М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 49 от 04.11.2015 г.. по НОХД №
947/ 2015 година на Районен съд –град ,
Свиленград, - 09.11.2015 година
С
Обвинителен акт по Досъдебно производство № 466/2015г. по описа на
РУП-Свиленград; преписка с вх. № 1734/2015г. по описа на РП Свиленград Районна прокуратура – Свиленград повдига
обвинение на:
Т.М.Д.,
роден на *** *** българин, български гражданин. живущ *** с основно
образование, разведен, ЕГН **********, осъждан., безработен, ,за това , че
това, че: в периода 16.03.2015г.
- 23.03.2015г. в гр. Свиленград. при условията на продължавано престъпление :
на 16.03.2015 г. в гр. Свиленград
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка " Нисан Примера" с per. № X
5156 ВС; и на 23.03.2015 г. в гр.
Свиленград управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "Нисан Примера" с per. № X
5156 ВС,в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява
моторно превозно средство с Наказателно постановление № 537/01.11.2013г. ,
издадено от Началник на група ОП в РУП при ОД МВР Хасково влязло в законна сила
на 12.02.2014 г.. след като е наказан за същото деяние по административен ред с
Наказателно постановление № 14-1030-007177/ 24.07.2014 г. издадено от Началник
сектор към ОД МВР сектор " Пътна полиция" Пловдив влязло в законна
сила на 02.12. 2014г.. и Наказателно постановление № 14-0254-001908/ 02.12.
2014г. , издадено от Началник РУП към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, влязло в
законна сила на 11.02.2015 г. - престъпление по чл. 343в, ал.1, вр. чл.26, ал. 1 от НК.
След даване ход на делото съдът пристъпи към проверка самоличността на
явилите се лица и изпълни съответните процесуални изисквания съгласно
разпоредбите на чл. 272 ал .4 , чл. 273 , чл. 274 от НПК.
На основание чл. 275 ал. 1 от НПК подсъдимия чрез защитника си отправя искане за продължаване разглеждане на
делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК –чл. 371 т. 2 от НПК.Такова бе
депозирано предварително с писмена молба,съгласно указанията дадени в
Разпореждането на съда с оглед на процесуална икономия.
На основание чл.275 от НПК, съдът
запита страните имат ли нови искания по доказателствата и по реда за провеждане
на съдебното следствие при което защитата на подсъдимия, адвокат А. заявява,че искания по доказателствата нямат , но моли съдът
от името на подсъдимия производството по
делото да продължи по реда на глава ХХVІІ от НПК, чл.371, т.2 от НПК, тъй като
подзащитният и, признавал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не желаел да се събират доказателства за тези факти.
Съдът
като взе предвид становището на процесуалния представител на подсъдимия намира
следното: съгласно разпоредбата на чл.370, съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на
страните се взема при наличието на две хипотези: първата- служебно от съда и
втората- по искане на подсъдимия.
В случая съдът следваше да прецени
дали са налице предпоставките и условията
за разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК,
а именно: когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в
Обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства
за тези факти.
Съдът счете, че искането на подсъдимия
чрез неговият процесуален представител е
направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което
следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие
по чл.371 т.2 от НПК, като за целта, съдът следваше да разпореди предварително
изслушване на подсъдимия.
На
основание чл.370 ал.4 от НПК,съдът с определение разпореди предварително изслушване на
страните в частност на подсъдимия.Подсъдимия призна изцяло фактите, описани в
обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за
тези факти. Изрази и желание делото да се гледа делото по реда на съкратеното
съдебно следствие.
На основание чл.372, ал.1 от НПК,
съдът разясни на подсъдимия правата и по чл.371 от НПК и го уведоми, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът
с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия дали признава фактите
изложени в Обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти.
Отговорът
на подсъдимия бе следния „Да, признавам
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт и давам
своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти”.
При това положение след като съдът
установи съобразно изискванията на чл.372
ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, че самопризнанията, които
подсъдимия направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата,
изложени в Обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При това положение след като съдът се убеди ,
че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК , разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК. След
даване ход на съдебното следствие и
прочитане на обвинителния акт от прокурорът, съдът запита подсъдимия дали
поддържа изразеното по време на
предварителното изслушване
становище и желае ли да даде
обяснения по обвинението.Отговорът бе
следния „Разбирам обвинението. Поддържам изразеното от мен становище по време на
предварителното изслушване. Признавам изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не бъдат събирани
доказателства за тези факти. Не желая да давам обяснения по фактите изложени в
Обвинителния акт, които изцяло признавам”.
Съдът
на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към доказателствата по
делото протоколите и другите писмени
материали, намиращи се в ДП , които имат характер и значение на доказателства, т. с. да съдържат
фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното
изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.След като не се
направиха искания за нови съдебно следствени действия с оглед всестранното,
обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че
делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното
следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.По време на съдебните
прения прокурорът поддържа изцяло
обвинението, като моли за осъдителна присъда,
като изложи аргументи в подкрепа на тезата си
за замяна на наказанието „лишаване от свобода” с „пробация” и изрази
мнение за проява на снизходителност. Защитата, намира , че е съответен извода
на прокурора и следва да се приложи
разпоредбата на чл. 55 от НК
Съдът след преценка на фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт,като вменена престъпна фактология,представляваща фактологически императив,както и
писмените доказателства по досъдебно производство, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установено следното:
От
фактическа страна – подсъдимият Т.М.Д. *** е многократно осъждан. С Наказателно
постановление № 537/01.11.2013 г., издадено от Началник на група ОП в РУП при
ОДМВР Хасково влязло в законна сила на 12.02.2014 г., на подс.
Д. било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от
24 месеца, считано от 18.10.2013 г.
На
16.03.2015 година, управлявайки лек автомобил "Нисан
Примера" с per. № X5156BC, собственост на Д.К.К. от гр. Димитровград,
обвиняемият се движел по ул. „Трети март" в гр. Свиленград в посока
кръстовището с ул. „Христо Ботев". Стигайки до площад „14-ти май",
предприел маневра, за да паркира пред заведението „Али баба". Движещият се
зад него лек автомобил „Фолксваген голф" с per. № X 8112 ВВ, управляван от
свидетелката по ДП М. *** и собственост на баща й, тръгнал да го изпреварва
отляво. В последния момент водачът Д. се отказал да спира и така възникнала
опасност от настъпване на пътно-транспортно произшествие между двете МПС-та.
Минути по-късно свидетелката М. спряла на знак „Стоп" на кръстовището на
ул. „Трети март" с ул. „Христо Ботев". Афектиран , Д. спрял зад нея,
слязъл от автомобила "Нисан Примера" и
ритнал с крак шофьорската врата на управлявания от М. автомобил, след което се
качил на колата и си тръгнал. За случая свидетелката М. ***. В хода на така
инициираната проверка подс.Д. написал саморъчни
обяснения, в които по същество признал, че на 16.03.2015 г. е управлявал МПС.
Проверката с вх. № 904/2015 г. по описа на РП-Свиленград водена от свидетеля Д.Д.,***
приключила с постановление за отказ за образуване на Досъдебно производство във
връзка с причинените на лек автомобил „Фолксваген голф" с per. № X 8112 ВВ
имуществени вреди.
На 23.03.2015 г. вечерта,подс.Д.
отново се качил на лек автомобил "Нисан Примера"
с per. № Х5156BC, въпреки че бил лишен от правото да управлява МПС, и отишъл до
квартал „Гарата" - гр. Свиленград, за да вземе своята приятелка Ж.Т.. Пред
дома на св. от ДП Т. дошли две момчета от ромската махала едното — с прякор „Исконито" и поискали от подс.
нещо за пушене. Той им отговорил, че няма. Тогава „Исконито",
за когото по-късно било установено, че е Х.В.И. от гр. Свиленград, се ядосал и
започнал да обижда Д.. Т. се качила при Д. и потеглили към дома му на ул. „Хан
Аспарух" в гр. Свиленград. На излизане от махалата подсъдимия се движел по
ул. „Хан Аспарух" с лекия автомобил "Нисан
Примера". Спрял се да се види със свой приятел, когато при тях дошъл „Исконито" и с метална тръба започнал да удря по
предното стъкло и по тавана на автомобила на Д., след което си тръгнал. За
станалото бил подаден сигнал в РУ-Свиленград, като в хода на така инициираната
проверка подс. Д. написал обяснения пред извършващия
проверката А.К. /свидетел по досъдебното производство/ в които разказал за
възникналия инцидент и че действително на 23.03.2015 г. е управлявал лек
автомобил "Нисан Примера" с per. № Х5156ВС.
Във връзка с констатираните данни за
управление на МПС без съответна правоспособност на две отделни дати, на Н.Р. -
служител Звено „ПП" в РУ-Свиленград, била възложена проверка в хода на
която същият установил, че с Наказателно постановление № 537/01.11.2013 г.,
из-дадено от Началник на група ОП в РУП при ОДМВР Хасково влязло в законна сила
на 12.02.2014 г. на Т.М.Д. *** било наложено наказание „лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 24 месеца, считано от 18.10.2013 г. Освен това.
видно от извършена справка за нарушител, с две наказателни постановления -
Наказателно постановление № 14-1030-007177/ 24.07.2014 г. издадено от Началник сектор към ОДМВР. сектор
" Пътна полиция" Пловдив, влязло в законна сила на 02.12. 2014г., и
Наказателно постановление № 14-0254-001908/02.12. 2014г.. издадено от Началник
РУП към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, влязло в законна сила на 11.02.2015 г, Д.
бил наказван за управление на моторно превозно средство, след като е лишен от
това право по административен ред. За констатираните от Р. нарушения на ЗДвП
същият съставил на нарушителя Д. два акта приложени по досъдебното
производство, както следва: Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия "Т" c бл.№ 984159 от дата 27.05.2015 г.. за нарушение,
извършено на 16.03.2015 г., и АУАН серия "Т" х бл.№ 984160 от дата
27.05.2015 г. за нарушение, извършено на 23.03.2015 г. Двата акта били
предявени на Дърва-ров на 29.05.2015 г. и били подписани от него без
възражения. В тази връзка било образувано и Досъдебното производство.
За
да управлява МПС, всеки водач трябва да притежава СУ на МПС. което се издава от
органите на МВР при наличието на предвидените в ЗДвП условия. От приложената по
делото справка от 17.08.2015 г., изготвена от пол.инспектор Р.. и справка за
нарушител/водач е видно,че на подс.Т.Д. с Наказателно
постановление № 537/01.11.2013 г.. издадено от Началник на група ОП в РУП при
ОДМВР Хасково влязло в законна сила на 12.02.2014 г., на Д. било наложено
наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца
считано от 18.10.2013 г., следователно към 16.03 и към 23.03.2015 г. същият е управлявал
МПС в срока на изтърпяване на това наказание. СУ на МПС на Д. се намирало в
Сектор „ПП"-Хасково за съхранение. Освен това предвид приобщените, като
доказателства Наказателно постановление № 14-1030-007177/ 24.07.2014 г. ,
издадено от Началник сектор кьм ОДМВР. сектор "
Пътна полиция" Пловдив, влязло в законна сила на 02.12. 2014г.. и
Наказателно постановление № 14-0254-001908/ 02.12. 2014г., издадено от Началник
РУП към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград влязло в законна сила на 11.02.2015 г. и
двете на основание чл. 177. ал. I, т. 1 от ЗДвП. Подс.
Д. е бил наказван двукратно и по административен ред за управление на МПС в
срока на изтърпяване наказание „лишаване от право да управлява МПС".
Фактическата
обстановка пo обвинителния акт, както и самото престъпление се доказват по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства: свидетелски
показания, АУАН, справка от 17.08.2015 г., изготвена от пол. инспектор Р.,
справка за нарушител/водач, Наказателно постановление № 537/01.11.2013 г..
издадено от Началник на група ОП в РУП при ОДМВР Хасково, влязло в законна сила
на 12.02.2014 г.; Наказателно постановление № 14-1030-0071 77/ 24.07.2014 г. ,
издадено от Началник сектор към ОДМВР, сектор " Пътна полиция"
Пловдив, влязло в законна сила на 02.12.2014г., и Наказателно постановление №
14-0254-001908/ 02.12. 2014г. , издадено от Началник РУП към ОДМВР Хасково. РУ
Димитровград влязло в законна сила на 11.02.2015 г., свидетелство за съдимост;
характеристика, ДСМПИС и карта за обв. лице.
Предвид
събраните в хода на Досъдебното производство доказателства, считам че е
доказано по несъмнен и категоричен начин, че обвиняемият Т.М.Д., ЕГН **********,
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.
343в, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс,
като в периода 16.03.2015г. - 23.03. 2015г. в гр. Свиленград, при условията на
продължавано престъпление:
на 16.03.2015 г. в гр. Свиленград управля-
вал моторно превозно средство - лек автомобил марка " Нисан
Примера" с per. № X 5156 ВС;
на 23.03.2015 г. в гр. Свиленград управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка "Нисан
Примера" с per. № X 5156 ВС,
в срока на изтьрпяване на
наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство с
Наказателно постановление № 537/01.11.2013г. . издадено от Началник на група ОП
в РУП при ОДМВР Хасково, влязло в законна сила на 12.02.2014 г.. след като е
наказан за същото деяние по административен ред с Наказателно постановление №
14-1030-007177/ 24.07.2014 г. , из-дадено от Началник сектор към ОДМВР, сектор
" Пътна полиция" Пловдив, влязло в законна сила на 02.12. 2014г., и
Наказателно постановление № 14-0254-001908/ 02.12. 2014г. , издадено от
Началник РУП към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград. влязло в законна сила на
11.02.2015 г.
Налице са всички признаци от обективна
страна на престъплението, в извършването на което Д. е обвинен.
От субективна страна деянието е извършено от
обвиняемия при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК,
като същият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин. че обв. Д. е съзнавал всеки елемент от обективния състав на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Разбирал е много добре, че
е лишен от право да управлява МПС, има наложени административни наказания, за
това и не следва да управлява лек автомобил, но въпреки това се е качил в лек
автомобил "Нисан Примера" с per. № Х5156ВС
и го управлявал, и то на две дати.Извършеното от Д. е квалифицирано като
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, доколкото са налице
всички предпоставки за прилагането на този институт -престъплението е извършено
чрез две отделни деяния, които поотделно осъществяват състава по чл.343в, ал.1
от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка /при управление на едно и също МПС на територията на гр. Свиленград/
и еднородност на вината от субективна страна /пряк умисъл/, поради което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
Разпитан след привличането си, обвиняемият Т.Д.
се признава за виновен в извършването на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, и изразява съжаление за стореното. Признава, че
шофьорската му книжка му е отнета преди около две години, но не излага конкретни
причини какво е налагало да управлява автомобил на горепосочените дати.
От
правна страна
Органа
по разследването правилно е преценил ограничения кръг от доказателствени
източници за да разчита приоритетно на гласните доказателствени средства,
като е провел разпитите по начин такъв , че да изпълняват отредените
им от закона функции да възпроизвеждат доказателства.Показанията на всички
свидетели се открояват с подчертана
последователност безпротиворечивост и логическа обоснованост, поради което
ги цени като убедителни и откровено дадени.Те се покриват напълно с
фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт.Всъщност
няма спор относно фактическата обстановка.
От така изложената по-горе фактическа
обстановка могат да се направят следните правни изводи: Съгласно разпоредбата
на чл.373 ал.3 в случаите на чл. 372 ал.
4 , съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата ,
изложени в обвинителния акт , като се позовава на направеното
самопризнание и на доказателствата
събрани на досъдебното производство,
които го подкрепят.
След
внимателен анализ на събраните
доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът постанови присъдата.
Обсъдените и коментирани по -горе
кредитирани от съда доказателства в своята цялост, взаимна връзка и зависимост
установяват по категоричен начин авторството,времето, мястото и начина на
извършване,на престъплението за което е
повдигнато и предявено обвинение.Съдът, като взе предвид ниската правна
култура и ограничените възможностите да прецени рисковите последици от
извършеното, неясните подбуди при извършване на престъплението, изразената
готовност за поправяне и превъзпитание, добрите характеристични данни,
семейното му положение както и поведението по време на проверката и свързаните с това действия на оторизираните
служители и свидетели по ДП, прецени , че исканото от прокурора приложение на
ал.4 на чл. 58а от НК е справедливо ,
поради което наложи наказание при
условията на по благоприятния текст, а именно наказание „пробация „
Съдът, след като внимателно, задълбочено и
обстойно се запозна с достатъчния по
обем доказателствен материал и с оглед приетия ред на провеждане на съдебното
следствие, както и с доводите на страните и изложените от тях съображения преди
всичко относно наказанието , дължи следните съждения -
Общите правила относно определяне на
наказанието са дадени в чл.54 и 55от НК. Те биват три вида: съдът на тази
плоскост трябва да се ръководи: от наказанието предвидено в специалната част и
в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи
от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Смекчаващите обстоятелства
обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите – на по-тежко
наказание. Първите две
категории правила визират еднакви за всички положения. Третата категория е
свързана вече с индивидуалните особености на конкретното извършено престъпление
и неговия деец, те са израз на особено съществения принцип в разглежданата
материя – принципа на индивидуализацията.Тези принципи за определяне на
наказанието не са нещо самостоятелно. Степента на обществена опасност се
определя от: обществената значимост на
обекта на престъплението; начинът и средствата за извършване на деянието;
конкретните условия – време, място, обстановка, при които е извършено
деянието ; личността на престъпния деец: съдебно минало, трудова и обществена
характеристика, здравословно състояние, семейно положение и материално
състояние, признава ли се за виновен; форми и степен на вината;/ цел на
деянието и мотиви/подбуди, които са движили дееца. Преценката на елементите от
съвкупността определяща степента на обществена опасност, сочи на една
открояваща се сравнително невисока
степен на обществена опасност. На
първо място наказанието, което може да се наложи на конкретния деец за
извършеното от него престъпление, трябва да бъде определено в пределите на
предвиденото от съответната норма на особената част.Това всъщност е началото за
законоустановеност на наказанието.Така установеното
ограничение е абсолютно, що се касае до възможно максимално наказание за даден
вид престъпление. По отношение на минимума обаче съобразно с изразените в
принципа на индивидуализацията изисквания за хуманност и демократизъм е
възможно при предпоставките на чл.55 да се слезе под минимума и по-ниско респ.
да се наложи по-леко по вид наказание или ако няма минимум да се замени с
„пробация” При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимият, съдът прецени следното: съгласно
разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 372 ал. 4 от НПК, при
провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на
свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя
наказанието при условията на чл. 58а от НК. Разпоредбата на чл. 58а НК, в
настоящата си, нова редакция, предвижда, че при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване
от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета.Разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НПК предвижда възможност съдът да
определи наказанието при условията на чл. 55 НК, ако са налице условията за това, като при едновременно наличие на
предпоставките на разпоредбите на чл. 58а НК и чл. 55 НК, съдът следва да
приложи тази на чл. 55 НК.Разпоредбата на чл. 58а НК, в настоящата си редакция
е в сила от 10.04.2010г. Престъплението, в което подсъдимия е обвинен е
извършено след влизане в сила на изменението на чл. 58а НК.Наложително е да се
отбележи,че самопризнанието направено от
подсъдимия подкрепящо се от събраната
достатъчно по обем доказателствена съвкупност е взето предвид и инкорпорирано в
начина и реда на разглеждане на делото с провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, като
една по благоприятна , нестандартна , диференцирана процедура и не следва да се цени повторно .
Приемането
в наличност на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
индивидуализацията на наказанието в определена степен почиват на анализа и преценката на
събраните и проверени на съдебното
следствие доказателства, и кореспондират
с тях.В този смисъл съдът дължи следните съждения – Действително следвайки
идеята за използване на минимум наказателна принуда в борбата с
престъпността,както и по хуманни съображения, нашият закон урежда специално
тази хипотеза в чл. 55 НК.Цитираната разпоредба се прилага по отношение на
всички видове престъпления — както на визираните в общите състави, така и при
осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и
най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като
реакция срещу дадено конкретно престъпление: определяне наказанието под
най-ниския предел; замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или
неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда наред с
наказанието лишаване от свобода.Основание за използване на посочените
възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено престъплението.Под изключително смекчаващо
обстоятелство следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно
силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната
практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за
приложението на чл. 55 НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително
по своя характер смекчаващо обстоятелство.Такова обстоятелство не се установява от събраните по надлежен ред доказателства. А
многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния
брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за
осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма
изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в
съвкупност значително намаляват обществената опасност на престъплението. Съдът
намира , че сме изправени именно пред тази хипотеза.Но ако към обичайните например се добавят и други с необичаен характер , тогава може да
се предизвика известна лабилност и до
вземане на необикновеното за субекта решение да извърши престъпление.В случая
се наблюдава,подобна констатация.Освен това наличието на изключително или на
многобройни смекчаващи обстоятелства не е достатъчно, за да се приложи чл. 55 НК. Необходимо е още съдът да констатира, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание, вече е несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното
престъпление, че законодателят е имал предвид, деяния със значително по-висока
обществена опасност, когато е формулирал санкцията на съответната норма от
Особената част на НК.Ето защо налице са условията и изискуемите се предпоставки за
прилагането на чл. 55 от НК.Приложението
му би било едно оправдано благоприятно третиране на подсъдимия без проява на
прекомерно снисхождение.При определяне на
наказанието, съдът се ръководи от
разпоредбата на чл. 54 от НК и взе предвид преди всичко сравнително невисоката
степен на обществена опасност на деянието , кат акт на съзнателна волева
дейност на човека . Наред с преценката на смекчаващите и отегчаващите /обременено
съдебно минало /отговорността обстоятелства съдът намира за уместно да
акцентира и върху обществената опасност на деянието. Обществената опасност на
престъпното деяние е основно, обективно и определящо неюридическо негово
качество, което го характеризира от гледна точка на неговото отрицателно
въздействие върху съществуващите обществени отношения и го отличава от
непрестъпните деяния. С оглед на приетия ред за разглеждане на делото,
съобразявайки се с критериите за индивидуализация на наказанието и отчитайки
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства , съдът постанови
присъдата си. Съдът на основание чл.343в, ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 вр.
чл. 2 ал. 2 от НК, вр.
чл.54 вр. чл.58а ал.4 вр. с
чл.55, ал.1, т.2, б.“б” вр. чл. 42а ал.4 вр. с ал. 2 т.1 и т. 2 и т. 6 вр. с ал.3 т.1 и
т.3 вр. с ал. 1 от НК,замени предвиденото наказание
„Лишаване от свобода” и го осъди, като
определи наказание “ПРОБАЦИЯ” чрез следните пробационни
мерки:
1. задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 2/две/години и 2 /два / месеца с периодичност на явяване три пъти седмично;
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 / две / години и 2 /два /
месеца .
3.безвъзмезден труд в полза на
обществото – от по 200/двеста /
часа годишно ,за срок от две последователни поредни години.Осъди подсъдимия Т.М.Д. на основание чл. 343г вр. чл. 343в ал.1 вр. чл. 37 ал.1
т. 7 от НК и на наказание „Лишаване от
право да управлява МПС „ за срок от 1 / една / година и 2
/два / месеца
На
основание чл. 23 ал. 1 от НК определи и
наложи едно общо наказание във вида и размера на най тежкото
измежду наложеното по настоящото дело и по НОХД № 281/2015 г.с определение № 142/07.04.2015 г. на Районен съд Свиленград в сила от 07.04.2015
г. –„Пробация „чрез следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от 1/една/година и 6 /шест / месеца
с периодичност на явяване два пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 / една / година и 6 /шест
/ месеца и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 1 / една / година,
а именно “ПРОБАЦИЯ” чрез следните пробационни мерки:
1. задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 2/две/години и 2 /два / месеца с периодичност на явяване три пъти седмично;
2.
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 2 / две / години и 2 /два / месеца .
3.безвъзмезден труд в полза на обществото
– от по
200/двеста / часа годишно ,за
срок от две последователни
поредни години и „Лишаване от
право да управлява МПС „ за срок от 1 / една / година и 2
/два / месеца.
НЕ приложи
разпоредбата на чл. 24 от НК
На
основание чл.25 ал.2 приспадна изтърпяната част от наказанието наложено по
НОХД № 281/2015 г.с определение № 142/07.04.2015
г. на Районен съд Свиленград в сила от 07.04.2015
г
Уместно е да се отбележи следното –
«Пробацията» е комплексна наказателна мярка, която включва мерки за надзор и
подкрепа.Осигурява се възможност да се адаптира към нормален живот и разумно
поведение в обществото - пробацията може да се разглежда и като
“правоограничение”, което е наложено на осъдения от съдебния орган и при
неспазване на неговите разпореждания и на модел, който трябва да следва,
зададен му предварително, пробационното наказание може да бъде заменено във
всеки един момент с друго по тежко и неблагоприятно за осъдения. По този начин
заплахата от налаганото на по-тежката наказателна репресия, стимулира
извършителите да се придържат към пробационния режим и едновременно с това
действа. По своята същност пробацията представлява налагане на строги
мерки,ограничаващи,част от правата на осъдения,без той да бъде настаняван в
затворническо заведение и да бъде изолиран изцяло от обществото.Безпричинното
неизпълнение на една или повече пробационни мерки води до задължителното
налагане на наказанието "лишаване от свобода". Предназначението на
пробацията е да служи като алтернатива на наказанието "лишаване от
свобода", а не като допълнение към него.
При замяна на наказанието "пробация" с наказание
"лишаване от свобода" лицето се счита за осъдено на лишаване от
свобода.
Изнесените характеристики на наказанието «пробация« сочат за ролята
която може да изпълни с оглед постигане
на специалната и генерална превенция на самото наказание.
Определеното
при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване
на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздейства
възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Причини за извършване на престъплението са ниската степен на обществено
съзнание и правна култура на дееца, както и незачитането от негова страна на
правовия ред в страната.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата .
Районен съдия
