Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 07.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, ГО, І-22 с-в, в открито съдебно заседание на 14.09.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИН БОРИСОВ
при секретаря Вяра Баева,
като разгледа
докладваното от съдия Борисов
гр.д, № 730 по описа
за 2021 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Софийски градски съд е
сезиран с осъдителен иск по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД от Д.В.А., ЕГН **********,*** община
с ЕИК *******, с адрес: гр. София, улица „*******, представлявана от кмета Й.Ф., за
заплащане на сума в размер на 30 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.10.2020 г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба ищцата
твърди, че 14.10.2020
г. в гр. София, около 11.25 ч., на тротоара срещу сградата на ОПП – СДВР КАТ,
ул. Л.С.№ *, докато се била наредила на опашката за да закупи кафе от намиращия
се там павилион, паднала на тротоара, поради наличието на плосък бетонов
фундамент в г-образна форма, като получила счупване на долния край на лявата
лъчева кост на типично място /фрактура на дистален радиус – вентрална Бартон
фрактура/. Причина за падането била попадането на левия й крак на края на
бетонната плоча, която била висока повече от 5 – 7 см. Твърди, че изпитала
болки и страдания, а впоследствие била лекувана в УМБАЛСМ „Н.И. ПИРОГОВ“, гр.
София. Ищцата иска заплащане на сума в размер на 30 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.10.2020 г.
до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото и
адвокатско възнаграждение, платимо на процесуалния представител адв. К. М. М.,
поради предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Столична община. Заявява, че оспорва предявения иск по
основание и размер, по подробно изложени съображения. Прави възражение за
съпричиняване. Претендира разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото са представени лист за преглед за пациент в КДБ/СО №31037, издаден от 14.10.2020 г., както и амбулаторни листове от 27.10.2020 г. и 24.11.2020 г., от
които е видно, че ищцата е получила счупване на долния край на лъчевата кост.
Прието
като писмено доказателство е и съдебномедицинско удостоверение № 407/11.2020
г., издадено от д-р М.Г., специалист по съдебна медицина при Катедра по съдебна
медицина и деонтология при МУ - София, извършил и личен преглед на ищцата на
03.11.2020 г., според което при ищцата се установява фрактура на долния край на
лявата лъчева кост – т.нар. фрактура на типично място. Това травматично
увреждане се дължи на действието на твърд тъп предмет и на надпределно
динамично натоварване на китковата става. Увреждането добре съответства да бъде
получено при падане на терен и опора върху ръката, по време и начин, както
съобщава пострадалата. Фрактурата е довела до трайно затруднение в движенията
на горен ляв крайник.
Видно от
писмо на СО – район Изгрев от 04.12.2020 г. до контактния център по повод
процесния тротоар, Комисия от експерти към района е извършила оглед на мястото
и е установила наличие на стар фундамент, разположен върху част от тротоара,
който създава неудобство за преминаване на пешеходците. В тази връзка е поет
ангажимент район Изгрев да предприеме необходимите мерки за ремонтиране на
тротоара при осигурено допълнително финансиране от Столична община.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.Д., дъщеря на ищцата. Знае за инцидента, като във въпросния ден
майка й трябвало да отиде до КАТ, за да върне номерата на предаден за скрап
автомобил. Към обяд се обадила по телефона на майка си, която й казала, че е
паднала и има съмнение, че си е счупила лявата ръка. Свидетелката тръгнала към
Окръжна болница, където била майка й, в спешен кабинет и когато я видяла тя
вече била с гипс. Изглеждала много зле, пребледняла и не можела да се движи
добре. Докато била около месец с гипс, имала
проблеми с обслужването. След премахването на гипса получавала често крампи, а
ръката й до днес е подута. Често й пресъхвала устата докато лежала в болницата,
поради което имало съмнение за диабет. След инцидента станала по – нервна и
имала проблеми със съня. Спряла работа, тъй като преди инцидента работила в
производството на приемници, като след счупването вече не можела да изпълнява
тези функции.
Свидетелят К. А. твърди, че
е съсед на ищцата. Знае за инцидента, тъй като един ден през м. октомври 2020
г., около обяд, ищцата му се обадила по телефона и го помолила да дойде спешно
пред КАТ, тъй като станало нещо страшно. Свидетелят взел такси и отишъл пред
КАТ и видял ищцата да седи на пейка пред едно кафе. Тя му обяснила, че е
паднала докато се реди на опашка за кафе. Била в лошо състояние, много
разстроена, в шок, и му казала, че може би си е счупила ръката. Свидетелят я
закарал до спешното отделение на Окръжна болница с нейния автомобил, с лед което
се прибрал в къщи. След инцидента е виждал ищцата като му е направило
впечатление, че счупването не се излекува. Ръката й е подута и не е зараснала,
въпреки че започнала да ходи на рехабилитация. Преди инцидента работила в
производството в Булсатком, но се принудила да напусне, тъй като вече не можела
да работи. И в момента се оплаквала от болки в ръката. Получава крампи в ръката
и му споделяла, че не може да спи нощем. Много е изнервена и се променила като
човек.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено се
установява, че в резултат на падане от собствен ръст на улицата на 14.10.2020 г. ищцата получила следните травматични увреждания: вътреставно
счупване на лявата лъчева кост /рентгенологично: вентрална Бартън фрактура/. Съгласно
експертизата процесните травматични увреждания отговарят да са получения при
твърдяното падане от височината на собствен ръст и подпиране на ръката, както е
описан в исковата молба. То реализира медикобиологичния признак трайно затруднение в движенията на горен ляв крайник за
период не по – малък от три месеца при обичаен ход на възстановяване.
Пострадалата е използвала болничен лист за 134 дни. По време на личния преглед
е представено удостоверение изх. № 1524, издадено от МБАЛНП „Св. Наум“ за
периода 25.02.2021 г. – 02.03.2021 г. според което ищцата за пореден път е
постъпила за лечение по повод болки в лявата предмишница и китка, с изтръпване
на лявата ръка, намалена сила и оток около китката в ляво. Състоянието й е след
премахване на гипса. При прегледа ищцата също се е оплакала от болки и слабост
в лявата ръка, т.е. ръката с която си служи обичайно, тъй като е левичарка.
Експерта е установил, че лявата ръка – китка и длан са по – оточни от дясната.
Има по – голямо уплътнение на проекцията на лъчевата кост. Разперването на
пръстите на лявата ръка е по – слабо, а стискането по – слабо от дясната ръка.
По делото е прието и
заключение на вещо лице по съдебно – техническа експертиза. Според експерта
инж. К., процесния терен се намира в източния край на тротоара на ул. Л.С.и е с
кадастрален номер 68134.802.2256, който е
общинска собственост, разположен пред ПИ кадастрален номер
68134.802.966, който е публична държавна собственост, с адрес гр. София, район
Изгрев, ул. Л.С.№ 7. На място се установя фундамент на стари бетонни плочи,
изпълнени върху съществуваща асфалтова настилка, чието предназначение е било да
осигурят стабилност на предишни временни постройки. Според справка за
исторически съоръжения от гугъл – земя тези фундаменти съществуват и към 2012
г., но не са заети от строителство, т.е. съществуват и преди това, а към 2015
г. са частично заети от преместваем обект. Вещото лице е изготвило скица на
мястото, като по линията А-Б денивелацията на ръба на фундамента е средно около
11 см., по линията В-Г е средно около
12-13 см., а по линията Г – Д около 14 – 17 см., като всички ръбове са с
частично обрушване. При оглед на място вещото лице е установило, че в процесния
имот 68134.802.2256, пред имот 68134.802.966, са разположени две съоръжения –
за сандвичи и за напитки, като разрешението им е за срок от 01.10.2020 г. –
31.10.2020 г., т.е. за процесния период. Тротоарът пред сградата на ул. Л.С.№ 7
е с широчина, която нараства от запад на изток, като в най – широката си част е
около 6.00 м.Бетонният фундамент е видим и наличието му предполага повишено
внимание.
При така установените факти от значение за спора съдът
приема от правна страна следното:
По отношение на иска с
правна квалификация чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД на
лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция
и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат
да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на
други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Съгласно задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС,
юридическите лица отговарят по чл.
49 ЗЗД
за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди. Съгласно приетото в Постановление № 9/28.12.1966 г.
на Пленума на ВС, вредите се считат
причинени при изпълнение на възложената работа не само, когато са резултат на
действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е
възложена работата. За възложителя бездействието на изпълнителя на работата
също е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите или
други правила и от характера на възложената работа. Така, за да се
уважи предявения иск ищецът следва да докаже:
възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя на работата,
което да е настъпило вследствие на изпълнение на възложената работа или по
повод изпълнението на същата; настъпила вреда за ищеца по иска; причинна връзка
между деянието и вредата, т.е. вредите да са причинени от лице, на което
ответникът е възложил някаква работа (извършителят); наличие на задължение на
ответната община да извършва поддръжка на съответния пътен участък, както и
размера на неимуществените вреди.
От фактическите твърдения на ищцата в
исковата молба се установява, че тя е предявила спорното право, основавайки го
на виновното поведение на лицата, на които Столична община е възложила да
поддържат в изправност местните пътища и носи отговорност за бездействията на
тези лица.
Събраните свидетелски показания напълно
кореспондират помежду си в частта относно непосредствено възприетите от
свидетеля К. А., който макар и да не е пряк
очевидец обстоятелства по падането на ищцата, е възприел състоянието на тротоара,
където е станал инцидентът, и получените от пострадалата наранявания,
непосредствено след инцидента. Свидетелят не е заинтересован от изхода на
делото, като в тази насока е и заключението на вещото лице по СТЕ. В свидетелските
си показания и двамата свидетели по непротиворечив начин излагат и преките си
наблюдения върху възстановяването на ищцата от претърпяната травма, проведеното
от нея лечение и продължителността на същото, както и последиците от
преживяното върху здравето и емоционалното й състояние. В тази връзка съдът
кредитира тези показания, тъй като са логични и непротиворечиви с останалия
доказателствен материал по делото, а именно писмените доказателства и СМЕ. Затова
въз основа на кредитираните показания, както и останалите доказателства, съдът
приема за установено, че на твърдените от ищцата дата и място същата е
претърпяла инцидент, като е паднала в необезопасена дупка.
Причинно-следствената връзка между
наличието на твърдения вредоносен резултат е установена и от приетата като
компетентно изготвена съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице е формирало
своите фактически и доказателствени изводи въз основа на установените по делото
обстоятелства, като изяснява, че причинените травматични увреждания върху
тялото и лицето на ищцата съответстват на описания механизъм на инцидента,
поради което съдът приема, че те са закономерна, естествена, необходима,
присъща последица (при необходимата причинно-следствена връзка) от падането на
ищцата от бетонов фундамент на тротоара на ул. Л.С.№
7, за която се установява, че е част от местната пътна мрежа, по
следните съображения.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ „пътищата са
републикански и местни“, като републикански пътища са автомагистралите и
пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са
общински и частни.
Според чл.
5, ал. 1 пътищата (пътната
инфраструктура) имат следните основни елементи: обхват на пътя, пътни
съоръжения и пътни принадлежности, а според ал. 2 обхватът на пътя е площта,
върху която са разположени земното платно
и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство
над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. Легална
дефиниция на „земно платно“ е дадена в §
1, т. 2 от ДР на ЗП, като това е част от повърхността в обхвата на пътя,
върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните
ивици; банкетите; тротоарите;
разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните
отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни
елементи на пътя. Съгласно чл. 8, ал. 3 от същия закон общинските пътища са публична общинска
собственост, като в чл. 10 от Наредбата за управление на общинските пътища на
територията на Столична община е предвидено, че собствеността на общината се
разпростира върху всички основни елементи на пътищата – обхват, пътни
съоръжения и пътни принадлежности. Посочените норми налагат извод, че
изключителен собственик на пътния участък /тротоара/, където е настъпило
процесното вредоносно събитие, е именно ответната община.
Съгласно чл. 31 ЗП на
общините е вменено задължението за полагане на грижи за поддръжка и ремонт на общинските пътища и съоръжения. Посочените
дейности по отношение общинската пътна инфраструктура на територията на Столична община
ответникът като юридическо лице реализира чрез служителите си или други лица,
на които е възложил извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД
носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от тези
лица вреди при и по повод изпълнението на
възложената им работа.
Вменените на ответната община правомощия за
стопанисване на общинската пътна мрежа несъмнено включват и отстраняване на
всякакви повреди по общинските пътища, които създават опасност от увреждане на
пътните превозни средства и на пешеходците, като част от общото задължение на
общината за поддържането им в необходимото за гарантиране на безопасно
състояние. Затова и в процесния случай наличието на неремонтиран и
несигнализиран участък от тротоара към пътя, който е станал причина за
настъпилата злополука, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на
които ответникът е възложил изпълнението на указаните по-горе дейности по
поддръжка на общинската инфраструктура. Натоварените с тези дейности лица не са
извършили дължимите действия по привеждане на проблемния участък в обезопасено
състояние, като това тяхно бездействие, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се презюмира да е виновно. В тази насока е и горецитираното писмо на кмета на СО – район
Изгрев от 04.12.2020 г. до контактния център по повод процесния тротоар, според
което комисия от експерти към района е извършила оглед на мястото и е
установила наличие на стар фундамент, разположен върху част от тротоара, който
създава неудобство за преминаване на пешеходците и е поет ангажимент район
Изгрев да предприеме необходимите мерки за ремонтиране на тротоара при
осигурено допълнително финансиране от Столична община.
Предвид изложеното, доколкото се установи, че
в причинна връзка с визираното противоправно поведение на лицата, на които са
възложени дейностите по поддръжка на общинската пътна мрежа, за ищцата са
настъпили вреди, то за същите спрямо нея отговаря ответникът на деликтно
основание – по чл. 49 ЗЗД,
в качеството му на възложител.
Съдът намира, че при процесното събитие са
налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради
което ответникът дължи репариране на действително причинените вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
По отношение размера на предявените искове за вреди, съдът следва да отбележи, че гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е функционално обусловена от отговорността на делинквента и съответно тъждествена на нея по обем и съдържание.
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на цитираната правна норма
не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г.
Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, проявлението им във
времето, възрастта на пострадалия и социално - икономическите условия на живот
в страната и др.
Съдът като взе предвид, следните
обстоятелства при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди,
а именно: причинените травматични увреждания - вътреставно счупване
на лявата лъчева кост и свързания с това висок интензитет на болките и
страданията, продължителността на възстановяването, което обичайно е за
период не по – малък от три месеца, но в случая е за период повече от четири
месеца. Съдът отчита и че увреждането на ищцата е в ръката, с която обичайно си
служи, т.е. лявата ръка. Това означава, че затрудненията при извършване на
всякакви активности с ръката при ищцата са били в по – голяма степен, отколкото
е обичайно. Следва да се има предвид и че от данните по делото, както от
разпитаните свидетели, така и от приетото заключение на вещо лице по СМЕ, се
установява, че болките в лявата ръка продължават, като
китката и дланта са по – оточни от дясната. Налице е и по – голямо уплътнение
на проекцията на лъчевата кост. Разперването на пръстите на лявата ръка е по –
слабо, а стискането по – слабо от дясната ръка. Затова настоящата инстанция намира, че
следва да бъде определено обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди в размер от 30 000 лв., т.е. в претендирания размер, който не се
установява да е прекомерен.
По отношение размера на иска съдът следва
да разгледа възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата. Съдът
намира същото за основателно по следните съображения. От твърденията в исковата
молба, а и от данните по делото, се установява, че ищцата е паднала на ръката
си след като е стъпила в края на бетонната плоча. Това означава, че ищцата се е
намирала върху плочата, т.е. не може да се приеме, че същата не я е съобразила при
стъпването върху нея, независимо, че не е била сигнализирана надлежно. Ищцата е
следвало да съобрази действията си, с оглед на обстоятелството, че се намира на
плочата, независимо, че същата създава опасност за преминаващите граждани,
както е видно и от горецитираното
писмо на кмета на СО – район Изгрев от 04.12.2020 г.
Съдът намира, че процента на съпричиняване следва да бъде определен на 20%, с
оглед конкретната фактическа обстановка и действията на ищцата. Затова размерът
на присъденото обезщетение следва да бъде определен на 24 000 лв., като до пълния предявен размер
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно
нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД следва да се присъди и законна лихва върху главницата от настъпване на
деликта 14.10.2020 г. до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на
настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати адвокатско възнаграждение, платимо на процесуалния представител
адв. К. М. М., поради предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА, в размер на 1 250 лв., според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и сума в размер на
960 лв., платими по сметка на СРС, представляващи държавна такса по реда на чл.
78, ал. 6 от ГПК, както и 240 лв. възнаграждение за вещо лице, платено от
бюджета на съда.
Разноски на ответника се дължат по реда
на чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК в размер на 120 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение и депозите за вещо лице. В тази насока съдът
намира за основателно възражението на ищеца за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение на ответника в размер на 450 лв. за основателно, като същото
следва да бъде намалено до размерите по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
ОСЪЖДА на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД Столична община,
ЕИК: *******, с адрес: гр. София, улица „*******, представлявана от кмета Й.Ф.,
да заплати на Д.В.А., ЕГН **********,***, чрез процесуален
представител адв. К. М. М.,***, сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, претърпени вследствие на падане на 14.10.2020 г. г. в гр.
София, около 11.25 ч., на тротоара срещу сградата на ОПП – СДВР КАТ, ул. Л.С.№
4, на тротоара, поради наличието на плосък бетонов фундамент в г-образна форма,
като получила счупване на долния край на лявата лъчева кост на типично място, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2020
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Столична община,
ЕИК: *******, с адрес: гр. София, улица „*******, представлявана от кмета Й.Ф.,
да заплати на адв. К. М. М. от САК, личен № ********, със служебен адрес: гр. София, ул. „********,
сума от 1 250 лв., представляваща адвокатско възнаграждение,
поради предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
на Д.В.А..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Столична община,
ЕИК: *******, с адрес: гр. София, улица „*******, представлявана от кмета Й.Ф.,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, сума в размер на 1 200 лв.,
представляващи държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК Д.В.А., ЕГН **********,***, чрез процесуален
представител адв. К. М. М.,***, да заплати на Столична община, ЕИК: *******, с адрес: гр. София,
улица „*******, представлявана от кмета Й.Ф., сума в размер на 120 лв.,
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.