№ 3793
гр. Варна, 12.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20223100102148 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове с правно основание чл.537, ал.2
от ГПК вр. чл.88 ЗКИР вр. чл.90 ЗКИР на „Ю. Б.“ АД срещу „И. и.“ АД, „Ш.
е.“ АД и „Х. с.“ АД, с искане за установяване недопустимост, евентуално
недействителност на вписване в СлВп, евентуално несъществуване на
вписано обстоятелство, досежно вписване с акт №176, том №10 от
07.11.2017г. в ИР на СлВп-Варна, на договор за цесия от 16.08.2017г.,
сключен между „Ш. е.“ АД (цедент) и И. и.“ АД (цесионер), с предмет – дълг
на „Х. с.“ АД към цедента, който изглежда от цесията да е обезпечен чрез
ипотека, но която обезпеченост ищецът оспорва, поради което счита за
липсващи условията на чл.171 ЗЗД за вписване на цесията в имотен регистър
на СлВп.
След запознаване с твърденията в исковата молаба и заявения петитум
съдът намира, че е сезиран с предявени от ищеца с правно основание чл.537,
ал.2 от ГПК вр. чл.88 от ЗКИР вр. чл.90 ЗКИР за установяване
недопустимост, евентуално за недействителност на вписване, евентуално за
несъществуване на вписано обстоятелство, в Имотния регистър при АВп, с
което се увреждат правата на ищеца на кредитор с учредена в негова полза
първа ипотека срещу длъжника, длъжник и по оспорената вписана цесия.
Производството, като такова по чл.537, ал.2 и 3 от ГПК, има
охранителен характер и с него се цели прогласяване недопустимостта и
недействителността на акта на съдията по вписванията, а не установяване на
несъществуването на спорно материално право. По тази причина искът по
характер е неоценяем, тъй тъй като не се иска признаване или отричане на
оценяемо спорно материално право или правоотношение, в който случай
цената на иска ще е от значение при определяне на родовата подсъдност.
Поради това исковете по чл.537, ал.2 от ГПК вр. чл.88 от ЗКИР се явяват
неоценяеми на общо основание. От друга страна исковете по чл.537, ал.2 от
1
ГПК, вр. чл.88 и чл.90 от ЗКИР не попадат в приложеното поле на чл.104, т.5
от ГПК, който съобразно трайната съдебна практика касае само споровете по
чл.595 и чл.604 от ГПК относно вписванията в Търговския регистър при АВп
(чл.365, т.3 от ГПК вр.чл.29 ЗТР). В този смисъл са например: Определение
№282/29.04.20011г. по т. дело №29/11г. на ВКС, 2-ро ТО; Определение
№561/19.07.2011г. по т. д. №954/10г. на ВКС, 1-во ТО; Решение
№19/13.02.2015г. по в. гр. д. №21/2015г. на ВАпС; Определение №14 от
09.01.2014г. на ВАпС по в. ч. т. д. №769/2013г. на ВАпС; и други). При това
положение, с оглед неоценяемия хакратен на иска и с оглед неприложимостта
на чл.104, т.5 от ГПК, родово компетентен да разгледа предявените искове се
явява Районен съд – Варна, на осн. чл.103 от ГПК.
Поради това производството следва да бъде прекратено и изпратено на
родово компетентния съд, на осн. чл.119, ал.1 ГПК, чл.118, ал.2 ГПК.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №2148 по описа на ВОС за
2022г., 11-ти с-в, на осн. чл.119, ал.1 ГПК вр. чл.118, ал.2 ГПК.
ИЗПРАЩА на Районен съд – Варна гр. дело №2148 по описа на ВОС за
2022г., 11-ти с-в, по компетентност, след влизане в сила на прекратителното
определение, на осн. чл.118, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Варна, от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2