№ 18
гр. С., 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н.П.Р
при участието на секретаря Б.Р.Ц
като разгледа докладваното от Н.П.Р Административно наказателно дело №
20254150200027 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взема предвид:
Жалба срещу електронен фиш № ** на Агенция „**“.
Жалбоподателят „**“ ЕООД, с ЕИК:** със седалище и адрес на
управление гр.Ш., кв.“**“, ул.“**“ №2А, представлявано от управителя Б.С.Ч,
чрез процесуален представител адв.Т. С. Я. от АК-Ш., обжалва издаденият
срещу дружеството електронен фиш № ** на Агенция „**“, с който му е
наложено административно наказание имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата. С него на дружеството представлявано от
управителя Ч., на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от
Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер
на 2 500лева, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение
по пътищата. Жалбоподателят изтъква редица основания за
незаконосъобразност на Електронния фиш. Посочва, че нарушението е
недоказано, че е изтекъл срокът предвиден в чл. 34 от ЗАНН и е преклудирана
възможността за ангажиране на административно наказателна отговорност.
Смята още, че неправилно е бил издаден електронен фиш, като навежда, че
редът за ангажиране на административно наказателната отговорност е чрез
съставяне на АУАН. Моли издаденият Електронен фиш да бъде отменен и да
се присъдят разноски.
Наказващият орган АГЕНЦИЯ ** – НАЦИОНАЛНО ТОЛ
УПРАВЛЕНИЕ ГР. С., не се представлява. В писмено становище, постъпило
по делото, процесуалния представител юрисконсулт Д.М моли жалбата да
1
бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана и съда да
потвърди електронния фиш, като правилен и законосъобразен, като
претендира възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
С устройство № **, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път I-3 км 25+271, на **г., в 12,05 часа е установено движението на ППС ** Т,
регистрационен номер **, с технически допустима максимална маса 21000,
брой оси 2, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5,
с обща технически допустима максимална маса на състава 50000, по път I-3
км 25+271, в община С., с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС, собственост на „**“ ЕООД, с
ЕИК:** представлявано от управителя Б.С.Ч, изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация
за преминаването. След установяване на собственика на превозното средство -
„**“ ЕООД, с ЕИК:**, срещу него бил издаден електронен фиш. Процесният
електронен фиш е издаден въз основа на доказателствения запис от
електронната система по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП № ** и от справката в
системата за събиране на пътни такси/приложени по делото/, според която
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
С горепосочения електронен фиш за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП на
дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500
лева. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 10.12.2024г., видно от
известието за доставяне.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по административно наказателната преписка
доказателства- писмените доказателства - справка относно собствеността на
ППС; тристранен Договор на жалбоподателя с „**“ АД и „**“ ЕАД от
26.02.2020г. за предоставяне срещу заплащане на услуга за електронно
събиране на пътни такси на база изминато разстояние.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно
лице, подадена е в установения от закона 14-дневен срок от връчване на
ел.фиш и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните аргументи:
В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, която е действала към
датата на установяване на нарушението, е предвидено, че при нарушение по
чл.179 ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на
2
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение.
В цитираната норма не е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179 ал.3а от ЗДвП, поради
което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде
издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.
В случая, към **г. липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща
възможност да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително
тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася
и до нарушенията по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в
ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят изрично е
предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Като е нарушил реда за установяване и санкциониране на нарушението,
наказващият орган е издал изцяло незаконосъобразен акт- ЕФ за
санкциониране на нарушителя.
На следващо място, при извършената служебна проверка, съдът
констатира и друго нарушение, а именно, че процесния електронен фиш не е
издаден при спазване на давностните срокове по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно
за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя
и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.
189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. В конкретния случай не са
представени доказателства за спиране или прекъсване на давностните срокове
по чл. 34 от ЗАНН. Приемането за електронния фиш на последици, различни
от установените за наказателното постановление, би означавало различно
третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост
единствено от това дали то е заснето с електронната система или
констатирано от контролен орган. Аргумент в тази насока е и че специалната
процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен
фиш цели регламентирането на ускорена процедура по ангажиране на
административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на
нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава
възможност за продължително бездействие на администрацията,
незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. В
конкретния случай не е доказано електронният фиш да е съставен в рамките
на предвидения в закона шестмесечен срок. Доколкото самото заснемане има
функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН
за провеждане и приключване на производството в административната му
фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на
заснемането с техническото средство. От снимковия материал, който е
3
основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е
станало известно на АПИ на датата на извършването му - ** г. По делото
липсват категорични данни кога е издаден процесния фиш № **, тъй като в
същия не е посочена дата на издаването му. От тук и не е доказано
електронният фиш да е съставен в рамките на предвидения в закона
шестмесечен срок след заснемането на нарушението. Това, че електронният
фиш е издаден след шестмесечния срок се обосновава от приложеното по
делото известие за доставяне, от което е видно, че същият е връчен на
10.12.2024 г., което е повече от две години след нарушението. От друга страна
по административнонаказателната преписка липсват доказателства, че лицето
е търсено на адреса, още повече, че се касае за юридическо лице.
Следователно процесният електронен фиш е съставен след изтичане на
предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението,
който срок е изтекъл на 10.09.2022г. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на
административната процедура е задължително. Издаването на електронен
фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34
от ЗАНН срокове, е съществено нарушение поради наличието на абсолютни
процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно
основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен. В този
смисъл е константната съдебна практика на Административен съд - В.Т.
Въз основа на изложеното съдът намира, че процесният електронният
фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразно издаден.
Относно разноските, съгласно чл. 63д от ЗАНН-При този изход на
делото разноски се дължат на жалбоподателя, като видно от представения
списък по чл.80 от ГПК, същите са в общ размер на 561,94 лева, от които
550,00 лева за адвокатско възнаграждение и 11,94 лева за куриерски услуги.
Наказващият орган следва да се осъди да заплати на жалбоподателя, сумата от
550,00 лева, представляваща извършени през настоящата инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение. Разходите, извършени за заплатени куриерски
услуги в размер на 11,94 лева, не съставляват съдебно - деловодни разноски,
поради което и не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пьтищата, издаден от Агенция „**“, с който на „**“
ЕООД, с ЕИК:** със седалище и адрес на управление гр.Ш., кв.“**“, ул.“**“
№2А, представлявано от управителя Б.С.Ч за извършено административно
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание на основание чл.187а, ал.2,
т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в
4
размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА Агенция „**“с БУЛСТАТ **, с адрес на управление гр.С.,
бул.“М.“№3 да заплати на „**“ ЕООД, с ЕИК:** със седалище и адрес на
управление гр.Ш., кв.“**“, ул.“**“ №2А, представлявано от управителя Б.С.Ч
направените по делото разноски в размер на 550,00 лева (петстотин и петдесет
лева).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд В.Т в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5