№ 752
гр. Видин, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20231320101860 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на М. К. М. от с. ******, общ. ******, обл.
****** против Община ******, с която са предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3
от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите на ищцата произтичат от възникнало трудово правоотношение с
ответника Община ******. Посочва, че със Заповед № 37 от 03.08.2023г. трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно
съгласие, без същата да е подавала молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие, нито да й е отправяно предложение от работодателя, което същата да е приела.
Посочено е също, че заповедта е връчена на ищцата на 15.09.2023г. Поддържа се, че
издадената заповед е незаконосъобразна.
Посочила е също, че заповедта е издадена от лице, нямащо качеството на
работодател, тъй като същата е подписана от зам.кмета на Община ******, без това да е
отразено в заповедта, въпреки че е издадена от името на кмета на общината.
Иска да бъде постановено решение, с което да се признае за незаконно уволнението
на ищцата и същата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както
и ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 8400.00 лева за период от
6 месеца, считано от 03.08.2023г. , ведно със законната лихва от завеждане на делото до
окончателното издължаване, както и сумата от 100.00 лева мораторна лихва върху
главницата за времето от прекратяване на трудовото правоотношение до завеждане на иска
в съда.
С протоколно определение от 08.11.2023г. съдът е прекратил производството по
делото в частта на предявения иск по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 03.11.2023г. до
1
03.02.2024г. и за сумата от 4200.00 лева, поради оттегляне на исковата претенция от ищцата
в тази част. С определение от същата дата е допуснал намаление в размера на иска за
мораторна лихва, като същият се счита предявен за сумата от 64.00 лева.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с който е оспорил
исковите претенции като неоснователни. Посочил е, че на 12.07.2023г. ищцата е подала
молба за ползване на платен годишен отпуск и е заминала за ******. Такъв отпуск й е бил
разрешен за 12 дни, който е изтекъл на 02.08.2023г. На 02.08.2023г. ищцата е подала
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. СлужитЕ. на общината се
свързали с ищцата в чужбина като са я уведомили, че следва да се върне на работа след
изтичане на отпуска. Ищцата изпратила по вайбър подписана от нея молба, с която е
заявила, че подава едномесечно предизвестие, считано от 02.08.2023г., като след изтичане на
същото желае да бъде освободена от работа. Обяснено й било, че следва да отработи дните
на предизвестието, в противен случай неявяването й на работа за повече от 3 работни дни
без уважителна причина е основание за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение.
Тогава ищцата заявила, че желае освобождаване от работа по взаимно съгласие, като
документите ще подпише след завръщането й от чужбина. Поради това била издадена
процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
Заповедта е издадена от зам.кмета на общината, който бил оправомощен от кмета да
изпълнява функциите на кмет, при негово отсъствие, за което е издадена и заповед №
201/12.11.2019г.
Посочено е, че с подаване на предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, служителят не разполага с правото на възстановяване на предишната
работа. С изтичане на срока на предизвестието, се преклудират правата да иска
възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава.
Съдът като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните
доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен заверен препис на трудов договор № 02/03.01.2023г., сключен
между страните по делото, по силата на който работодателят е възложил на работника да
изпълнява длъжността „счетоводител“ в отдел „Обща администрация“ с място на работа в
гр. ****** при условията на пет дневно работно време при 8 часов работен ден.
Представено е заявление от ищцата до работодателя, с което е поискала да ползва
платен годишен отпуск 12 дни. Със Заповед № 138/12.07.2023г. на ищцата е разрешено да
ползва отпуск за периода от 18.07.2023г. до 02.08.2023г., включително.
Представен е препис на молба от ищцата от 02.08.2023г., входена при ответника под
№ 1586/03.08.2023г. , с която е заявила, че желае да й бъде пуснато предизвестие за
освобождаване от работа поради лични причини, считано от 03.08.2024г.
2
Със Заповед № 3/03.08.2023г. трудовият договор с ищцата е прекратен по взаимно
съгласие на страните, считано от 03.08.2023г.
От представения препис на трудова книжка на ищцата, се установява, че
прекратяването на трудовото правоотношение е отразено в трудовата книжка, както и че
след това няма данни за наличие на други трудови правоотношения на ищцата.
По делото са разпитани две свидетелки, работещи в ответната община, които
установяват обстоятелства, че ищцата е била в платен отпуск 12 дни до 02.08.2023г. След
изтичане на отпуска, същата не се явила на работа и поради това заместник кмета й се
обадила по телефона. Ищцата казала, че й се наложило да остане в ******, където се
намирала тогава. Според свидетелските показания, били се разбрали със заместник
кметицата, ищцата да подаде заявление за освобождаване от работа, а ответната община да
подготви документите за това и ищцата когато се прибере, щяла да ги подпише.
Свидетелките, които са били преки очевидци на разговорите установяват, че ищцата подала
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по Вайбър. Тогава била
издадена и заповедта за прекратяване на трудовия договор с ищцата по взаимно съгласие.
Когато ищцата се върнала от чужбина около 10.09.2023г. , подписала заповедта за
прекратяване на трудовия договор, но отказала да подпише заявлението за прекратяване на
правоотношението.
Съдът кредитира свидетелските показания като обективни, логични и съответстващи
на събраните по делото доказателства.
Тази фактическа обстановка се установява и от заключението на вещото лице по
приетата съдебно икономическа експертиза.
По делото е представена и заповед № 201/12.11.2019г. на кмета на Община ******, с
която възлага на заместник кмета К. Г. да изпълнява функциите на кмет при негово
отсъствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Не е спорно, че между страните е имало валидно трудово правоотношение по силата
на сключен трудов договор от 03.01.2023г., съгласно който ищцата е работила на длъжност
„ счетоводител“ при ответника. Трудовият договор е сключен за неопределено време.
Не е спорно също, че за периода от 18.07.2023г. до 02.08.2023г., включително ищцата
е ползвала платен годишен отпуск.
Със Заповед № 3/03.08.2023г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение
с ищцата на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие на страните. По делото
не се ангажираха доказателства за писмено волеизявление на страните една към друга във
връзка с прекратяване на трудовото правоотношение.
За да е осъществен фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ е необходимо да е
налице писмено съгласие на двете страни по трудовото правоотношение за прекратяването
3
му. Предложението може да изхожда както от работника, така и от работодателя. Страната,
към която е отправено, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми насрещната
страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че
предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което
настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ
акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. В тази насока е
задължителната съдебна практика на ВКС / Решение № 256 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 157/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Д. Ц. , Решение № 400 от 13.05.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1109/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. Б./.
В настоящия случай липсва писмено волеизявление на работника преди издаване на
заповедта за прекратяване на договора, поради което настоящия съдебен състав приема, че
фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ не е осъществен, което води и до
незаконност на уволнението. Законодателят изрично е разписал, че взаимното съгласие на
страните за прекратяване на трудовия договор трябва да е изразено писмено. С
подписването от работника на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ не може да се приеме, че същото има характер на предложение за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, тъй като подписът удостоверява
връчването, а не съгласие с прекратяването.
С оглед на горните съображения, предявеният иск на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ ще следва да се уважи и уволнението на ищцата ще следва да бъде отменено като
незаконно.
По предявения обективно съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ съдът намира
следното:
Трудовият договор е сключен за неопределено време и с оглед незаконността на
уволнението, ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност. Съдът не споделя доводите на ответника, че с изтичането на срока на отправеното
от ищцата предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, същото се
прекратява и искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е
неоснователен. От събраните по делото доказателства, се установява, че ищцата е подала до
ответника предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
03.08.2024г. Безспорно е, че към момента на прекратяване на трудовия договор,
едномесечният срок на предизвестието не само, че не е изтекъл, но е и не е започнал да тече.
По делото не се ангажираха никакви доказателства в насока, че в подадената молба ищцата
е допуснала техническа грешка при изписване на момента, от който следва да тече срокът
на предизвестието й. Ищцата ясно е посочила този момент, а именно 03.08.2024г. Поради
това и този иск се явява основателен и следва да бъде уважен
По предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Настоящият съдебен състав приема, че е осъществено основанието за търсене на
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и неговият размер следва да се опредЕ. по
4
правилата на чл. 225, ал. 1 от КТ в рамките на визирания исков период, считано от датата на
незаконното уволнение – 03.08.2023г. до 03.11.2023г. Представени са доказателства -препис
на трудова книжка на ищцата, от която е видно, че след прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата не е работила по друго трудово правоотношение.
Обезщетението за оставане без работа се определя от размера на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ месеца на уволнението. От заключението
на вещото лице, се установява, че БТВ на ищцата за м. юни 2023г. е в размер на 1400.00
лева, а БТВ за един ден е 63.64 лева. Вещото лице е посочило, че за периода от 03.08.2023г.
до 31.08.2023г. размерът на БТВ е 1272.80 лева, за месеците септември и октомври БТВ е в
размер на по 1400.00 лева месечно, за м. ноември 2023г. за 2 работни дни БТВ е в размер на
127.28 лева. Така, общият размер на БТВ на ищцата за процесния период възлиза на сумата
от 4200.00 лева. В заключението вещото лице е посочило, че върху това брутно обезщетение
следва да се удържи данък 10%. След приспадане на ДДФЛ от 10% същото възлиза на
3780.00 лева, до който размер следва да се уважи тази претенция.
Искът за присъждане законна лихва върху обезщетението за оставане без работа
поради незаконно уволнение от датата на уволнението до предявяване на иска, е
неоснователен. То е парично вземане, чийто падеж не е определен и е нужна покана за
забава на длъжника. Такава по делото не е представена, поради което искът е неоснователен
и следва да се отхвърли в предявения размер от 64.00 лева.
С оглед изхода на делото, съдът намира че не е необходимо да се занимава с въпроса
налице ли е или не делегирана работодателска правоспособност по повод изложените от
ищцата доводи за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение и поради
това, че заповедта е издадена и подписана не от кмета, а от заместник кмета, който нямал
такива правомощия. Само за пълнота следва да посочи, че съгласно ТР № 6/2012г. на ОСГК
на ВКС е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване
при прекратяване на трудово правоотношение. В случая са ангажирани доказателства, че
заместник кмета на Община ****** е овластен да изпълнява функциите на кмет при
отсъствие на кмета.
С оглед изхода на делото на ищцата ще следва да се присъдят направените разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно представения списък на разноските в размер на
600.00 лева.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Видин държавна
такса в размер на 251.20 лева и разноски за вещо лице в размер на 106.38 лева.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на М. К. М. с ЕГН ********** от с.
******, общ. ******, ул. ****** и ОТМЕНЯ Заповед № 3/03.08.2023г., издадена от кмета на
5
Община ******.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. К. М. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „счетоводител“ в отдел „Обща администрация“ в Община ******.
ОСЪЖДА Община ******, представлявана от кмета И. Б. да заплати на М. К. М. с
ЕГН ********** от с. ******, общ. ******, ул. ****** сумата от 3780.00 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от
03.08.2023г. до 03.11.2023г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба в съда – 18.09.2023г. до окончателното плащане, като исковата претенция над
присъдения размер до претендирания такъв до сумата от 4200.00 лева – ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. К. М. с ЕГН ********** от с. ******, общ. ******,
ул. ****** против Община ****** иск за заплащане на сумата от 64.00 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за времето от прекратяване на трудовото
правоотношение до завеждане на иска в съда, като неоснователен.
ОСЪЖДА Община ******, представлявана от кмета И. Б. да заплати на М. К. М. с
ЕГН ********** от с. ******, общ. ******, ул. ****** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лева.
ОСЪЖДА Община ******, представлявана от кмета И. Б. да заплати по сметка на РС
– Видин държавна такса в размер на 251.20 лева и разноски за вещо лице в размер на 106.38
лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от обявяването му на 22.11.2023г.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6