МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 3308/2014г. по описа на ПРС - ХXIV н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу З.Я.П. -
роден на ***г***, б., български
гражданин, осъждан, неженен, основно образование, безработен, ЕГН ********** за това, че в периода от 24.10.2013г. –
29.10.2013г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив - е извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, като
извършител е отнел чужди движими вещи както следва:
- за
това, че на 24.10.2013г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1 бр.
електронна книга марка „Amazon Kindle” на стойност 120 /сто и двадесет/ лева, 1
бр. дамско портмоне плюшено на стойност 5 /пет/лева , сума в размер на 10 /десет/ лева и всички вещи на обща стойност 135 /сто
тридесет и пет/ лева от владението на Т.Г.Н., ЕГН ********** *** и
- за
това, че на 29.10.2013г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мъжка
чанта /изкуствена кожа/ на стойност 10 /десет/ лева, 1 бр. мъжки портфейл от
естествена кожа на стойност 15 /петнадесет/ лева, парична сума от 20 /двадесет/
лева - всички вещи на обща стойност 45 /четиридесет и пет / лева от владението
на Й.Б.Г., ЕГН ********** ***
или
всички вещи на обща стойност 180 /сто и
осемдесет/ лева без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.29,
ал.1, буква „А” и буква „Б” от НК, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание подсъдимият П. и неговият защитник - адвокат Ж. са заявили, че желаят делото да се
разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е
определил да се проведе предварително изслушване на страните, в хипотезата на
чл. 371 т.2 от НПК. В хода на
същото предварително изслушване, след като съдът е разяснил на подсъдимия
правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият
е направил самопризнание и в съдебно заседание е заявил, че се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимият
съдът, след като е установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, с определение по чл.371 ал.4 от НПК е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид
прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с
чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил
разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като застъпва
становището, че от събраните по делото доказателства в хода на досъдебното производство
и съдебното следствие, включително и направените самопризнания на подсъдимият, изясняват
фактическа обстановка идентична с описаната в обвинителният акт. Поддържа, че
подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. При определяне на наказанието като смекчаващи
обстоятелства се сочи направеното от страна на подсъдимия самопризнание, а от
друга страна, като отегчаващи обстоятелства се посочват наличието на множество осъждания, както и, че
се касае за две деяния извършени при условията на продължавано престъпление,
като се предлага определяне на наказание при баланс на отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства, което да бъде при условията на чл. 54 от НК, след което се приложи разпоредбата
на чл. 58а от НК и определеното наказание бъде намалено с една трета съобразно
изискването на закона. Предлага се още вещественото доказателство -записът от
охранителните камери, да се унищожи като вещ без стойност. Във връзка със
становището на защитника прокурорът сочи още, че не е съгласен с тезата на
защитата за провокация от страна на пострадалите лица към извършване на
престъпление поради самият факт, че не са заключили помещенията, доколкото ако
подсъдимият спазва правния ред на държавата, не би имало значение за него
наличието на заключена или отключена врата, поради което не може да се търси
вина в гражданите, че не са взели мерки да заключат вратите си.
Защитникът
на подсъдимия адвокат Ж., без да се спира на фактическата обстановка,
взема становище относно определяне на наказанието, като сочи, че не е съгласен
с казаното от представителя на Районна прокуратура, че многото предишни
осъждания са отегчаващо вината
обстоятелство, доколкото същите са съставомерни и предвидени в състава на
престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия П.. Поради това
счита, че в случая отегчаващи вината обстоятелства няма, като се сочи и
процесуалното поведение на З.П., което се определя изключително добронамерено
към разследващите органи както във фазата на досъдебното производство, така и в
съдебна фаза, предвид пълното указано съдействие. Поддържа се наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и се предлага определяне на наказание при
условията на чл. 55 от НК, а именно – такова под минимума. Застъпва се още
становище, че поведението на потърпевшите до голяма степен е провокирало извършването
на престъпленията от страна на П., предвид създадените от тях условия, които
облекчават извършването на престъплението, а именно – че не са заключвали
офисите си. Предлага се определяне на наказание в минимален размер с последваща
редукция съгласно предвиденото в закона.
Подсъдимият
П. поддържа становището на защитника си, заявява, че много съжалява, такова
нещо няма да се повтори, като иска условно наказание, за да може да работи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
З.Я.П. - роден на ***г***, б., български
гражданин, осъждан, неженен, основно образование, безработен, ЕГН **********.
Съдът приема за
установено, че подсъдимият П. бил осъждан многократно, като с Определение №
392/07.05.2012г. по НОХД № 3047/2012г. , по описа на ПРС, XXIII н.с., П. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, вр. чл.194, ал.1 от НК, вр.чл.29 ал.1 б."Б" от НК, вр.
чл.18 ал.1 от НК, като му е наложено наказание „една година и три месеца
лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален „строг" режим
в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип". Определението влязло в
законна сила на 07.05.2012г.;
С
протоколно определение от 28.09.2011г. на ПРС ,ХХІ н.с.по НОХД № 4159/2011г., в
сила от 14.10.2011г. на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК са кумулирани
наложените на подсъдимия П. наказания „Лишаване от свобода" по НОХД №
2454/2011г. на ПРС, XX н.с, по НОХД № 2781/2011г. на ПРС, X н.с. и по НОХД №
2056/2011г. на ПРС ,ХХ1 н.с. , като му е наложено едно общо най-тежко наказание
„8 месеца лишаване от свобода" ,което да изтърпи в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип ,при първоначален строг режим.
Горните
две осъждания обуславят оценка на деянията, включени в състава на
престъплението, предмет на настоящия обвинителен акт, за такива извършени при
условията на „опасен рецидив" по смисъла на чл.29 б."А" и
б."Б" от НК.
Съдът
приема за установено също, че свидетелката Т.Г.Н. работела в офис на „Аксес
Ричърс"ЕООД , находящ се в гр.Пловдив, ул."К..Р." №** в Търговски
център „М. ц.“, ет.*.
На
24.10.2013г. свидетелката Н. била на работното си място, като със себе си
носела електронна книга марка „Аmazon Kindle“ и дамското плюшено портмоне, съдържащо сумата от 10лв. в
него. Така описаните вещи свидетелката Н. оставила върху бюрото в офиса, след
което започнала работа, като в следобедните часове на 24.10.2013г. и се наложило да
излиза за малко от офиса, което сторила без да заключи последния. По същото
време на 24.10.2013г. подсъдимият З.Я.П. бил в района на Търговски център
„Маркет център" в гр.Пловдив, като се нуждаел от средства и решил да си ги
набави като извърши кражба. За целта подсъдимият П. влязъл в посоченият
търговски център, качил се на втория етаж и докато се движил по коридора,
забелязал оставените от свидетелката Н. вещи върху бюрото и, като решил да ги
отнеме. При излизане на П. от офиса и липса на други лица, подсъдимият П. същият
успял да влезе в помещението и да вземе електронната книга марка "Аmazon
Kindle " и дамското портмоне, плюшено,със сумата от 10лв. в него, без
съгласието на свидетелката Н. с намерение противозаконно да ги присвои, след
което вземайки описаните вещи със себе си, напуснал помещението. Електронната
книга марка " Аmazon
Kindle " и дамското портмоне подсъдимият П. впоследствие продал на
неустановени в хода на разследването лица, а парите изхарчил за лични нужди.По
късно същи ден свидетелката Н. потърсила вещите си и установила , че ги няма,
за което подала сигнал до органите на МВР.
Свидетелят
И. Б. Г. работел в дружеството „Илиев СОФТ" ООД, офисът на което се
намирал на втория етаж в Търговски център „Маркет център", находящ се
гр.Пловдив , ул."К.Р." №**.
На
29.10.2013г. свидетелят Г. бил на местоработата си в така описания офис, като бил
поставил на стол в близост до вратата мъжката си чанта от изкуствена кожа, в
която бил мъжкият му портфейл от естествена кожа със сумата от 20лв. в него. По
същото време - на 29.10.2013г. подсъдимият П. отново бил в района на Търговски
център „Маркет център“ в гр.Пловдив. Тъй като отново се нуждаел от средства, подсъдимият
решил противозаконно да отнеме чужди движими вещи. Така около 17.00 часа на
29.10.2013г. П. отново влязъл в горепосочения търговски център, качил се на
втория етаж и забелязал в офиса, в който работел свидетеля Г., оставената на
стол в близост до вратата на чантичка на същият свидетел. Подсъдимият П.
отворил вратата на офиса и успял незабелязано да вземе чантичката на свидетеля Г.,
ведно с портфейла му и сумата от 20лв., съдържаща се в него, след което без
съгласието на свидетеля Г. и с намерение противозаконно да присвои същите вещи,
напуснал офиса и търговския център. Мъжките чантичка и портфейл подсъдимият П. впоследствие
продал на неустановени в хода на разследването лица, а парите изхарчил за лични
нужди. Малко по-късно същият ден свидетелят Г. установил липсата на вещите с,
след което сигнализирал органите на МВР. Във връзка с последния били прегледани
записите на охранителните камери, в което участвали както от свидетелят Г.,
така и от свидетелят С., работещ в Четвърто РУ „Полиция“ гр.Пловдив, при което
наблюдавани При това били наблюдавали действията на подсъдимият П. при отнемане
на вещите на Г.. По-късно свидетелят С. при работата си по двата случая
установил и самоличността на подсъдимия, като при проведена с него беседа на
подсъдимият П. признал за извършените от него отнемане на вещи от свидетелката Н.
на 24.10.2013г. и на тези на свидетеля Г. на 29.10.2013г.
Така
описаната фактическа обстановка съда
счита за безспорно установено въз основа на извършеното от подсъдимият П. цялостно признаване на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2
от НПК, което самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, а именно – показания на свидетелите Й.Б.Г.,
Т.Г.Н., И. Т. С. и В. С. И., които съдът преценява за обективни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Свидетелят
Й.Б.Г. описва как на 29.10.2013г. оставил така описаните вещи на стол близо до
вратата на офиса, в който работел, индивидуализира същите вещи, описва
установения от него факт на тяхната липса на мястото, където са били
оставени, а също и наблюдавания от него
запис на охранителните камери, на който се вижда лице от мъжки пол, от ромски
произход, да отнема вещите. От същите показания се установяват данни по
производството относно индивидуализацията на инкриминираните вещи, фактът на
тяхното отнемане, както и наблюдавано на записа на охранителните камери лице,
което отнема същите.
Свидетелката
Т.Г.Н. сочи, че на 24.10.2013г. оставила
инкриминираните вещи в офиса където работела, индивидуализира същите вещи,
описва установения от него факт на тяхната липса на мястото, където ги оставила.
От същите показания се установяват данни по производството относно
индивидуализацията на инкриминираните вещи, както и фактът на тяхното отнемане
Свидетелят
И. Т. С., в качеството му на *** към Четвърто РУ „Полиция“ при ОД МВР –
Пловдив, описва извършената проверка по случаите, информацията, съдържаща се в
прегледаните от него записи на охранителните камерите, начина на установяване
на подсъдимия П. като автор на деянията, както и стореното от същи признание в
този смисъл. Същите показания внасят данни относно авторството на деянието,
начинът по който подсъдимият е бил свързан със същото при извършената проверка,
както и потвърждават последователността на стореното признание на вината.
Свидетелят
В. С. И., в качеството му на ** група към Четвърто РУ „Полиция“ при ОД МВР –
Пловдив, описва извършената проверка по подадения сигнал, преглеждането на записите от охранителните камерите и
констатираното от тях, начина на установяване на подсъдимия П. като автор на
деянията, както и стореното от същи признание в този смисъл. Същите показания
внасят данни относно авторството на деянието, начинът по който подсъдимият е
бил свързан със същото при извършената проверка, както и потвърждават
последователността на стореното признание на вината.
Съдът
взе предвид заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
стоково-оценъчната експертиза, съгласно което
общата стойност на отнетите вещи към инкриминирания период от време възлиза на
180 лева. Съдът приема заключението на
същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални
познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на
събраните по делото доказателства. От същото се установява стойността на
инкриминираните вещи към моментите на деянията.
Съдът
взе предвид заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза, съгласно което подсъдимият З.Я.П. не се води
на диспансерно наблюдение в ЦПЗ - Пловдив и не страда от психично заболяване в
тесния смисъл на думата. Сочи се още, че са налице са данни за наркотична
зависимост, която към момента на изследването не нарушава качествено психичните
му функции, че З.П. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си към инкриминирания период от време. Прави се
заключение, че с оглед на неговото физическо, психическо състояние П. може
правилно да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях, ако желае, както и да участва в наказателния
процес. Съдът приема заключението на същата експертиза
като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събраните по
делото доказателства. От същото се установява, че подсъдимият З.Я.П. е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към
инкриминирания период от време, както и може да участва в наказателния процес и
в тази връзка да дава достоверни обяснения.
Съдът
съобрази и данните, съдържащи се в протокола за оглед на веществено
доказателство – оптичен диск, находящ се на лист 56 от досъдебното производство,
от който се установява съдържанието на същия диск, възпроизвеждащ записите на
охранителните камери на обекта, потвърждаващ изнесеното в показанията на
свидетелите Й.Б.Г., И. Т. С. и В. С. И. и описващ лице, което непротиворечиво
може да бъде свързано с подсъдимия П..
При така описаната безспорна
фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия подсъдимият П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196,
ал.1, т.1 от НК, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.29, ал.1, буква „А” и буква
„Б” от НК, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че в периода от
24.10.2013г. – 29.10.2013г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив - е извършил е престъплението след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е
бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, като извършител е отнел чужди движими вещи както
следва:
- за това, че на
24.10.2013г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1 бр. електронна книга
марка „Amazon Kindle” на стойност 120 /сто и двадесет/ лева, 1 бр. дамско
портмоне плюшено на стойност 5 /пет/лева
, сума в размер на 10 /десет/ лева
и всички вещи на обща стойност 135 /сто тридесет и пет/ лева от
владението на Т.Г.Н., ЕГН ********** *** и
- за това, че на 29.10.2013г.
в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мъжка чанта /изкуствена кожа/
на стойност 10 /десет/ лева, 1 бр. мъжки портфейл от естествена кожа на
стойност 15 /петнадесет/ лева, парична сума от 20 /двадесет/ лева - всички вещи
на обща стойност 45 /четиридесет и пет / лева от владението на Й.Б.Г., ЕГН **********
***
или всички вещи на обща
стойност 180 /сто и осемдесет/ лева без
тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието
е извършено от подсъдимия П. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият
напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени
от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по
несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието. Както
вече бе посочено, установява се, че подсъдимият З.Я.П. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към
инкриминирания период от време. Следва да се има предвид също така съвсем
елементарният характер на деянието, изразяващо се в отнемане на чужда вещ,
обществеността опасност на което подсъдимият очевидно ясно е съзнавал.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
Ето защо, съдът призна подсъдимият З.Я.П.
- роден на ***г***, б., български
гражданин, осъждан, неженен, основно образование, безработен, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че в периода от
24.10.2013г. – 29.10.2013г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив - е извършил е престъплението след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е
бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, като извършител е отнел чужди движими вещи както
следва:
-
за това, че на 24.10.2013г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1 бр.
електронна книга марка „Amazon Kindle” на стойност 120 /сто и двадесет/ лева, 1
бр. дамско портмоне плюшено на стойност 5 /пет/лева , сума в размер на 10 /десет/ лева и всички вещи на обща стойност 135 /сто
тридесет и пет/ лева от владението на Т.Г.Н., ЕГН ********** *** и
-
за това, че на 29.10.2013г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр.
мъжка чанта /изкуствена кожа/ на стойност 10 /десет/ лева, 1 бр. мъжки портфейл
от естествена кожа на стойност 15 /петнадесет/ лева, парична сума от 20
/двадесет/ лева - всички вещи на обща стойност 45 /четиридесет и пет / лева от
владението на Й.Б.Г., ЕГН ********** ***
или
всички вещи на обща стойност 180 /сто и
осемдесет/ лева без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК,
вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.29, ал.1, буква „А” и буква „Б” от НК, вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След
като намери подсъдимият за виновен, при индивидуализиране на наказанието съдът
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство данните относно личността на
подсъдимия, които го обрисуват като личност с висока степен на обществена
опасност, във връзка с множеството предходни осъждания. Тук следва да се
отбележи, че докато осъжданията на подсъдимия П., обуславящи осъществяването на
деянието при условията на чл.29, ал.1, буква „А” и буква „Б” от НК, а именно
тези във връзка с Определение № 392/07.05.2012г. по НОХД № 3047/2012г. , по
описа на ПРС, XXIII н.с. и Определение от 28.09.2011г. на ПРС ,ХХІ н.с.по НОХД
№ 4159/2011г., безспорно са квалифициращи обстоятелства, а не отегчаващи
такива, предвид така повдигнатото обвинение, то всички други осъждания на
подсъдимия, извън така посочените, които в случая не съставляват квалифициращи
обстоятелства и следва да бъдат отчетени като отегчаващи такива.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита признанието на вината по така повдигнатото
обвинение и изразеното съжаление.
Ето
защо, съдът намира, че е налице един относителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, доколкото несъставомерните осъждания на подсъдимия
отстоят на значителен период от време, като същевременно законодателят е
предвидил един относително висок минимум на наказанието по чл.196, ал.1, т.1 от НК.
Поради
това, при индивидуализация на наказанието съдът счете, че същото следва да бъде
ориентирано към минималния предвиден размер, но все пак да не бъде равно на
него, поради което ОПРЕДЕЛИ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, като счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо
на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване
целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на
наказателна репресия в минимално необходимо количество.
Съобразявайки
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.372, ал.4 от НК,
във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл. чл.58а, ал.1 от НК, съда НАМАЛИ
така определеното наказание с една трета и ОСЪДИ подсъдимия на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА
ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА.
След
като определи наказанието по вид и размер съдът счете, че на основание чл.61
т.2 вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС така наложеното на подсъдимия З.Я.П. наказание
„лишаване от свобода” в размер на една година и осем месеца следва да бъде
изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в Затвор или затворническо общежитие от
„закрит” тип.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът
счете, че вещественото доказателство - 1 бр. оптичен диск находящ се на лист 56
от досъдебното производство, следва да остане по кориците на делото, доколкото
същото макар да съставлява веществено доказателство, то може да бъда
съхранявано без да произведе затруднение в по-голяма степен от писмените
документи по делото, а същевременно съдържа данни от значение за установяване
на обективната истина.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След
като намери подсъдимият З.Я.П. за виновен в така извършеното престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 от НК, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.29, ал.1, буква „А” и буква „Б” от НК, вр. с чл.26, ал.1 от НК,
съдът счете, че на основание чл. 189 ал.3 от НПК същият следва да бъде осъден
да заплати направените разноски по делото в размер на 90 /деветдесет/ лева в
полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала1
ЙТ