№ 338
гр. Велико Търново, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110101907 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Г. П. Б. против И. И. П.,
с която се иска съдът да измени режима на лични отношения между ответника
и малолетния Б. И. П., както и размера на дължимата издръжка за детето.
Ищцата твърди, че с решение по гр. д. № 3002/2022 г. на Районен съд –
Велико Търново родителските права по отношение на малолетния Б. И. П. са
предоставени на нея, а за бащата е определен режим на лични контакти.
Заявява, че раздяла между страните е довела до системен психически натиск
върху нея от страна на ответника, включително и такъв, който е опосреден
чрез детето. Сочи, че срещу ответника е издадена заповед за защита, с която
последният е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие и
му е забранено да осъществява контакт под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 1 година.
Твърди, че независимо от ограничаването на контактите между страните извън
предаването и връщането на детето, опитите за психологически и
емоционален натиск върху нея продължават, като това се отразява
изключително негативно на малолетния им син. В тази връзка заявява, че
ответникът не е спирал да налага системен психически тормоз над детето,
изразяващ се в цинични думи и психическо настройване против нея,
използвайки манипулации.
В законоустановения срок ответникът заявява, че не са налице основания
за пререшаване на въпросите около детето, като счита, че изложените в
исковата молба аргументи в тази насока са силно преувеличени,
1
преекспонирани и акцентуирано представени. Изразява становище за частична
основателност на иска за изменение на издръжката, като заявява, че може да
заплаща такава в размер от 280.00 лева. Отрича да упражнява психически
тормоз върху ищцата и детето, като заявява, че събитията, довели до
издаването на заповедта за защита, са инцидентен случай и резултат от афект,
за което изразява своето съжаление. Счита, че с оглед предстоящото започване
на училище от страна на детето вероятно се изисква корекция на част от
режима на лични отношения, но като цяло намира, че рязкото ограничаване на
режима би се отразило негативно на сина им. Изразява готовност за постигане
на споразумение и на свой ред предлага режим на лични контакти със сина
си.
В проведените открити заседания ищцата и нейният процесуален
представител поддържат исковата молба и молят за нейното уважаване.
Ответникът и неговият процесуален представител поддържат
становището в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от следното фактическа и правна страна:
Предявен е иск по чл. 59, ал. 9 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят,
съдът по молба на единия от родителите може да измени постановените по-
рано мерки. Изменение на обстоятелства, налагащо промяна, може да бъде
както възможността за осигуряване на по-добър социален и битов живот от
единия родител, неговите възпитателски качества и грижи, така и настъпила
промяна във възможностите на родителя и отношенията родител-дете, т.е.
наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да
изискват ревизия на постановените мерки, като съдът във всички случаи
следва да изхожда само и единствено от интересите на детето. От значение са
също качества на родителите, техния морален облик, полаганите грижи и
отношение към детето, привързаността на детето към родителите, полът и
възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при
отглеждането и възпитанието и отношението на детето към тях. Съгласно
разясненията в ППВС № 1/1974 г., под „интереси на децата” следва да се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание
и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. При това, изменение на обстоятелствата по смисъла на
закона е наличието както на нови обстоятелства, които влошават положението
на детето, така и на обстоятелства, с които би се подобрило положението му
при евентуално ново разрешение или такива, засягащи ефикасността на
взетите по-рано мерки.
В случая по делото не е спорно, че страните са родители на малолетния Б.
И. П., както и че с решение по гр. дело № 3002/2022 г. на Районен съд –
2
Велико Търново родителските права по отношение на детето са предоставени
на майката, а за бащата е определен режим на лични контакти и същият е
осъден да заплаща за сина си месечна издръжка в размер от 250.00 лева.
Според изготвения за целите на настоящото производство социален
доклад към момента основните грижи за малолетния Б. се полагат от неговата
майка, която адекватно задоволява всички потребности на сина си в семейната
си среда. Констатирано е, че и двамата родители са привързани към детето и
са ангажирани със здравословните му проблеми, но същите трудно успяват да
предпазят сина си от конфликтните ситуации помежду им. Сочи се, че в отдел
„Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Велико
Търново има отворен случай за работа с детето, че спрямо него е предприета
мярка за закрила в семейна среда, както и че малолетният Б. и родителите му
ползват социалната услуга „Информиране и консултиране. Терапия и
обучение в умения за преодоляване на конфликта между родителите“ към
Център за обществена подкрепа, гр. Велико Търново. Посочено е, че
поведението на двамата родители и използването на отчуждаващи практики
въвлича детето в конфликт на лоялност, засилва страха му от изоставяне и
чувството му за вина от това, че обича и двамата си родители, което създава
реален риск от влошаване на психоемоционалното му състояние.
Според изисканата оценка за родителски капацитет, изготвена от ЦОП,
гр. Велико Търново, бащата има добри родителски умения, задоволява много
добре основните потребности на сина си и не изпитва трудности да полага
самостоятелно грижи за него. В оценката се сочи, че ответникът е
чувствителен и загрижен за развитието на детето си и според разбиранията си
полага усилия да го стимулира към усвояването на социални умения и
здравословен начин на живот. Като дефицити, които влияят на родителските
умения на бащата, са отчетени непреработените му лични чувства към
майката и склонността му да я саботира като родител. Посочено е, че бащата е
настроен враждебно спрямо действията на майката, тъй като все още среща
сериозен проблем да приеме разпада на семейството им. Сочи се, че
ответникът е застинал в етапа на гнева и е неспособен да промени
поведението си, че продължава да се фокусира върху проблемите от миналото
и да търси възможности да изобличи майката в лъжа или в несправяне с
родителските й функции. Заявява се, че бащата не зачита личността на майката
и проявява неуважително и дискредитиращо отношение към нея в ролята й на
родител в присъствието на детето, говори негативно или с обидни думи за нея
пред сина им, като несъзнателно настройва детето против майката, с което
провокира тревожност и несигурност у детето. Констатирано е, че ответникът
не се замисля и не осъзнава негативните ефекти на отчуждаването върху
личността на детето, като след пребиваване в неговата семейна среда Б. е
разстроен и напрегнат, чувства се въвлечен в родителската война. Сочи се, че
между родителите е налице тежък конфликт, който показва тенденция към
задълбочаване и в който детето се използва като инструмент за надмощие.
Констатирано е, че между родителите липсва конструктивна комуникация,
3
партньорство и възможност за сътрудничество, което създава редица рискове
за психоемоционалното състояние на детето и за благоприятното му развитие.
В тази връзка с посочено, че бащата среща трудности да разграничи ролята си
на партньор от ролята си на родител и въпреки че заявява желание да достигне
до нови конструктивни решения за преодоляване на конфликтите с майката, не
е склонен на промяна в поведението и отношението си към нея в подкрепа на
детето, като очаква промяната при майката.
Според изисканата оценка за родителски капацитет, изготвена от ЦОП, гр.
Велико Търново, въпреки, че майката познава потребностите на детето и има
отлични родителски умения, същата среща трудности да приема безрезервно
ролята на бащата в живота на детето. В оценката се сочи, че ищцата се
затруднява да поддържа позитивен образът на бащата пред детето, както и че
при нея се отчитат натрупани във времето негативни нагласи, липса на
доверие и обида към бившия й партньор, поради факта, че се чувства
дискредитирана от негова страна като родител и поради усещането й, че той
преминава границите на личния й живот. Твърди се, че въпреки горното, от
фактическата раздяла между родителите и към момента майката не
възпрепятства контактите между детето и бащата. Заявява, че ищцата трудно
успява да неутрализира отчуждаващи практики от страна на бащата, поради
емоционалните си товари към него от миналото, за да могат да си партнират в
интерес на детето.
Според представените доклади за отчитане на резултатите от
предоставените социални услуги, вследствие проведената психологическа
работа с родителите е констатирано, че същите не са единни в насока да
подкрепят сина си по позитивен начин, така че детето да се справя с
последствията от разпада на семейството и конфликтите между тях. Сочи се,
че в резултат от продължаващите конфликтни взаимоотношения между
родителите и продължителните съдебни дела е наличен риск от влошаване на
психоемоционалната стабилност на детето и способността му да мисли,
действа и споделя автентично своите чувства и преживявания. Отразено е, че
родителите са наясно как влияят продължителните им конфликти върху
психоемоционалното състояние на детето и демонстрират загриженост, но
въпреки това, по свои собствени, лични причини и най-вече поради липсата на
взаимно доверие, отказват да си партнират в очакване другият родител първи
да промени поведението си и да спре да говори негативно за партньора си в
присъствието на детето.
По делото е допусната и изготвена психологическа експертиза, според
чието заключение детето възприема родителските взаимоотношения като
конфликтни и емоционалното му състояние е засегнато и силно белязано от
този конфликт. Сочи се, че в присъствието на детето бащата отправя преки
нападки към майката под формата на очернящи личността и поведението й
квалификации, като от това детето преживява емоционален дискомфорт, тъй
като по този начин бащата не се зачита потребността му да има светъл и
положителен образ за майка си. От своя страна, майката в разговор с детето за
4
другия родител зачита авторитета и важността на бащата като родител.
Отразено е, че бащата води кампания на незачитане и очерняне на образа на
майката като човек и като родител, а подобно родителско поведение се явява
отчуждаваща практика. Констатирано е, че детето търси помощ и подкрепа от
страна на майката, споделяйки й за успехите и неуспехите си, на основата на
безусловното си доверие към нея като родител, но изпитва страх от
отхвърляне и неприемане от страна на бащата, което обуславя поведението му
да търси одобрение и приемане от страна на последния, като споделя с него
само успехите си. Сочи се, че в дългосрочен план отношението на бащата
задава ролеви модел на момчето за отношението му към индивиди от
противоположния пол, както и че е възможно усвоеният от него ролеви модел
на отношение към жените в бъдеще да рефлектира върху взаимоотношенията
му с майката. Заключено е, че и двамата родители притежават личностни
качества и ресурс, необходим за изграждане и поддържане на отношения на
привързаност спрямо детето, както и способност да го отглеждат, възпитават,
да му служат и да са на негово разположение. Като признак на родителски
дефицит от страна на бащата е констатирана липсата на чувствителност по
отношение психичното страдание на детето, като свидетел на де‐
монстрираното от негова страна отношение на незачитане и очерняне образа
на майката като човек и родител. Отразено е, че родителският капацитет и на
двамата родители страда от неспособността им да се разберат по
конструктивен и най-вече щадящ детето им начин по важни въпроси, касаещи
състоянието, развитието и бъдещето му. Посочено е, че от особено значение е
не количеството и честотата на срещите между детето и бащата, а качеството
на общуване между баща и син по време на тези срещи. В тази връзка се
отбелязва, че поведението от страна на бащата на незачитане и очерняне
образа на майката не е в подкрепа на детето, а по-скоро задълбочава
състоянието му.
По делото са събрани и гласни доказателства, като всеки от водените от
страните свидетели излага впечатленията си от взаимоотношенията между
двамата родители и това как същите рефлектират върху техния син.
С оглед обсъденото по-горе, съдът приема, че изменение на
обстоятелствата от момента на постановяване на решението по гр. дело №
3002/2022 г. на Районен съд – Велико Търново действително е налице, като
въпросното изменение може да се раздели основно в две направления –
израстването на детето и започването на училище от негова страна, с което е
поставен нов ред в ежедневието му и в свързаните с това дейности, както и
трайния конфликт между родителите, имащ своето негативно отражение
върху психоемоционалното състояние на детето.
На първо място, следва да се отбележи, че при определяне сега
действащия режим на лични отношения между бащата и детето, последното е
посещавало детска градина, а към настоящия момент ходи на училище, което
обстоятелството без съмнение и пренаредило ежедневната ангажираност на
малолетния Б. и е довело до наличие на много повече негови отговорности, а
5
оттам – и до необходимост от уплътняване на времето му за подготовка. В
този ред на мисли, съдът намира, че посещенията при бащата в учебните дни
от седмицата /сряда и четвъртък/ следва да отпаднат, за да не се разкъсва
времето на детето и да не се налага в средата на седмицата Б. да променя
средата си за подготовка.
На второ място, при всички случаи следва да се отчете водената от бащата
негативната кампания спрямо майката, в която ответникът въвлича детето и с
която същият създава риск от задълбочаване на проблема с така или иначе
влошеното психоемоционално състояние на детето, породено от конфликтите
отношения между родителите. В тази връзка съдът съобразява най-вече
заключението по допуснатата психологическа експертиза, според което при
бащата е констатирана липса на чувствителност по отношение психичното
страдание на детето, което става свидетел на демонстрираното от негова
страна отношение на незачитане и очерняне образа на майката като човек и
родител, което му отношение задълбочава и без това влошеното
психоемоционално състояние на детето.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че е налице новосъздадена
обстановка, при която интересите на детето изискват ревизия на сега
действащия режим на лични отношения между бащата и малолетния му син,
като намира за подходящ следния режим на лични отношения: всяка първа и
трета седмица от месеца за времето от 17:00 часа в петък до 17:00 часа в
неделя; всяка нечетна година по време на коледните празници за времето от
10:00 часа на 24-ти декември до 17:00 часа на 26-ти декември; всяка четна
година по време на новогодишните празници за времето от 10:00 часа на 31-ви
декември до 17:00 часа на 1-ви януари; за великденските празници – първата
половина от официално обявените за страната празнични дни на всяка четна
година и втората половина от официално обявените за страната празнични дни
на всяка нечетна година за времето от 10:00 часа в деня на вземането до 17:00
часа в деня на връщането на детето; два пъти за по 10 дни календарни дни през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и по всяко
друго време по общо съгласие на родителите, като детето се взема и връща от
и до дома на майката, а в дните, в които детето посещава учебно заведение –
от и на адреса на същото.
За да определи въпросния режим, съдът намира, че същият не следва да се
различава драстично от сега действащия такъв, а че по-скоро следва да се
прецизира и то най-вече във връзка със започването на учебни занимания от
страна на детето. По този повод съдът съобразява заключението по
психологическата експертиза, че в случая от особено значение е не
количеството и честотата на срещите между детето и бащата, а качеството на
общуване между баща и син по време на тези срещи, което налага извод, че
прекомерното стесняване на режима на лични контакти между бащата и
детето не е ключът към стабилизиране на психо-емоционалното състояние на
детето, а осъзнаването от страна на родителите и най-вече от страна на
бащата, че с враждебното си отношение вредят на своя син.
6
Относно дължимата издръжка:
В случая от постановяване на решението по гр. дело № 3002/2022 г. на
Районен съд – Велико Търново до настоящия момент са изминали близо две
години, през който период с нарастване възрастта на детето по естествен
начин са се увеличили и неговите нужди. Тук отново следва да се отбележи, че
при определяне на предходния размер на издръжката детето е посещавало
детска градина, а към настоящия момент ходи на училище, което несъмнено е
довело до увеличаване на разходите, свързани с това, включително на тези за
извънкласни занимания. В посочения период от време е променен и
минималният размер на издръжката за едно дете с оглед променения размер на
минималната работна заплата за страната, като от 195.00 лева през 2023 г.,
минималният размер на издръжката понастоящем е 269.25 лева, което сочи на
изменение на икономическата обстановка в страна, при която е определен
предходният размер на издръжката и икономическата обстановка
понастоящем. Освен изминалия период от време от постановяване на
решението по гр. д. № 3002/2022 г. на Районен съд – Велико Търново, не може
да не бъде съобразен и постоянният ръст на цените на стоките и услугите през
последните години, който несъмнено рефлектира върху размера на средствата,
необходими за отглеждането на едно дете. Именно изтеклият период от време
и постоянният ръст на цените на стоките и услугите в периода след
постановяване на решението, от една страна, и навлизането на детето в
ученическа възраст, от друга, според съда следва да се приеме за съществено
изменение на обстоятелствата, въз основа на които издръжката е присъдена в
досегашния й размер.
В контекста на изложеното по-горе, по отношение размера на дължимата
издръжка съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно
които размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето
и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната, която към момента е в
размер на 1 077.00 лева, т.е. минималният размер на издръжка е 269.25 лева за
едно дете. С оглед посочената разпоредба, минималната работна заплата не
само има самостоятелно значение при определяне размера на издръжката, но
служи и като ориентир за конкретните икономически условия в страна, а
повишаването на същата несъмнено е знак за поскъпналите условия за живот
в страната.
При преценка възможността на всеки от родителите да осигурява
издръжка за детето съдът следва да прецени реализираните от същите доходи
и имущество. В случая майката работи по служебно правоотношение и
получава възнаграждение, което за последната година е в среден брутен
размер от 2 528.49 лева, като същата и детето живеят в собственото й жилище
в гр. Велико Търново. На свой ред, бащата полага труд по трудово
правоотношение и получава възнаграждение, което за последната година е в
среден брутен размер от 2 247.56 лева, като същият живее жилището на
7
своята баба в гр. Велико Търново. И майката, и бащата притежават по един
лек автомобил, като бащата притежава и недвижим имот в с. Самоводене,
който е закупен с ипотечен кредит, за погасяването на който последният
заплаща по 320.00 лева месечно.
При тези констатации съдът намира, че от необходимата издръжка за
детето от около 550.00 лева месечно 350.00 лева следва да заплащат от
бащата, а остатъкът - от майката. Съдът определя по-нисък размер на
дължимата от майката издръжка, доколкото същата е пряко ангажирана с
ежедневните грижи за детето, което безспорно е свързано и с допълнителни
ежедневни разходи. В тази връзка съдът съобразява също, че бащата няма
други деца, чиято издръжка да осигурява, че същият няма задължения към
свои възходящи, а задължението по ипотечния му кредит е в сравнително
нисък месечен размер.
С оглед на горното, съдът намира, че предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен до посочения размер, като издръжката за
детето бъде увеличена до сумата от 350.00 лева.
Относно искането ответникът да бъде осъден да заплаща ½ част от всички
доказани с надлежен писмен документ разходи, свързани с лечение на детето
от вроденото му заболяване, в това число пътувания за медицински прегледи,
оперативни намеси и престой в чужбина, всички извънкласни дейности, в това
число спортове, курсове, обучения, както и леченията на детето извън
вроденото му заболяване, които не се покриват от НЗОК, съдът намира, че
такава възможност не е предвидена в закона – не и по начина, по който се иска
от ищцата. В случая една част това искане – за заплащане на ½ част от всички
доказани с надлежен писмен документ разходи, свързани с лечение на детето
от вроденото му заболяване, в това число пътувания за медицински прегледи,
оперативни намеси и престой в чужбина, може да се претендира с иск за
добавка към издръжката /чл. 143, ал. 4 СК/, какъвто иск обаче не е предявен от
ищцата, тъй като същият освен, че следва да е предявен за конкретна сума,
следва да е и за конкретна нужда на детето /напр. предстояща операция,
рехабилитация и пр./, като съвсем друг е въпросът, че за основателността на
този иск родителят, който дължи добавката, следва да може да дава същата
без особени затруднения. Именно по повод необходимостта от извършване на
тази преценка искът следва да е за конкретно посочена сума и за точно
определен период, а в случая искането на ищцата не отговаря на тези условия.
По повод на другата част от искането – за заплащане на ½ част от всички
извънкласни дейности, в това число спортове, курсове, обучения, както и
лечения на детето извън вроденото му заболяване, които не се покриват от
НЗОК, следва да се отбележи, че тези разходи следва и са съобразени от съда
при определяне размера на издръжката, която следва да заплаща бащата, тъй
като същите не са за покрИ.е на изключителни нужди на детето по смисъла на
чл. 143, ал. 4 СК, а напротив – те са за покрИ.е на текущите му нужди, за
които се присъжда и издръжката.
8
По разноските:
С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на по-голямата част от направените разноски от ищцата /изцяло
за искането за изменение на режима на лични контакти и отчасти за искането
за увеличаване на издръжката/, а именно сума в общ размер от 652.00 лева.
В тежест на ищцата следва да се възложи заплащането на част от
направените разноски от ответника за отхвърлената част от иска за изменение
на издръжката, а именно сума в размер от 133.33 лева.
С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложи
дължимата държавна такса върху новоопределената издръжка за детето в
размер от 144.00 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определения по гр. дело № 3002/2022 г. на Районен съд –
Велико Търново режим на лични отношения между малолетния Б. И. П., ЕГН
********** и неговия баща И. И. П., ЕГН ********** и определя нов такъв,
както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17:00 часа в петък
до 17:00 часа в неделя;
- всяка нечетна година по време на коледните празници за времето от
10:00 часа на 24-ти декември до 17:00 часа на 26-ти декември;
- всяка четна година по време на новогодишните празници за времето от
10:00 часа на 31-ви декември до 17:00 часа на 1-ви януари;
- за великденските празници – през първата половина от официално
обявените за страната празнични дни на всяка четна година и през втората
половина от официално обявените за страната празнични дни на всяка нечетна
година за времето от 10:00 часа в деня на вземането до 17:00 часа в деня на
връщането на детето;
- два пъти за по 10 дни календарни дни през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск;
- по всяко друго време по общо съгласие на родителите.
За осъществяването на целия посочен по-горе режим на лични отношения
бащата следва да взема и връща детето от и до адреса по местоживеенето му
при майката, а в дните, в които детето посещава учебно заведение – от и на
адреса на същото.
ИЗМЕНЯ размера на определената по гр. д. № 3002/2022 г. на Районен
съд – Велико Търново месечна издръжка за малолетния Б. И. П., ЕГН
********** от 250.00 лева на 350.00 /триста и петдесет/ лева, като:
ОСЪЖДА И. И. П., ЕГН ********** да заплаща за сина си Б. И. П., ЕГН
9
**********, чрез неговата майка и законен представител Г. П. Б., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер от 350.00 /триста и петдесет/ лева,
считано от подаване на исковата молба – 18.6.2024 г. до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, като отхвърля иска за разликата до пълния
предявен размер от 400.00 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с
която искът за увеличение на издръжката е уважен.
ОСЪЖДА И. И. П., ЕГН ********** да заплати на Г. П. Б., ЕГН
********** сумата от 652.00 /шестстотин петдесет и два/ лева – разноски за
производството съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. П. Б., ЕГН ********** да заплати на И. И. П., ЕГН
********** сумата от 133.33 /сто тридесет и три лева и тридесет и три ст./
лева – разноски за производството съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА И. И. П., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата от 144.00
/сто четиридесет и четири/ лева, представляваща дължимата държавна такса
върху новоопределената издръжка за детето, както и държавна такса от 5.00
/пет/ лева – при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10