№ 15051
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. Л.А
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110107405 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Е” АД против ЗАД „А”, с която е предявен иск с
правно основание чл.411 КЗ вр. чл.49, ал.1 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 415.63 лева,
представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка за
вреди по л.а. „Мазда ЦХ 5”, с рег. № СВ 8839 ВН от ПТП на 25.11.2020 г., в гр. София
причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на
лек автомобил „Ауди А4” с рег.№ СВ 6956 НК.
В исковата молба „Е” АД твърди, че на 25.11.2020 г., в гр. София е настъпило ПТП,
причинено по вина на водача на л.а. „Ауди А4” с рег.№ СВ 6956 НК, и втори участник л.а.
„Мазда ЦХ 5”, с рег. № СВ 8839 ВН. Вследствие на процесното ПТП са причинени вреди на
л.а. л.а. „Мазда ЦХ 5”, с рег. № СВ 8839 ВН, за който към момента на процесното ПТП има
сключена имуществена застраховка при ищеца, който твърди, че е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 2284,47 лв. и 415,63 лв. разходи за заместващ автомобил. Към
ответника била предявена претенция в размер на 2700,00 лв., с включени ликвидационни
разходи в размер на 15 лв. Ответникът платил частично по процесната щета сумата от
2284,47 лв. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на другия участник в процесното
ПТП е била застрахована при ответника, който, след отправена покана за заплащане на
платеното обезщетение, не заплатил сумата. Поради това ищецът претендира заплащане на
обезщетение, доколкото за причинените вреди отговоря другият участник в процесното
ПТП (и съответно застрахователят на гражданската му отговорност), която е в размер на
415,63 лв. разходи за заместващ автомобил, заедно със законната лихва върху
застрахователното обезщетение от датата на предявяване на иска - 14.02.2022 г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответното
дружество ЗАД „А” оспорва исковете по основание и размер, с доводи, че не дължи
заплащане на обезщетението. Посочва, че разпоредбата на чл.493, ал.1 от КЗ лимитативно
1
посочва вредите, които покрива застрахователя по ГО, сред които не е услугата за наем на
заместващ автомобил. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:
По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът е приел за безспорни между страните
и поради това за ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: механизма на
настъпване на ПТП, гражданската отговорност на другия участник в процесното ПТП е
била застрахована при ответника, както и извършено плащане от ответника на ищеца на
сумата от 2 284.47 лв. по процесната застрахователна щета.
По делото не спорно, че към момента на ПТП-то за увредения лек автомобил била
налице валидно сключена застраховка "Каско", обективирана в застрахователна полица №
00500100368460/30.06.2020 г. с период на застрахователно покритие от 15.07.2020 г. до
14.07.2021 г. Съгласно ОУ, приложими към договора, всички вреди по застрахованата вещ,
произтекли от ПТП, се покриват от застрахователя – т. 3 вр. т. 2, б. "б" от ОУ. Приложен е добавък
№ 1 към договора за имуществено застраховане за постигнато между страните съгласие по клауза
"Е" – "заместващ автомобил". По силата на клауза "Е" застрахователят се съгласявал да поеме
разхода за наем на предоставен от рен-а-кар компания автомобил на застрахования до 30 дни, ако
в резултат на покрит риск вещта не можела да се ползва по предназначение. Предвидено е, че
ползването на заместващ автомобил след уговорените 30 дни се поема от застрахования. Макар
приложеният добавък да не съдържа подписи на страните, съдът намира, че клаузата е породила
действие между тях, предвид наличието на доказателства за предоставяне на тази допълнителна
услуга на ползвателя по застрахователния договор и одобряването на разхода от страна на ищеца.
Приет е двустранен констативен протокол за ПТП от 25.11.2020 г., с който водачите
на участващите в произшествието превозни средства са постигнали съгласие относно
механизма му и понесените материални щети. Налице е признание от водача на л.а. „Ауди
А4” с рег.№ СВ 6956 НК, че вината за произшествието е негова. Протоколът е двустранно
подписан, а механизмът на ПТП не е спорен.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с ПТП-то
е образувана застрахователна преписка по щета № **********, като на сервиза извършил
ремонта била заплатена сумата от 2269,46 лева с преводно нареждане от 23.04.2021 г. от
ищеца, освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15.00 лева, а
надбавката от 400.63 лева бил одобрен разход за наем за заместващ автомобил.
Прието е възлагателно писмо за предаване на застрахования автомобил за ремонт с
дата 26.11.2020 г., както и възлагателно писмо за предоставяне на заместващ автомобил от
11.12.2020 г. С приемо – предавателен протокол от 13.01.2021 г. автомобилът е предаден
след ремонт от изпълнителя на застрахования. Видно от приложения договор за наем на
ползвателя на увредената вещ е бил предоставен под наем автомобил за периода 11.12.2020
г. – 08.01.2021 г., а наемната цена била определена на 476 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка ГО на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
вреди при използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В
тези случаи застрахователят покрива: 1.) неимуществените и имуществените вреди
2
вследствие на телесно увреждане или смърт; 2.) вредите, причинени на чуждо имущество;
3.) пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането.
Непосредствени и преки са онези вреди, които по време и място следват противоправния
резултат. Необходимо е причинният процес да се ограничи до неговото типично и
закономерно развитие – Решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г.
о., ГК.
Спорно между страните е единствено обстоятелството дали застрахователят по
застраховка "Гражданска отговорност" на виновното за настъпване на ПТП лице дължи
сумата от 415.63 лв., заплатена от застрахователя по застраховка "Каско на МПС" за
използвания от увреденото лице заместващ лек автомобил в периода, в който собственият
му такъв е бил приет в доверен автосервиз за ремонтни дейности, извършването на които е
необходимо за отстраняване на щетите, настъпили вследствие на описаното по-горе
пътнотранспортно произшествие.
В настоящия случай, застрахователното обезщетение за възстановяване на вредите по
застрахованата вещ е в размер на 2269.46 лева, съответно ликвидационните разноски
възлизат на 15.00 лева. Разходът от 415.63 лева за предоставен под наем заместващ
автомобил на ползвателя на застрахователната услуга, е разход, който застрахователят се е
задължил да направи като допълнителна услуга към застрахования, респ. ползвателя на
услугата. Тази допълнителна услуга цели повишаване качеството на обслужване от страна
на застрахователя. Тя е избор на страните, който е вън от типичния предмет на договора за
имуществено застраховане. В този смисъл, разходът не е част от платеното застрахователно
обезщетение в тесен смисъл на думата, в който понятието е употребено в разпоредбата на
чл. 411 КЗ. Ограничителното тълкуване се налага от обстоятелството, че нормата урежда
обхвата на регресната претенция към деликвента, респ. към застрахователя му по договора
ГО, които не са страни по договора за имуществено застраховане. Рамките на тази регресна
отговорност са изначално определени. Ищецът е заявил за плащане регресната си претенция
в размер на 2700,00 лв., с включени ликвидационни разходи в размер на 15 лв., но
ответникът платил само сума в размер на 2284,47 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по процесната щета, с включени ликвидационни разноски, като не е заплатена
сумата от 415,63 лв., представляваща разходи за заместващ автомобил.
Стойността на наемната цена, заплатена от застрахователя за ползване на заместващ
автомобил от увреденото лице в процесния случай, няма характер на застрахователно
обезщетение, а представлява допълнителна услуга, която застрахователят предоставя на
определена категория застраховани /чиято стойност не се включва и в реалната
възстановителна стойност на застрахованото имущество по смисъла на чл. 400, ал. 2 КТ/.
Този извод следва на първо място от буквалното тълкуване на съдържанието на
волеизявленията в "Клауза Е+", предвид употребения израз "допълнителна услуга" и
обстоятелството, че същевременно липсва поето от застрахования задължение за насрещна
престация на носенето на риска от застрахователя /т. е. задължение за заплащане на
застрахователна премия/ – т. е. няма застраховане, доколкото в частност застрахованият
разполага не с правото да получи парична сума като обезщетение за претърпените вреди, а
право на допълнителна услуга /не се касае за изключението по чл. 426 КЗ/.
Не може да се приеме, че услугата се предоставя с цел обезщетяване на увреденото
лице, доколкото само определена категория увредени лица имат право да се възползват от
предлаганата услуга – само тези, които са избрали щетите по увредения лек автомобил да
бъдат отстранени в доверен сервиз. От обхвата на клаузата е изключена част от
застрахователната общност – застрахованите, които са избрали отстраняването на щетите по
увреденото имущество да бъде чрез изплащане на обезщетение въз основа на експертна
оценка.
По изложените съображения, предявеният иск следва да се отхвърли изцяло.
3
При този изход на спора с право да претендира разноски разполага ответникът, който
претендира заплащането на адвокатски хонорар в размер на 360 лв. за осъществено
процесуално представителство. Представени са доказателства за реалното му извършване.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „..., със седалище и адрес на управление: гр.София,
..., срещу ЗАД „А“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ... иск с правно
основание чл.411 от КЗ вр. чл.49, ал.1 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 415.63 лева, представляваща
регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка за вреди по л.а.
„Мазда ЦХ 5”, с рег. № СВ 8839 ВН от ПТП на 25.11.2020 г., в гр. София причинено от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на лек
автомобил „Ауди А4” с рег.№ СВ 6956 НК, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 14.02.2022 г. до окончателно изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ЗД „..., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ..., да заплати на ЗАД „А“, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ... сума в размер на 360,00 лв. разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4