Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 26.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично
съдебно заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
и секретар Диляна Цветкова, разгледа търг. дело
№ 5058/2013 г., преразпределено на настоящия състав на
17.03.2017 г. въз основа на Заповед № РД-08-786/10.03.2017 г. на
Председателя на СГС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда чл.365 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от „У.Л.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище ***, срещу „Е.- АС“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище ***, иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.538 ТЗ, за установяване дължимост на вземане в размер на 110122,91 евро,
представляващо неизплатен остатък от вземане по запис на заповед № 86407/12.11.2008
г., издаден от „С.Т.“ ЕООД, авалиран от „Е.“ ЕООД - праводател на ответника, за
което вземане в производството по ч. гр. д. №129/2012 г. на РС - Благоевград, е
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ - чл.417 ГПК.
Ищецът твърди, че сключил със „С.Т.“ ЕООД договор за
финансов лизинг №86407/12.11.2008 г., в изпълнение на който придобил лек автомобил
„БМВ Х6“, ДК № ***** и го предоставил за ползване на лизингополучателя срещу
цена от 112598,51 евро, платима за периода 12.11.2008 г. – 12.01.2014 г.. За
обезпечение изпълнението на задълженията по договора, „С.Т.“ ЕООД издало запис
на заповед за сумата 120287,01 евро, платим на предявяване в срок до 61 месеца,
считано от издаването му. Задължението по ценната книга било авалирано от „Е.“
ЕООД, което се преобразувало чрез разделяне и ответното дружество „Е.- АС“ ЕООД
било негов частен правоприемник. Издателят на ценната книга и настоящият
ответник възразили срещу издадената заповед за изпълнение въз основа на
документ, което обусловило интерес от провеждане на предявения установителен
иск.
В двуседмичния срок за отговор на исковата
молба, ответното дружество депозира такъв, в който счита иска за неоснователен,
тъй като дружеството не било поръчител или авалист и не дължало сумата, с оглед
ограничението по чл.263л, ал.1 ТЗ и поради наличие на хипотезата на чл.147, ал.1 ЗЗД.
В допълнителна искова
молба ищецът оспорва доводите на ответника, като твърди, че „Е.- АС“
ЕООД носи неограничена солидарна отговорност за задълженията
на своя праводател, включително и за процесното вземане, произтичащо от
авалирането на записа на заповед. Разпоредбата на чл.147 ЗЗД изобщо не била
приложима спрямо менителничното поръчителство, което имало самостоятелен,
неакцесорен характер.
Допълнителен отговор от ответника „Е.- АС“ ЕООД не е
депозиран.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Представената ценна книга „Запис на заповед” обективира
едностранно волеизявление на „С.Т.“ ЕООД, представлявано от С.В., в качеството
му на издател, извършено на 12.11.2008 г., със съдържание безусловно обещание
да плати на поемателя - „У.Л.” ЕАД сума в размер на 120287,01 евро, с падеж на
предявяване в срок до 61 месеца от издаването и място на плащане - гр. София. Върху
лицевата страна на ценната книга е обективирано изявление на „Е.“ ЕООД за
авалиране на задължението, при условията, при които е поето.
С нотариална покана от 08.12.2011 г., връчена на издателя
„С.Т.“ ЕООД на 21.12.2011 г. чрез нотариус К.М., № 415 на НК и нотариална
покана, рег. №13971/05.12.2011 г. на нотариус В.В.№320 на НК, връчена на „Е.-
АС“ ЕООД при условията на чл.50, ал.4 ГПК на 23.12.2011 г., ищецът предявил за
плащане процесния запис на заповед №86407/12.11.2008 г., като претендирал незабавно
изпълнение на цялото задължение по ефекта.
Необходимо е да се отбележи, че нотариусът разполага с
уредена в закона компетентност да връчва нотариална покана и други съобщения –
чл.50 ЗННД вр. чл.569, т.3 вр. чл.592 ГПК, като редът за връчването им, е
общият ред, предвиден в ГПК – чл.37 – чл.58. Съгласно чл.50, ал.1 и ал.3 ГПК
мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а връчването става
в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е
съгласен да ги приеме. При удостоверяване, че на вписания в търговския регистър
адрес на управление на дружеството е налице офис, канцелария на търговеца, но
няма достъп до нея и не се намери лице, съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. В решение №84 от 05.06.2014
г. по т. д. №1220/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ Т.О., е даден задължителен за
съдилищата положителен отговор на въпроса длъжен ли е нотариусът да залепи
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен
достъп – на входната врата или на видно място около нея, съгласно чл.47 ГПК,
когато не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението. Смисълът на залепване на уведомлението и
пускането му в пощенската кутия е адресатът (негов представител) да се яви на
указаното в уведомлението място в двуседмичен срок, за да получи съответните
книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се
счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. В мотивите на
решението е посочено, че разпоредбата на чл.47 ГПК намира приложение и при
връчване на нотариална покана, съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗННД. Това
разрешение е потвърдено и в решение № 217/12.05.2015 г. по т. д. №62/2014 г. на
ВКС, І ТО.
В случая не е удостоверено от
връчителя дали на вписания в търговския регистър адрес е налице канцелария на
търговеца „Е.- АС“ ЕООД, но е приложена диспозицията на нормата на чл. 50, ал.4 ГПК, която установява по-благоприятен режим от тази на чл.50, ал.2 ГПК, при
която връчването се фингира без залепване на уведомление. Книжата (нотариалната
покана) се счита връчена с изтичане на 2-седмичен срок от залепване на
уведомлението, в който представител на адресата не се е явил да я получил, т. е.
на 23.12.2011 г. менителничният ефект е предявен за плащане и на частния
правоприемник на авалиста.
Страните не спорят и от представения договор за финансов
лизинг на пътно превозно средство №86407/12.11.2008 г., се установява, че между
„У.Л.” ЕАД и „С.Т.“ ЕООД възникнало правоотношение, което включва като елемент
задължението на ответното дружество да заплати лизингова цена за ползване на
обекта, предмет на договора (автомобил БМВ, модел Х6). Задължението следвало да
се изпълни чрез заплащане на 1. встъпителна вноска, такси за обслужване и
разходи за предварително финансиране, 2. месечни лизингови вноски за
отстъпеното ползване на обекта, определени по брой, размер и срок в Приложение
№1 към договора, както и 3. остатъчна стойност. Съгласно погасителен план, „С.Т.“
ЕООД дължало за периода 12.12.2008 г. – 12.11.2013 г. 60 лизингови вноски с
падеж 12-то число на месеца и изравнителна вноска от 5496,38 евро. Договорът е
сключен при поръчителство от страна на „Е.“ ЕООД, което се задължило да
отговаря спрямо ищеца за всички задължения на лизингополучателя.
С договор за разделяне на търговски дружества, сключен на
17.02.2010 г. поръчителят по договора за финансов лизинг и авалист по издадения
запис на заповед - „Е.“ ЕООД се преобразувало чрез разделяне, като имуществото
му преминало към „Е.- АС“ ЕООД, „Е.- В“ ЕООД и „Ф.С.” ЕООД, съгласно
разделителен протокол от 03.02.2010 г., съставляващ неразделна част от
договора. В разделителния протокол активите, преминали в ответното „Е.- АС“
ЕООД възлизат на стойност 10436740,34 лева, като не е конкретизирано към което
от приемащите дружества преминава задължението по авалирания запис на заповед №86407/12.11.2008
г., издаден от „С.Т.“ ЕООД, с поемател ищеца „У.Л.” ЕАД.
В производството е прието неоспорено заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз
основа на което приема, че към депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ – 13.01.2012 г. неизпълнените задължения
на лизингополучателя по договора за
финансов лизинг възлизали на сума в общ размер от 110122,91 евро, формирана от
непогасена главница, договорна лихва, данъци, такси и застраховки, както и
неустойки, дължими при прекратяване на договора. Задълженията са надлежно
осчетоводени в търговските книги на ищеца, които са редовно водени.
От приложеното за послужване частно
гражданско дело № 129 по описа за 2012 г. на РС-Благоевград, се установява, че
въз основа на документа, издаден от „С.Т.“ ЕООД и авалиран от праводателя на „Е.- АС“ ЕООД, „Е.-
В“ ЕООД и „Ф.С.” ЕООД, ищецът „У.Л.” ЕАД се снабдил със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл.417 ГПК за сума в размер на 110122,91
евро, заедно със законната лихва върху нея от депозиране на заявлението – 13.01.2012
г. до окончателното й погасяване и направените за производството разноски в
размер на 6911,45 лева, дължими при условията на солидарност. Срещу издадената
заповед за изпълнение, на 12.07.2013 г. ответното дружество „Е.- АС“ ЕООД
депозирало възражение, при получена на 10.07.2013 г. покана за доброволно
изпълнение по изп. дело № 20127900400427 на ЧСИ № 790 Ренета Милчева.
Други доказателства от значение за
спора не са ангажирани.
По
отношение на установителния иск, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.538 ТЗ.
На първо място, следва да се посочи,
че предявения установителен иск е допустим, тъй като в производство по чл.417 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на документ за процесната
сума, поради което разполага с изпълнително основание. При подадено възражение
срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от
получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си,
който срок в случая е спазен.
Основателността на предявен установителен иск при
квалификацията на чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.538 ТЗ, се
обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното
субективно право, включващ елементите: извършена едностранна правна сделка –
запис на заповед, настъпила изискуемост на вземането, породено от нея,
извършена едностранна сделка на авалиране на задължението. В случая,
субективното право на ищеца се основава на формална и абстрактна правна сделка
– запис на заповед, като доводи за неспазване на изискванията, предвидени в
закона касаещи формата й, страните не са правили, съответно документът съдържа
всички задължителни реквизити и от тази гледна точка е валиден източник на
облигационни отношения.
С издаването на ценната книга в правната сфера на ищеца,
като поемател, е възникнало право на вземане за сумата 120287,01 евро,
изискуемостта на което настъпва с предявяване на ценната книга, доколкото
падежът на менителничния ефект е уговорен на предявяване (чл.486, ал.1, т.1 вр.
чл.537 ТЗ). В този случай, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, т. е. изискуемо вземане, е
необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане, което е извършено с връчване на
нотариалните покани, както на издателя, така и на авалиста.
В
т.3 на Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, изрично е посочено, че
по своята правна същност предявяването на записа на заповед
за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение и може да има
значение на предпоставка за поставянето на длъжника в забава (но не за
съществуването на задължението по записа на заповед); на условие за запазване
правата срещу регресно отговорните лица - джирантите и техните авалисти (чл. 514,
ал.1, т.1 вр. чл. 537 ТЗ) или на начин за определяне падежа на менителничното
задължение, когато падежът е определен съобразно чл.486, ал.1, т.1 и т.2 вр.
чл.537 ТЗ - на предявяване или на определен срок след предявяването. Когато
падежът на задължението е обвързан с предявяването на ценната книга, то
обуславя настъпването на изискуемостта на задължението.
В
случая, предмет на спора е дължимостта на вземане в по-малък обем от това, за
което ценната книга е издадена. Правният субект, който е носител на вземането, породено
от издадената ценна книга е свободен да избере в какъв обем да потърси защита
на неудовлетвореното си право. Това, че съдебната защита се търси за вземане, в
по-малък размер от това, за което е издаден записът на заповед не означава, че
претендираното вземане в производството е различно от предявеното за плащане
чрез нотариалните покани. Правопораждащият го факт е един – едностранната
формална сделка – запис на заповед № 86407/12.11.2008 г., вземането по която е
изискуемо в целия му обем от предявяването на ефекта и няма пречка кредиторът
да се снабди със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за такава част от него,
която твърди да не е погасена.
Записът
на заповед е обикновена форма на менителничното задължение, създаваща
задължение на издателя пред всеки легитимиран поемател. Поетото задължение е
абстрактно – наличието на основание за извършване на сделката не се поставя
като условие за нейната валидност. Поради абстрактния характер на
менителничното волеизявление правата, които то поражда, са независими от
наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във
връзка с които менителничният ефект е издаден. В случая, обаче ищецът твърди,
като ответното дружество не оспорва, че задължението по ценната книга
обезпечава задължения по каузално правоотношение – сключен договор за финансов
лизинг.
В т.17
от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с въвеждането
на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният
запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по
чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите,
на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между
страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение
е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от
ответника релативни възражения.
Изложеното
обаче визира релативните задължения на издателя на ефекта („С.Т.“ ЕООД), като с
такива авалистът принципно не разполага освен в ограничени случаи. Ответникът в
производството „Е.- АС“ ЕООД има качеството авалист, тъй като е правоприемник
на „Е.“ ЕООД, авалирал задължението по записа на заповед. Иначе няма съмнение и
страните не спорят, че издаденият запис на заповед обезпечава задължения на
издателя „С.Т.“ ЕООД по договор за финансов лизинг № 86407/12.11.2008 г., както
не се спори и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че към предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ, ищецът е носител на непогасени вземания по договора за
финансов лизинг в размер на 110122,91
евро.
В
решение №216/03.01.2017 г. по т. д. № 3204/2015 г. на І ТО на ВКС, постановено
по реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна практика за съдилищата, е
разяснено, че още в решение № 120 по т. д. № 988/2009 год. на ІІ ТО на ВКС, е
прието, че принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското
право, установен с разпоредбите на чл.147 и чл.148 ЗЗД, не намира нормативна
опора в правния режим на менителничното поръчителство, уредено в чл.483 –
чл.485 ТЗ. Независимо от общата си с поръчителството обезпечителна функция,
авалът е самостоятелна сделка и задължението по същия е неакцесорно спрямо
главното задължение, което обезпечава. Единственото изключение е изрично
уредено в чл.485 ал.2 in fine ТЗ, според който липсата на редовен от външна
страна менителничен ефект е основание за недействителност и на задължението на
авалиста.Това произтича от обстоятелството, че за разлика от поръчителството,
при авала един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат и
обезпеченото, и обезпечаващото го задължение. Затова недостатъците във формата
са едновременно основание за недействителност и на едното, и на другото
задължение. Така даденото разрешение е споделено в мотивите и на постановеното
по-късно решение № 11 по т. д. № 234/2012 год. на І Т.О. на ВКС.
Неприложимостта
на акцесорността по отношение на авала намира израз и в задължителната съдебна
практика, според която авалистът не може да оспорва задължението си, като
противопоставя абсолютните (освен досежно формата) и относителните възражения
на длъжника (издател на записа на заповед) по каузалното правоотношение,
обезпечавано със записа на заповед, освен ако самият не е страна по същото, или
когато се позовава на недобросъвестност при придобиването на ефекта или
злоупотреба с право от страна на хонората - в този смисъл решение №
17/21.04.2011 год. по т. д.№ 213/2010 год., решение № 21 по т. д. № 1091/2010
год., решение № 26 по т. д. № 1027/2013 год., решение № 2 по т. д. № 984/2012
год., всички на ІІ Т.О. на ВКС. Липсата на акцесорност на авала спрямо
каузалното правоотношение което обезпечава, на още по-голямо основание изключва
връзка на акцесорност между същия, в качеството на обезпечение, спрямо друго
обезпечение на каузалното правоотношение, каквото се явява поръчителството.
Авалът не е обезпечение на поръчителството, за да би се приело, че с
погасяването на последното, поради изтичане на 6-месечния срок за предявяване
на иск срещу длъжника, се погасява задължението на авалиста, в случай че
последният е противопоставил, като възражение за недобросъвестност при
придобиването и злоупотреба с право от хонората, знание на последния за
непредявен срещу длъжника иск в 6-месечен срок от настъпване изискуемостта на
вземането му. Да се възприеме противното би означавало да се заобиколи закона
относно уредената неакцесорност на авала. Предвид неакцесорността му към
каквото и да било друго задължение, което обезпечава, последиците на чл.147,
ал.1 ЗЗД по отношение авала не биха били приложими. Интересът на кредитора в
конкретния случай е бил да се сдобие с две независими едно от друго
обезпечения, респ. да избегне последиците от погасяване на поръчителството, в случай
че не би предявил иска си срещу длъжника в преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Такъв правен интерес не е в противоречие със закона и добрите нрави. Затова,
ВКС приема, че погасяването на поръчителството, на основание чл.147, ал.1 ЗЗД,
не предпоставя погасяване и задължението на авалиста, независимо че авалът, аналогично
на даденото поръчителство от същото лице, обезпечава същото каузално
правоотношение.
В
светлината на дадените и тук подробно възпроизведени задължителни указания на
ВКС по приложението на материалния закон, задължението на менителничния
поръчител има самостоятелен характер и неупражняването на правата на поемателя
срещу главния длъжник (издателя) не го погасява, съответно неприложими са
последиците на чл.147, ал.1 ЗЗД. Това принципно разрешение сочи, че
възражението на ответника да е погасена отговорността му, е по дефиниция
неоснователно, като не е необходимо да се изследва спазването на 6-месечния
срок за предявяване на иск спрямо издателя.
Неоснователно
е и възражението за ограничаване на отговорността на ответника в качеството му
на правоприемник на „Е.“ ЕООД, съгласно чл.263л, ал.1 ТЗ.
Законът
определя, че обект на правоприемство при преобразуване на търговските дружества
е имуществото на преобразуващото се дружество, респ. търговското предприятие.
При разделяне правоприемството е частно и настъпва по силата на закона, със
завършване на фактическия състав на преобразуването, т. е. с вписването му в
търговския регистър. При този вид преобразуване, цялото имущество на преобразуващото
се дружество се разпределя между новоучредените/приемащите дружества. За
разлика от вливането и сливането, при които правоприемството по дефиниция е
общо и правоприемникът е един, поради което не се изисква правата и
задълженията да се описват и разпределят, при разделянето това е задължително,
тъй като трябва да се посочи имуществото, което преминава към всяко едно
дружество – правоприемник. В чл. 263и, ал. 3 ТЗ се съдържа регламентация на
действието на преобразуването при разделяне, като е посочено, че ако едно право
не е било разпределено, то преминава върху всички правоприемници пропорционално
на припадащата им се, според договора или плана за преобразуване, чиста
стойност на имуществото. По отношение на задълженията, които не са
индивидуализирани при настъпило разделяне се прилага чл. 263л, ал.2 ТЗ, т. е.
за неразпределеното задължение отговарят солидарно и неограничено всички
приемащи дружества. В този смисъл решение № 81/09.07.2012 г. по т. д. № 940/11
г., ВКС, ТК, І-во отделение.
Задължението
по авалирания запис на заповед е възникнало преди преобразуването на „Е.“ ЕООД,
съответно същото не е разпределено (разделителният протокол сочи преминалите
към ответника пасиви по счетоводни сметки и размер, но липсва индивидуализация
на кредиторите, съответно няма как да се приеме, че това задължение е
разпределено по начин, че да е ясен неговия частен правоприемник), затова
приложима е разпоредбата на чл.263л, ал.2 ТЗ и всяко от приемащите дружества („Е.-
АС“ ЕООД, „Е.- В“ ЕООД и „Ф.С.” ЕООД) отговаря солидарно и неограничено спрямо
поемателя на ценната книга. Освобождаване от възникнали зъдължения при
преобразуване чрез разделяне чл. 263л ТЗ не предвижда, а дори напротив очевидно
с цел разделянето да не намали кредиторовото обезпечение (имуществото на
длъжника) законът предвижда възникване на солидарна отговорност за всички
участващи в преобразуването дружества (чл. 263л, ал. 1, изр. 1 ТЗ).
Действително, според чл. 263л, ал. 1, изр. 2 ТЗ отговорността на всяко приемащо
дружество е до размера на получените от него права освен на дружеството, на
което задължението е разпределено с договора или плана за преобразуване.
Тълкувана систематически с изр. 1 обаче тази разпоредба следва да се разбира,
като уреждаща вътрешните отношения между солидарните длъжници, а не като
ограничаваща пълната им отговорност им спрямо кредитора, тъй като противното би
противоречало на основния принцип при преобразуване правата на кредиторите да
не бъдат накърнени от самото преобразуване – този смисъл решение № 595 от
24.03.2015 г. по т. д. № 57/2014 г. на САС.
Предвид
изложеното, елементите, обосноваващи основателността на предявения иск –
осъществен правопораждащ субективно материално право на вземане юридически факт
– дадено поръчителство по едностранна абстрактна сделка в предвидената от ТЗ
форма и настъпила изискуемост на вземането, са налице, което обуславя извод за
уважаването му.
Приетата за дължима от „Е.- АС“ ЕООД сума 110122,91 евро,
следва да се заплати заедно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по повод на
което е било образувано гр. дело №129/2012 год. по описа на РС-Благоевград – 13.01.2012
год. до окончателното й погасяване – аргумент от чл.422, ал.1 ГПК и това
акцесорно задължение е следва да бъде установено.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР
№4/2013 г. на ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид
уважаването на установителния иск, в ползва на ищеца следва да бъде присъдена
сумата 1727,86 лева, представляваща припадащата се на ответника ¼ от
присъдените разноски за заповедното производство, които няма никакво основание
да се дължат солидарно. Допуснатото от
заповедния съд неправилно приложение на чл.78 ГПК не обвързва настоящия състав.
За исковото производство ищецът „У.Л.” ЕАД доказва извършени разноски в размер на 10416,79 лева, съгласно представен списък,
които следва също да му бъдат присъдени, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявения
от „У.Л.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище *** и адрес на управление:***, иск с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.538 ТЗ, че „Е.-
АС“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище ***, му дължи, въз основа на запис на
заповед № 86407/12.11.2008 г., издаден от „С.Т.“ ЕООД и авалиран от частния му
праводател „Е.“ ЕООД, сумата 110122,91 евро (сто и десет хиляди сто двадесет и
две евро и деветдесет и един евроцента), ведно със законната лихва, считано от 13.01.2012
г. до окончателното й погасяване, за което вземане в производството по ч. гр.
д. №129/2012 г. на РС - Благоевград, е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.- АС“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище
*** да заплати на „У.Л.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище *** и адрес на
управление:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 10416,79 лева (десет
хиляди четиристотин и шестнадесет лева и седемдесет и девет стотинки) –
разноски за исковото производство и сумата 1727,86 лева (хиляда седемстотин
двадесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки) – разноски за производството
по ч. гр. д. №129/2012 г. на Районен съд-Благоевград, за които е издаден
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: