Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1108
гр. Бургас, 17.08.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас,
осемнадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретар Г.С., като разгледа
докладваното от съдия Николова административно дело № 1638/2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във вр. с чл.9б, вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Образувано
е по жалба на „Зеда тур” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И. Петкова – изпълнителен директор против Акт за установяване
на задължение по декларация № МДТ-1288/28.12.2018г., издаден от главен експерт
в отдел „Местни данъци и такси” в община Н., потвърден с Решение №
9/13.06.2019г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ в община Н., с който
са установени задължения на жалбоподателя за такса битови отпадъци /ТБО/ за
2013г. и за 2014г. в общ размер на 3425.88 лв., както и са начислени лихви в
общ размер на 1676.12 лева, или всичко общо 5102 лева за притежавания от него
недвижим имот, представляващ търговски обект - хотел „А.”, находящ се в к.к.
„Слънчев бряг”.
Жалбоподателят
оспорва издаденият АУЗД като нищожен, издаден от некомпетентен орган,
незаконосъобразен и необоснован. Счита, че не е спазена законоустановената
форма за издаване на акта, че в него не са изложени каквито и да е фактически и
правни основания, не става ясен механизма на изчисление на таксата, в това
число върху каква основа е определена и по какъв начин е формулирана тази
основа, с което е нарушено правото му на защита. Оспорва размера и начина на
изчисляване на таксата. Твърди, че не са взети предвид подадени декларации от
„Зеда тур” АД за определяне на таксата според количеството на отпадъка за
процесните периоди. Твърди също, че задълженията за ТБО за процесните периоди
са платени. Едновременно с това прави и възражение за погасяването им по давност.
Иска отмяна на АУЗД. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на
разноските по делото.
В
съдебно заседание, жалбоподателят „Зеда тур“ АД, редовно призован се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и моли за присъждане на разноски. Представя писмена защита, в
която сочи че при условията на евентуалност иска изменение на АУЗД, като се
вземе предвид експертизата, в частта и́, в която ТБО е изчислена като при
подадени декларации и издадени талони.
Ответникът
по жалбата - Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Н., редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Представя административната преписка по издаване на
оспорения АУЗД, както и ангажира допълнителни доказателства. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Депозира писмени бележки.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид
изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона намира
за установено следното от фактическа страна:
С
декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. №
67836/01.02.2011 година (л.21 – л. 27 от делото) дружеството – жалбоподател е
декларирало собствения си недвижим имот, представляващ хотел А. с РЗП 4876
кв.м., находящ се в к.к. Слънчев Бряг, община Н., за който е открита партида в
информационната система на отдел МДТ с № ***0001. За имота е подадена и
декларация по чл. 17, ал.1 от ЗМДТ с вх. № 0365/05.10.2001 г., в която „Зеда
тур” АД е декларирал отчетна стойност на хотела
323 196 лева (л.368 – л. 369 от делото).
По
отношение на хотел А. „Зеда тур“ АД е подало декларации за определяне размера
на таксите за сметосъбиране и депониране на битови отпадъци според количеството
по реда на чл.25 от Наредба № 11 на Община Н. с вх. № 2880/27.11.2012 г. за
2013г. (л.8 от делото) и с вх. № 13-104/28.11.2013 г. за 2014г. (л.6 от делото)
При
извършена проверка от административния орган за установяване на задълженията по
подадената декларация е установено, че
за периода 01.01.2013г. – 31.12.2014 г. по партидата на „Зеда тур“ АД за
посочения имот не е внесена дължимата сума за ТБО. На основание чл.107, ал. 3
от ДОПК за така декларирания имот е издаден процесния АУЗД №
МДТ-1288/28.12.2018 год., с който в тежест на дружеството-жалбоподател е
установено задължение за ТБО, както следва: за 2013 год. главница в размер на
1 680.62 лева и лихви в размер на 909.12 лева; за 2014 г. главница в
размер на 1745.26 лева и лихви в размер на 767 лева.
След оспорване по административен ред с подадена от „Зеда
тур” АД жалба срещу издадения АУЗД, актът е потвърден с Решение № 9/13.06.2019г.
на началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Н.. Решението е връчено на
„Зеда тур“ АД на 01.07.2019г. видно от известие за доставяне ИД PS 8230 006MI3
7. Неразделна част от това решение е обяснителна записка относно АУЗД №
МДТ-1286/28.12.2018 г., в която е определен по отделно размера на ТБО за всяка
от трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ. В
обяснителната записка са разяснени причините, поради които при определяне на
размера на таксата не са взети предвид подадените от жалбоподателя декларации
по чл.25 от Наредба № 11 на Общински съвет Н. за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на общината. Посочено е, че за
процесните периоди не са постъпили плащания за погасяване на задълженията за
ТБО по партида № 13033408530001.
По
делото са допуснати съдебно-икономическа експертиза, ведно с допълнение към
нея, както и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, заключенията по които
са приети без оспорване от страните по делото и които съдът приема за
компетентно и обективно изготвени. За да отговори на поставения въпрос какви
суми са изплатени от „Зеда тур“ АД към общината за процесните години във връзка
с ТБО вещото лице е извършило справка, обхващаща периода от 01.01.2013г. до
датата на изготвяне на заключението – 30.04.2020г. (приложение № 2 към
заключението) с пояснение, че задълженията за 2013г. и за 2014г. са плащани в
по-късни моменти от датите, към които са станали изискуеми. Вещото лице е
констатирало, че в периода 01.01.2013г.
– 30.04.2020г. „Зеда тур“ АД е заплатило ТБО към Община Н. общо в размер
на 43 071.41 лева като е посочило конкретно датите, на които са извършвани
плащанията и техният размер както следва: на 06.08.2013г. – 14513.96 лв., на
02.10.2013г. – 3 305 лв., на
03.10.2013г. – 1930 лв., на 11.10.2013г. -505.04 лв., на 07.11.2013г. – 3924.52
лв., на 19.11.2013г. – 3747.93 лв., на 06.11.2014г. – 863.69лв., на
08.11.2016г. – 4509.90 лв., на 27.03.2017г. -2417.44лв., на
31.05.2018г.-1743.32 лв., на 27.07.2018г. – 1743. 32 лв., 21.02.2019г. – 338.34
лв., 05.03.2019г. – 42.31 лв., на 04.06.2019г. – 1743.32 лв. и на 16.08.2019г.
– 1743.32 лв. Първоначално, изводът на вещото лице е бил, че от тези плащания са
отнесени и суми по партидата за хотел А., но в хода на изготвянето на
допълнителната експертиза и след изискване и получаване на допълнителна
информация от Община Н., вещото лице е заключило, че задълженията за МДТ по
партида № 13033408530001 за процесните години – 2013год. и 2014год. не са
платени, а са „преминали в АУЗД № 1288/28.12.2018 год.”. Що се касае до стойността на ТБО за хотел А., изчислена при спазени
изисквания на чл.25 т.1 от Наредба № 11, т.е. според количеството на битовите
отпадъци, съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на
сметоизвозване, то вещото лице е посочило, че същата би била за 2013 год. в
размер на 554.27 лева и за 2014г. – 606.12 лева, а в допълнителната съдебно-икономическа
експертиза е посочило и размера на дължимите лихви – 299.78 лева за 2013 год. и
266.31 лева за 2014 год.
По делото са изслушани и показанията на Бисерка Г. - счетоводител на
дружеството-жалбоподател, свидетелстваща относно факта на подадените декларации
за определяне на ТБО, според количеството отпадъци и опитите за получаване на
талони за прилагането на този ред.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е насочена против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
При
разглеждането и́ по същество, съдът намира същата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Оспореният
АУЗД е издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” община Н., на
когото в качеството му на служител на общинската администрация са предоставени
права и задължения на орган по приходите със Заповед № 394/ 26.04.2012г. на
кмета на община Н. (л.37), т.е. от компетентен, съгласно нормата на чл. 4, ал.1
и ал.3 от ЗМДТ орган, в обема на правомощията му, поради което направените в тази връзка оплаквания на жалбоподателя са
неоснователни. Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма. В
административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователно
е и възражението за немотивираност на акта. В него са посочени правните
основания за издаването му и е отбелязано, че са определени задължения за ТБО
за недвижим имот, деклариран от жалбоподателя като е посочен входящият номер на
декларацията, с която е деклариран този имот, както и номера на откритата
партида. Действително, от акта не става ясно коя е основата за облагане и
ставката - промили за изчисляване на ТБО, но подробни мотиви в тази насока са
изложени в обяснителната записка към АУЗД, която е неразделна част от Решение № 9/13.06.2019г. на началник на отдел
„Местни данъци и такси“ в община Н.. Изготвянето на обяснителната записка е в
съответствие с даденото разрешение в
Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК . В него е прието, че и в
случаите, в които липсват каквито и да е
мотиви към първоначалния административен акт, това не съставлява
съществено нарушение на закона при условие, че по-горният административен орган
е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери
законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. И в този случай се
постигат посочените по-горе цели на изискването за мотивиране на
административните актове, тъй като се обезпечава правилното упражняване на
съдебния контрол над законосъобразността на такъв акт при възможност за
страните за правилно ориентиране на защитата им пред съда. В обяснителната
записка към оспорения АУЗД в таблица е определен по отделно размера на ТБО за
2013г. и за 2014г. за всяка от трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в изпълнение на
изискването, установено в чл. 66 от ЗМДТ в приложимата редакция. От съдържанието ѝ се установява, че
основата за определяне размера на всяка една от компонентите на таксата е
отчетната стойност на недвижимите имоти, декларирана от жалбоподателя. В
обяснителната записка са посочени и промилите за изчисляването ѝ,
определени с решения на Общински съвет – Н.. От съдържанието ѝ става
ясно, че независимо от подадените от жалбоподателя декларации за вида и броя на
съдовете за съхранение на битови отпадъци за 2013г. и 2014 г., размерът на ТБО
не е изчислен от административния орган според количеството битови отпадъци,
тъй като не е изпълнено изискването на чл.26, ал.2 от Наредбата по чл.9 от ЗМДТ
„Зеда тур“ АД да няма задължения към община Н., освен това от дружеството не са
били подадени изискуемите от наредбата заявки по образец.
Неоснователно
е и релевираното от жалбоподателя възражение за настъпила погасителна давност
по отношение задълженията за ТБО за 2013г. и за 2014г. Съгласно нормата на
чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. В случая, съобразно посочената правна норма, петгодишният
давностен срок за задълженията за ТБО за 2013г. изтича на 01.01.2019г., а за
тези за 2014г. - на 01.01.2020г. Оспореният АУЗД е издаден на 28.12.2018г., с
което на основание чл.172, ал.2 от ДОПК е прекъснат петгодишният давностен срок
за задълженията на жалбоподателя за ТБО както за 2013г., така и за 2014г.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.2 от ДОПК, този срок се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане, като фактът на
връчването му е ирелевантен за прекъсването. Съгласно чл.172, ал.3 от ДОПК от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ето защо, задълженията
на „Зеда тур“АД, установени с процесния АУЗД за 2013год. и за 2014год. не са
погасени по давност.
Съгласно
нормата на чл.62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци /ТБО/ се заплаща за
услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Условията и редът за
определяне и заплащане на ТБО са регламентирани в Наредба №11 за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги и права на територията на
Община Н., в която размерът на таксата е определен за всяка услуга поотделно,
каквито са изискванията на чл.66 от ЗМДТ.
Между
страните по делото не е налице спор, че услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване са предоставени от община Н. през 2013г. и през 2014г., а това е
условие за заплащане на тези компоненти от ТБО. Организирането и фактическото
извършване на сочените дейности, в к.к Слънчев бряг, където се намира хотел А.,
както и на услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения не се
оспорва от жалбоподателя и се установява от множеството доказателствата, които
се съдържат в представената по делото административна преписка. (в това число
Препис –извлечение от Протокол № 4/21.12.2011 г. на Общински съвет Н. относно
решение № 47, с което се одобряват план-сметки за дейност „Чистота” за 2013 г.,
Препис –извлечение от Протокол № 20/18.12.2013 г. на Общински съвет Н. относно
решение № 667, с което се одобряват план-сметки за дейност „Чистота” за 2014г.,
Заповед № 1163/22.12.2004г. на Кмета на Община Н., с която са одобрени
границите на Зоните в населените места, Заповед № 1589/30.10.2012г. на кмета на
Община Н. относно районите на територията на Община Н., включени в системата за
организирано поддържане на чистотата за 2013г. и Заповед № 1216/30.10.2013г. на
кмета на Община Н. относно районите на територията на Община Н., включени в
системата за организирано поддържане на чистотата за 2014г., сред които и к.к
Слънчев бряг, справки за платени такси на РИОСВ за депониране на отпадъци за
2013г. и 2014г., справка от Общинско предприятие „БКСО” при Община Н. за
закупуване на материали за 2014г. - Слънчев бряг, таблица за отчитане явяването
и неявяването на работа за 2013г. на служителите от отдел „ЧИСТОТА” - Слънчев
бряг, както и много други доказателства, свързани с организацията и извършване
на дейностите по сметопочистване, сметоизвозване, поддържане чистотата на
обществените места на Общината Н. и обезвреждане на битови отпадъци през
процесните години. /л.301-л.352 от делото/.
В случая
се оспорва начина, по който административният орган е определил ТБО за 2013г. и
за 2014г., респ. размера на таксата, като се изтъква, че са налични
доказателства, че дружеството изрично е заявило желание за определяне на ТБО по
количество отпадъци, т.е по реда на чл.67, ал.1 от ЗМДТ /в приложимата редакция
ДВ, бр.119 от 2002г./. Съдът намира това възражение за основателно.
Според
чл.67, ал.1 от ЗМДТ /в приложимата редакция/ размерът на таксата се определя в
левове според количеството на битовите отпадъци. Ал.2 на същата разпоредба
гласи, че когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по
ал.1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално
върху основа, определена от общинския съвет. В чл.26, ал.1 от Наредба № 11 за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на община Н. е предвидено, че за определяне на такса за битови отпадъци по реда
на чл. 25, т.1 (според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя
на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване) физическите и
юридическите лица подават в срок до 30 ноември на предходната година до отдел
„Местни данъци и такси” декларация по образец за вида и броя на съдовете за
съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината и се подава
заявка по образец в отдел „Местни данъци и такси” на Община Н.. В чл.26, ал.2
от тази наредба е предвидено, че определените в заявката вид и брой талони за
настоящата година се получават от отдел „МДТ” след заплащането им и се издават
само при липса на задължения на лицето към община Н.. Когато не е подадена
декларация в срок, няма заявка или не са заплатени талони, годишната такса се
определя съгласно чл.25, т.2 - пропорционално в промили върху данъчната оценка
съгласно приложение №2 от ЗМДТ за имоти /жилищни и нежилищни/ на граждани и
жилищни имоти на предприятия, а за нежилищни имоти на предприятия в промили
върху отчетната им стойност.
С
разпоредбите на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ се установяват два порядъка за
определяне на размера на ТБО за конкретния недвижим имот, които са в
отрицателна връзка на евентуалност. Принципът е правилото на ал.1, определящ
таксата като функция на количеството отпадъци. Изключение е редът по ал.2. Той
е приложим само когато не може да се установи количеството на битовите
отпадъци. Преценката за избора на механизма за определяне на размера на таксата
е в рамките на всяко конкретно материално административно правоотношение. При
действието на чл.170, ал. 1 от АПК тежестта да докаже предпоставките за
прилагането на метода на чл.67, ал.1 или ал.2 от ЗМДТ е за администрацията.
Недопустимо е с подзаконов акт, какъвто е наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, да се
въведат ограничения за определяне на размера на ТБО по чл.67, ал.1 от ЗМДТ.
Такова ограничение е било въведено в чл.26, ал.2 от Наредба № 11 на ОбС Н. с
поставянето на изискване за отсъствие на задължения към общината като условие
за получаване на талоните, чрез които се осъществява определянето на ТБО по
количеството отпадъци. Противоречието със закона е оценено от АС - Бургас в
решение № 1268/07.07.2017 г. по адм.д. № 852/2017 г. /в сила от 31.08.2017 г./,
с което е отменен чл. 26, ал. 2 от Наредбата в частта относно израза „и нямат
задължения към Община Н.“. Издателят на административния акт не е въвел
твърдение за съществуването на пречки за определяне на размера на таксата по
количеството на битовите отпадъци, поради което с арг. от чл. 8, ал. 2 от ГПК и
чл. 154, ал. 1 от същия кодекс, респ. чл. 170, ал. 1 от АПК установяването им е
извън предмета на доказване. За първи път в обяснителната записка към АУЗД
ответникът е признал, че подадените от жалбоподателя декларации не са взети
предвид и ТБО е определена съгласно чл.25, т.2 от Наредбата заради наличието на
публични задължения на „Зеда тур”АД към общината. Отказът на администрацията да
издаде талони за прилагането на този ред, което се доказва и от събраните по
делото свидетелски показания, не може да обоснове правомерното определяне на
ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, тъй като администрацията недобросъвестно е
попречила за издаването им /чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/.
Без да е
изключен редът за определяне на размера на таксата по чл.67, ал.1 от ЗМДТ,
изчисляването му по ал.2 от същия текст е неправомерно. Обвързаност на
администрацията е да определи коректно задължението за ТБО. Възможностите за
това съществуват, доколкото необходимите за индивидуализиране на задължението
информационни източници са у администрацията. Ясна е стойността на дейностите с
отпадъци, тъй като по реда на чл.66, ал.1 от ЗМДТ са приети план-сметки за
съответните години и е определен годишният размер на таксата от ОбС; издадени
са заповеди от кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са
отграничени районите за извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на
сметоизвозването. В този смисъл е решение № 14345/21.11.2018г. по адм. дело №
7798/2018г. по описа на ВАС.
Предвид
всичко изложено по-горе, съдът намира че жалбоподателят
дължи заплащане на ТБО за процесния имот, представляващ
хотел А. с РЗП 4876 кв.м., находящ се в к.к. Слънчев Бряг, община Н., но не в размерите, посочени в оспорения АУЗД, а в размер,
определен според количеството на битовите отпадъци, т.е. по реда на
чл.67, ал.1 от ЗМДТ в стойности, изчислени в заключението на СИЕ, както следва:
554.27 лева за 2013г. и 606.12 лева за 2014г., с размер на дължимите лихви -
299.78 лева за 2013 год. и 266.31 лева за 2014 год. към 28.12.2018 год.
Съдът
намира за недоказано и неподкрепено с каквито и да е доказателства твърдението,
изложено в жалбата, че са платени суми за ТБО за процесния имот и период, като
намира за нужно изрично да посочи отново, че изцяло кредитира неоспореното от
страните заключение на вещото лице и приложените по делото писмени
доказателства в този смисъл.
С оглед на факта, че задълженията
за МДТ по партида № 13033408530001 за процесните години – 2013год. и 2014год.
не са платени от жалбоподателя, то съдът намира, че оспореният АУЗД следва да
бъде изменен, като задълженията за ТБО се намалят и се определят, съобразно
заключението на вещото лице: за 2013г. в размер на 554.27
лева главница и лихва - 299.78 лева към 28.12.2018 год., а за 2014г. в
размер на 606.12 лева главница и лихва -
266.31 лева към 28.12.2018 год.
При този изход на спора, на основание чл.161,
ал.1 от ДОПК и при своевременно направено искане от всяка от страните по делото
за заплащане на разноски, такива следва да бъда присъдени, с оглед уважената и
отхвърлената част от жалбата. При материален интерес - 5102 лева и отхвърляне
на жалбата за сумата над 1726.48 лева, разноски се дължат в съотношение 66% към
34%. Жалбоподателят е заплатил държавна такса
в размер на 50 лева /л. 68/, депозит за вещо лице - 300 лева /382 гръб/ и
доплащане - 37.50 /л.467/ или общо 387.50 лева. По
делото е приложен и договор за правна защита и съдействие /л. 469 от делото/,
съгласно който изпълнителният директор на „Зеда тур“ АД упълномощава адв. Д.П. да оказва правна защита и
съдействие във връзка с производството по обжалване на АУЗД №
МДТ-1288/28.12.2018г. В договора е определен размер
на адвокатското възнаграждение - 702.12 лева и
е посочен начин на плащане - по банков път, като е посочен и номер на банковата сметка. Според т.1 от тълкувателно решение № 6/6.11.2013г. по т.д.
№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Ако в договора е
вписан начина на плащане по банков път, то задължително се представят
доказателства за това. Т.е., в случаите, при които е договорен такъв начин за
заплащане, то същото следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането. Такива документи не са представени
пред настоящата съдебна инстанция, както и не са представени доказателства за
извършено плащане в брой, поради което не се доказва реалното заплащана на
адвокатското възнаграждение и процент от същото не следва да бъде присъждан.
Ответната страна е заплатила депозит за вещо
лице - 100 лева /л.374/ и 162.50 лева - доплащане и депозит /л.453/, които не
претендира. Претендира единствено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.161, ал.1, изр.2 от ДОПК и чл.8, ал.1
вр. чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което при отхвърляне на жалбата би било в размер
на 454 лева.
Следователно, съобразно уважената част от
жалбата, на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 66% от направените такива, а именно: 255.75 лева
/66% от 387.50 лева/, а на ответника следва да се заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 34% от 454 лева, а именно: 154.36 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Акт за
установяване на задължение по декларация
№ МДТ-1288/28.12.2018г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и
такси”община Н., потвърден с Решение № 9/13.06.2019г. на началник на отдел
„Местни данъци и такси“ в община Н., с който са установени задължения на
жалбоподателя за такса битови отпадъци за 2013г. и за 2014г. в общ размер на
3425.88 лв., както и са начислени лихви в общ размер на 1 676.12 лева, като
намалява същите и ги определя за 2013г. в размер на 554.27
лева главница и лихва - 299.78 лева към 28.12.2018 год., а за 2014г. в
размер на 606.12 лева главница и лихва - 266.31
лева към 28.12.2018 год.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Зеда тур“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И. Петкова – изпълнителен директор против
акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-1288/28.12.2018г.,
издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси”община Н., потвърден с
Решение № 9/13.06.2019г. на началник на отдел „Местни данъци и такси“ в община Н.,
в останалата й част.
ОСЪЖДА „Зеда тур“ АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. Петкова
– изпълнителен директор, да заплати на община Н. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 154.36 лева.
ОСЪЖДА Община Н. да
заплати на „Зеда тур“АД, с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Хан Крум“ №12, разноски в размер на 255.75 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: