МОТИВИ
към присъда №173 от 27.09.2016г., постановена по НЧХД №1990 по описа за 2014г.на
Пазарджишкият районен съд:
Обвинението е от частен характер.
Делото е образувано по повод тъжба от С.Г.В. с ЕГН **********
*** срещу подсъдимия Д.С.С. с ЕГН ********** *** , с която са предявени две
обвинения.
Първото обвинение е за това, че
на 14.03.2013г на автомагистрала „Тракия“ в района на „Вършилата „ е
каза думи, унизителни за честта и достойнството на С.Г.В. в негово присъствие и
в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му- престъпление по чл.148, ал.1,т.3
във вр.с чл.146, ал.1 от НК.
Второто обвинение е за това, че чрез жалба вх.№Ж-2627/12.04.2013г
, адресирана до МВР София, е разгласил позорни обстоятелства и е преписал
престъпление на С.Г.В. в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на
службата му – престъпление по чл.148, ал.2 във вр.с ал.1т.3 във вр.с чл.147,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание са приети за съвместно разглеждане граждански искове от тъжителя срещу подсъдимия както следва : за
сумата от 3 000лв., обезщетение за
причинени му неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпно
посегателство по чл.148, ал.1,т.3 във вр.с чл.146, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 14.03.2013г. до окончателното
изплащане на сумата и граждански иск за сумата от 4 000лв., обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултата на престъпното посегателство по чл.148,
ал.2 във вр.с ал.1т.3 във вр.с чл.147, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от
датата на увреждането 29.05.2013г. до окончателонто изплащане на сумата.
В съдебно заседание тъжителят, чрез повереника си
поддържа обвинението, като твърди, че изложените в обстоятелствената част на
тъжбата обстоятелства са доказани по несъмнен начин в хода на проведеното
съдебно следствие. Счита, че от събраните доказателства се установява по
осъщественото от подсъдимия престъпни
посегателства, попадащи в хипотезата на чл. чл.148, ал.1,т.3 във вр.с
чл.146, ал.1 от НК и чл. 148, ал.2 във вр.с чл.148, ал.1,т.3 във вр.с чл.147,
ал.1 от НК. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по двете повдигнати обвинения от частен характер и да бъде ангажирана
неговата наказателна отговорност. В хода
на съдебните прения се развиват подробни фактически и правни доводи. Досежно
предявените граждански претенции се
формулира искане същите да бъдат уважени
в пълен размер.
В хода на
съдебното дирене подсъдимият С. не дава обяснения. В хода на съдебните прения подсъдимият С.,
упражнявайки правото си на лична защита заяви, че не се признава за виновен.
В хода на
съдебните прения адвокат Г. в качеството
и на защитник на подсъдимия разви подробни
съображения, че извършеното от подзащитния и е несъставомерно както от
обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде оправдан и
по двете обвинения. Пледира да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените
срещу него граждански искове.
Пазарджишкият районен съд, след като обсъди и прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобрази становищата на
страните, съблюдавайки разпоредбата на чл.301 от НПК,прие за установено
следното:
На 14.03.2013г тъжителят С.В. / младши автоконтрольор в
група „Престъпление по пътищата“ в отдел Криминална полиция“ ОД на МВР-
Пазарджик/ и колегата му- св. Т. Б. в
изпълнение на длъжностните си задължения, осъществявали контрол
по спазване правилата за движение по пътищата в района на автомагистрала
„Тракия“. По същото време по
автомагистрала „Тракия“ патрулирали и техните колеги -свидетелите К. и Т.. Около 15:00 часа този ден тъжителят и св.Б.
били извън патрулния автомобил, спрян на бензиностанция „К.“, находяща се
в района на „Вършилата“- паркинг, който
се намира на автомагистрала „Тракия“ по
посока град София. В този момент забелязали от съседното на бензиностанцията заведение“ Ханче
Калугерово“ да излиза съдържателят на
това заведение- подсъдимият С.. Подсъдимият, движейки се с несигурна походка,
се качил в джипа си, паркиран в близост до ресторанта и потеглил като минал
покрай патрулния полицейски автомобил
без включени светлини и се отправил
в посока „Обръщалото“. Тъжителят и св.Б. го
последвали с патрулния автомобил за това, че управлява автомобила без
включени светлини и за да му направят
проверка за употреба на алкохол. След известно разстояние подсъдимият спрял.
Мястото, където бил спрял автомобила на посъдимия било с лек наклон,
асфалтовата настилка на пътя била грапава.Полицаите спрели патрулния автомобил
след този на посъдимия и слезли. Подсъдимият също бил слязъл от автомобила си и
приближавайки се към полицаите ги попитал:„Ооо, наште момчета, как сте?“. Подсъдимият
лъхал на алкохол. Полицаите му се представили. Подсъдимият поискал цигара от
свидетеля Б.. Свидетелят Б. му дал цигара и му казал, че ще бъде тестван за
алкохол.В това време тъжителят Велчев отишъл до полицейския автомобил и извадил техническо средство „Алкотест Дрегер“.
В този момент подсъдимият станал агресивен. Спънал се и паднал на земята. При изправянето си и държеейки в ръката си парче от асфалт с големината на юмрук,тръгнал
към двамата униформени служители, псувайки ги, заплашвайки ги с уволнение и
наричайки ги „копелдаци“. Тази реакция мотивирала полицейските служители да
предприемат действия по задържането му,
за да предотвратят евентуално
самонаравяване на подсъдимия и да се
предпазят от посегателство спрямо
тях. Тъжителят и свидетелят Б. хванали подсъдимия за ръцете и го повалили на
земята . При опит да му поставят
белезниците подсъдимият непрекъснато се
въртял, правил опити да се измъкне, „риел с глава в асфалта“ . Свидетелят Б.
успял да му постави белезниците и го оставил да седи на земята. Докато
свидетелят Б. докладвал за случая на дежурния полицай при ОД на МВР Пазарджик,
подсъдимият успял да се освободи от белезниците, които показали технически
дефект.Започнал отново да ги обижда,
наричайки всекиго от тях „копеле“и и
опитвайки се да ги удря с крак. Наложило се полицейските служители отново
да употребят физическа сила и да му
поставят нови белезници. При поставянето и на втория чифт белезници
подсъдимият също оказал съпротива, като отново се опитал да се
измъкне и положен на земята се дърпал в опити да се отскубне, въртял се, за да
осуети опитите по задържането му. През цялото време продължил да отправя закани
към полицаите с убийство, с уволнение, отново ги псувал и ги наричал,
„копелета, мръсни“. Тъй като междувременно поради указаната съпротива подсъдимият си бил причинил
множество охлузвания по лицето и му течала кръв, свидетелят Б. докладвал за
това на дежурния , който изпратил линейка на мястото. Свидетелят Б. поискал и
съдействие от другия автопатрул – свидетелите К. и Т..На място пристигнали
полицаите К. и Т. като при пристигането си заварили и свидетелката Г.Н.,
последната случайно оказала се на инкриминираното място. Подсъдимият продължил
да се заканва и да обижда всички полицейски служители , наричайки ги „копелета
мръсни“ и псувайки ги. Персонално към тъжителя се обърнал с думите „ Полицайчето,
ти утре няма да си жив.Тебе ще те уволня, няма да си повече полицай, майка ти
шеба, копелдак мръсен, копеле гадно.“При пристигане на медицински екип от ЦСМП-Пазарджик, филиал град Септември подсъдимият продължил да буйства, да се държи
агресивно, да рита с крака, да обижда
присъстващите на място полицаи , като отправил
обидни думи и към медицинския екип. Подсъдимият указал съпротива и на медицинския
екип при качването му в линейката, което наложило същият да бъде вързан за
носилката , за да не се нарани при транспортиране. Свидетелите К. и Т. съпроводили линейката до
„МБАЛ“АД- Пазарджик. По време на пътуването подсъдимият продължил да псува и да
буйства дори успял да скъса придържащите колани. Когато подсъдимият бил откаран
в Спешно отделение на МБАЛ Пазарджик и бил подложен на различни прегледи, в
лечебното заведение пристигнали тъжителят В. и свидетеля Б.. Заплахите, обидите
и псувните от страна на подсъдимия към всички присъстващи и персонално към
свидетеля К. продължили и по време на престоя му в болницата. След извършен
медицински преглед на подсъдимия било установено, че уврежданията са му леки и няма пречка да бъде задържан.
Бил задържан и му били съставени актове за установяване на административни
нарушения.
На 12.04.2013г подсъдимият Д.С. подал жалба до Главен
секретар на МВР. В същата описва случая с твърдение, че след като отказал да
бъде изпробван с техническо средство за алкохол
и при липса на каквато и да е съпротива от негова страна полицаите С.Г.В.
и Т. Н. Б. го повалили на земята по очи.
Ръцете му били извити отзад и му поставили два чифта белезници. В жалбата се
сочат оплаквания, че полицейските служители го натискали с крака по главата и
раменете като впоследствие започнали да го ритат. Влачели го по асфалта,
захвърлили го в канавката до банкета пребит. Отношението , проявено към него от
полицаите в. и Б. било „жестоко“ , той бил „ малтретиран и измъчван“ , като в
резултат на нанесения му побой му били причинени лека и средна телесни повреди.
По повод на подадената от подсъдимия жалба била извършена
проверка от ГДНП-МВР относно „ неправомерни действия при изпълнение на
служебните задължения, изразяващи се в неправомерна употреба на физическа сила
и помощни средства от страна на полицейските служители на ОД на МВР Пазарджик“.
Тъжителят В. депозирал сведение на 29.05.2013г.
в ОД на МВР-Пазарджик, в което обяснил начина на протичане на инцидента и действията, предприети от него
спрямо подсъдимия. Проверката по случая приключила със заключение за
неоснователност на жалбата на подсъдимия и липса на нарушение при употреба
спрямо подсъдимия на физическа сила и помощни средства и неговото задържане от
страна на тъжителя В. и свидетеля Б..
Горната фактическа
обстановка се подкрепя по категоричен начин от
събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал- писмените
доказателства, а именно писмо рег.№24267/08.05.2014 на ОД на МВР – Пазарджик с
приложени към него три броя документи/ съдържащи се на лист 107-111, от
приложеното първоинстанционно дело, писмо рег.№Ж36/27.03.2014г на ГД“НП“ и
приложените към него сведение рег.№23209/29.05.2013г, съдържащи се на лист
95-98 от първоинстанционното дело, съдебно медицинско удостоверение №V-58/2013г и допълнение
към него / лист 13 и 14 от приложеното първоинстанционно дело/, писмо
изх.№РД 08-2534/12.12.2013г. на МБАЛ Пазарджик, и приложените към него
медицински документи / виж лист 30-41/, писмо рег.№Ж-15/06.02.2014г и приложените към него доказателства,
съдържащи се на лист 59-83 от приложеното първонинстанционно дело/, решение по
НАХД№733/29015г, НАХД№734/2015г и НАХД№702/2015г всички по описа на ПРС,
свидетелство за съдимост, гласните доказателствени средства- показанията на
свидетелите Т. Б., Стоян К., Иван Т., Г.Н., Р.Н.
От показанията на св.Б. се установи, че на
инкриминираната дата и място той и тъжителят/ двамата дългогодишни служители на
МВР/ били на дежурство като автопатрул на Автомагистрала „Тракия“ и
по-конкретно на паркинга, където се намира заведението –ханче „Калугерово“,
стопанисвано от подсъдимия. Свидетелят обясни, че видели подсъдимия да се качва
с несигурна походка в автомобила си и да потегля без включени светлини, което
мотивирало него и колегата му – тъжителя В. да упражнят
полицейските си правомощия, изразяващи се по-конкретно в предприемане на
действия по тестването на посъдимия за употреба на алкохол. Свидетелят е
очевидец на случилото се и възпроизведе цялостното поведение на подсъдимия в
инкриминирания момент. Свидетелят
уточни, че при вида на техническото средство „Алкотест
Дрегер“подсъдимият изпаднал в необуздана агресия, изразяваща се в непрекъснати
закани, псувни , обидни думи към тъжителя, опит да се саморазправя с тях,
вземайки в ръка парче асфалт, което наложило слагането на белезници на
подсъдимия . Свидетелят обясни, че белезниците се оказали дефектни. Обясни, че
подсъдимият се опитал да рита с крак него и тъжителя, което
наложило повторно поставяне на помощни средства.
Съдът дава кредит
на доверие на показанията на свидетеля Б., който убедително, последователно,
безпротиворечиво, детайлно, възпроизведе своите непосредствени възприятия от
случилото си. Показанията му са наситени с конкретика и кореспондират с показанията на свидетелите К. и Т..
От показанията на свидетеля К. се установи, че той и
колегата му св.Т. се озовали на мястото на инцидента по заповед на дежурния офицер за оказване на съдействие. Свидетелят К. уточни, че при пристигане на място, подсъдимият бил
задържан. Държал се агресивно като отправял заплахи и обиди към всички
полицейски служители. Свидетелят К.
уточни, че подсъдимият нарекъл тъжителя „ копелдак мръсен“. Свидетелят К.
допълни, че при опит подсъдимия да бъде качен в линейката, последният започнал да буйства, поради което
се наложило същият да бъде завързан с колан за носилката. Според свидетеля това било
и причината той и колегата му Т. да придружат подсъдимия в линейката до
транспортирането му в „МБАЛ“-Пазарджик.
В тази насока са и показаният на свидетеля Т., поради което не следва да
се анализират детайлно.
Показанията на свидетелите Б., К. и Т. хармонизират с
останалите гласни доказателствени средства- показанията на свидетелите Н. и Н., които съдът цени като безпристрастни,
дадени от лица, незаинтересовани от
изхода на делото. Свидетелката Г.Н.,
която случайно се е озовала на мястото
на инцидента обясни, че в нейно присъствие подсъдимият започнал да псува на майка
както свидетеля Б. , така и тъжителя. Свидетелката видяла как подсъдимия
се опитвал да рита с крака двамата
полицаи. Свидетелката допълни, че останала на мястото на инцидента докато качат подсъдимия в
линейката. Уточни, че докато го слагали на носилката подсъдимият се
съпротивлявал, ритал и паднал от носилката. Отново го качили, но за да не падне
на земята, го вързали. В тази насока са и показанията на свидетеля Н./
шофьора на линейката/, поради което не се налага подробния им анализ.
Съдът не цени показанията на свидетелите Ц.П., Денис С. и
Г.С., тъй като същите не възпроизведоха свои непосредствени възприятия, както
посочените по-горе и кредитирани свидетели. Във връзка с процесния инцидент тези разказаха само това, което са чули от
подсъдимия. Свидетелят Г.С. / брат на подсъдимия/ бил извикан, за да прибере
автомобила на подсъдимия и когато
пристигнал на инкриминираното място, подсъдимият вече бил откаран в болницата.
Свидетелят Д.С./ син на подсъдимия/ се видял с баща си на следващия ден след
инцидента.Бил силно притеснен за баща си, защото видял, синини по тялото му и
охлузвания на краката, но баща му го успокоил, че е добре. Свидетелката Ц.П. /
живееща на съпружески начала с подсъдимия/ депозира показания в смисъл, че
състоянието на подсъдимия в болничното
заведение било тежко/ бил окървавен, със затворени клепачи, не говорел/, които
показания съдът не кредитира, тъй като са
явно противоречие с многобройните писмени доказателства – медицинската
документация, събрана по делото.
По обвинението в престъпление по чл.148, ал.1,т.3 във
вр.с чл.146, ал.1 от НК.
Според правната доктрина и съдебната практика, за да е
налице престъплението обида следва подсъдимият да е казал в присъствието на
пострадалия думи, които са годни да накърнят достойнството му, които са
неприлични, вулгарни или цинични с оглед
господстващия в обществото морал.
Установи се след
анализ на ценената доказателствена
съвкупност, че на инкриминираната дата и място подсъдимият С. е
нарекъл тъжителя В. „ копелдак, мръсен“, както и че е изрекъл обидния
израз“ майка ти шеба, копелдак мръсен“, безспорно унизителни за честта и достойнството
на пострадалия , представляващи негативна оценка на личността. Установи се, че
тези изрази са изречени в присъствието на тъжителя и са възприети/ чути/ от
самия него.
Установи се правно
релевантния факт/ който не бе спорен/, че тъжителят е имал качеството длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК и е изпълнявал служебните си задължения за
контрол на безопасността на движението по пътищата в момента на проверка на
подсъдимия. Това качество е възприето от подсъдимия както с оглед на
униформените знаци, но и действията на
тъжителя свързани с установяване на употреба на алкохол. Налице е и
квалифициращия елемент на престъпното
посегателство – обида.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вина пряк умисъл като подсъдимият С. е имал представа за всички обективни
признаци на престъпния състав, включително и квалифициращия такъв, и е искал
настъпването на обществено опасните последици.
Ето защо съдът прие, че подсъдимият Д.С. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.148, ал.1,
т.3 във вр.с чл.146, ал.1 от НК като на 14.03.2013г на автомагистрала „Тракия“
в района на „Вършилата“ е казал думи, унизителни за честта и достойнството на С.Г.В.
в негово присъствие и в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на
службата му.
По обвинението в престъпление по чл.148, ал.2 във вр.с
ал.1,т.3 във вр.с чл.147, ал.1 от НК :
Безспорно се установи след анализ на доказателствената
съвкупност, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на вменения му
престъпен състав по чл.148, ал.2 във вр.с ал.1,т.3 във вр.с чл.147, ал.1 от НК
като на 14.03.2013г на автомагистрала „Тракия“ в района на „Вършилата“ чрез
жалба вх.№Ж-2627/12.04.2013г ,
адресирана до МВР-София е разгласил позорни обстоятелства и е преписал
престъпление на С.Г.В. в качеството му
на длъжностно лице при изпълнение на службата му.
Две са формите на изпълнителното деяние на престъплението
клевета. Първата форма е разгласяване на позорящи обстоятелства и с нея
безспорно се засяга оценката, която обществото има и е дала за личността на
оклеветения . За да е налице състав на престъплението клевета в тази му форма
на изпълнителна деятелност, следва разгласеното позорно обстоятелство да е
неистинско. В този смисъл тежестта на
доказване на истинността на разгласените обстоятелства за тъжителя , като
изключение от общото правило, се възлага на подсъдимия. За обективната
съставомерност на клеветата в тази и форма следва разпространените
обстоятелства да са и позорни, тоест да засягат доброто име и авторитета на
пострадалия, в социалната среда, в която се е вписал.
Другата проявна форма на престъплението клевета е
приписване на престъпление. Многократно в свои решение Върховния съд на РБ
посочва, че приписването на престъпление като форма на оклеветяване е
особен случай на разгласяване на позорящо обстоятелство и във всички случаи
трябва да е направено по начин , че от съдържанието на клеветническите твърдения да може да се
изведат конкретни съставомерни признаци на инкриминиран в особената част на НК
престъпен състав. Отговорността за
клевета чрез приписване на престъпление възниква, когато твърдяната престъпление
е конкретизирано в достатъчна степен , защото само тогава характеризира
отрицателно личността на извършителя.
В контекста на
тези разсъждения и анализирайки
съдържанието на инкриминирания документ – жалба вх.№Ж-2627/12.04.2013г,
адресирана до Главния секретар на МВР, съдът прави категоричния извод, че изложението на
процесната жалба съдържа като фактология признаците на състав на престъпленията лека и средна телесна
повреда. Ето защо абсолютно несъстоятелни са доводите на защитника на подсъдимия за липса
признаци на конкретно приписано престъпление в коментираното писмено
изложение.
Тук е момента да се посочи, че авторството на този документ - жалба вх.№Ж-2627/12.04.2013г,
не се оспорва. Процесната жалба е написана от подсъдимия. Обект на клеветническите му твърдения е тъжителя В.,
като този извод се извлича недвусмислено
от текста на писменото изложение. В
писменото изложение фигурират клеветнически твърдения, субсимирани под двете
форми на изпълнителното деяние на престъплението клевета.
На първо място в
инкриминираната жалба са изложени следните позорящи твърдения , а именно- тъжителят е извършил
неправомерни действия при изпълнение на служебните си задължения , изразяващи
се в неправомерна употреба на физическа сила и помощни средства. В тази връзка
в жалбата си подсъдимия сочи, че след отказа му да бъде тестван с техническо средство за алкохол , при липса
на каквато и да е съпротива от негово страна, бил повален на замята „ по очи“
от тъжителя В. и от свидетеля Б.. Ръцете му били извити отзад на гърба и му
били поставени , „ не един , а два чифта белезници“. Макар и безпомощен
полицаите го натискали с крака по главата и раменете, ритали го, влачели го по
асфалта.
Тези инкриминирани твърдения се опровергаха по един категоричен начин от събрания
в хода на съдебното следствие доказателствен материал, подложен на
оценъчната дейност на съда и кредитиран
като последователен, взаимодопълващ се , еднопосочен и неразколебан.
Всички кредитирани свидетели / св.Б., К., Т., Н., Н./
депозираха показания пред съда за
арогатното и дръзко поведение на подсъдимия както към тъжителя В. и колегата му- свидетеля Б., така
и спрямо другите полицейски служители /
свидетелите К. и Т./, впоследствие към
медицинския екип, дошъл на мястото на инцидента и
пренесено вече и в болничното заведение, като данни за това му поведение
се съдържат почти във всеки медицински документ от изобилната медицинска документация, приобщена към доказателствения
материал по делото.
Относно причината, начина на употребената спрямо
подсъдимия физическа сила и помощни средства и начина на получаване на телесни
увреждания съдът кредитира показанията
на свидетеля Б.- пряк очевидец на случилото се, които напълно съвпадат с
обстоятелствата , изложени в тъжбата. Няма основание да се подлага под съмнение достоверността на изложеното от
този свидетел, тъй като същият депозира показания под угрозата на евентуална
наказателна отговорност при
затаяване на истина или при
потвърждаване на неистина. По делото не бе спорен факта, че подсъдимият е
отказал да бъде изпробван от тъжителя В. с техническо средство за употребата на
алкохол. Ето защо напълно правдоподобно
и логично звучат показанията на свидетеля Б., че виждайки техническото средство подсъдимият е станал
агресивен, като агресията му е намерила
проявна форма във взимане на парче / къс / асфалт от земята, което наложило
първоначалната употреба на физическа сила от полицейските служители / тъжителя
и св.Б./, изразяваща се в извиване на ръцете на подсъдимия зад гърба и поставянето на белезници. Срещу
тези действия подсъдимият оказал
сериозна съпротива , влачейки се
по асфалтовата настилка на пътя, която настилка била корозирала и
грапава, което от своя страна довело, по
думите на свидетеля Б., до самонараняванията по главата и тялото на подсъдимия.
Тук е момента да се отбележи, че в тази им част
и по-конкретно за състоянието на пътя, на който се е развил инцидента показанията на
свидетеля Б. не бяха разколебани по никакъв начин, затова няма причина да не бъдат кредитирани от съда. Действително в
хода на съдебното следствие се установи, че на подсъдимия бил поставен и втори
чифт белезници, но се установи и причината за това- първият чифт оказал дефект.
В тази насока се кредитират показанията както на свидетеля Б., така и на
свидетеля К., който заяви, че „на единия чифт белезници, едната гривна не била
поставена“. Поведението на подсъдимият
възмутило силно свидетелката Н., в чието
присъствие и преди на мястото на инцидента да се пристигнат св.К. и Т., подсъдимият се съпротивлявал и правил опити да рита с крака тъжителя и свидетеля Б.. Депозираното от тази свидетелка подкрепя
извода на съда за достоверност на заявеното от свидетеля Б. във връзка с
причината за прибягване към употреба на физическа сила и помощни средства спрямо подсъдимия.
В разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР са регламентирани
хипотезите, при които полицейските органи при изпълнение на служебните си
задължения могат да използват физическа сила и помощни средства. В конкретния
случай установените по делото фактически обстоятелства попадат в хипотезите на т.5,
пр.2 на чл.72, ал.1 от ЗМВР- „нападение
срещу полицейски орган“ и по т.2 „ задържане
на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски
орган“. В този ред на мисли съдът приема, че полицейските служители/ в
частност тъжителя В. / са имали пълно основание да упражнят физическа сила
спрямо подсъдимия и да му поставят
белезници/ помощни средства/, без да отправят предупреждение за това.
Действията им са законосъобразни по смисъла на чл.73, ал.1 от ЗМВР, тъй като се
касае за внезапно нападение от страна на
подсъдимия/двукратно с камък в ръка/. Следва да се отбележи, че подсъдимият е
извършил и административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП като е отказал да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Без значение в
случая е дали подсъдимият в инкриминирания момент е бил с несигурна походка и дали е лъхал на алкохол.Релевантен факт, е
че същият не се е подчинил на полицейското разпореждане и е отказал да бъде
тестват за употреба на алкохол в момент, в който същият е управлявал МПС/ факт,
който не бе спорен по делото/.
Предвид изложеното съдът прави извод, че разгласените от
подсъдимия обстоятелства за неправомерни действия при изпълнение на служебните
задължения от страна на тъжителя , изразяващи се в неправомерна употреба на
физическа сила и помощни средства са неистински такива. Като такива те за злепоставили тъжителя, довели са до
уронване на безупречната му репутация
като дългогодишен полицейски служител.
По изложените в инкриминираната жалба твърдения във
връзка с извършване от тъжителя престъпление – умишлено причиняване на телесни повреди на подсъдимия съдът
намира следното:
В съдебно медицинско удостоверение № V- 58/16.03.2013г , касаещо подсъдимия са описани следните
травматични увреждания, характеризирани като разстройство на здравето неопасно
за живота, а именно : кръвонасядания и охлузвания , установени по долния ляв
клепач, в областта на челото в ляво и дясно,
а и срединно, в областта на дясната буза, дясната скула на лицето , по
гърба на носа и над горната устна , а и на лигавицата на устната кухина и на
лявата ушна мида, по предната повърхност на двете рамена и на предната
повърхност на ляво и дясно коляно и предната повърхност на дясната подбедрица.
Кредитирайки гласните доказателствени средства, съдът
приема, че посочените в коментираното съдебно медицинско удостоверение
увреждания могат да се получат след
поваляне на земята на подсъдимия , за да бъде преодоляна съпротивата срещу
задържането му. Както се посочи по-горе мястото, където се е развил инцидента
като земна повърхност е било твърдо и с неравности,а подсъдимия е бил леко
облечен/ с бяла туника и панталон и по
чехли/. Голяма част от нараняванията са по лицето и отговарят
на начина, по който свидетеля Б.
описва да са причинени , а именно както самия свидетел се изрази“ при
поставянето на белезниците, той беше клекнал, тялото му беше приведено
напред и сам риеше с глава в асфалта“.
Дори и част от уврежданията му / тези по ръцете и краката/ да са причинени от
действията на тъжителя и свидетеля Б., то същите не са обществено опасни и не запълват състав на
престъпление. Те са законово установени фактически действия по слагане на
белезници на гърба, което включва извиване на ръцете отзад, привеждане на
тялото в положение, което позволява този начин на поставяне на помощни
средства. Този механизъм на действие е в пълно съответствие с нормативно
установените правила съгласно чл.5, ал.2 от Наредба №з-325 от 07.02.2011г за
реда за употреба на помощни средства от полицейските органи, приета на
основание чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Предвид изложеното съдът квалифицира като неистински
обективираните в процесната жалба твърдения на подсъдимия, с които приписва на тъжителя престъпление против личността, изрязавящо се в
причиняване на лека телесна повреда.
Във връзка с твърденията на подсъдимия в процесната жалба
за причинена му от тъжителя средна телесна повреда следва да се подложи отново на
анализ съдебно-медицинското удостоверение/ виж лист 13 от приложеното
първонистанционно дело/ и допълнението към него / съдържащо се на лист 14 от
приложеното първоинстанционно дело/. В съдебно медицинското удостоверение,
издадено на 16.03.2013г./ два дни след инцидента / е установена разкъсно
контузна рана на палеца на дясната ръка. Това увреждане по развитите по-горе
съображения съдът приема, че е логично да е получено при насилствените , но
правомерни действия на тъжителя по поставянето на белезници на подсъдимия. Това
травматично увреждане е квалифицирано в съдебно медицинското удостоверение,
издадено на 16.03.2013г, като разстройство на здравето ,неопасно за живота. На
27.03.2013. / тринадесет дни след инцидента/ същият съдебен лекар издава ново
удостоверение/ именувано допълнение/, в което установява абсцес на палеца на
дясната ръка, размачкване на нокътя, фрактура на дисталната фаланга на палеца
на дясната ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на дясна
ръка за срок повече от 30 дни.
Налице е съществено противоречие в двата документа.
Фрактурата на дисталната фаланга на
палеца на дясната ръка не е установена от съдебния лекар, който е прегледал
подсъдимия два дни след инцидента и който съдебен лекар е избран лично от
подсъдимия. Това увреждане не е констатирано в първия медицински документ.
Нелогично е въпросната фрактура да се установи 13 дни след инцидента,ако е била
налична към момента на инцидента, тъй като
изхождайки от житейската логика всяко счупване, а тук се касае за фрактура на фаланга на
пръст на ръка , е съпроводено със силна болка и няма как да не бъде
диагностицирана своевременно. Периодът от тринадесет дни е времеви отрязък,
който насочва към съждения на съда в
смисъл, че констатираното счуване най –вероятно е било причинено в по-късен
момент при друга фактическа обстановка, неотносима към настоящия казус.
В този ред на мисли съдът не би могъл да приеме, че
тъжителят по някакъв е съпричастен към травматичното увреждане, описано в
медицинския документ, издаден на 27.03.2013г и насочващ към изводи за
осъществен престъпен състав по чл.129 от НК-причиняване на средна телесна повреда.
Ето защо и това клеветническо твърдение –за приписано на
тъжителя престъпление, а именно за умишлено причиняване на средна телесна
повреда, е неистинско.
Клеветата е резултатно увреждащо престъпление и за да е
довършена следва поне едно трето лице да е узнало за твърдените за
тъжителя позорни обстоятелства и за приписаните
на тъжителя престъпления. Безспорен бе релевантния факт, подкрепящ частното
обвинение, че процесната жалба е адресирана до Главния секретар на МВР.
Установи се от обсъдената доказателствена съвкупност / гласните и писмени
доказателствени средства/, че въпросната жалба е възприета както от директора
на ГД“национална полиция“, така и други лица, между които комисията от двама инспектори
от ГД“НП“, осъществили проверката по случая, образувана по повод жалбата на подсъдимия , даващите
становище по случая полицейски служители / свидетелите Б. и К./, както и
тъжителя на 29.05.2013г, когато е депозирал писмено становище по случая.
Налице е и квалифициращия признак на състава на
престъплението клевета, визиран в нормата на чл.148, ал.1т.3 от НК а именно –
длъжностно лице при или по повод
изпълнение на службата му. Не е спорно обстоятелството, че обектът на
престъпното посегателство е полицейски служител
и в това си длъжностно качество по време на изпълнение на служебните си
задължения е бил оклеветен от подсъдимия.
Съдът прие, че от субективна страна престъплението е
извършено при пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал, че приписва престъпление на
частния тъжител, без последният да е извършил такова. Съзнавал е и обективно позорния
характер на разгласените обстоятелства, съзнавал е неистинността им, но е искал
да разгласи в обществото твърденията си
като е целял злепоставяне и опозоряване на частния тъжител, съзнавайки
длъжностното качество на обекта на престъпното посегателство.
Ето защо приемайки, че деянието е съставомерно както от
обективна, така и от субективна страна, съдът призна подсъдимия С. за виновен в
това, че чрез жалба вх.№Ж-2627/12.04.2013г, адресирана до Главния секретар на
МВР-София е разгласил позорни обстоятелства и е преписал престъпление на С.Г.В.
, в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му
–престъпление по чл.148, ал.2 във вр.с ал.1,т.3 от НК във вр.с чл.147 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия Д.С. за извършените от него престъпления
съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието,
както и от разпоредбата на чл.54 от НК – относно индивидуализацията на същото.
Самият подсъдим е
личност с невисока степен на обществена опасност, доколкото е неосъждан към
момента на извършване на деянията,
липсват данни да е криминално проявен и не е негативно охарактеризиран.
Обществената опасност на престъпленията обида и клевета е висока . Това са престъпления против
личността и с тях се засяга ценно човешко благо- самооценката на личността и
обществената значимост на индивида. Конкретно извършените от подсъдимия деяния
са със завишена обществена опасност
предвид начина на извършването, интензитета на престъпните прояви и
ескалацията им. Престъпното поведение на подсъдимия се отличава с дързост,
цинизъм и арогантност, с които се
демонстрира едно явно незачитане на
правовия ред , на правото на
неприкосновеност на личността.
Разпоредбата на чл.148, ал.1,т.3 от НК предвижда
наказание глоба от три до десет хиляди лева и обществено порицание, а за
престъплението по чл.148, ал.2 от Нк се предвижда наказание глоба от пет хиляди
до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.
Подсъдимият е неосъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по чл.78а от НК.
С оглед обаче броя на деянието, които са осъществени в реална
съвкупност, съгласно чл.78а, ал.7 пр.3 от НК институтът за освобождаване от
наказателна отговорност по смисъла на чл.78а с налагане на административно
наказание е неприложим.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства
съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, като отегчаващи –
поведението на подсъдимия, сочещо на пълно незачитане на институциите и длъжностните лица,
олицетворяващи защитата на законовия ред в страната.
Съдът отмери наказанието при превес на смекчаващите
вината обстоятелства.
За престъплението по чл.148, ал.1,т.3 във вр.с чл.146 от
Нк съдът наложи на подсъдимия наказание глоба в размер на 3500 лв. , платима в
полза на държавата по бюджета на РС-Пазарджик и обществено порицание.
За престъплението по чл.148, ал.2 във вр. ал.1,т.3 във
вр. с чл.147 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание глоба в размер на
5 000 лв. , платима в полза на държавата по бюджета на РС-Пазарджик и
обществено порицание.
При определяне размера на глобите съдът съобрази
семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия.
Съдът прие, че в така отмерения размер наказанията са
адекватни на извършеното и на степента на обществена опасност на дееца, както и
че ще се постигнат целите на наказанието както на плоскостта на личната, така и
на плоскостта на генералната превенции.
Двете деяния са извършени в условията на реална
съвкупност преди за което и да е от тях
да има влязла в сила присъда, поради което и на основание чл.23, ал.1 от НК
съдът определи на подсъдимия едно общо наказание в размер на най-тежкото , а
именно глоба в размер на 5 000 лв. и обществено порицание.
По предявените граждански искове :
Съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящия процес
граждански иск за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени на С.В. от престъплението обида неимуществени вреди.
Касае се за иск за непозволено увреждане по смисъла на
чл.45 от ЗЗД, тоест за поправяне на противоправно и виновно причинени другиму
вреди. Вредните последици следва да са в пряка причинна връзка с
противоправното поведение на деликвента.
Безспорно се установи, от обсъдените гласни
доказателствени средства и по-конкретно от показанията на св.К. и Б., че
тъжителят е дългогодишен полицейски служител , работещ 28 години в системата на МВР и за този дълъг
период от време, е бил с безупречна репутация. Не е имало случай на проява на такова
поведение от гражданин спрямо тъжителя през
целия му професионален стаж до този момент. Обидните думи и изрази са го засегнали изключително негативно .
Той се е почувствал унизен. Бил е дълбоко емоционално разстроен от подобен вид
квалификации, които ги чува за себе си за първи път и то в длъжностното си
качество. Оттук следва недвусмисления правен извод, че на С.В. са причинени морални вреди. Тези вреди са в пряка причинна
връзка с противоправното и виновно поведение на деликвента С.,което поведение
се субсимира под престъпния състав-
квалифицирана обида. Тези неимуществени вреди подлежат на репарация. При
спазване на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът счита, че справедливото обезщетението,
което С. следва да заплати на В. за
причинените на последния неимуществени вреди в резултат на непозволеното
увреждане ,е в размер на 2 000 лв.
Ето защо съдът
осъди С. да заплати на В. сумата от 2 000, представлаваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.148, ал.1,т.3
във вр.с чл.146 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането -14.03.2013г до окончателното изплащане на сумата, като
за разликата от 2000 лв. до 3000 лв. искът бе отхвърлен като неоснователен.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящия процес
граждански иск за сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени на С.В. от престъплението клевета неимуществени вреди.
Безспорно се установи, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на подсъдими на тъжителя са причинени неимуществени
вреди- негативни изживявания и психически страдания. Установи се, че тези вреди
са пряка и непосредствена последица от деянието
с правна характеристика – квалифицирана клевета.Клеветата е престъпление
против честта и достойнството на човека, а честта и достойнството са израз на
оценката, която обществото дава на отделната личност. Дълг на всекиго е да
зачита честта и достойнството на другите. Като не е сторил това , а ги е
засегнал в значителна степен с оглед на длъжностното качество на пострадалия С.
е деликтно отговорен по правилата на чл.45 от ЗЗД. Според съдебната практика
/ВКС Р№21/95 по н.д.№557/94/ вредните последици от престъплението по чл.147
ал.1 от НК съставляват една необорима законова презумпция и не подлежат на
доказване. Съдът обаче счита за необходимо да посочи, че анализът на
доказателствените материали/ по-конкретно показанията на св.К. и Б./ обосновава
извода, че авторитетът на тъжителя не
само в професионалната му сфера, но и в
социалната среда , в която живее е сериозно пострадал. Клеветническите
твърдения са станали достояние както на всички колеги на тъжителя така и на
ръководството на местно
и на централно ниво. В резултат на противоправното поведение на С. са
били инициирани проверки от Инспектората на МВР , тъжителят е давал обяснения по случая. Всичко това се е
отразило изключително негативно на
психоемоционалната сфера на
пострадалия.
Ръководейки се от принципа на справедливостта ,
прокламиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът прие, че сумата от 3 000
лв. ще овъзмезди тъжителя за претърпени от нето неимуществени/ морални / вреди.
Ето защо съдът осъди С. да заплати на В. сумата от 3000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.148, ал.2 във вр.с ал.1,т.3 във вр.с чл.147 от НК , ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
29.05.2013г до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 3000 до
претендираните 4 000 лв. искът бе отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на делото в тежест на подсъдимия бяха
възложени и направените от тъжителя
съдебно деловодни разноски, възлизащи общо на сумата от 312 лв./ от
които ДТ-12 лв.и адвокатски хонорар 300 лв./
В тежест на С. бе възложена и държавна такса в размер на
200 лв., оглед уважения размер на гражданските искове съобразно чл.2 от Тарифа
за ДТ /ДВ бр.22/2008г. както и 5 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен
лист, платими по сметка на РС-Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си по
настоящото частно обвинение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: