№ 131
гр. Радомир, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100507 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на . г., непосредствено до с. М., общ. З. обл. Перник, в
условия на силен валеж, на път от третокласната пътна мрежа, е настъпило
пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което лек автомобил, марка и модел „Б.“, с peг.
№ ., управляван от И. В. Я., попада в дупка на пътното платно на републиканския път, като
в резултат на произшествието бил увреден лекият автомобил.
Сочи, че за процесното МПС бил сключен застрахователен договор за имуществена
застраховка „Каско” и „Злополука” на МПС със ЗАД „Армеец” с полица № . г. и период на
застрахователното покритие от 31.08.2016 г. до 30.08.2017 г. За настъпилото
застрахователно събитие било подадено уведомление - декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС“. В изпълнение на задълженията си, произтичащи от сключения
застрахователен договор, застрахователят образувал преписка по щета № ., след което
застрахованият увреден лек автомобил бил огледан от експерти на застрахователното
дружество, описани били повредите, причинени в резултат на процесното ПТП и на
17.11.2016 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2435,26 лева с
преводно нареждане № . г. на собственика на увредения лек автомобил.
Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ ЗАД „Армеец“ АД, като застраховател по имуществена
застраховка „Каско” на МПС, след изплащане на застрахователно обезщетение встъпвал в
правата на увредения срещу причинителя на вредата.
Сочи, че по силата на императивната разпоредба на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата,
1
републиканските пътища били изключителна държавна собственост, като съгласно чл. 30,
ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
републиканските пътища се осъществявали от лицето, което управлявало процесния пътен
участък, а именно от Агенция „Пътна инфраструктура”, която била длъжна да вземе
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, като постави
предупредителни знаци, указания за отбИ.е на движението и други. Наличието на
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно представлявало неизпълнение на
посочените задължения. Нарушението или неизпълнението на задълженията на работниците
или служителите от Агенция „Пътна инфраструктура” за осигуряване на необходимите
условия за безопасно преминаване по платното за движение представлявало противоправно
деяние (бездействие), което било в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Тъй като
съответното лице, на което Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложила изпълнение на
задължението за поддържане изправността на пътното платно на републиканския път,
виновно не изпълнило тези свои задължения, със своето противоправно поведение
причинило имуществени вреди на собственика на лек автомобил, марка и модел „Б.“, с peг.
№ ., поради което възниквала гаранционно – обезпечителната отговорност на възложителя
на тази работа - Агенция „Пътна инфраструктура“.
Ищецът сочи, че поканил ответника да възстанови изплатената като застрахователно
обезщетение сума, но до настоящия момент регресната претенция не била удовлетворена,
поради което подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № . г. по описа на СРС, в рамките на
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. в полза на
заявителя и настоящ ищец. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът подал възражение
срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от
предявяване на настоящата искова претенция.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“
дължи на ЗАД „Армеец“ АД сума в размер на 2435,26 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” и „Злополука“ на МПС във връзка с
щета № . за причинени имуществени вреди на лек автомобил, марка и модел „Б.“, с peг. № .,
в резултат на настъпило ПТП на . г., мораторна лихва в размер на 742,14 лева за периода от
10.06.2018 г. до 10.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.06.2021 г. до
окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е
оспорил исковите претенции по основание и размер.
Твърди, че по делото липсвали доказателства, от които да е видно точното място на
настъпване на процесното ПТП. Липсвали доказателства, от които да е видно и при какви
обстоятелства е настъпил инцидентът и на кой участък от пътя.
Оспорен е механизмът на настъпване на ПТП, настъпилите вреди и наличието на
2
причинно – следствена връзка между инцидента и вредите.
Ответникът твърди, че водачът на процесното МПС се е движил със скорост, която не
му е позволила да владее автомобила във всеки един момент, в нарушение на правилата за
движение по пътищата, като по този начин е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат.
По делото липсвали и доказателства, че е спазена процедурата по изплащане на
застрахователното обезщетение, както и че е извършена смяна на увредените части на
автомобила.
Застрахованият не представил на застрахователя и протокол за ПТП или двустранен
констативен протокол.
На свой ред Агенция „Пътна инфраструктура“ изпълнила задълженията си по
поддръжка на пътя.
По изложените съображения, моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен представител поддържа предявените
искове и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество ЗАД „Армеец“ АД, в качеството му на застраховател по
застраховка „Каско“ и „Злополука на МПС“, е подало на 10.06.2022 г. до Софийския
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ за дължими суми, представляващи изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” и „Злополука“ на МПС във връзка с
щета № ..
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № . г. на СРС, по което в полза
на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против
длъжника и настоящ ответник, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят ЗАД „Армеец“ АД е предявил настоящия
положителен установителен иск.
Установява се от приетата по делото като писмено доказателство комбинирана
застрахователна полица № ********** от 31.08.2016 г. по застраховка „Каско“ и „Злополука
на МПС“, валидна за периода от 31.08.2016 г. до 30.08.2017 г., че същата е сключена между
ищцовото дружество ЗАД „Армеец“ АД и Лизингова къща „София лизинг“ ЕАД чрез
пълномощника си „Кралско село“ ООД, гр. Радомир за процесния автомобил – лек
автомобил, марка и модел „Б.“, с peг. № . и в която е уговорено, че плащането на
3
застрахователната премия ще се извърши в брой на четири вноски, всяка в размер на
3128,38 лева.
От представеното по делото уведомление – декларация за щета от . г. се установява,
че на . г., при движение с посока с. М., обл. Перник, процесният лек автомобил, марка и
модел „Б.“, с peг. № . е попаднал в неизправност на пътното платно – дупка, при което на
същия са нанесени материални щети, като са били увредени предна лява гума и предна лява
джанта.
Съставен е опис на претенция по щета № . г., с който са установени щети по
автомобила по предна лява гума и предна лява джанта, като видно от калкулацията,
съдържаща се в опис – заключението, както и в доклада по щета, сумата, необходима за
отстраняване на щетите, е 2425,26 лева, която е изплатена на собственика на увредения
автомобил с преводно нареждане от 17.11.2016 г. по издадена фактура № . г.
С регресна покана от 19.01.2017 г. ищецът е поканил ответника, чрез Областно пътно
управление - Перник, да възстанови горепосочената сума. Поканата е получена от ответника
на 22.01.2017 г., видно от приетото известие за доставяне.
По делото са приети като писмени доказателства и свидетелство за управление на
МПС и контролен талон на И. В. Я., както и удостоверение за годишен технически преглед.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля И.
И., от чиито показания се установява, че на процесната дата е пътувал с И. В. Я., който е
управлявал процесния лек автомобил, марка и модел „Б.“, с peг. № ., по пътя между гр.
Перник и с. Дивля, като в близост до с. М., автомобилът попаднал в дупка на пътното
платно. Вследствие на инцидента свидетелят установил, че предната лява гума и джанта са
увредени. Свидетелят твърди, че лекият автомобил се е движел с около 50 км/ч през светлата
част на денонощието.
По делото е назначена и изслушана съдебно - автотехническа експертиза, вещото
лице по която, след запознаване с всички доказателства по делото, вкл. приложения снимков
материал, е дало заключение, че възможният механизъм, при който е настъпило процесното
ПТП, е изисквал преминаване на МПС с предната лява гума по левия ръб на сравнително
недълбока неравност, като скоростта е могла да бъде в широк диапазон. Според вещото лице
скоростта на автомобила към момента на ПТП не може да бъде определена. При такъв
механизъм на възникване на ПТП се очаква да настъпят деформации по колелото на МПС,
изразяващи се в частично разрушена структура на борда (разкъсване) на гумата и охлузване
по джантата, и двете с направление по обиколката на съответното колело. Според вещото
лице общата сума, необходима за пълното възстановяване на автомобила, възлиза на 2423,20
лева.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени
доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия
4
събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и заключението по приетата
съдебно - автотехническа експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на
правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им
се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Исковете за установяване на вземането
са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За да бъдат уважени предявените искове, е необходимо по делото ищецът да докаже
при условията на пълно и главно доказване следните факти: че е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение,
както и твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени посочените
вреди на автомобила и размера на обезщетението.
От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на лек автомобил, марка и модел „Б.“, с peг. №
., за застраховка „Каско” и „Злополука” на МПС, обективирана в полица от 31.08.2016 г., с
период на валидност от 31.08.2016 г. до 30.08.2017 г. Същата е била валидна към момента на
настъпване на твърдяното застрахователно събитие – . г.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
И. И. се установява, че на процесната дата лек автомобил, марка и модел „Б.“, с peг. № . се е
движел по пътя между гр. Перник и с. Дивля, управляван от И. В. Я. и преди с. М. е
попаднал в дупка на пътното платно, като вследствие на инцидента били увредени предната
лява гума и джантата. Свидетелят е пряк очевидец на реализиралото се ПТП, изложените от
него обстоятелства са конкретни и последователни, като се подкрепят от останалите събрани
доказателства, в това число и от уведомлението – декларация за щета от . г.
От приетата по делото САТЕ се установява наличието на пряка причинно -
следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети.
Наред с това се установява, че на . г., в изпълнение на задълженията си по КЗ,
собственикът на лекия автомобил е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно
събитие. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено
застраховане, ищецът е обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил
вреди, като е определил сума от 2425,26 лева, изплатена на 17.11.2016 г.
След извършване на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът е встъпил в
5
правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл ППВС №
7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Безспорно се установява по делото, че пътят, на който се е осъществило ПТП-то е
част от републиканската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа от
ответната агенция. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата
регламентира собствеността върху републиканските пътища, като за титуляр на правото на
собственост върху същите е определена Държавата. На основание чл. 30 и сл. от Закона за
пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се
осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура”. Следователно Агенция „Пътна
инфраструктура”, като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с
поддръжката им лице, се явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от
необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава и от факта, че
служители на ответната агенция не са положили дължимата грижа да обезопасят дупката в
пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни
последици от нея. Установената дупка на пътното платно представлява „препятствие на
пътя” по смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие
и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка
е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да
продължат движението си (аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП), а и да е имало каквато и да е
друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.
30 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответната агенция,
натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с
което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
При така установената правна уредба се налага изводът, че за поддържането и
ремонта на пътя е отговорна ответната Агенция „Пътна инфраструктура“. Безспорно
причините, провокирали нарушаването целостта на пътната настилка, биха могли да бъдат
от различен характер: да се коренят както в измененията, които тя е претърпяла с течение на
времето и под въздействие на други обективни фактори, като например атмосферни условия
и тежестта на преминаващите пътни превозни средства, така и от човешко въздействие
върху нея. За настоящия правен спор тези причини са без значение, тъй като във всички
случаи е налице виновно поведение (бездействие) на служители от Агенцията по
поддържането и ремонта на пътя. Следователно, налице е основание за ангажиране
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. Без значение за отговорността на ответната
Агенция пред застрахователя е и обстоятелството дали ремонтът и поддръжката е
6
възложено на договорно основание на трето за спора лице, към което ответникът евентуално
би могъл да упражни регресните си права.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
съпричиняване, поради нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
движението по пътищата, които гласят: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“ (ал. 1) и „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ (ал. 2). По делото не се установи поведение на водача на
процесното МПС, което да нарушава цитираните разпоредби и това да е довело до
попадането му в процесната дупка. Това са все обстоятелства, които са в доказателствена
тежест на ответника, т. е. последният трябва да ги установи при условията на пълно и главно
доказване. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се
отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание
за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето
защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания
по автомобила, е състоянието на пътя.
Според заключението по назначената съдебно - автотехническа експертиза общата
пазарна стойност на щетите, съответно необходимите разходи за пълното възстановяване на
автомобила от описаните и изплатени увреди към датата на ПТП, възлиза на 2423,20 лева.
Доколкото, обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди,
то в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на така посочената сума. Следва да се
присъди и претендираната сума от 10 лева - обичайни ликвидационни разноски (чл. 410, ал.
1, пр. 2 КЗ). Съдът намира, че те съставляват обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, предвид свързаната с дейността работа на застрахователя, при
което подлежат на присъждане. Следователно, искът следва да бъде уважен за сумата от
2433,20 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2435,26 лева.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция възниква от момента на
изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен
само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за
забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Регресната покана до
ответната община е била получена на 22.01.2017 г. Ищецът претендира обезщетение за
забава, считано от 10.06.2018 г., т. е. след получаване на регресната покана от ответника,
като изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК, обезщетението за забава за периода от
7
10.06.2018 г. до 10.06.2021 г. е в размер на 741,44 лева. Ето защо, искът по чл. 86 ЗЗД,
представляващ обезщетение за забавено плащане, следва да се уважи за претендирания
период и за сумата от 741,44 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 742,14 лева
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.06.2021
г. до окончателното ù изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Същият доказва направени разноски в общ размер на 497,41 лева, от които 147,41
лева – внесена държавна такса, 200,00 лева – депозит за вещо лице и 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство, което съдът
определя, съобразявайки факта, че делото е с малък материален интерес и не се отличава с
фактическа и правна сложност.
От така посочената сума ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сума в размер на 496,98 лева съразмерно с уважената част от исковете.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ - София, с ЕИК: ., със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Стефан Караджа“ № 2, сума в размер на 2433,20 лева (две хиляди четиристотин
тридесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” и „Злополука“ на МПС във връзка с щета № . за
причинени имуществени вреди на лек автомобил, марка и модел „Б.“, с peг. № ., в резултат
на настъпило ПТП на . г., мораторна лихва в размер на 741,44 лева (седемстотин
четиридесет и един лева и четиринадесет и четири стотинки) за периода от 10.06.2018 г. до
10.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.06.2021 г. до окончателното ù
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата между сумата от 2433,20 лева
(две хиляди четиристотин тридесет и три лева и двадесет стотинки) до пълния предявен
размер от 2435,26 лева (две хиляди четиристотин тридесет и пет лева и двадесет и шест
стотинки), както и за мораторна лихва за забава за разликата между сумата от 741,44 лева
(седемстотин четиридесет и един лева и четиринадесет и четири стотинки) до пълния
предявен размер от 742,14 лева (седемстотин четиридесет и два лева и четиринадесет
стотинки), като неоснователен и недоказан.
8
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ - София, с ЕИК: ., със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата от 496,98 лева (четиристотин деветдесет и шест лева и
деветдесет и осем стотинки) – направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
9