Определение по дело №595/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260829
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Вера Станиславова Чочкова
Дело: 20211100600595
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                          гр. СОФИЯ, 01.03. 2021  год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, V въззивен състав в закрито съдебно заседание на първи март, две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА                                                                  ЧЛЕНОВЕ:           ТОНИ ГЕТОВ

                                                                                  АДРИАНА АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от Председателя в.н. ч. д. № 595 по описа за  2021  год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производството е по реда на чл. 243 ал. 6 и 7 от НПК.

                        С определение от 22.01.2021г.,постановено по нчд №17063/20г.СРС,НК,110 състав е потвърдил постановление на СРП от 08.12.2020г,с което наказателното производство по досъдебно производство № 11378/19г. по описа на СРТП-ОР-СДВР,пр.пр. № 41376/19г. по описа на СРП водено  за престъпление по чл.343 ал.1 б.Б вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК е било прекратено.

            Против определението е постъпила жалба от пострадалото лице В.М.М..С жалбата се оспорва правилността на съдебния акт ,като се прави искане за неговата отмяна.       

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице,поради което е допустима.Разгледана по същество,въззивния съд намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови своя акт СРС е приел ,че извършеното от водача на МПС И.П.Д.се субсумира под хипотезата на чл.15 от НК-случайно деяние,,поради което е потвърдил постановлението на СРП,с което воденото  наказателно производство за престъпление по чл.343 от НК е било прекратено.

 Изложеното от СРС следва да бъде споделено ,тъй като  почива на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.От събраните по делото доказателства се установява,че на  21.10.2019 г., около 13:30 часа, В.М. М. управлявал електрическа тротинетка „Xiaomi Misia М365“, в гр.София, по бул.“Васил Левски“, с посока на движение от парк „Княжевска градина“ към бул.“Цар Освободител“, в лентата за движение, предназначена за превозни средства на градския транспорт. В района на №91, със скорост около 11 км/ч, М. навлязал в средната лента на булеварда, преминал между намиращите се в тази лента автомобили и навлязал в лявата лента за движение.

В същото време, лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№*******управляван от И.П.Д., се движел попътно на тротинетката в лявата от трите ленти по посоката си на движение със скорост около 38 км/ч. Водачът на лекия автомобил възприел извършваната от водача на тротинетката маневра, още преди навлизането й в средната лента, т.е. преди последната да е навлязла в лентата за движение на МПС, поради което предприел аварийно спиране. Поради липса на достатъчно разстояние, водачът на процесния лек автомобил, нямал техническа възможност да спре. Последвал удар с предната част на автомобила в задната част на тротинетката, при който тялото на М. и тротинетката му били отхвърлени напред, по посоката на движение на автомобила.

Съгласно заключението на СМЕ В.М. е получил травматично увреждане, изразяващо се в счупване на тръбестата част на лявата малкопищялна кост - закрито /на лявата подбедрица, без наличие на външна рана/, реализирало медикобиологичния признак - трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, при ненастъпили усложнения в оздравителния период, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

От заключението на комплексната видео и автотехническа експретиза се установява ,че скоростта на електрическата тротинетка в района на произшествието и към момента на удара е била от порядъка на 11 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ в района на произшествието е 38 км/ч, а в момента на удара е от порядъка на 29 км/ч., че опасната зона за спиране на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, при конкретните пътни условия и скорост от 38 км/ч, е 20-21 метра, като отстоянието на автомобила до мястото на удара, в момента на навлизане на тротинетката в лентата за движение на лекия автомобил, е 7 метра.В заключението е посочено,че  от техническа и професионална гледна точка причина за настъпване на произшествието са технически неправилните действия на водача на електрическата тротинетка В.М., който при извършване на маневра „престрояване“ в съседна лява лента, не е пропуснал движещият се по тази лента попътно зад него лек автомобил „Фолксваген Голф“ и е навлязъл в коридора за движение на автомобила.Отбелязано е и,че водачът на електрическата тротинетка В.М. е имал техническа възможност да предотврати произшествието и това е можел на стори, като при извършване на маневрата „престрояване“, пропусне попътно движещият се зад него лек автомобил „Фолксваген Голф“, и след това извърши безопасно маневрата, за разлика от водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, който не е разполагал с техническа възможност да предотврати произшествието, както в момента на навлизане на тротинетката в лентата за движение на лекия автомобил, така и в момента на преминаване на тротинетката от бус- лентата в средната лента на бул.“Васил Левски“, когато реагирал с аварийно спиране.

След анализ на гореизложените факти,първия съд е приел,че не се установява поведение на водача на МПС Д., изразяващо се в нарушаване на което и да е от правилата за движение по пътищата, нормативно уредени вЗДвП и ППЗДвП, което да е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия противоправен резултат за пострадалато лице М..

Въззивната инстнация намира решаващия извод на СРС за правилен.Водачът на процесния лек автомобил Д. се е движил не само в рамките на разрешената за населено място скорост до 50 км/ч, но дори и с по-ниска такава - от 38 км/ч, при съобразяване с конкретната пътна обстановка: добра видимост в светлата част на денонощието, суха пътна настилка, без дупки и неравности, на прав участък от пътя, в една от общо двете активни ленти за движение на МПС в този пътен участък, при липса на други движещи се пред него превозни средства и на около 100 метра от кръстовището с бул.“Цар Освободител“, т.е. същият е управлява със „съобразена скорост“ по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

С оглед направените възражения в жалбата, че особеностите на ситуацията са налагали водачът на лекия автомобил да се движи с по-ниска скорост от тази, с която се е движил в процесния участък  въззивната инстнация намира, че обективно последният не е имал никаква причина да управлява МПС, както със скорост от 30 км/ч преди мястото на удара, така и със скорост от 14 км/ч в момента на навлизане на тротинетката в лентата му за движение. Водачът Д. нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди неправомерните действия на водача на електрическата тротинетка, движещ се първоначално в бус лентата, която от своя страна не е обичайно място за движение въобще на превозни средства, различни от тези на масовия градски транспорт, или на пребиваващите деца и хора в находящите се в близост до местопроизшествието парк и стадион. Тогава, когато е могъл да ги предвиди, водачът на лекия автомобил не е могъл да ги предотврати. Съгласно експертното заключение водачът Д.  при конкретната пътна обстановка, не е разполагал с техническа възможност да предотврати произшествието, както в момента на навлизане на тротинетката в лентата за движение на лекия автомобил, така и в момента на преминаване на тротинетката от бус лентата в средната лента за движение на бул.“Васил Левски“.Липсват основание да се приеме ,че изготвеното заключение на което се е позовал първия съд е некомпетентно или необосновано,поради което е следвало да бъде кредитирано.

Правилен е извода на СРС, че липсва виновно поведение от страна на водача на МПС.Това е така,тъй като Д. нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди действията на водача на тротинетката, а когато е могъл да ги предвиди, вече не е могъл да ги предотврати. ПТП е настъпило в опасната зона на спиране на управлявания от него лек автомобил, поради което изводът на СРС,че водачът на лекия автомобил не е създал сам виновно невъзможността да предотврати настъпването на общественоопасния резултат е верен.Нарушенията на правилата за движение са допуснати от пострадалото лице М.-предприетата необезопасена маневра „престрояване“, и техническата възможност да предотврати произшествието, като пропусне попътно движещия се зад него в лявата лента лек автомобил.

По изложените съображения,  въззивната инстнация намира, че обжалваното определение на СРС следва да бъде потвърдено,,поради което и на основание чл. 246, ал. 5 и 6 от НПК Съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.01.2021г.,постановено по нчд №17063/20г.СРС,НК,110 състав,с което потвърдено постановление на СРП от 08.12.2020г,за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 11378/19г. по описа на СРТП-ОР-СДВР,пр.пр. № 41376/19г. по описа на СРП водено  за престъпление по чл.343 ал.1 б.Б вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.

                ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

            ПРЕПИСИ от същото да се връчат на жалбоподателя.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: