Р Е
Ш Е
Н И
Е
№…………
гр. Варна, 16.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - гр. Варна, двадесет и втори състав в публично заседание на шести октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при
секретаря Анна Димитрова като разгледа докладваното от съдията Ганчева
административно дело № 1824 по описа
за 2020 г. на Административен съд -
гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 вр., ал. 1 от АПК.
Образувано е
по жалба на Р.С.Д. ***, против мълчалив отказ на кмета на район «Приморски» за
издаване на заповед за осигуряване на достъп през чужд имот за въстановяване на
неправомерно прекъсната канализиционна инсталация – общ част. В жалбата се поддържа, че на 9.06.2020 г. Д.
е подал заявление, с което е поискал издаване на заповед за осигуряване на
достъп по реда на чл. 194 от ЗУТ през имота на собственик на съседно жилище за
възстановяване на неправомерно прекъсната канализационна инсталация – обща част
за двете жилища. На 3.07.2020 г. жалбоподателя е уведомен, че трябва да осигури
достъп на назначената комисия, в уречения час служители на администрацията не
посетили имота. Счита, че е налице неизпълнение на процедурата по чл. 194 от ЗУТ, срокът за изпълнение на процедурата е изтекъл, поради което е налице
мълчалив отказ. Моли да се отмени оспорения акт и преписката да се върне за
произнасяне на административния орган за изпълнение на процедурата по чл. 194
от ЗУТ. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата и
моли да бъде уважена, претендира и присъждане на разноски. В депозирани писмени
бележки сочи, че след образуване на делото комисия е посетила имота, като е
съставила констативен протокол, въпреки предприетите действия, липсва издадена
заповед по реда на чл. 194 от ЗУТ.
Ответникът -
Кмета на район «Приморски», в депозирано писмено становище вх. №
11152/15.09.2020 г. сочи, че не е налице мълчалив отказ, но е започнала
процедура за издаването му, извършен е оглед, съставен е констативен протокол,
заинтересованите лица в производството са поканени за изсклушване.
Административният
съд прие за установено следното:
От
представения по делото протокол от 25.01.2010 г. по гр.д.№ 1972/2005 г. по
описа на ВРС се установява, че е одобрена постигната между страните спогодна по
силата на която Р.Д. е придобил в собственост – жилище в основна вилна сграда,
състоящо се от коридор, две стаи, баня-тоалет и две избени помещения, със
застроена площ от 44.05 кв.м. , заедно с покрита тераса от 8.9 кв.м., открита
тераса с площ от 6.6 кв.м; паянтова едноетажна сграда, а Огнян Георундов е
придобил жилище в основна вилна сграда, състоящо се от коридор, две стаи, баня
с тоалетна, тоалет, стълбище към изби, коридор
в избен етаж и две изби, със застроена площ от 60.75 кв.м, заедно с п
окрита тераса с площ от 6.95 к в.м., открита тераса с площ от 57.30 кв.м. Видно
от нотариален акт от 27.03.2017 г. Георундов е продал собствения си имот на Д.И.Г.,
като имота е с идентификатор 10135.536.55.1.2.
Видно от
приложените по преписката строителни книжа през 1943 г. е разрешено
изграждането на строеж на жилище, като на 2.08.1943 г. е дадена строителна
линия.
На 9.06.2020
г. е депозирано заявление от Д., с кето е напавено искане за издаване на
заповед за осигуряване на достъп до имот с идентификатор № 10135.536.55.1.2 за
извършване на възстановяване на неправомерно прекъсната канализация. Посочено
е, че канализацията се намира в самостоятелния обект и се явява обща за двете
жилища в къщата.
Във връзка с
депозираното заявление е изпратено писмо до Д. и Г., в която са уведомени, че
във връзка с проверка за компрометирана канализационна тръба следва в
двуседмичен срок да информират районната администрация, за деня и часа в който
могат да осигурят достъп до самостоятелния обект, за извършване на оглед от
експертна комисия.
Депозиран е
отговор от Г., в който сочи, че не счита че е необходимо да се осигурява достъп
на комисията. Сочи, че в жилището му няма отходни тръби, в имота няма изградена
изгребна яма, същия не е свързан и с изградена канализационна мрежа. За
извършване на исканите действия не е представено разрешение за строеж.
С писмо е
изискано от Дирекция УЧРАУ цялата документация за сграда с идентирфикатор №
10135.536.55.1.
Съгласно
писмо от 25.06.2020 г. Дремсизова е уведомила районната администрация, че на
3.07.2020 г. от 10 ч. ще бъде осигурен достъп до имота за извършване на оглед.
На 3.07.2020
г. е изготвен протокол от главен експерт инженер в район «Приморски», видно от
който Д. е уведомен, че огледа се отлага.
От
представените по делото доказателства е видно, че директора на дирекция «УТ»
Илиев е диагностициран със заболяване Ковид -19 на 3.07.2020 г., след което
същия е ползвал болничен.
На
14.08.2020 г. е извършен оглед от комисия в сграда с идентификатор
10135.536.55.1. За това е съставен КП №1, видно от който сградата се състои от
два самостоятелни обекта с един надземен етаж и един сутеренен етаж. Сградата е
изградена от носещи тухлени стени и междуетажни и покривна конструкция от
гредоред, от външен оглед е установена стоманобетонна плоча разделяща мокрите
помещения между първи етаж на Д. и сутеренните помещения на Г.. През
стоманобетонната плоча преминава тръба, която е прекъсната в сутеренния етаж на
Г.. При извършената проверка е установено, че употребената вода в обекта на Д.
не се отчита от съществуващите сифони, като цяло канализацията на функционира
по предназначение, което може да доведе до създаване на опасна среда в
санитарно-хигиенно отношение, както и влошаване на техническото състояние на
сградата. Дадени са препоръки съсобствениците незабавно, за своя сметка да
предприемат действия по отремонтирането на общата канализационна мрежа на сградата.
В случай, че не предприемат действия по отремонтирането на канализацията,
комисията предлага на кмета на района да издаде заповед по реда на чл. 195 ал.4
от ЗУТ.
Така
изготвения протокол е връчен на имейли на собствениците в сградата.
Видно от
протокол за изслушване от 8.09.2020 г. собственикът на имот с идентификатор
10135.536.55.1.1 – Р.Д. се е явил на изслушването, като собственикът на другия
самостоятелен обект в сградата – Д. Г. не се е явил. Представено е писмо от
10.09.2020 г., адресирано до Д. Г., с което е уведомен, че ако не се яви на
1.10.2020 г. – 11 ч. В сградата на районната администрация, ще се счита, че е
уведомен и ще продължи процедурата по чл. 196 от ЗУТ.
От
жалбоподателя е представен протокол за извършена услуга от 30.01.2020 г.,
съгласно който е извършена профилактика – прекъсната канализация – запушена с
анцунг и цимент, извършено е ТV наблюдение
на канализацията. Представена е обяснителна записка за делба на вилна сграда,
фаза ТП, вътрешно ВиК от 2009 г. В частта канализация е посочено, че в имота
има ПВЦ тръби, които са окачени в сутерена. Канализационния клон от вилната
сграда и паянтовата постройка се събират в ревизионна шахта и оттам отпадните
води отиват в изгребна яма.
Административен
съд - гр. Варна като прецени събраните по делото писмени доказателства и
оплакванията по жалбата, намира същата за процесуално допустима, като подадена
от надлежна страна срещу мълчалив отказ за издаване на индивидуален
административен акт. Разгледана по същество същата е основателна.
Относно
допустимостта на жалбата:
С оглед на
така коментираните писмени доказателства и наведените в жалбата доводи съдът
намира, че предмет на обжалване е мълчалив отказ да се издаде индивидуален
административен акт. Съгласно чл. 57, ал. 1 АПК административният акт се издава
до 14 дни от датата на започване на производството, ал.2 на същия текст сочи,
че когато издаването на акт или
извършване на действие ал. 2 включва експертиза или за нейното извършване е
необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни,
а съгласно, ал. 5 на чл. 57 АПК когато е необходимо да се съберат доказателства
за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и
организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на
производството. В случая срокът за издаване на акта е месечен. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от АПК, датата на започване на производството е датата на постъпване на
искането в компетентния административен орган. Искане за издаване на акта е депозирано на 9.06.2020 г. От събраните по
делото доказателства се установи, че с оглед задълженията си по чл. 26, ал. 1 АПК административният орган е уведомил заинтересовани лица за започналото
производство. Независимо от задълженията му да уведоми заинтересованите лица,
да събере служебно доказателства и при необходимост да извърши експертиза,
административният орган, до който е подадено заявлението следва да се произнесе
до един месец, съгласно изискванията на чл. 57, ал. 5 АПК.
Срокът за
произнасяне на административния орган е изтекъл на 9.07.2020 г. Жалбата е
депозирана от Д. на 20.07.2020 г., поради което същата следва да се приеме за
редовна, подадена в законоустановения срок и форма, от страна с надлежна
процесуална легитимация, поради което е процесуално допустима.
Предмет на
оспорване е мълчалив отказ на кмета на район «Приморски» да издаде Заповед по
чл.194 от ЗУТ, формиран по заявление рег. № УСКОР20001162ПР от 9.06.2020 г.
Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ
собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен
достъп в тях за извършване на разрешени
или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и
други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед
на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на
началника на Дирекцията за национален строителен контрол. По смисъла на чл. 194 ал.1 от ЗУТ "свободен
достъп" е правото на определено лице да се ползва за определен период от
време чуждия имот с оглед постигане целите, визирани в същата разпоредба. Този
"свободен достъп" следва да е определен в конкретни параметри не само
времево, а и пространствено, т. е при наличието на разрешени или предписани
строителни работи административният орган следва да избере конкретен вариант на
разрешения достъп до имота. Т.е. за да се издаде заповед по реда на чл. 194 от ЗУТ следва да е налице необходимост за извършване на строителни работи, които
са или разрешени или предписани, следва да се определят както времевите,
така и пространствените параметри на разрешения достъп, отделно от това следва
да липсва и друга техническа възможност за извършване на строителството, по
аргумент от нормата на ал. 4 и 5 на чл.194 от ЗУТ. По делото е представена
заповед № 0261/27.01.2020 г. съгласно която кмета на община Варна е предоставил
свои функции по ЗУТ на кметовете на райони, включително и да издават заповеди
по чл. 194 от ЗУТ за осигуряване по административен ред на свободен достъп до
чужд недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на
административния орган по искане, с което е бил сезиран, в определения законов
срок, се смята за мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на
посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено
искане за издаване на административен акт и от друга – бездействие на
административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по
искането, с което е сезиран. Съществуването на такова задължение е обусловено
от наличие на законово регламентирана компетентност /материална, териториална и
по степен/ за органа да разгледа и да се произнесе по подадената молба. Не
всяко непроизнасяне на административния орган по искане, с което е сезиран,
може да бъде разглеждано като „мълчалив отказ” по см. на чл.58, ал.1 от АПК.
Законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, по
отношение на който органът има правомощие да издаде съответния административен
акт. Само когато искането е отправено до компетентен административен орган,
липсата на волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с
регламентирано от закона съдържание т.е непроизнасянето релевира мълчалив
отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
Конкретния
случай е такъв, административния орган е следвало в законоустановения
едномесечен срок да прецени налице ли са предпоставките на чл. 194 от ЗУТ за издаване на исканата от Д. заповед или не. Поради това настоящият състав счита,
че мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 АПК се явява незаконосъобразен
административен акт. Само на това основание същият подлежи на отмяна.
Недопустимо е органът да се произнася с мълчалив отказ като съдържание на акта,
но тъй като не е недопустимо като форма на произнасяне на органа по тази
причина, мълчаливите откази по постъпили заявления по своите правни
характеристики съставляват индивидуални административни актове и подлежат на
обжалване по реда на АПК. Приетият за разглеждане мълчалив отказ не позволява
на съда да се произнесе по същество за неговата законосъобразност, тъй като не
може да замени конкретните мотиви на административния орган, поради което
преписката следва да се върне на компетентния административен орган за решаване
на въпроса и при отказ - постановяване на мотивиран акт. Компетентният орган
следва да установи осъществени ли са конкретни юридически факти, с чието
настъпване правната норма свързва определени последици и да се произнесе със
съответен акт. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на
административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването
му. Съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение от категорията на
съществените, довело до незаконосъбразност на оспорения мълчалив отказ, с оглед
липсата на мотиви дали искането на жалбоподателя е основателно или не, налице
ли са предпоставките за издаване на административния акт, настоящата инстанция
не е компетентна да се произнесе по искането по същество, мълчаливия отказ
следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган за
произнасяне по същество по подаденото заявление № УСКОР20001162ПР от 9.06.2020
г. от Д..
След връщане на преписката,
административния орган след прецизно запознаване с преписката, респективно
направеното искане, ако установи, че са налице неяснота в заявеното, следва да
даде възможност на жалбоподателя да уточни ясно искането си, в случай, че
прецени, че към заявлението следва да се приложат други доказателства същото
следва да се остави без движение като се дадат указания за отстраняване на
констатирана нередовност на подаденото заявление и/или представяне на
изискуемите доказателства, като указанията следва да са ясни и да е
недвусмислено кой следва да ги изпълни, след което да се произнесе с изричен
административен акт. По изложените съображения, подадената жалба се явява
основателна и следва да бъде уважена, а обжалвания мълчалив отказ отменен като
незаконосъобразен. Предвид нормата на чл. 173, ал. 2 АПК в случая, естеството
на акта не позволява на съда решаване на въпроса по същество, поради което
следва административната преписка да бъде върната на административния орган за
произнасяне по същество съобразно мотивите на съда.
С оглед изхода на спора и направеното
от жалбоподателя искане, съдът намира, че следва по правилото на чл. 143 ал.1
от АПК да осъди Община Варна да заплати
сумата от 510 лева сторени по делото разноски, от които 10 лв. д.т. за
образуване на делото и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на район
«Приморски» по заявление вх. № № УСКОР20001162ПР от 9.06.2020 г., депозирано от Р.С.Д..
ВРЪЩА преписката на административния орган, за разглеждане и произнасяне
по заявление вх. № № УСКОР20001162ПР от 9.06.2020 г., депозирано от Р.С.Д., при
съобразяване сроковете по чл. 57 от АПК и съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Р.С.Д. сумата от 510 лева,
сторени по делото
разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщението от страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: