Решение по дело №60/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози..

Образувано е по жалба на „ИНФИНИТИ СПА КЛУБ“ ЕООД, [ЕИК], [населено място], представлявано от К. Т. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-584 от 13.02.2023г., издадена от началник областен отдел Автомобилна администрация - [област], с която са наложени две мерки – по чл. 106а, ал.1, т. 1, б.“а“ ЗАвП и по чл. 106а, ал.1, т. 4 б.“б“ ЗАвП. По съображения за незаконосъобразност и неправилност на заповедта, в жалбата се иска нейната отмяна.

С Определение на съда №128/ 2.03.2023г., влязло в сила на 15.03.2023г., съдът е оставил без разглеждане жалбата в частта по точка 2 от заповедта, а именно в частта, с която на осн.чл. 106а, ал.1 т. 4 б.“б“ ЗАвП е отнето СУМПС на водача на автомобила К.. По съображения, че дружеството, което е собственик на автомобила няма правен интерес да обжалва мярката, наложена на водача, съдът е приложил чл. 159 т.4 АПК. Прекратителното определение на АССм е влязло в законна сила. Така, предмет на настоящото съдебно производство остава жалбата на дружеството срещу мярката по т.1 от заповедта, а именно в частта, с която е спряно от движение МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

В съдебно заседание управителят на дружеството К. Т. твърди, че владее български и македонски език, като една и съща дума на двата езика има различно значение. Поддържа искането за отмяна на заповедта.

Пълномощникът на дружеството пледира за отмяна на заповедта по съображения, че тя е издадена при неизяснена фактическа обстановка и не е извършван платен превоз, тъй като по делото няма данни за плащане. Пълномощникът твърди, че лицата, които са дали сведения, не са български граждани, не владеят български език и не им е бил осигурен преводач, поради което техните обяснения не могат да се ползват. Твърди, че не е снета самоличността на лицата, дали обяснения и че обясненията им са идентични, което внася съмнения в достоверността им. Пълномощникът сочи още, че няма как да се е случило това, което лицата пишат, а именно всеки един от тримата да е платил по 280лв. за два километра. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Ответникът по жалба - началник областен отдел „АА“- [област], редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. В придружителното писмо, с което се изпраща преписката в съда се твърди, че жалбата е неоснователна и се иска нейното отхвърляне.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и докзателствата за тях:

С атакуваната заповед от 13.02.2023г. на началника на областен отдел Автомобилна администрация - [област], в частта по точка 1 от нея, е наложена мярка – временно спиране от движение на МПС- М. В. 111 ЦДИ с рег.№ [рег. номер], от категория М1 /7+1 места/ до отстраняване на нарушението, но не за повече от 12 месеца. В мотивите на административния акт е описано, че на 11.01.2023г. при извършена проверка е спрян посочения по – горе автомобил и е установено, че водача К. извършва случаен превоз на пътници /от вида на пълен –празен/ на територията на страната срещу заплащане /група от 3 души / по маршрут – [населено място] – ски зона „Б.“. В мотивите се сочи, че видно от писмените обяснения на лицата Ф. П., Г. И. и Й. Р. те са платили сумата от 280лв., включваща ски оборудване и превоз до ски-пистата. Описано е, че водача не представя в момента на проверката удостоверение на МПС за обществен превоз на пътници на територията на РБ или заверено копие от лиценз на Общността, като след справка в Информационната система на ИА „АА“-[област] е установено, че МПС е без издадено удостоверение.

По делото са приобщени трите писмени обяснения на пътниците от дата 11.02.2023г., в които е посочено, че те са платили за превоз от [населено място] до ски-зоната 280 лв. Обясненията са подписани от лицата, които са ги дали и от служител на РД „АА“- [област] отдел „Контрол“- Д. Д.. Обясненията са дадени на осн.чл. 91, ал.3, т. 12 от ЗАвП. В тях е посочено, че лицата са граждани на Република С. М.,изписани са датите им на раждане и адресите им.

Според талона, автомобилът е собственост на дружеството /л.14,15/. В. А. К. също е [гражданство] /вж. шофьорска книжка на л.16/. Снети са регистрационните табели при проверката, отнета е част втора на свидетелството за регистрация и е взето свидетелството за управление на водача /л.17/. Става ясно още, че на водача е издаден АУАН №150/11.02.23г. и заповед за ПАМ от 20.02.2023г.

Относно компетентността на административния орган, по делото са приложени две заповеди за упълномощаване /л.24,25/.

Правни изводи.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок /заповедта е от 13.02.2023г., жалбата е от 23.02.2023г/ и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, съгласно чл. 107, ал. 2 от ЗАвП. В частта по точка 1 от заповедта, жалбата е допустима. В частта по точка 2 от заповедта, производството е прекратено с влязло в сила определение на съда.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изпълнение на предоставените му по закон правомощия, съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвП и Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация", представена по делото. Същата е издадена в установената от закона писмена форма съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и е мотивирана, съобразно изискването на разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвП – в нея са изложени фактическите и правните основания, обуславящи издаването й. При издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същата е издадена, след като са изяснени всички обстоятелства от значение за случая и са събрани всички необходими доказателства. Писмените обяснения на тримата пътници са събрани по реда на чл. 44 от АПК от служител, определен от административния орган, приподписани са от него. В случая, не е бил задължителен превод, тъй като такъв се назначава ако съответният орган не може сам да провери верността на превода /чл. 14 ал.3 АПК/. Случаят не е такъв, тъй като от писмените сведения, дадени по реда на чл. 91 ал.3 т.12 от специалния закон, безспорно става ясно, че лицата са платили за превоза им от хотела до пистата. Тримата в обясненията си наричат превоза услуга тип „SKI RENT“.

В заповедта са изложени мотиви за прилагане на мярката по точка, като е описано, че става дума за извършване на случаен превоз на пътници. Посочени са имената на пътниците, описан е маршрута и цената, която те са платили. В случая, нарушението е преустановено със спиране на автомобила за проверка. При прилагане на мерките по чл. 106а от ЗАвП административният орган действа в условията на обвързана компетентност, с оглед императивния характер на нормата. За да е мотивирана заповедта, е необходимо в нея да е посочено установеното административно нарушение, което изискване в случая е спазено. Мярката, по своя характер освен преустановителна, е и превантивна. Автомобилният обществен превоз на пътници и товари е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Значимостта на обществените отношения, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила детайлната й регламентация с преобладаващ императивен характер на правните норми. Нарушаването на законовите изисквания създава реална и непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани. С оглед предотвратяване настъпването на подобни нежелани последици, законодателят е регламентирал процесната ПАМ. Спирането от движение на автомобила по принцип осуетява възможността с този автомобил да се извърши друго нарушение, поставящо в риск горепосочените правнозащитими блага.

Заповедта, в допуснатата й до оспорване в настоящото производство част, не противоречи на материалния закон. Според чл. 7, ал. 1 ЗАвП за всяко МПС, с което превозвачът извършва дейността, министърът или упълномощени лица, издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на МПС. Според закона, "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с МПС за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Превозът на пътници се извършва с издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или заверено копие към лиценза на Общността. В настоящият случай се установява, че е извършен обществен превоз на пътници без изискуемите от закона документи.В обясненията си тримата пътници изрично посочват, че са заплатили на водача конкретна сума, за да ги закара от [населено място] до пистата, тоест платили са за услугата "превоз на пътници", като без съмнения услугата е била възмездна.

Наложената по точка 1 от заповедта мярка, съответства на целта на закона. За да е налице несъответствие, би трябвало административният орган да е упражнил предоставеното му публично субективно право не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона това публично право, или да е нарушил принципа на съразмерност при издаване на оспорения акт. В случая целта е спазена.След като в хипотезата на чл. 106 а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвП органът разполага с единствена възможност за законосъобразно произнасяне, а именно – при констатация за наличие на предвидените в хипотезата на посочената норма юридически факти да приложи предвидената в закон ПАМ и законът е приложен правилно, то заповедта съответства и на целта на закона. В тази хипотеза органът действа в условията на обвързана компетентност и не разполага с оперативна самостоятелност. Следователно възпроизвеждайки текста на закона в частта относно срока на мярката – до отстраняване на нарушението, но не за повече от 12 месеца, органът не е нарушил изискването за мотивираност на волеизявлението си. Не е необходимо допълнително указване в какво се състоят действията, които следва да приеме адресатът, за да се счита, че е настъпило визираното в цитираната разпоредба прекратително условие. Достатъчно ясна индиция за това, е описанието на извършеното нарушение и характера на наложената ПАМ, насочена към превенция на нарушенията и отстраняване на вече започнали такива /Реш.№ 12968 от 17.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2021 г./.

Предвид изложеното оспорената заповед в частта по точка 1, е валиден административен акт и не са налице основанията по чл. 146 от АПК за неговата отмяна.

От страна на ответника не са претендирани разноски и не са представени доказателства за реализирането на такива, поради което разноски в полза на административния орган не се присъждат.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ оспорването, направено от „ИНФИНИТИ СПА КЛУБ“ЕООД, [ЕИК], [населено място] [улица] управител К. Т. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-584/ 13.02.2023Г. на началаника на областен отдел „Автомобилна администрация“ – [област] В ЧАСТТА по точка 1 от заповедта.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: