Р Е Ш Е Н И Е
№ 260527 / 11.5.2021г.
гр. П., 11.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 3524 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу Ю.С.В., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 1302.63 лева, представляваща 2/3 части от стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент ***,
находящ се в гр. П., ул. ***, в общ размер от 1953.95 лева, от които главница в
размер на 1203.32 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл. /2/3
от общата стойност на вземането в размер на 1804.98 лева/, и 99.31 лева –
обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г. /2/3 от
общата стойност на вземането в размер на 148.97 лева/, както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се
иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
С исковата
молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „СъП.” от
2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ и копие от нотариален акт за
дарение на недвижим имот ***, нот. дело ***г. на нотариус М.М.. В хода на
производството по делото е представено удостоверение за идентичност на
административен адрес.
Препис от исковата
молба е връчен на ответника Ю.С.В. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същата с
определение от 01.03.2021 г е назначен особен представител – адв. Т. Ш.. В срока по
чл. 131 от ГПК от последната е постъпил писмен отговор, с който исковите
претенции се оспорват по основание и размер. В тази връзка на първо място се
оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Обръща се
внимание, че представеният по делото нотариален акт бил за друг имот, различен
от процесния. В тази връзка и липсвали доказателства ответницата да е
собственик на топлоснабдения имот. На следващо място се твърди, че дори да е
налице идентичност между процесния имот и имотът, предмет на сделката дарение,
обективирана в представения към исковата молба нотариален акт, то ответницата
не била собственик на 2/3 идеални части от имота. В тази връзка се поддържа, че
видно от нотариалния акт 4/6 идеални части от имота са дарени на ответницата
заедно с още едно лице. По тези съображения и процесните вземания се оспорват с
оглед размер, доколкото се твърди, че ответницата е евентуално задължена за
по-малка част от претендираната. Допълва се, че липсва основание за солидарна
отговорност между ответницата и другия дарен по нотариалния акт предвид
основанието за придобиване на собствеността.
Изрично се
заявява, че не се оспорва количеството топлинна енергия, доставено до процесния
имот в процесния период, нито неговата стойност.
В открито съдебно
заседание, проведено на 26.04.2021 г. процесуалният представител на ищеца счита
исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.
Ответникът
се представлява в съдебното заседание от адв. Ш.. Същата не се явява в
насроченото заседание, но изразява писмено становище за пълна евентуално
частична неоснователност на исковите претенции.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1099/28.05.2020
г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС П.. Последната е връчена на длъжника,
който е депозирал възражение.
По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от
29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
По делото не се спори, а и от представеното извлечение
от сметка е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за
доставка на топлинна енергия – главница в размер на 1804.98 лева за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. вкл, и 148.97 лева – лихва за периода от 09.07.2017 г. до
27.11.2018 г., от които от ответницата се претендират 2/3 части съобразно
участието й съсобствеността или 1203.32 лева за главница и 99.31 лева за лихва,
като същите не са заплатени.
От представен по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот ***, нот. дело ***г. на нотариус М.М. се установява, че на
23.08.1996 г. лицето С.В.А.е дарило 4/6 идеални части от имот – апартамент ***,
находящ се в гр. П., в блок на ЖСК „***на лицата М.С.В.и ответницата Ю.С.В.. В
нотариалния акт не се съдържа учредено вещно право на ползване, нито е посочено
каква част от имота се дарява на всяко от надарените лица. Данни дали лицето С.В.А.и
дарените лица имат родствена връзка и каква не са наведени. Липсват данни и
дали и кога лицето С.В.А.е починало.
От представено по делото копие от декларация по чл. 14
от ЗМДТ се установява, че на 16.04.2018 г.
имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. *** е деклариран като собствен
на лицата М.С.В.и ответницата Ю.С.В. при равни квоти от по ½ идеална
част за всеки съсобственик.
От удостоверение от „П. инвест“ ЕООД, че имот –
апартамент ***, находящ се в гр. П., в блок на ЖСК „***е идентичен като
административен адрес с имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. ***, ***.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 1099/28.05.2020 г. по ч.гр.д. № ***г. на ПРС за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал
възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на
иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. В настоящия случай основният спорен по делото въпрос е относно
наличието на облигационна връзка между страните.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства /копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ, копие от
нотариален акт за дарение на недвижим имот ***, нот. дело ***г. на нотариус М.М.
и удостоверение за идентичност на административен адрес/
следва извод, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия,
доколкото е един от собствениците на процесния имот през целия процесен период –
като притежава 1/3 идеална част от него, а не както се твърди в исковата молба
–2/3 идеални части.
Посочената констатация – че ответницата е собственик на 1/3 идеална част от имота, в посочения по-горе
период – следва на първо място от обстоятелството, че същият е придобит по
силата на договор за дарение, като лицето С.В.А.е дарило на ответницата и още едно
лице собствените си 4/6 идеални части
от имота. Доколкото липсва уточнение в нотариалния акт, то съдът приема, че
всяко от дарените лица е получило по 2/6 идеални части от имота.
По делото не
е представен първичен документ за собственост, нито удостоверение за наследници
или данни за С.В.А.. В тази връзка и съдът не може да предполага на кого
принадлежи собствеността върху останалите 2/6 идеални части от имота. Следва да
се отбележи и че в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ действително е посочено, че
ответницата притежава ½ идеална част от имота. Тази декларация обаче от
една страна не е подадена от ответницата, а от лицето М.С.В.. От друга страна
декларацията е подадена на 16.04.2018 г.,
при край на процесния период 30.04.2018 г., поради което същата има
отношение към незначителна част от процесния период. В
тази връзка и с оглед гореизложеното ответницата Ю.С.В. следва да отговаря за 2/6 части /или 1/3 част/ от
задълженията за процесния имот
В тази връзка между ответницата и „Топлофикация-П.“ АД е налице валидно
облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и
се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени
от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по
делото се установи, че ответникът е съсобственик на топлоснабдения имот през
процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество
доказателства в тази връзка не бяха въведени никакви възражения.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни
възражения срещу исковата претенция. Въпреки това и за пълнота следва да се
отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания
съдът на ЕС постанови, че национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда –
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното
право.
Предвид гореизложеното от начислените за процесния
имот главници за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, в размер на 1804.98 лева с оглед
участието в собствеността върху процесното жилище ответницата Ю.В. следва да
отговаря за сумата до 601.66 лева /1/3 от 1804.98 лева/, до който размер
исковата претенция е основателна, като за
разликата до пълния претендиран размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че обезщетението за забава действително е в размер на 148.97 лева за
периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г. Предвид участието на ответника в съсобствеността претенцията е
основателна до сумата от 49.66 лева като за разликата до пълния претендиран
размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Възражение за погасяване по давност на посочените
суми за главница и обезщетение за забава е въведено с отговора на исковата
молба. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват с
изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 26.05.2020 г. и процесния период 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. вкл., такава
давност не е изтекла по отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани, поради което същите следва
да бъдат уважени частично.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направил само ищецът:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС П. /заповедно
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 76.05
лева, от които 26.05 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото от тези разноски следва да му бъде
присъдена сумата от 38.03 лева /предвид частта от претенциите дължима от
ответника в исковия процес/.
По
разноските в производството по гр.д. № 3524/2020 г. по описа на РС П. /исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 450 лева,
от които 25 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 320
лева депозит за особен представител и 5 лева такса за съдебно удостоверение,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото
платежни документи претендираните разноски са действително извършени, поради
което следва бъде присъдена сумата от 225 лева /предвид уважената част от
исковете/.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Ю.С.В., с ЕГН: ********** и адрес: ***
ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 651.32 лева,
представляваща 1/3 от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. ***, в
размер на 1953.95 лева, от които главница в размер на 601.66 лева за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. /1/3 от общата главница за периода в размер на 1804.98
лева/, и 49.66 лева –
обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г. /1/3 от общото обезщетение за периода в размер на
148.97 лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.05.2020 г. до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа
на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за сумата от общо 651.31 лева,
представляващи разликата до пълния претендиран размер от 1302.63 лева, от които
601.66 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата от 1203.32
лева и 49.65 лева – разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за
забава от 99.31 лева, както и за 1/3 част от претенциите, поради
неоснователност на претенциите за 1/3 част от същите.
ОСЪЖДА Ю.С.В., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация П.“
АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 38.03
лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № ***г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 225 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 2151 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА