Решение по дело №359/2020 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е № 260069

 

гр. Варна, 26.10.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева

като разгледа докладваното от председателя на състава в. т. д. № 359/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подаденa e въззивна жалбa от образувано по въззивна жалба, подадена от „Тетрахиб“ АД, Б.Б.Н.-Е, Ю П.Н. и Г.Б.Н., чрез адв. Б., срещу решение № 22 от 28.02.2020 г., постановено по т. д. № 104/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което съдът е уважил предявените от Б.Б.Н., П Б.Н. и Б.Б.Н., чрез законния си представител майка им А.П.Д., всички чрез адв. Ц. срещу „Тетрахиб“ АД, Б.Б.Н.-Е, Ю П.Н. и Г.Б.Н. искове с правно основание чл. 124 от ГПК и чл. 71 от ТЗ и е признал за установено по отношение на ответниците Ю.П.Н., Б.Б.Н., Г.Б.Н. и „Тетрахиб” АД, че ищците Б.Б.Н., П.Б.Н., и Б.Б.Н., действащи като малолетни чрез своята майка и законен представител А.П.Д., са собственици, всяка една от трите, на по 6 909 (шест хиляди деветстотин и девет) броя поименни налични акции с право на глас от капитала на „Тетрахиб” АД.

Въззивниците намират обжалваното решение за неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображение за приложимост нормата на чл. 177 от ТЗ, регламентираща неделимост на акциите. Намира възникването на съсобственост върху акции при наследяване за правно обосновано. Респ. акциите не могат да се разпределят автоматично между отделните наследници при тяхното наследяване, а остават съпритежание на всички наследници, които само заедно упражняват правата по тях чрез общ пълномощник, а разпределение би могло да се направи само при доброволна делба. Намира за неправилен извода, че режимът на наследяване на налични акции е идентичен с режима на наследяване на вземания, респ. че специалната правна уредба касателно безналичните акции се прилага по аналогия и по отношение на наличните акции. Счита разпоредбите на чл. 172 и 172а от Правилника за дейността на „Централен депозитар“ АД за неприложими към настоящия случай. Излага съображения за недопустимост на съдебната делба на наследените акции (арг. Определение № 94 от 09.03.2011 г., постановено по ч. гр. д. №24/2011 г. на ВКС, I т. о.). Незаконосъобразни се явяват последиците от първоинстанционното решение по установителния иск – идентични с последиците при съдебна делба. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, в т.ч. адвокатско възнаграждение. Не се правят нови доказателствени искания.

В срока за отговор, ответната страна Б.Б.Н., П Б.Н. и Б.Б.Н., чрез законния си представител майка им А.П.Д., всички чрез адв. Ц., е изразила становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, респ. решението-потвърдено като правилно и допустимо. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В проведеното съдебно заседание на 23.09.2020 г. въззивниците не се явяват и не се представляват, а съдът докладва постъпила молба, чрез процесуалния им представител, съгласно която поддържат въззивната жалба и представят списък с разноските по чл. 80 от ГПК. Молят съда да не присъжда разноски в полза на въззиваемите, представляващи адвокатско възнаграждение, доколкото липсват доказателства в тази връзка и правят възражение за прекомерност. Претендират заплащането на разноски.

В същото о. с. з. въззиваемите не се явяват и не се представляват, а съдът докладва постъпила молба, чрез процесуалния им представител, в която се сочат доводи за неоснователност на жалбата, по подробно изложени доводи в депозирания отговор. Претендират заплащането на съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност се правят възражения за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от насрещните страни.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

Не е спорно между страните, че ищците Б.Б.Н., П Б.Н. и Б.Б.Н. са наследници по закон на своя баща Б ГН., починал на 14.05.2014 г. Това е видно и от представените по делото три на брой удостоверения за раждане /л. 5-7/ и препис-извлечение от акт за смърт /л. 8/.

 С решение № 147 от 14.10.2014 г., постановено по гр. д. № 39313/2014 г. по описа на Софийски районен съд, III г. о., по реда на чл. 61, ал. 1 от ЗН е допуснато приемането по опис от горепосочените наследници на наследството на Б ГН., в което са включени и правата върху 41 455 акции от капитала на ответното дружество.

Липсва спор и се установява от представените по делото алонж № 1 към книгата на акционерите на „Тетрахиб” АД /л. 13/ и Удостоверение, издадено от дружеството /л. 14/, подписани от изпълнителния директор на дружеството, че Б ГН. е притежавал 41 555 поименни налични акции (всяка с номинална стойност от по 1 лев) от капитала на дружеството, като с цитираните документи всички наследници на акционера са вписани като притежатели на по 1/6 ид. ч. от тези акции, правата по които е посочено, че се упражняват заедно от наследниците, чрез упълномощен от тях пълномощник съгласно чл. 177 от ТЗ.

Спорен между страните е въпросът дали акциите, получени в резултат на наследяването, могат да бъдат разпределени между тях реално - по 1/6 част от общо 41 555 акции от капитала на дружеството (по 6 909 акции), като остатъкът от 1 на брой акция, който не може да се дели е останал в управление съобразно правилата на чл. 177 от ТЗ; или  всеки от наследниците притежава не реална, а по 1/6 ид. ч. от всяка акция, притежавана от наследодателя им и разпоредбата на чл. 177 от ТЗ намира общо приложение, т.е. че те трябва да упражняват правата по акциите заедно, поради тяхната неделимост, като определят пълномощник. С други думи, основният спорен момент е дали по силата на наследяването акциите са придобити в съсобственост и правата се упражняват заедно от всички наследници, или всеки е придобил реална част от акциите, представляваща индивидуална собственост съобразно наследствения му дял, съответно всеки има право да упражнява самостоятелно правата си. Оттук е спорно и доколко са нарушени членствените права на ищците, с оглед предявения иск по чл. 71 от ТЗ.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

В първоинстанционното производство са предявени обективно и субективно съединени искове по чл. 124 от ГПК против Б.Б.Н.-Е, Ю П.Н. и Г.Б.Н., и иск по чл. 71 от ТЗ против „Тетрахиб” АД.

По възражението за недопустимост на обжалваното решение, въззивниците не излагат конкретни оплаквания. Доколкото спорът в случая касае установяването на конкретни материални права на ищците, то същите не следва да доказват процесуална активна легитимация в случая. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по аналогичен случай, при който още се сочи, че активната процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права по реда на ТЗ може да е налице и когато ищецът е притежател на идеална част от акции /така Решение № 62 от 28.06.2017 г., постановено по т. д. № 298/2016 г., на ВКС, I т. о., Определение № 88 от 15.02.2016 г., постановено по ч. т. д. № 88 от 2016 г. на ВКС, II т. о. и др./. Относно наличието на правен интерес, съдът следва да съобрази и практиката на касационната инстанция, в която се възприема, че за ищците е налице интерес от предявяване на иск против останалите сънаследници за установяване на действителното съдържание на правата им и начина, по който следва да се упражняват, както е налице правен интерес и от предявяването на иск против дружеството за защита на членствените им права в него /в този смисъл Определение № 717 от 04.12.2019 г. по ч. т. д. № 1668/2019 г. на ВКС, II т. о/. След цялостна проверка, настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.

Относно оплакванията за неправилност на оспорения съдебен акт, настоящата съдебна инстанция, излага следните изводи:

Изведено от легалната дефиниция, уредена в разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ТЗ следва, че акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят ѝ участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на АД. Основната характеристика на поименните акции, за каквито става въпрос в случая, не е в това, че те също представляват вещи, а в това, че материализират права, основните от които са правото на глас в общото събрание на АД, право на дивидент и ликвидационен дял /така Определение № 469 от 30.09.2013 г., постановено по гр. д. № 3749/2013 г. по описа на ВКС/. Според константната практика на касационната инстанция, същите се придобиват от всеки един от наследниците в момента на наследяването /в този смисъл Определение № 94 от 09.03.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 24/2011 г. по описа на ВКС/.

Настоящият съдебен състав, намира, че поимените акции са диспозитивни документи, които материализират членството. В доктрината се възприема, че като носител на членственото правоотношение акцията е неделима, като е възможно същата да се съпритежава от няколко лица в съсобственост, които да упражняват правата си с пълномощник /така Таджер, В., Герджиков, О., Стефанов, Г., Касабова, К., Бузева, Т., Капиталови търговски дружества, С:, 2011, 156-157 и Русчев, И., Върху наследяването на налични акции и на членствено правоотношение, списание Н., бр. 3/2017 г./. С оглед на горното, следва да се приеме, че наследниците са притежатели на идеални части от акции - от всяка една от поименните акции, притежавани от общия наследодател преди неговата смърт, а не акционери, притежаващи брой акции, равен наследствения им дял.

На следващо място, наличните акции имат качеството на вещ, която може да бъде обект на право на собственост, макар и правото на собственост върху ценната книга да е второстепенно спрямо материализираните в нея облигационни права. Ето защо, при наследяване на налични акции съсобственост възниква и по отношение на ценните книги като вещи, поради което е невъзможно автоматичното им разделяне. Прекратяването на възникналата съсобственост предпоставя изрично волеизявление в тази насока, което не може да се презюмира с факта на наследяването от няколко лица. Поради което, доколкото поименните акции се различават от вземанията, следва да се приеме, че е неприложима автоматичната поделяемост към същите. В практиката на касационната инстанция, се възприема, че поименните акции се различават от вземанията като обект на гражданските правоотношения и по смисъла на закона същите са неделими /в този смисъл Решение № 47 от 31.07.2020 г., постановено по т. д. № 673/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о. и Решение № 58 от 10.08.2020 г., постановено по т. д. № 101/2019 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о./.

В подкрепа на гореизложеното, следва да бъде съобразена и съдебната практика на касационната инстанция, в която се приема, че е недопустима съдебна делба, доколкото при наследяване на налични поименни акции, сънаследниците придобиват идеални части от всяка акция и се легитимират като сънаследници на акциите до момента, в който извършат между себе си доброволна делба /така Определение № 94 от 09.03.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 24/2011 г. по описа на ВКС/. С оглед на горното, ищците Б.Б.Н., П Б.Н. и Б.Б.Н. като законни наследници на Б ГН. са придобили 1/6 от общо 41 455 броя поименни акции от капитала на ответното дружество.

В продължение на горното, настоящият съдебен състав намира, че когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата си по нея заедно, като определят общ пълномощник по аргумент от чл. 177 от ТЗ. Поради което, не е налице твърдяното противоправно поведение, осъществено от ответното дружество, предмет на установителния иск по чл. 71 от ТЗ, изискващо правата на акционерите по съпритежаваните от тях акции да се упражняват не самостоятелно, а чрез общ пълномощник.

Предвид гореизложеното, предявените искове обективно и субективно съединени искове по чл. 124 от ГПК срещу ответниците физически лица и наследници на общия наследодател на ищците и по реда на чл. 71 от ТЗ срещу „Тетрахиб“ АД за установяване, че всяка една от ицщите е придобила по 6 909 акции от капитала на дружеството, се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По разноските: Предвид изхода от спора съдът дължи преразпределяне на разноските и в първоинстанционното производство. За първоинстанционното производство разноски се дължат в полза на ответниците. Единствено „Тетрахиб“ АД представя доказателства за направата на разноски. Предвид горното, в полза на „Тетрахиб“ АД следва да се присъди сумата в размер на 1 200 лева с ДДС, респ. платими от по 400 лева с ДДС от всяка една от ищците, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство.

За въззивното производство, разноски се дължат в полза на въззиваемите. Доказателства за направата на разноски са представени единствено от „Тетрахиб“ АД. Същото дружество претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева без ДДС или 1 200 лева с ДДС, както и държавна такса в размер на 414.54 лева. Предвид правната сложност на спора, настоящият съдебен състав, намира релевирановото възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от насрещната страна за неоснователно. Също така възражението е наведено в условията на евентуалност, ако претендираното възнаграждение от насрещната страна надвишава уговорения от въззивниците размер от 960 лева. Доколкото е уговорен размер на възнаграждението от 1 000 лева без ДДС, съдът намира, че са налични и допълнителни агрументи за неоснователността на възражението. Предвид горното, в полза на „Тетрахиб“ АД следва да се присъдят разноски, платими от по 400 лева с ДДС от всяка една от въззиваемите за адвокатско възнаграждение, както и държавна такса от по 138.18 лева, /или в общ размер от 538.18 лева/, платими от всяка една от въззиваемите за въззивното производство.

Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд е неправилно и като такова следва да бъде изцяло отменено.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 22 от 28.02.2020 г., постановено по т. д. № 104/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Б.Б.Н., ЕГН: **********, П Б.Н., ЕГН: ********** и Б.Б.Н., ЕГН: **********, действащи като малолетни чрез своята майка и законен представител А.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „И. *** срещу „Тетрахиб” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Никола Козлево, община Никола Козлево, област Шумен, на основание чл. 71 от ТЗ и срещу Б.Б.Н.-Е, ЕГН: **********, Ю П.Н., ЕГН: ********** и Г.Б.Н., ЕГН: **********, всички с адрес: ***, на основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено че са собственици, всяка една от тях, на по 6 909 (шест хиляди деветстотин и девет) броя поименни налични акции с право на глас, от капитала на „Тетрахиб” АД, ЕИК: *********.

ОСЪЖДА Б.Б.Н., ЕГН: **********, П Б.Н., ЕГН: ********** и Б.Б.Н., ЕГН: **********, действащи като малолетни чрез своята майка и законен представител А.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „И. *** да заплатят на „Тетрахиб” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Никола Козлево, община Никола Козлево, област Шумен всяка една сумата от по 400 лева с ДДС – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Б.Б.Н., ЕГН: **********, П Б.Н., ЕГН: ********** и Б.Б.Н., ЕГН: **********, действащи като малолетни чрез своята майка и законен представител А.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „И. *** да заплатят на „Тетрахиб” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Никола Козлево, община Никола Козлево, област Шумен всяка една сумата от по 538.18 лева, представляваща съдебни разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му, по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

Препис от решението да се изпрати и на Дирекция „Социално подпомагане“, на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.         

 

 

  2.