, предвид депозираните жалби с вх. № 1012-12-348 от 04.12.2023 год. и с вх. № 1012-12-346 от 04.12.2023 год.

С оспореното Решение № 1012-12-348#1 от 02.01.2024 год. на ЗА Директора на ТП на НОИ-Пазарджик е потвърдено Разпореждане № 122-00-2042-6 от 14.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на осн. чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 122-00-2042-3 от 28.10.2022 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ла. 1 от КСО и Разпореждане № 122-00-2042-8 от 15.11.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за периода от 12.09.2020 год. до 11.01.2021 год. в размер на 9,00 лева, дневно.

По делото е представен от страна на ответника в цялост и сключеният между жалбоподателя и работодателя „Keelings Retail UC“ трудов договор. От съдържанието на същия е видно, че договорът не е срочен. Той има характер на постоянен договор, което съответства и на посоченото от работодателя в писмо с изх. № 1030-12-1196 от 21.06.2023 год. до ТП на НОИ – Пазарджик. В трудовия договор е описан осемседмичен изпитателен срок и различни механизми на прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника или на работодателя, като хипотезите са свързани с представяне на предизвестие. Уговорен е фиксиран срок на договора от 14.04.2020 год. до 30.09.2020 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспореният акт е издаден от ЗА Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, за който е представена Заповед № 1015-12-101 от 23.06.2021 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Следователно, с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО пред Ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. В случая процесният акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

По отношение на изискванията за форма на оспорения акт настоящият съдебен състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта, поради което не се установяват нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

Потвърдените с процесното решение разпореждания, касаещи отпускане на парично обезщетение за безработица са издадени от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Като правно основание за постановяване на разпорежданията са посочени нормите на чл. 54ж, чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО.

В чл. 54а, ал. 1 от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; т. 3 не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Към момента на подаване на заявлението жалбоподателят е субект, отговарящ на условията по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Не е спорна регистрацията му в Агенцията по заетостта, както и, че последната му трудова заетост преди прекратяване на осигуряването е за времето от 14.04.2020 год. до 11.09.2020 год. в Ирландия.

Доколкото жалбоподателят е български гражданин, то той попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (по арг. от чл. 288 от ДФЕС).

Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.

В процесния случай, доколкото българското законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за безработица, в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са зачели трудовата заетост на жалбоподателя съгласно издаден от друга държава официален свидетелстващ документ.

Спорният въпрос по делото е относно правилното определяне на размера и срока на отпуснатото обезщетение за безработица, съобразно националното законодателство.

Съгласно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал. 3 на същата норма обаче, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Съгласно мотивите на Разпореждане № 122-00-2042-8 от 15.11.2023 г. на Ц. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за срок от четири месеца и в минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2020 год. от 12.09.2020 год. до 11.01.2021 год. от 9,00 лева, поради това, че последното прекратяване на осигуряването е от 12.09.2020 год., с причина „напускане на служителя“.

Правилото, установено в чл. 54б, ал. 3 от КСО представлява изключение от общото правило по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица - да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл е и Решение № 9434 от 07.07.2014 год. по адм. дело № 1716 от 2014 год. на Върховния административен съд, шесто отделение).

В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава, с която се прилага международен договор, но с оглед текста „или по други закони“ следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.

От тук следва, че спорът по настоящото дело е обусловен от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в приетата с ПМС № 32 от 11.02.2002 год., обн. ДВ бр. 19 от 2002 год., Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 (приложима редакция ДВ, бр. 73 от 2020 год., в сила от 18.08.2020 год.) е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1. за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението. (В същия смисъл и редакцията ДВ, бр. 39 от 14.05.2019 год.).

Жалбоподателят не е приложил към подаденото от него заявление (по образец Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредбата) акт за прекратяване на правоотношението, нито при попълване на заявлението е декларирала основанието от акта за прекратяване на правоотношението.

Съгласно представения и приет по делото договор за полагане на труд от страна на жалбоподателя в Ирландия, касаещ, 2020 год. изрично е посочено, че: „Дружеството си запазва правото да ви освободи от работа или да намали работното ви време когато поради обстоятелства извън неговия контрол не е в състояние да ви задържи на работа или да ви назначи на пълно работно време. Ще получите предизвестие, колкото е възможно най-скоро преди такива съкращения или непълна заетост.“ „При спазване разпоредбите на клаузата за изпитателен срок по – горе, в случай че Дружеството желае да прекрати трудово ви правоотношение след изпитателния ви срок, Дружеството ще ви уведоми, както се изисква от Закона за минималното предизвестие и условията на труд 1973-2001 год.“ Освен това между страните е уговорен механизъм за прекратяване на трудовото правоотношение и без предизвестие съобразно, който е предвидено, че: „Независимо от срока на предизвестие, съдържащ се в горния раздел, Дружеството може, чрез писмено предизвестие да прекрати незабавно трудовия Ви договор, без предизвестие или обезщетение, (с изключение на дължимите, но неизплатени заплати и обезщетения за отпуск), при някое от следните обстоятелства:..“. Следователно страните са се уговорили и в двата случая, че следва да има писмено предизвестие за намерението на работодателя за прекратяване на договора, но такова не се установява да е сторено. От съдържанието на договора се установява, че същият е срочен, предвид фиксирания в него срок на продължителност от 14.04.2020 год. до 30.09.2020 год. и изпитателният срок започва да тече от датата на сключване на договора – 14.04.2002 год., като осемте седмици изпитател срок изтичат на 09.06.2020 год., която дата не съвпада с датата, на която лицето е напуснало работа – на 12.09.2020 год., преди изтичане на сключения договор – 30.09.2020 год. При разглеждане на спора жалбоподателят не опроверга уведомителното писмо, представено от работодателя му, че той си е тръгнал от работното място на 11.09.2020 год. Обаче тези данни се потвърждават от СЕД U002 № 728872 и Н002 № 784569, в които е потвърдено, че лицето си е тръгнало от работното място на 11.09.2020 год. Тук е мястото да се отбележи, че фактите, съдържащи се в тези документи не бяха оборени от М. в рамките на съдебното оспорване.

Административният орган е спазил разписаната в чл. 1, ал. 6 от Наредбата процедура, според която при прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането на заявлението, като му дава необходимите указания за отстраняване на нередностите, като уведомлението е връчено чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес, съобразно изискванията на същата норма. В хипотезата на чл. 1, ал. 8 от Наредбата, след като липсващите документи не са представени в териториалното поделение на НОИ в указания срок, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

По реда на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата са изискани документи за удостоверяване на осигурителния стаж и доход на лицето по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

В представените пред осигурителните органи документи, а именно СЕД Н002, се посочва, че договорът с ирландския работодател е прекратен поради напускане на служителя.

Доколкото липсват данни за иницииране на прекратяването от страна на работодателя и след като от лицето не са представени изисканите необходими документи за удостоверяване на причината за прекратяване, което според сключения договор следва да е или предизвестие или писмено известие, следва да се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото правоотношение е напускане на служителя, поради което размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл. 54б, ал. 3 от КСО. В настоящата хипотеза същите са определени въз основа на наличните официални документи, а възраженията на жалбоподателя за неправилното им определяне са неоснователни.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че СЕД U002 и СЕД H002 са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред и същите съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Като официални документи същите са оспорени от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство, но доколкото оспорването им бе неуспешно, същите притежават формална доказателствена сила.

Освен горните, за изчерпателност следва да се посочи, че изменението на влязъл в сила административния акт в хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2 от КСО може да стане извън сроковете по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 99, т. 2 от АПК. Кодексът за социално осигуряване е специален по отношение на АПК, което води до извода, че следва да се съобразяват сроковете посочени в първия. Установения в КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица ред за преразглеждане на влезли в сила разпореждания се явява специален спрямо общия, установен в АПК. Няма и изискване разпореждането за отмяна на отпуснато парично обезщетение за безработица да е влязло в сила, за да бъде извършена нова преценка на правото по подаденото заявление за отпускане на такова обезщетение. В този смисъл Решение № 3288 от 28.03.2023 год. на Върховния административен съд по адм. дело № 8617 от 2022 год.

Предвид изложеното, оспореното решение е надлежно мотивирано, издадено е при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. Не се констатира процесният акт да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора и съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника и в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100,00 ( сто) лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц. М. М., подадена срещу Решение № 1012-12-348#1 от 02.01.2024 год. на ЗА Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2042-6 от 14.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на осн. чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 122-00-2042-3 от 28.10.2022 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ла. 1 от КСО и Разпореждане № 122-00-2042-8 от 15.11.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за периода от 12.09.2020 год. до 11.01.2021 год. в размер на 9,00 лева дневно.

ОСЪЖДА Ц. М. М., [ЕГН], с адрес: гр. Костандово, [улица], Община Ракитово, област Пазарджик да заплати на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 119 от КСО.