№ 3759
гр. Варна, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501906 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „НЕТКРЕДИТ“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. Лъчезар Станчев 3 (Литекс Тауър) ет.10,
представлявано от И.Н.-Х.-управител, чрез пълномощник адв. Г.М. от САК, срещу Решение
№ 2219 от 06.07.2022г., постановено по гр.д. № 16216/2021г. по описа на ВРС, с което е
прогласена нищожността на клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6 от Договор за потребителски
кредит №202105110452230005/11.05.2021г., сключен между Д. М. З., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. *** и „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и здраве на
управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ 3 (Литекс Тауър), ет. 10, поради противоречие
на закона, на основание чл. 22 ЗПК във връзка с 26, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно
оспорват се изводите на съда относно съдържанието на ГПР и неговото посочване в
договора за кредит. Сочи се, че кредитополучателят е запознат с ГПР с връчване на СЕФ и
договора, като същият е в съответствие с чл.19, ал.4 от ЗПК. Сочи се, че предвидената
неустойка при липса на обезпечение от страна на кредитоп олучателя, не се включва в
размера на ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, не подлежат на включване
суми, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договор. Ако
страната изпълни точно своите задължения отговорността му за заплащане на
неустойка няма да възникне, т.е. тя няма как да бъде предвиден в ГПР след като може
изобщо да не се дължи. Оспорва се извода на съда, че размерът на евентуално дължимата
неустойката следва да се включи при определяне на процента на ГПР, тъй като
законодателят не е посочил неустойката в чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК и това не е случайно или
поради законодателен пропуск, а правилно и обосновано законодателно решение. В този
1
смисъл не е налице приетото от първоинстанционния съд нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Сочи се, че след като ищецът е направил изрично волеизявление за сключването на
договор за кредит, е безспорно, че той е поел и задължението да даде и надлежно
обезпечение, като е имал достатъчно време да прецени дали може да изпълни това
задължение в предвидения срок. В тази връзка уговорения в чл. 6, ал. 1 от Договора за
кредит максимален размер на неустойката за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да даде обезпечение е изцяло в интерес на последния, тъй като определя
горна граница на неговата отговорност за неизпълнение на поето договорно задължение.
Като се вземат предвид и останалите алинеи на чл. 6 от Договора, които изрично
предвиждат, че задължението за предоставяне на обезпечение може да бъде изпълнено по
всяко едно време на действие на договора и че се дължи неустойка само за периодите, в
които не е предоставено обезпечение, може да се направи извода, че тези клаузи са изцяло в
полза на кредитополучателя, ищец в настоящото производство, и имат за цел именно
ограничаване на размера на неговата отговорност за неизпълнение на договора.
Сочи се, че кредитополучателят е разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно
което той има субективно потестативно право да се откаже от сключения договор за
потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му, без да дава обяснения за това и
без да дължи обезщетение и неустойки. Това негово право е предвидено и в чл. 4, ал. 1, т.
4 от Договора, обратно на оплакването на ищеца в исковата молба. Позовава се на чл.
3.2.7 и чл. 3.2.8 от Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредит на
„Неткредит" ООД, преди сключване на Договор за потребителски кредит, потребителят
може да предостави на кредитодателя предложено от него обезпечение за предварително
одобрение. Кредитодателят има задължение да посочи дали приема предложеното
обезпечение, в който случай няма право да откаже същото след сключване на договора.
Следователно, ако потребителят не може да прецени дали е в състояние да предостави
надлежно обезпечение, той има възможност да направи тази проверка без да сключи
договор.
Жалбоподателят сочи, че начина на формиране на ГПР е императивно установено,
като същият се изчислява съгласно посочената в Приложение №1 към ЗПК формула.
Законът не поставя условие да бъде включена тази формула в договора за кредит, а
само изчисленият съгласно нейните правила ГПР, съответно сумата по договора за
кредит, която потребителят се задължава да заплати. Следователно липсата на детайлно
описване на начина, по който е формиран ГПР не е нарушение на ЗПК, нито това води до
недействителност на договора за кредит.
Настоява се за отмяна на постановения съдебен акт, предмет на въззивна проверка, и
постановяване на нов при отхвърляне на иска изцяло и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна чрез пълномощник, депозира писмен
отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа въведените
с исковата молба основания за нищожност на краузата, предмет на съдебната претенция.
2
Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на „НЕТКРЕДИТ“ ООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Лъчезар Станчев 3
(Литекс Тауър) ет.10, представлявано от И.Н.-Х.-управител, чрез пълномощник адв. Г.М. от
САК, срещу Решение № 2219 от 06.07.2022г., постановено по гр.д. № 16216/2021г. по описа
на ВРС, с което е прогласена нищожността на клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6 от Договор за
потребителски кредит №202105110452230005/11.05.2021г., сключен между Д. М. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *** и „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
здраве на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ 3 (Литекс Тауър), ет. 10, поради
противоречие на закона, на основание чл. 22 ЗПК във връзка с 26, ал.1, предл.1 ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 1906/2022 год. на ВОС за
26.10.2022г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение на ел. поща, ЕПЕП, телефон, факс. На въззивника да се връчи
препис от отговора на въззиваемия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3