№ 14751
гр. С., 28.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110111445 по описа за 2024 година
Производството е образувано по депозирана от „.“ ЕАД срещу И. Ж. Б.а – С., И. О. Б.
и Ж. О. Б. искова молба.
С молба от 14.03.2025г, от името на ответника Ж. О. Б. е заявено, че всички
претендирани от ищеца суми за заплатени, като е представено доказателство за това. Във
връзка с това твърдение на ищеца е дадена възможност да изрази становище.
От името на „.“ ЕАД с молба с вх. № 107344/26.03.2025г., подадена чрез надлежно
упълномощен за това представител – юрк. П., е направено изявление за оттегляне на
предявените в настоящото производство искове, като е посочено, че сумите предмет на
производството са заплатени. От представените по делото пълномощни е видно, че юрк. П. е
надлежно упълномощена за осъществяване на действия, представляващи разпореждане с
предмета на делото съгласно чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. В молбата е релевирано искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, доколкото
ответниците са дали повод за завеждане на делото, като са заплатили дължимите суми едва
след образуване на производството пред съда.
В разглеждания случай доколкото молбата, с която е направено изявлението, че
предявените искове се оттеглят, е депозирана преди приключване на първото по делото
заседание, по аргумент от чл. 232, изр. 1 от ГПК не е необходимо изрично съгласие на
ответниците за прекратяване на производството.
При съобразяване изявленията на ищцовата страна, съдът намира, че са налице
предпоставките за прекратяване на делото.
От ищеца се претендира присъждане на сторените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в минимален размер. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК (в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г), настоящият състав намира, че съдът е
компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида
и количеството извършена работа (по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ),
1
като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово
ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това,
Софийски районен съд счита, че юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено
и под посочения в наредбата минимум. С оглед на това и съобразявайки извършените по
делото действия – подаване на искова молба без явяване в съдебно заседание, съдът счита,
че размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде 50 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232, изр. 1 ГПК производството по гражданско дело
№ 11445/2024г., по описа на Софийски районен съд, 153 състав.
ОСЪЖДА И. Ж. Б.а – С., ЕГН **********, с адрес в гр.., И. О. Б., ЕГН **********, с
адрес в гр.. и Ж. О. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.., да заплатят на „.“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр.С., ул. „.“ № ., сума в размер на 50 лева,
представляваща сторени в производството пред Софийски районен съд разноски.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2