М О Т И В И към Н О Х Д N
437/10 г.
Производството е по реда на чл.370 и следващите от НПК.
Срещу подсъдимите И.З.Н. и Т.С.А. са
повдигнати обвинения по чл.195 ал.1 т.3,5 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл. 26 ал.1 от НК за първия подсъдим и по чл.195 ал.1 т.3,5,7 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за втория подсъдим затова, че в периода месец септември 2009г . до 07.10.09 г. в условията
на продължавано престъпление в с.Крън след предварителен сговор помежду си в
немаловажен случай и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на
имот, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 8012.98
лв. от владението на собственика им Е.Р.К.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като подс. А. е
действувал в условията на повторност при немаловажен случай, а
подс. Н. макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си.
В съдебното заседание след приключване на съдебното
следствие представителя на РП-Казанлък поддържа обвиненията и пледира съдът да
признае подсъдимите за виновни, като им определи наказание от десет месеца лишаване
от свобода за подс. А. и пробация за подс.Н..
В съдебното заседание подс. Т.С.А. се
признава за виновен, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не събират
доказателства за тези факти.
Подс. И.З.Н. в съдебното заседание също се признава за
виновен, като признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Защитника на двамата подс. след приключване на
съдебното следствие пледира съдът да ги признае за виновни,
като при определяне на наказанието им бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК.
Съдът като взе предвид направените самопризнания от
двамата подсъдими и фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт както и доказателствата събрани на досъдебното производство и след като ги
прецени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното ;
През месец септември 2009 г. двамата подс. отишли в дома на св.Е.К. да я питат за някаква работа.
Св.К. не била в дома си а вратата и била заключена. Двамата подс.
прескочили оградната мрежа и влезли в двора.
След това подс. А. повдигнал подс.Н. до прозореца. Подс.Н. счупил
стъклото, след това дръпнал металната решетката ,която
паднала. След това двамата подс. влезли в стаята.
В един шкаф намерили кутия с банкноти от 20 лв. и
взели сумата от 140 лв.. От тези пари подс.Н. дал на подс.А. сумата от 40 лв.,
които впоследствие последния пак му върнал.
След това в продължение на няколко дни подс.Н. сам и
с подс. А. на три пъти отнемал от поставени в черна кутия в шкаф български
левове - общо 6230 лв., а от друга кутия взел още 1325 щатски долари. Отделно от това
взели и две дамски шушлякови якета.Последната кражба била на 07.10.09 г..
С отнетите пари подс.Н. си купил уредба и тонколони, кон и каруца, а
останалите похарчил за таксиметрови автомобила до гр.Стара Загора,
както и за ‘булка’. Част от сумите похарчил и за алкохол.
От експертното заключение на съдебно-оценъчната
експертиза се установява,че стойността на отнетите вещи-шушлякови якета и пари
– левове
и долари е за сумата от 8012.98 лв..
Така описаната фактическа обстановка изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства-показанията на св. Е.К., Х.П., З.Р., Ю.А., Г.Т., Д.А., Р.М., С.Г., А.К. и Г.К.,
както и от експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза,
които подкрепят изцяло направените от подсъдимите самопризнания.
Имайки предвид установената по безспорен начин
фактическа обстановка съдът намира,че подс. И.З.Н. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл.195 ал.1 т.3,5 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.63 ал.1
т.3 от НК, а подс. Т.С.А. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на чл.195 ал.1 т.3,5,7 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От обективна страна, чрез отнемане на вещите подс. са
осъществили изпълнителното деяние на престъпление кражба. По този начин
те са прекъснали връзката между вещите и техния собственик като са установили
своя трайна фактическа власт върху тях и са имали възможност да се разпореждат
с тях, както в своя, така и в полза на трето лице,
което и направили.
Преди осъществяване на деянието за разрушили прегради
здраво направени за защита на имот /счупили са стъкло на прозореца и издърпали метална
решетка/ и по този начин са си създали лесен достъп до отнетите вещи. Подс. са
съзнавали, че без да разрушат тези прегради не биха могли да реализират целта си - да отнемат
вещите поради което деянието им следва да се квалифицира по чл.195 ал.1 т.3 от НК.
Решението за извършване на престъплението подс. са
взели предварително при една сравнително спокойна обстановка.Предварително са
набелязали мястото на извършване на престъплението и всеки един от тях е знаел
и съзнавал, че заедно с него действува и другия подсъдим и с общи
и задружни сили са успели да отнемат вещите.
Деянието с оглед личната опасност на
подс. не представлява маловажен случай и същото ще се следва да се квалифицира
и по чл.195 ал.1 т.5 от НК.
Преди осъществяване на деянието подс. Т.А.
като непълнолетен е бил осъждан със влязли в законна сила присъди по НОХД №
744/04 г., №5/05 г., 988/05 г. и
трите по описа на КРС за същото такова престъпление и тъй като не са изтекли
пет години по смисъла на чл.30 от НК, то сегашната му престъпна
дейност се явява извършена при условията на повторност-специален рецидив по
смисъла на чл.28 ал.1 от НК. Деянието с оглед лошите му характеристични данни
представлява немаловажен случай и следва да се квалифицира по отношение на него
по чл.195 ал.1 т.7 от НК.
При осъществяване на деянието подс.И.Н. е бил
непълнолетен. В създалата се фактическа обстановка той е можел да се
ориентира, извършил е поредица от отделни и координирани действия,
можел е да оценява действията си и постъпките и да ги ръководи,
т.е. разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките, си поради което на основание чл.31 ал.2 от НК ще
следва да носи наказателна отговорност като наказанието му ще се следва да се
определи при условията на чл.63 от НК.
Деянията извършени от подс. Т.А. и И.Н. за
периода месец септември 2009 г.-07.10.09 г. са осъществени при условията на продължавана
престъпна дейност. Продължаваното престъпление е извършени с четири
отделни деяния, осъществяващи състава на чл.195 ал.1 т.3,5, а
за подс.А. и т.7 от НК, извършени през непродължителен период от време и при
една и съща обстановка /дома на св.К./, при което
последващите деяния се явяват продължение на предшествуващите,
поради което престъпната им дейност следва да се квалифицира и по чл. 26 ал.1
от НК.
От установената фактическа обстановка и от
обективираните действия на подсъдимите следва извода, че към момента
на деянието са действували умишлено.
Подс. са съзнавали обществено-опасния характер на
деянието си, предвиждали са настъпването на обществено-опасните последици от
него, искали са тяхното настъпване и са се стремили към
тях.
Касае е се за форма на вината-пряк умисъл за всеки
един от подсъдимите.
В този смисъл е и практиката на ВКС- постановление
6-71 на Пленума на ВС, ТР3-71 на ОСНК и др..
Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание
цитираните по-горе законови текстове съдът намира,че подс. Таньо С.А. и И.З.Н.
следва да бъдат признати за виновни и наказани.
ПО ИНВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАОКАЗАНИЕТО ;
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе
предвид обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимите,
оцени отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства съгласно
изискванията на закона.
Като отегчаващи вината обстоятелства по отношение на
подс. И.
З.Н. съдът приема-извършено е престъпление от вида-престъпления против
собствеността-кражба, най-често срещаното престъпление в нашето общество и
лошите му характеристични данни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема - чистото му
съдебно минало /към момента на деянието не е бил осъждан/, младата му
възраст, критичното му отношение към извършеното и направените самопризнания.
Следователно наказанието му следва да се определи при
баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства чрез приложението
на разпоредбата на чл.55 от НК предвид императивния характер на нормата на
чл.373 ал.2 от НПК и за постигане целите на чл.36 НК- пробация със следните
пробационни мерки;
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
три години-четири пъти седмично.
2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от три години.
3.Ограничение в свободното придвижване за срок от три
години изразяващо се в забрана за посещаване дома на свидетелката Е.К. в
с.***.
4.Безвъзмезден труд в полза на обществото от 320 часа
в рамките на една година.
Налице са основанията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК поради което съдът кумулира така определеното наказание с наказанието
наложено на подс.И.З.Н. по НОХД № 232/09г. по описа на Казанлъшкия РС като му
определя едно общо наказание до размера на най-тежкото от тях а именно пробация
с пробационни мерки ;
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
три години-четири пъти седмично.
2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от три години.
3.Ограничение в свободното придвижване за срок от три
години изразяващи се забрана за посещаване дома на св. Е.К. в
с.***.
4.Безвъзмезден труд в полза на обществото от 320 часа
в рамките на една година.
На основание чл.25 ал.2 от НК съдът зачита
изтърпяното до момента наказание по НОХД № 232/09 г. по описа на Казанлъшкия РС.
Като отегчаващи вината обстоятелства по отношение на
подс. Т.С.А. съдът приема-обремененото му съдебно минало и
лошите му характеристични данни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
приема-младата му възраст и критичното му отношение към извършеното.
Следователно наказанието му следва да се определи при
баланс между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства но чрез
приложението на чл.55 от НК предвид императивния характер на нормата на чл.373
ал.2 от НПК и за постигане целите на чл.36 НК - десет месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Т.С.А.
и И.З.Н. следва да заплатят направените по делото разноски в размер от 54 лв.
съразмерно-възнаграждение за експерта.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ;