№ 2107
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Анна Кофинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100508664 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 8599 от
12.05.2024 г., постановено по гр. дело № 9944/2022 г. по описа на СРС, 87 състав, с което е
уважен предявеният от ЗД „Евроинс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1
КЗ за сумата от 1014,76 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № **********/05.07.2021 г.
във връзка с ПТП, настъпило на 03.07.2021 г. в гр. София в района на гробища „Бакърена
фабрика“ между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № СВ **** МА и лек автомобил
„Ауди А6“ с рег. № СВ **** РХ, ведно със законната лихва върху сумата от 25.02.2022 г. до
окончателното й изплащане.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като се
поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил разпределението на
доказателствената тежест между страните и не е обсъдил в цялост всички събрани
доказателства, включително свидетелските показания, от съвкупната преценка на които се
установявало противоправно поведение на застрахования при ищеца водач на МПС, в
1
причинна връзка с настъпване на процесното ПТП. Изложени са доводи за наличие на
съпричиняване, както и за прекомерност на размера на присъденото обезщетение, по
отношение на което следвало да се съобразят разпоредбите на Методика № 24 за
задължителното застраховане. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на предявения иск в цялост, евентуално за намаляване на размера на
присъденото обезщетение с оглед установеното съпричиняване и завишения размер на
претенцията.
Въззиваемият ЗД „Евроинс“ АД счита, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е частично неправилно,
поради следните съображения:
За възникване на регресното вземане по предявения в настоящото производство осъдителен
иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ в полза на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Предвид твърденията на страните в рамките на първоинстанционното производство са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 03.07.2021 г.
е настъпило ПТП между застрахован при ищеца по валидна застраховка „Каско на МПС“
автомобил и застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“
автомобил, като в изпълнение на договорните си задължения ищецът е изплатил на
увреденото лице обезщетение в размер на сумата от 2045,52 лв. В случая всички елементи
от фактическия състав на спорното право се установяват несъмнено по делото от събраните
писмени доказателства и заключението на САТЕ, като предвид възраженията на ответника в
отговора на исковата молба и въззивната жалба спорни остават обстоятелствата налице ли е
виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, в
причинна връзка с което да е настъпило процесното застрахователно събитие, респ. налице
ли е противоправно поведение и на другия участник в ПТП, чийто автомобил е застрахован
2
при ищеца, с което пострадалият да е допринесъл за настъпване на вредата.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд
правилно е достигнал до извод, че процесното ПТП е настъпило на 03.07.2021 г. около 14:30
ч. в гр. София, на територията на гробищен парк „Бакърена фабрика“, като лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № СВ **** МА се е движил по алеите към изхода на гробищния
парк и на кръстовището до парцел № 10 лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № СВ **** РХ,
идващ от лявата му страна, е реализирал удар в него. Изложеният механизъм на ПТП се
доказва пълно и главно от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В.Н.Г. и К.Я.Я., водачи на двата автомобила, които еднозначно заявяват, че
процесното ПТП се е случило в гробищния парк на кръстовище, което не е било регулирано
с пътни знаци или светофарна уредба, а лек автомобил „Фолксваген Голф“ е бил дясностоящ
спрямо другия участник в инцидента. Следователно, несъмнено е, че водачът на
застрахования от ответника автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, като на
кръстовище на равнозначни пътища не е пропуснал пътно превозно средство, което е
приближавало от дясната му страна, респ. процесното ПТП е било реализирано
противоправно и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл.
45, ал. 1 ЗЗД) от застрахования при ответното дружество водач на МПС, поради което
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение.
С оглед възраженията на ответника спорно остава обстоятелството налице ли е поведение на
водача на уредения автомобил, с което същият да е допринесъл за настъпване на вредата с
оглед намаляване на дължимото от делинквента обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият въззивен състав намира, че от показанията на свидетеля К.Я.Я. и заключението
на САТЕ несъмнено се установява нарушение от страна на водача на л.а. „Фолксваген Голф“
на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Свидетелят Я. посочва, че инцидентът се е случил на
кръстовище между алеите вътре в гробищния парк, като на входа на парка има поставен
знак за ограничение в скоростта на движение до 20 км./ч. Свидетелят изяснява, че е
служител на гробищния парк и затова е запознат с правилата за движение в него, като съдът
кредитира напълно дадените от него показания, които са ясни, последователни и вътрешно
непротиворечиви. Видно е, че свидетелят Я. има непосредствени впечатления от
регламентацията с пътни знаци на територията на гробищния парк, тъй като работи там и го
посещава ежедневно, включително с автомобил, като лицето е незаинтересовано от изхода
на спора, поради което следва да се приеме, че изложените от него обстоятелства очертават
достоверно фактическата обстановка на мястото на инцидента.
Свидетелят Я. допълва, че преди кръстовището е спрял да се огледа, но не е видял
приближаващия от дясната му страна автомобил, като счита, че същият се е движил със
скорост от поне 40-50 км./ч., след като колата внезапно е изскочила от дясно и той не е могъл
да я възприеме по-рано. В посочената част показанията на свидетеля представляват
оценъчни съждения, които не обвързват съда, но същите се установяват като верни предвид
3
изводите на вещото лице по приетото и неоспорено заключение на САТЕ. Съгласно
експертните изводи, възможната и вероятна скорост на движение на л.а. „Ауди А6“ е 25
км./ч., а тази на л.а. „Фолксваген Голф“ – в рамките на около 40 км./ч., като съобразно
настъпилите деформации и траекториите на движение на двата автомобила ударът е бил
непредотвратим за водача на застрахования при ищеца автомобил. В открито съдебно
заседание вещото лице изяснява, че част от увредените детайли в л.а. „Фолксваген Голф“
при процесното МПС са били въздушните възглавници на водача и пасажера, а същите се
отварят при удар със скорост над 37 км./ч. и при контакт на датчиците, при който
инерционните сили въздействат и активират въздушните възглавници. От изложеното
експертът прави извод, че скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Голф“ е била над 35
км./ч., като същият е категоричен, че ако автомобилът се е движил със скорост от 20 км./ч.,
импулсният удар е щял да бъде малък и нямаше да въздейства върху въздушните
възглавници. В заключение вещото лице изяснява, че при по-ниска скорост уврежданията по
застрахования при ищеца автомобил щяха да са частични и концентрирани по бронята и
фара, като от техническа гледна точка по-ниската скорост на движение е щяла да доведе до
по-малки щети.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при
спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните
настоящият въззивен състав намира за установено наличието на противоправно и виновно
поведение и на застрахования при ищеца водач на МПС, което е допринесло за причиняване
на вредите. Свидетелката В.Н.Г. е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, доколкото
при сигнализирана с пътен знак максимално разрешена скорост на движение от 20 км./ч. на
територията на гробищния парк е управлявала автомобила със скорост над 35 км./ч. и това е
довело да по-значителни щети върху нейния автомобил. Несъмнено в случая действията на
увреденото лице са довели до увеличаване на вредите от застрахователното събитие, като
съобразно поведението на двамата водачи и настъпването на инцидента преимуществено
поради противоправното поведение на застрахования при ответника водач на МПС, който не
е пропуснал приближаващия от дясната му страна на нерегулирано кръстовище автомобил,
съдът определя степен на съпричиняването от 30 %.
Предвид изложените съображения по делото се установява наличието на всички елементи от
фактическия състав на спорното право по чл. 411, ал. 1 КЗ – процесното ПТП е било
реализирано противоправно и виновно от застрахования при ответното дружество водач на
МПС, поради което ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди,
респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение, но след определяне размера на обезщетението същото следва да
бъде намалено с 30 % степен на съпричиняване от пострадалия на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, описаните от
ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма на ПТП и са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Съгласно
4
изводите на вещото лице, стойността на ремонта за отстраняване на щетите по средни
пазарни цени е 3095,40 лв., а по цени съобразно Методиката към Наредба № 49/2014 г. –
2337,69 лв. Платената от ищеца сума за възстановяване на уврежданията е в по-малък
размер – 2060,52 лв. (с включени 15 лв. ликвидационни разноски), поради което
възраженията във въззивната жалба относно завишения размер на претендираното
обезщетение са неоснователни. При съобразяване на степента на съпричиняване от 30 %
дължимото от ответника регресно вземане възлиза на сумата от 1442,37 лв., като след
приспадане на извънсъдебно платената сума от 1045,76 лв. остава непогасен остатък от
396,61 лв., за който предявеният иск се явява основателен.
Предвид различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е
осъден да плати на ищеца главница за сумата над 396,61 лв., както и разноски за сумата над
168,06 лв., като за разликата до пълния уважен размер от 1014,76 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият (ищец)
следва да бъде осъден да заплати на въззивника (ответник) направените разноски пред
първата инстанция в размер на 322,85 лв. (депозити за вещо лице, за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска), както и направените
разноски пред въззивната инстанция за държавна такса в размер на 17,60 лв. съобразно
основателната част от въззивната жалба (юрисконсултско възнаграждение не се дължи на
страната, доколкото същата е представлявана от адвокат, а липсват данни за платен на
същия хонорар, който да бъде присъден). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемия направените разноски за въззивната инстанция съобразно
неоснователната част от жалбата в размер на 39,08 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8599 от 12.05.2024 г., постановено по гр. дело № 9944/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 87 състав, в частта, в която ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********,
по иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата над 396,61 лв. до пълния уважен
размер от 1014,76 лв. (т.е. сумата от 618,15 лв.), представляваща неизплатена част от
регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“
по щета № **********/05.07.2021 г. във връзка с ПТП, настъпило на 03.07.2021 г. в гр.
София в района на гробища „Бакърена фабрика“ между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. № СВ **** МА и лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № СВ **** РХ, ведно със законната
лихва върху сумата от 25.02.2022 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата над 168,06 лв. до пълния присъден размер от 430 лв., разноски в
5
първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за разликата над
396,61 лв. до пълния уважен размер от 1014,76 лв. (т.е. за сумата от 618,15 лв.),
представляваща неизплатена част от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № **********/05.07.2021 г. във връзка с ПТП,
настъпило на 03.07.2021 г. в гр. София в района на гробища „Бакърена фабрика“ между лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № СВ **** МА и лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № СВ
**** РХ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8599 от 12.05.2024 г., постановено по гр. дело № 9944/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, 87 състав, в частта, в която ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, по иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 396,61 лв.,
представляваща неизплатена част от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № **********/05.07.2021 г. във връзка с ПТП,
настъпило на 03.07.2021 г. в гр. София в района на гробища „Бакърена фабрика“ между лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № СВ **** МА и лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № СВ
**** РХ, ведно със законната лихва върху сумата от 25.02.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 168,06 лв., разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 322,85 лв., разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 17,60 лв., разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 39,08 лв., разноски пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7