РЕШЕНИЕ
№ 13167
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110146843 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.90-
97 от ЗПУПС, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„БИОЛА“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД,
ЕИК *********, с която ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1000
лв., частично от 20 401,26 лв., представляваща преведена поради грешка в субекта на
получателя, сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-
17.08.2023 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 417 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 17.05.2023 г. до 17.08.2023 г.
Ищецът „БИОЛА“ ЕООД, ЕИК *********, твърди, че на 11.05.2023 г. е направено
нареждане за валутен превод с наредител - ищеца, от сметка в „Райфайзенбанк (България)“
АД за сумата от 10431 евро с получател ***, с адрес *** * Soresina, Италия, с IBAN ***, при
банка Novo banco - Португалия, с основание Proforma Invoice № 157 DD 11/05.2023 г.
Твърди, че на 17.05.2023 г. представител на ищеца се е свързвал с италианската фирма-
получател на сумата, и разбрал, че имейл комуникацията между двете дружества е била
прихваната/блокирана, тъй като не се получават отговори на изпратени имейли, като се
установява, че това не е банковата сметка на италианското дружество. Тогава от ищцовото
дружество разбират, че техният имейл адрес *** е бил обект на хакерска атака, вследствие
на която в изпратената проформа фактура от *** е заменена банковата сметка на
дружеството получател с банкова сметка на трето лице, с което ищцовото дружество няма
търговски отношения и не е налице основание за нареждане на процесната сума. Поддържа,
че не е известно кой е титуляр на сметка с IBAN ***, по която е преведена сумата по
проформа фактурата. Сочи, че ответникът е бил уведомен, като от банката ответник
информирали ищеца, че понеже има разлика в името на титуляра на банковата сметка и
1
името на фирмата – получател, банката, която е получила парите в Португалия, би трябвало
да задържи превода и да върне паричните средства автоматично. Ищецът е осъществил
контакт чрез ОББ с Novo bank - Португалия, от която отговорили по телефон, че парите са
изтеглени и е невъзможно да бъдат възстановени. На 17.05.2023 г. ищецът подал искане до
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД погрешно платената сума да бъда възстановена
по сметката на „Биола“ ЕООД, по което към датата на подаване на исковата молба нямало
произнасяне от ответника. Ищецът поддържа, че се касае се за неразрешена платежна
операция по смисъла на чл. 79 и следващите от ЗПУПС, като съгласно чл. 91 и следващите
от ЗПУПС при неизпълнение или неточно изпълнение на платежни операции при плащания,
наредени от платеца, доставчикът на платежни услуги на платеца носи отговорност пред
него за точното изпълнение на платежната операция. Ищецът твърди, че съгласно т. 9.16 от
ОУ на банката- ответник, тя носи отговорност за настъпили последици при неточно
изпълнени нареждания от клиента. Когато вследствие на неточно изпълнение от страна на
банката на правилно съставено платежно нареждане се е стигнало до заверка на сметката с
различен титуляр от посочения в нареждането, банката възстановява на наредителя сумата
по неточно изпълнената платежна операция до следващия работен ден, след като е била
известена от наредителя, като инициира коригиращ превод от доставчика на платежни
услуги на получателя. Поддържа, че в случаите, когато доставчикът на платежни услуги на
платеца носи отговорност пред платеца за неточно изпълнена платежна операция, при която
средствата погрешно са постъпили по чужда сметка, доставчикът на платежни услуги на
платеца има право да поиска от доставчика на платежни услуги на получателя извършване
на служебен коригиращ превод от сметката на получателя, по която погрешно са постъпили
средствата. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
С исковата молба ищецът прилага писмени доказателства, като моли същите да бъдат
приети по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД,
ЕИК *********, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни. Не оспорва, че на 11.05.2023 г. дружеството ищец е наредило изходящ
банков превод в размер на 10431 евро от банковата си сметка, водена от банката ответник,
по банкова сметка с IBAN ***, при банка Novo banco- Португалия, с посочен получател ***,
с основание- Proforma Invoice № 15700 11/05.2023 г. Не оспорва, че така нареденият превод е
изпълнен успешно от банката ответник, като сумата по превода е заверена успешно по
банкова сметка с IBAN ***, , при банка Novo banco- Португалия. Излагат се твърдения, че
при обработка на превода ответникът е действал в качеството си на доставчик на платежни
услуги на дружеството наредител на превода, като обработил и изпълнил превода в пълно
съответствие с посочените от ищеца реквизити на преводното нареждане по смисъла на чл.
90, ал. 1 ЗПУПС. Твърди, че, когато платежното нареждане е изпълнено в съответствие с
посочения в него уникален идентификатор, нареждането се смята за точно изпълнено по
отношение на получателя, посочен с уникалния идентификатор. Посочва, че банката
ответник не е получила в своя патримониум сумата, тоест не е налице неоснователно
обогатяване, а е задължила сметката на дружеството ищец със сумата по превода и го е
насочила за изпълнение към посочената в преводното нареждане IBAN номер на банкова
сметка. Оспорва да е налице хипотезата на неразрешена платежна операция по смисъла на
чл. 79 ЗПУПС. Оспорва да са налице и предпоставките за извършване на коригиращ превод.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът представя писмени доказателства, които
моли да бъдат прието по делото. Моли съда да задължи ищеца да представи в превод на
български език писмените доказателства, приложени към ИМ на чужд език. Възразява да
бъде прието като писмено доказателство по делото, описаното под № 11 такова - Общи
условия на ОББ, като неотносими в случая.
2
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е установено и обявено за безспорно между страните, че ищецът е клиент на
банката-ответник, като поддържа разплащателна сметка, водена от банката. На 11.05.2023 г.
дружеството ищец е наредило изходящ банков превод в размер на 10431 евро от банковата
си сметка, водена от банката ответник, по банкова сметка с IBAN ***, при банка Novo banco
- Португалия, с посочен получател ***, с основание - Proforma Invoice № 157 DD 11/05.2023
г. Нареденият превод е изпълнен успешно от банката ответник, като сумата по превода е
заверена успешно по банкова сметка с IBAN ***, при банка Novo banco – Португалия, като е
била изтеглена от неустановено до момента трето лице, различно от контрагента на
ищцовото дружество.
С оглед заявените от ищеца твърдения и въведените от ответника възражения срещу
иска, съдът е разпредели и доказателствената тежест между тях по отношение на приетите
за релевантни факти. Указал е на ищеца „Биола“ ЕООД, че следва да докаже 1) сключването
между страните на Договор за разплащателна сметка, по който ищеца е клиент, а банката –
платец на платежни услуги 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от лице - пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние - в случая действие, вреда-
имуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност на деянието), 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа - чрез действие/ бездействие, което пряко съставлява извършването на възложената
работа, чрез бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966
г.), в частност, че ответника, чрез свои служители е осъществил неразрешена от платеца
/ищеца/ платежна операция по см. на чл.79, ал.1 от ЗПУПС. Вината се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно
доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Основният спорен между страните въпрос се заключава в това, дали изпълнената от
банката – ответник, о нареждане на платеца /ищеца по делото/, платежна операция от
11.05.2023 г., в качеството й на доставчик на платежни услуги на платеца, съставлява
„неразрешена от платеца платежна операция“ и следователно на платеца се дължи
възстановяване на стойността на неразрешената платежна операция, представляваща
валутен банков превод към чуждестранна банка „Ново Банко Португалия“ С.А., в размер на
10 431 евро.
По делото са събрани освен писмени доказателства, доказващи разменената ел.
кореспонденция между ищеца и контрагента, за когото първоначално е бил предназначен
процесния превод, но също така и гласни доказателствени средства, чрез разпита на водения
от ищеца свидетел в лицето на Евелина Илиева, служител на ищцовото дружество. От
показанията на св. Илиева се установява, че преводът на сумата от 10431 евро, от дата
11.05.2023 г. е направен лично от свидетелката, на гише в банката. Същата споделя, че след
като са установили, че парите са отишли при неизвестно лице, а не при техния контрагент, са
подали жалби до МВР и Прокуратурата, като в хода на проверката разбрали каква е
технологията на сгрешения превод. От икономическа полиция им обяснили, че
кореспонденцията им с италианската фирма е била прихваната, като в имейла, в който
контрагента от Италия е посочил банковата си сметка, „хакерите“ са я заменили с друга, в
„Ново Банко Португалия“ и така св. Илиева собственоръчно е въвела „грешните данни за
IBAN и обслужваща банка в Португалия, без дори да забележи разминаването. След няколко
дни, при запитване до италианската фирма дали са получили превода, узнали, че той не е
достигнал до адресата си. Посетили офис на „ОББ“ където бил изпълнен превода, но оттам
ги уведомили, че „няма какво да направят“. След разговор с португалската банка, в която е
3
била открита бланковата сметка на получателя на превода, служителите на „ОББ“ разбрали,
че сумата е била изтеглена от неустановено лице. От ответната банка ги уверили, че тъй като
„грешката е очевидна, че фирмата е италианска, а IBAN е португалски, португалската банка
нямала как да изплати тази сума на собственика на сметката, тъй като той нее идентичен с
фирмата и парите трябвало да се върнат на наредителя. Подали официална молба за това, но
и до настоящия момент нямали официален отговор какво се случва, нито парите им били
възстановени.
Свидетелката Илиева категорично потвърждава, че лично тя е автор на платежното
нареждане и е посочила в него сметката в Португалия.
От страна на ответника са представени извлечения от банковата сметка на ищеца, от
които са видни изпълнените операции, както и реквизитите на изпълнения превод, от които е
видно, че последния е изпълнен точно от служителя на банката, така както е подаден от
платеца /ищеца/, т.е. не се установява служител на банката да е изпълнил погрешно или
неточно, подаденото му от ищеца платежно нареждане.
Други относими към релевантните по делото факти и обстоятелства, доказателства не
са приети.
При съвкупния анализ на обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС - в случай на неразрешена платежна
операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността
на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия
работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато
доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми
съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни
услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би
се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Вальорът за
заверяване на платежната сметка на платеца е не по-късно от датата, на която сметката е
била задължена със сумата на неразрешената платежна операция.
Разпоредбата на чл.90, ал.1 до ал.5 от ЗПУПС предвижда, че когато платежно
нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор,
нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен с
уникалния идентификатор. Съгласно алинея втора на чл.90, доставчикът на платежни
услуги не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на платежна
операция при неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги уникален
идентификатор.(3) При неизпълнение на платежна операция поради посочване на невалиден
уникален идентификатор доставчикът на платежни услуги на наредителя възстановява
сумата по платежната сметка на наредителя на следващия работен ден. (4) В случаите по ал.
2 и 3 доставчикът на платежни услуги е длъжен в рамките на дължимата грижа да положи
усилия за възстановяване на сумата по платежната операция. Когато е уговорено в рамковия
договор, доставчикът на платежни услуги може да начисли такса за това възстановяване. (5)
Доставчикът на платежни услуги на получателя съдейства на доставчика на платежни услуги
на платеца, включително като му предоставя цялата необходима информация за
възстановяване на средствата.
Разпоредбата на § 1, т. 59 от допълнителните разпоредби на ЗПУПС, сочи, че "Уникален
идентификатор е комбинация от букви, цифри или символи, съобщена от доставчика на
платежни услуги на ползвателя на платежни услуги, която трябва да бъде предоставена от
ползвателя на платежни услуги при изпълнение на платежна операция, за да може
еднозначно да бъде установен другият ползвател на платежни услуги и/или неговата
платежна сметка".
4
От цитираните по-горе разпоредби, както и от събраните по делото доказателства, се
налага единствения и безпротиворечив извод, че банката-ответник, в случая, не носи
отговорност за извършения превод от 11.05.2023 г., тъй като същия е бил изпълнен в
съответствие с въведения от платеца IBAN, а изпълненото в съответствие с посочения в него
уникален идентификатор, винаги се смята за точно изпълнено /в т.см. и константната
практика на съдилищата, изразена в редица актове, като Определение № 218 от 23.01.2025 г.
на ВКС по т. д. № 960/2024 г., II т. о., ТК ; Решение № 5643 от 21.10.2024 г. на СГС по в. гр.
д. № 6414/2023 г., Решение № 6445 от 15.12.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 3108/2023 г.;
Решение № 139/27.08.2024 г. по т.д. № 2767/2022 г. на ВКС и др./.
По силата на чл. 7 от Наредба № 13 от 18 август 2016 г. за прилагането на
международен номер на банкова сметка, издадена от БНБ, задължение на клиента -
ползвател на платежни услуги е да посочи пълно и точно IBAN - най-съществената
информация, необходима на доставчика на платежни услуги, с цел осъществяване на
превода. В случая, служител на банката-ответник е получил готово попълнено платежно
нареждане, изхождащо от упълномощено да представлява ищеца, лице, при което за
ответната банка не е било налице основание да приеме, че се касае за нередовна операция и
да не изпълни нареждането. Нареждането е изпълнено незабавно, още на същия ден и
сумата е постъпила по посочената в платежното нареждане разплащателна сметка, при
крайния получател, където е била изтеглена от неустановено по делото, лице.
Крайният извод, който се налага е, че събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност сочат, че изпълнената от банката операция на 11.05.2023 г. е разрешена такава –
наредена е от ищеца като платец/клиент на банката, по установения ред и начин. По делото
е безспорно, че платежната операция е точно регистрирана, осчетоводена, и не е била
засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика
на платежни услуги.
При тези изводи, банката –ответник не носи отговорност пред платеца на банковата
услуга /ищеца/и не му дължи възстановяване на сумата по процесния превод, тъй като не е
налице неразрешена от клиента, или неточно изпълнена платежна операция/ платежно
нареждане, по см. на чл.92, ал.2 от ЗПУПС.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция
се явява неоснователна, доколкото ищецът не доказа, че процесните преводи имат характер
на неразрешени такива от него, поради което и същата ще следва да се отхвърли, в заявения
частичен размер от 1000 лв.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника разноски в размер на 100. 00 лв., представляващи дължимото му се
юрисконсултско възнаграждение в определен от съда минимален размер, с оглед липсата на
фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БИОЛА“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ********* искове с правно основание
чл. 79, ал.1 вр. с чл. 90-97 от ЗПУПС и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумите от 1000 лв., частична претенция от общо претендираните 20 401,26 лв.,
представляваща преведена при грешка в субекта на получателя, с платежно нареждане от
11.05.2023 г., сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
- 17.08.2023 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 417 лв., представляваща
5
мораторна лихва за периода от 17.05.2023 г. до 17.08.2023 г., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА „БИОЛА“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ********* сумата от 100.
00 лв. – разноски за настоящото производство, представляващи дължимото се на ответника
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6