№ 423
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Маргаритка Шербанова
Членове:Владимир Астарджиев
Петър Гунчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Ю. М. Х.
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Наказателно дело за
възобновяване № 20231000601389 по описа за 2023 година
Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл.420, ал.2,
вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е по искане на осъденото лице Е. Ц. Й., за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 234/2023 г., по описа на
Окръжен съд – Видин и НОХД № 72/2022 г. Районен съд – Кула, с отмяна на постановената
присъда и въззивно решение.
В искането се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, което е и
основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Във връзка с това касационно основание, осъденият Й. сочи, че е признат от РС –
Кула за виновен по повдигнатото му обвинение, за извършени от него престъпления по
чл.235, ал.4, във вр.с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.„б” и чл.30, ал.1 от НК и по чл.345, ал.1 от
НК.
За престъплението по чл.235, ал.4, във вр.с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.„б” и чл.30,
ал.1 от НК, на това основание и на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване, на основание чл.57, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗИНЗСС, като
на основание чл.55, ал.3 от НК кумулативно предвиденото наказание „глоба“ не му е било
наложено.
За престъплението по чл.345, ал.1 от НК, му било наложено наказание „лишаване
1
от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, на
основание чл.57, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Намира размера на определеното му наказание за явно несправедливо, тъй като
количеството на процесните дърва за огрев от 3.6 пространствени кубически метра били на
стойност 252.00 лв., а деянието било извършено на 18.01.2019 година. КРС и ВОС били
надцененили обществената опасност на деянието, което довело до необоснованост на
присъдата в частта относно наказанието. Поднесените в мотивите съображения били
насочени към оценката на обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на
наказанието и начина му на изтърпяване, като същите количествено били точно отмерени,
но оценката на качественото им измерение била неправилна, което довело до явната
несправедливост на отмерения размер на наказанието. При индивидуализацията на
наказанията съдът не съобразил всички обстоятелства, имащи значение за постигане на
нужното съответствие между извършеното деяние и следващото се за него наказание, което
по вид и размер да е достатъчно за успешното постигане на целите визирани в чл.36 НК. Не
били разгледани в съвкупност всички доказателства и съпоставени с данните за личността
на дееца, ориентиращи нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно
въздействие, с оглед комплексното реализиране на целите на специалната и генералната
превенция. Несъобразяването на тези принципни положения от първоинстанционния съд,
рефлектирало върху размера на наказанието, който бил изключително завишен. Така съдът
допуснал нарушение по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Основавайки се на чл.420, ал.2, във вр.с чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.3
от НПК, осъденият Й. моли за възобновяване наказателните производства по НОХД №
72/2022 г. от РС - гр. Кула и ВНОХД № 234/2023 г. на ОС –Видин и отмяна на
постановените им съдебни актове.
В съдебно заседание, осъденото лице Е. Ц. Й., доведен от Затвора – Враца, се
явява лично. Представлява се от упълномощия му защитник – адв.С.. Поддържат искането
си за възобновяване, както и изложените в него доводи. Становището на защитника е, че
наказанието е завишено и в тази връзка се явява несправедливо, което е основание за
възобновяване. В условията на алтернативност, искането на защитника е за изменение на
присъдата, в посока намаление размера на наложеното наказание, при отчитане на
обстоятелства, като изминалия дълъг период от време, ниската обществена опасност на
деянието, стойността на предмета на посегателството - 255 лева.
В предоставеното му право на лична защита, осъденият Й. поддържа казаното от
защитника си и заявява, че няма какво да добави.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище, за
неоснователност на искането. Заявява липса на основанията за възобновяване на делото във
връзка с влязла в сила присъда на Районен съд гр. Кула, по отношение на Е. Ц. Й.. Намира
така наложеното наказание, определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, при
определено общо наказание на основание чл.23 от НК за две деяния по чл.235, ал.4 от НК и
чл.345, ал.1 от НК за справедливо, като обръща внимание, че на Й. не е наложено
2
кумулативно предвиденото наказание „глоба“.
За най-тежкото престъпление, за което е осъден Е. Ц. Й., при предвидено
наказание „лишаване на свобода“ от три до десет години, наложеното на Й. наказание е под
минимума за престъплението, за което той е признат за виновен. Предвид изложеното
намира, че липсват основания за възобновяване на производството във връзка със соченото в
искането основание, а именно поради явна несправедливост на наказанието. Пледира
искането да бъде оставено без уважение.
В предоставеното му право на последна дума, Е. Ц. Й. моли за възобновяване на
делото и намаляване на присъдата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите
на правомощията си, намери следното:
Предмет на искането е акт, от категорията на визираните в чл.419 от НПК и
чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с
въззивно решение № 162 от 06.10.2023 г. по ВНОХД № 234/2023 г. на ОС - Видин.
Въззивното решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането
за възобновяване е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК, поради
което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните
съображения.
С присъда № 2 от 06.04.2023 г., постановена по НОХД № 72/2022 г., Районен съд
– Кула е признал подсъдимия Е. Ц. Й., с установена по делото самоличност и адрес, за
виновен в това, че:
l. Ha 18.01.2019 г. в землището на гр.Грамада, общ.Видин, местността „Ясовица”,
без редовно писмено позволително, отсякъл от горския фонд, в имот с идентификатор:
17645.305.106, попадащ в отдел 277, подотдел „А“, 17 броя немаркирани дървета от
дървесен вид „цер“, равняващи се на 3,6 пространствени кубически метра дърва за огрев, на
стойност 252.00 лева, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, след като Е. Й. е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване
от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, както следва:
- Споразумение по НОХД № 878/ 2007г. по описа на РС-Видин, в сила от
03.08.2007г., с което е осъден за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е
отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК и с присъда по НОХД
686/2010 г. по описа на PC-Видин на основание чл.68, ал.1 е постановено изтърпяване на
отложеното наказание;
- Присъда по НОХД № 686/2010 г. по описа на РС- Видин, в сила от 14.07.2010
г., с която е осъден за извършени престъпления по чл.343б, ал.1 от НК и чл.343в, ал.2, във
вр. с ал.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца при
„общ“ режим и тези наказания са изтърпени на 20.09.2017 година.
3
престъпление по чл.235, ал.4, във вр.с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„б” и чл.30,
ал.1 от НК, като на това основание и на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване, на основание чл.57, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от ЗИНЗСС, като
на основание чл.55, ал.3 от НК, кумулативно предвиденото наказание „глоба“ не е
наложено.
2. На 18.01.2019 г. на републикански път № III-1413, с посока на движение от
с.Синаговци, обл.Видин, към гр.Грамада, обл.Видин, съзнателно си служел с два броя
табели с регистрационен номер № ********, поставени на управлявания от него лек
автомобил, марка „Субару“ модел „Импреза“ с рама № JF1GF4LJ4YG075388, издадена за
друго моторно превозно средство - лек автомобил, марка “Фолксваген“, модел „Голф“ с
рама № WVWZZZ19ZHW172643, негова собственост- престъпление по чл.345, ал.1 от НК,
като на това основание му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, на основание чл.57, ал.2, във вр. с
ал.1, т.3 от ЗИНЗСС.
На основание чл.23, ал.1 от НК, РС-Кула е определил едно общо наказание на Е.
Ц. Й., за извършените от него наказания, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 2 /две/ години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, на основание чл.57, ал.2,
във вр. с ал.1, т.3 от ЗИНЗСС.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на осъдения Е. Ц. Й., са възложени и
сторените по делото разноски, както следва: 362,02 лв. по сметка на ОД на МВР – Видин и
102 лв. по сметката на PC- Кула.
РС-Кула се е произнесъл и по въпроса с веществените доказателства, като е
постановил отнемане в полза на държавата на л.а. „Субару“, модел „Импреза“, с натоварен в
него 1 /един/ пространствен кубичен метър дърва за огрев от дървесен вид „Цер“, два броя
регистрационни табели № ********, като последните да се изпратят на сектор ПП при ОД
на МВР – Видин, както и унищожаване на прозрачно пластмасово шише, сива на цвят
пластмасова туба и оптичен носител (диск), съдържащ справка от ЕЕН 112.
По протест на РП – Видин и въззивна /бланкетна/ жалба от защитника на
подсъдимия Е. Ц. Й. е образувано ВНОХД № 234/2023 г. по описа на Видински окръжен
съд, приключило с Решение № 162 от 06.10.2023 г., с което присъдата на Районен съд –
Кула е била изцяло потвърдена.
В това производство преди всичко настоящата инстанция следва да разгледа
оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за да може,
при решаването на тези въпроси, да провери правилното приложение на материалния закон.
В мотивите, подкрепящи искането за възобновяване не се аргументират оплаквания за
нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да поставят
под съмнение законосъобразността на постановените актове, а и настоящият съд, при
проверка на материалите по делото, не констатира допуснати такива от предходните
съдебни инстанции.
4
За прецизност обаче, следва да се отбележи, че не са налице както процесуални
нарушения, така и нарушения на материалния закон. Както в мотивите към
първоинстанционната присъда, така и във въззивното решение, в достатъчна степен са
анализирани съставомерните признаци на извършените, от осъдения Й., две престъпления.
Районният съд се е произнесъл в рамките на повдигнатото обвинение, като е очертал
механизма на деянията с конкретните действия на подсъдимия. Вещите, предмет на двете
престъпления са индивидуализирани по вид, количество и стойност, което съгласно
утвърдената съдебна практика в достатъчно пълна степен определя предмета на
престъпленията против горския фонд на Държавата, като един от стопанските й отрасли.
От своя страна при проверката на първоинстанционната присъда, въззивният съд
е счел делото за изяснено от фактическа страна, като не е намерил необходимост от
събирането на нови доказателства за разкриването на обективната истина по делото. Това от
своя страна гарантира възможността съдът да вземе решение по вътрешно убеждение, което
се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
установена сила.
Оплакванията на осъденото лице за явна несправедливост на наложените му
наказания и определеното, на основание чл.23, ал.1 от НК, едно общо наказание „лишаване
от свобода“ от 2 /две/ години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, мотивирани
с неправилната преценка на доказателствата по делото относими към индивидуализацията
на наказанието, респективно неправилно установени по същото факти и като резултат
неправилното му осъждане, също е неоснователно.
При установените факти, подкрепени с достатъчно относим и допустим
доказателствен материал (свидетелски показания, ЛТЕ, СГЕ, СТЕ, САТЕ, писмени и
веществени доказателства, справка за съдимост на осъдения и др.) и двете съдебните
инстанции са приложили точния материален закон относно правната квалификация на
деянията – престъпление по чл.235, ал.4, във вр.с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„б” и чл.30,
ал.1 от НК; и по чл.345, ал.1 от НК. Е. Ц. Й. е осъден за незаконна сеч на 3,6 пространствени
кубически метра дърва за огрев, на стойност 252.00 лева, от горския фонд в местността
„Ясовица“ на гр.Грамада, общ.Видин, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, както и за съзнателна незаконосъобразна
употреба на два броя табели с регистрационен номер № ********, поставени на
управлявания от него лек автомобил, марка „Субару“ модел „Импреза“ с рама №
JF1GF4LJ4YG075388, издадена за друго моторно превозно средство - лек автомобил, марка
“Фолксваген“, модел „Голф“ с рама № WVWZZZ19ZHW172643, негова собственост.
За престъплението по чл.235, ал.4, във вр.с ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказания „лишаване от свобода“ от три до десет години и „глоба“ от 10 000 до 100 000 лева,
а за престъплението по чл.345, ал.1 от НК – наказание „лишаване от свобода“ до една година
или „глоба“ от 500 до 1000 лева.
5
Първоинстанционният съд като е определил наказание на осъдения Й. „лишаване
от свобода“ под общоустановения в НК, с оглед приложението на чл.55, ал.1 от НК, срок от
2 /две/ години, с потвърждаването на този срок от въззивната инстанция, наложеното му
наказание не е явно несправедливо. Дори напротив, с оглед сравнително висока степен на
обществена опасност на извършеното от осъденото лице, предвид изключително
зачестилите случаи на безразборно изсичане на дървета от горски фонд, което е част от
дейността на държавните органи и нарушаване екологичната инфраструктура на страната.
От друга страна, обществената опасност на извършеното от Й. е изводима и от добре
синхронизираните му действия със свидетеля М., както и от явното му знание, че сече
дървета без писмено позволително и въпреки това, целта му е била именно такава, то
настоящият съд намира, че отмерените срокове на наложените наказания и определеното, на
основание чл.23, ал.1 от НК, едно общо наказание „лишаване от свобода“ от 2 години е дори
занижен, предвид изрично посоченото от предходните съдебни инстанции, че е налице само
едно смекчаващо вината обстоятелство – ниската стойност на отсечените дървета. С този
извод настоящата инстанция не се съгласява, тъй като, осъществяването на състава на
престъплението по чл.235 от НК не е обвързано с количество изсечени дървета, а от друга
страна - както и първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че не е съставомерно
дали дървата имат стойност или не, с което пък РК-Кула изпада в противоречие, тъй като
именно на това основание е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК. Приложението на
чл.55, ал.1 от НК, обосновава и възможност за решаващият съд, да реши дали да приложи
разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, неналагайки предвиденото кумулативно наказание
„глоба“ или не – в случая, тази разпоредба е приложена, което е в полза на осъденото лице.
Определения „строг“ режим на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“ е в съответствие с императивната норма на чл.57, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от
ЗИНЗСС, предвид многократните осъждания на осъдения Й. и предвид обстоятелството, че
процесното престъпление по чл.235 от НК е извършено при условията на опасен рецидив.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав намира за
неоснователно оплакването за явна несправедливост на наложените наказания и на
отмереното общо такова, на основание чл.23, ал.1 от НК от 2 /две/ години „лишаване от
свобода“, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, на основание чл.57, ал.2, във вр.
с ал.1, т.3 от ЗИНЗСС, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от
НПК, тъй като не е налице явна несправедливост на наложените наказания.
От всичко изложено, настоящият съд намира, че формулираното искане за
възобновяване на ВНОХД № 234/2023 г. на ОС – Видин и отмяна на влязлото в сила
въззивно решение № 162 от 06.10.2023 г. е неоснователно, поради което следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. Ц. Й., за възобновяване на
ВНОХД № 234/2023 г. по описа на Окръжен съд – Видин.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Кула.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7