№ 172
гр. С., 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20222230201438 по описа за 2022 година
Производството е по повод жалба на П. Н. П. с ЕГН ********** против
наказателно постановление №22- 0804- 004608/18.10.2022г., издадено от
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП са наложени на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП наказания „Глоба“ в размер на 750
(седемстотин и петдесет) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от ТРИ месеца. На основание Наредба №Із- 2539 от 17.12.2012г. на МВР
са му отнети общо 12 контролни точки.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в
съдебно заседание. Изпраща упълномощен процесуален представител, който
също не се явява. Изпраща писмено становище по същество на делото като
счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли да бъде
отменено.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован изпраща свой представител, който не се явява, а
изпраща писмено становище. Счита наказателното постановление за
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
1
На 25.09.2022г. полицейските служители, свидетелите Б. Ж. и С. Д.
осъществявали контрол по спазването на правилата за движение по пътищата
с мобилна система за видеоконтрол тип TFR1- M №638, монтирана в
патрулната кола „Опел Астра“. Служебният автомобил бил позициониран в
гр. С., бул. „Банско шосе“, пред завод „ЗММ“. Около 09,28 часа по бул.
„Банско шосе“ до завод „ЗММ“ в посока към центъра на града с
автоматизираното техническо средство TFR1- M №638 насочено към двете
посоки, било заснето движение на лек автомобил „Мерцедес С 320“, с рег.
№.........., със скорост от 125 км/час, превишена била скоростта с 55 км/час с
приспаднат толеранс от 3 км/час над разрешената скорост от 70 км/час за
населено място, въведено с пътен знак В 26 и табела Т2- 2500м в населено
място, фиксирано с пътен знак Д- 11. Тъй като водачът на лекия автомобил
рязко намалил скоростта, полицейските служители решили да го настигнат, за
да го спрат за проверка. Подали сигнал с идентификация на засечения
автомобил на колегите си, които извършвали контрол на движението по пътя
пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. и същите спрели колата за
проверка. На място, в 9,39 часа пристигнали служителите, които установили с
АТСС превишението на скоростта. Те установили, че водач на моторното
превозно средство е П. Н. П. и автомобилът бил негова собственост.
Свидетелят Б. Ж. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. За това нарушение съставил акт за установяване
на административно нарушение на жалбоподателя, а колегата му, св. С. Д. се
подписал като свидетел по съставянето и връчването на акта. Като
доказателства били иззети от жалбоподателя контролен талон №7748043 и
СРМПС №*********. Жалбоподателят вписал в акта за установяване на
административно нарушение, че няма възражения.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение на П. Н. П. била издадена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22- 0804- 000608/25.09.2022г. от началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. и е наложена принудителна
административна мярка на основание чл.171, т.2, б. „л“ от ЗДвП, а именно
„временно спиране от движение на моторно превозно за срок от 1 месец,
считано от 09,39 часа на 25.09.2022г. Отнето било свидетелството за
регистрация на МПС №*********.
2
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР- С. възприел същата фактическа обстановка и издал обжалваното
наказателно постановление като на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП му
наложил наказания „Глоба“ в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице,
имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй
като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът счита, че правилно е описано, както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в обжалваното наказателно
постановление нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП. От събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят се е движел
по общинска пътна мрежа в гр. С., по бул. „Банско шосе“. Установи се, че
точно в 09 часа и 28 минути по бул. „Банско шосе“, пред сградата на завод
„ЗММ- С.“ жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес С
320“ с рег. №.......... със скорост 130 км/час при максимално разрешена до 70
км/час, при ограничение за населено място, въведено с пътен знак В 26 и Т-
2- 2500м, фиксирано с пътен знак Д 11.Тази скорост е била установена по
надлежния ред с автоматизирано техническо средство „TFR1- M“ №638,
насочено към двете посоки. От техническото описание и инструкция за
работа със системата за контрол „TFR1- M“ е известно на съда, че е възможно
да има грешка в размер на 3 км/час при скорост до 100 км/час и 3% за
стойността над 100 км/час. Видно е, че тази скорост посочена в снимка
№10280 от 130 км/час е намалена на 125 км/час, т. е. правилно
административнонаказващият орган е наложил наказание като е била
отчетена грешката на техническото средство и са наложени наказание
3
„Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“ на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП.
Съдът не споделя твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че издаденото наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено при неизяснена фактическа обстановка.
Жалбоподателят навежда доводи, че административнонаказващият орган е
посочил различен модел на управляваното от него моторно превозно средство
в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление. Действително актосъставителят при описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено първоначално е
изписал, че П. Н. П. като водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 320“ е
извършил соченото нарушение, а в описателната част е описал лекия
автомобил като „Мерцедес С 320“ и в издаденото наказателно постановление
е изписано като „Мерцедес С 320“. Настоящият състав приема, че не са
налице разминавания в посочения модел на марката автомобил „Мерцедес“,
доколкото моделът е конкретно посочен в наказателното постановление като
„С 320“, т. е. дори и да е била налице неточност по отношение на модела на
лекия автомобил, тази неточност е преодоляна при издаването на
наказателното постановление, доколкото е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Освен това следва да се отбележи, че достатъчно ясно е
индивидуализирано моторното превозно средство като е посочен
регистрационния номер, който е посочен и в акта и в наказателното
постановление и е идентичен с този на заснетото МПС, а именно рег. №...........
Относно другото възражение от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя за грешно посочена квалификация на нарушението по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, съдът също намира за неоснователно. Видно, както от
посоченото в акта за установяване на административно нарушение, така и в
атакуваното наказателно постановление квалификацията е правилно
определена като такава по чл.21, ал.2, вр, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на ал.2
от посочения член на ЗДвП предвижда, че когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. От приложения към преписката протокол рег.
№804р- 5126/26.09.2022г. за използването на АТСС е видно че, в същия са
попълнени всички изискуеми реквизити, в това число и наличието на пътен
4
знак за ограничение 70 км/час, разстоянието от пътния знак с въведено
ограничение до АТСС в метри, а именно 2500 метра в посока центъра и 1000
метра в посока кв. „Речица“ като в същия не се изисква посочване на номера
на пътния знак за ограничение на скоростта, а само посочване дали има такъв
и ограничението в км/час, което е сторено.
По отношение на възражението на оспорващата страна, че въз основа на
представените от страна на наказващия орган писмени доказателства, не може
да бъде установено кога, как и къде е извършено нарушението от
санкционирания, съдът счита за неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението или
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Това дава възможност в случаите,
когато нарушението е установено с такива технически средства или системи
то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат
да се установят времето и мястото на нарушението, засечената скорост или да
се индивидуализира нарушителя. Видно е от приложените писмени
доказателства, че въз основа на заснемането е изведена разпечатка на клип,
фиксирана в снимка №10280 (л.14 от делото), в която е посочен
регистрационния номер на автомобила, движението с установената скорост и
съответното му превишаване. Като дата и час на нарушението били изведени
показанията за дата 25.09.2022г. и час- 09,28 часа като мястото на извършване
на нарушението е обозначено с точните му географски координати. По
отношение на другата приложена по делото от административнонаказващия
орган снимка №10278 (л.43 от делото) с час на заснемане 09,07 часа
настоящият състав намира, че същата установява не заснемането на
превишение на скорост от някой автомобил, а разположението на самото
АТСС и тестването му преди самата му експлоатация за деня.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
доведат до отмяна на наказателното постановление.
Съдът счита за безспорно доказан извода, че жалбоподателят е нарушил
5
разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, поради което правилно са му
определени наказанията „Глоба“ в размер на 750 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от ТРИ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП.
Правилно наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.6, ал.1, т.7
от Наредба №Iз- 2539 от 17.12.2012г. на МВР като на жалбоподателя на това
основание са му отнети 12 контролни точки във връзка с правилно
наложеното административното наказание на основание чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП.
Ето защо съдът счита наказателното постановление за законосъобразно
и като такова следва да го потвърди.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата
страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено такова
възнаграждение в размер на 80 лева, определен по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо
жалбоподателят Димитър Милков Михайлов следва да се осъди да заплати
на ОД на МВР- С. сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №22- 0804- 004608/18.10.2022г. на началника
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на П. Н. П. с ЕГН
********** на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 750 (седемстотин и петдесет)
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ТРИ месеца за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П. Н. П. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР- С.
направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
6
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7