№ 1229
гр. Плевен, 31.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно
гражданско дело № 20224400500548 по описа за 2022 година
Производство по чл.413 ал.2 във вр.с чл.274 ал.1 ГПК .
С разпореждане на Никополски Районен съд №172 от 02.03.2022г. по
ч.гр.д.№124/2022г.на осн.чл.411 ал.2,т.3 ГПК е отказано издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,по заявление със заявител „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД ,ЕИК ********,представлявано от управителите
С.Н. ,Ц.С. ,Я.К. против З. Г. П. от с.****** ,**********, ЕГН ********** за
заплащане на следните суми по договор за паричен заем
№**********/10.09.2018г.: договорна лихва в размер на 594,23лв. за периода
от 25.10.2018г.до 27.08.2019;възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги в размер на 2 270,72лв.;непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30лв.за периода от 09.11.2018г.до 27.08.
2019г. Със същото разпореждане на НРС на основание чл. 415 ал.1,т.3 от
ГПК е указано на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД ,ЕИК
********, че може да предяви осъдителен иск против длъжника за
горепосочените суми в едномесечен срок от връчване на съобщението,като
довнесе дължимата държавна такса по иска.В останалата част е постановено
да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Срещу така постановеното разпореждане на НРС е постъпила частна
жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София,ЕИК ******** чрез
пълномощника Р.И.,с която същото се обжалва като неправилно в частта,в
1
която съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за вземането,представляващо договорно възнаграждение в
размер на 594,23 лв.,дължимо за периода от 25.10.2018г.до
27.08.2019г.Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.411 ал.2,т.3
ГПК като излага доводи,че заповедният съд не следва да извършва преценка
за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови
клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави,като счита,че
съдът в заповедното производство е превишил своите правомощия и е
нарушил съдопроизводствените правила. Твърди се,че заповедният съд
неправилно не е отчел и нормата на чл.145 ал.2 ЗЗП.Относно отхвърленото
заявление за договорното възнаграждение са изложени доводи,че преди
сключване на процесния договор,на ответника е предоставен Стандартен
Европейски формуляр-веднъж с отправеното искане за отпускане на
потребителски кредит и втори път преди сключване на самия договор за
кредит,че от него е видно,че дружеството като кредитор е предоставило
преддоговорна информация и във формуляра са посочени същите
параметри,както в договора за потребителски кредит.Посочено е,че
ответникът е декларирал и се е подписал ,че е получил този СЕФ,изготвен е
погасителен план ,съдържащ информация за размера,броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски,връчен на ответника,заедно с
договора за потребителски кредит,който отговаря на всички законови
изисквания.Твърди се,че уговореният годишен лихвен процент отговаря на
законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Относно
възнаградителната лихва са изложени съображения,че в по-старата практика
на ВКС действително се приемаше,че нищожни като противоречащи на
добрите нрави са клаузите за лихви,надвишаващи трикратния размер на
законната лихва,тогава,когато вземането не е обезпечено,че тази практика
вече не е актуална,с оглед последващите изменения на ЗПК в сила от
23.07.2014г. Жалбоподателят се позовава на чл.19 ал.4 ЗПК,която разпоредба
въвежда ограничение за максималния размер на ГПР,който не може да е по-
висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута,а според ал.5 клаузи,надвишаващи тези размери са нищожни.
В тази насока са изложени подробни съображения,цитирана е съдебна
практика на различни съдилища.Изложени са доводи,че кредиторът няма
задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР,тъй като е
2
уговорен фиксиран лихвен процент,а подобно изискване има единствено при
наличие на референтен лихвен процент по арг.на чл.11 ал.1,т.10
ЗПК.Навеждат се доводи,че не е налице недействителност ,поради
противоречие с добрите нрави за това,което е позволено от закона с
императивна правна норма. В заключение дружеството жалбоподател моли
Окръжния съд да отмени обжалваното разпореждане на НРС,с което съдът е
отхвърлил заявлението ,като се произнесе по същество да бъде издадена
заповед за изпълнение относно сумите,претендирани със заявлението.
Окръжният съд като обсъди оплакванията,направени в частната жалба и
събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
Първоначално по така подадената частна жалба е образувано в.ч.гр.д.
№385/2022г.по описа на ПОС.С определение на ПОС №799 от 09.06. 2022г.
производството по делото е прекратено и делото е върнато на Никополски РС
за администриране ,с указания на заявителя да се връчи препис от
обжалваното разпореждане №172/02.03.2022г.След изпълнение на дадените
от ПОС указания е образувано настоящото в.ч.гр.д.№548/2022г.,като от
жалбоподателя не е депозирана нова частна жалба или допълнение към вече
подадената.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното ч.гр.д.№124/2022г.по описа на Никополски РС е видно,
че същото е образувано след изпращането му по подсъдност от СРС, на
основание подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София срещу длъжника З.
Г. П. от гр.София,с постоянен адрес с.****** ,******.Заявлението частично е
уважено от НРС ,като със заповед №61 от 02.03.2022г. по ч.гр.д.
№124/2022г.е разпоредено длъжникът З. Г. П.,ЕГН ********** от с.******
************ *** да заплати на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София следните суми: 1 850лв.главница, ведно със
законна лихва от 21.12. 2021г.до изплащане на вземането;сумата
936,88лв.,представляваща лихва за период от 27.08.2019г.до
20.12.2021г.;сумата 204,14лв.,представляваща мораторна лихва за периода от
26.10.2018г. до 27.08.2019г., както и ДТ , съгласно уважената част от иска в
3
размер на 59,82лв.и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
За да постанови обжалваното разпореждане ,с което е постановен
частичен отказ за издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумата 594,23лв.,
договорна лихва за периода от 25.10.2018г.до 27.08.2019г. ,Никополски РС е
приел,че клаузата в договора за кредит относно размера на договорната лихва
-41,17 % е нищожна ,поради противоречие с добрите нрави ,тъй като
надхвърля трикратния размер на законната лихва,т.е.повече е от 30 %.Съдът е
приел,че липсата на индивидуално договаряне на параметрите в раздел VІ от
договора за потребителски кредит,съответно на уговорен ГЛП в размер на
41,17% правят тези договорни клаузи неравноправни на основание чл.146 ал.1
ЗЗП и нищожни. Тези съображения не се възприемат от въззивната
инстанция.
Съгласно новата разпоредба на чл.411 ал.2,т.3,пр.2 ГПК/ ДВ
бр.100/2019г./ съдът издава заповед за изпълнение ,освен когато искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.С посочената норма законодателят е
възложил на съда служебно да следи и за нищожни неравноправни клаузи в
договорите, сключени с потребител, като е достатъчно да е констатирана
обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза, за
да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение на паричното
задължение. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване
на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на такива/чл.2 от ЗПК/. Водещо е разбирането да не се допусне
прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано
висока цена за ползваната финансова услуга.Няма спор,че приложими в
случая са нормите на ЗПК и на ЗЗП,като длъжникът по заемното
правоотношение има качеството на потребител.
Окръжният съд счита, че клаузата за възнаградителна лихва не е
нищожна поради нарушение на добрите нрави.На съда е известна съдебната
практика , според която уговорка за плащане на възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва се явява нищожна
поради противоречие с добрите нрави, но същата е неотносима към
конкретния случай.Подобни разрешения за нищожност на клаузата за
4
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
са приложими и релевантни за периода преди изменението на ЗПК и
приемането на новите разпоредби на чл.19 ал.4 и ал.5 в сила от
23.07.2014г.Съгласно чл.19 ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.В ал.5 на чл.19 ЗПК е
предвидено, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни.
Преди приемането на законоустановен размер на годишния процент на
разходите по потребителски кредити не съществуваше норма, регулираща
оскъпяването на кредита, поради което съдът извеждаше изводите си от
общите правни принципи и морални норми.Към датата на сключване на
процесния договор за кредит-07.09.2018г.новите разпоредби на чл.19 ал.4 и
ал.5 ЗПК са в сила,съществуват и те ясно и точно определят предела на
оскъпяване на кредита.Възнаградителната лихва ,съгласно чл.19 ал.1 ЗПК е
компонент от ГПР и размерът й подлежи на преценка от кредитодателя, като
единственото условие е същата наред с другите общи разходи по кредита,
формиращи ГПР да не надвишават пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, което в процесния случай е
спазено. В съответствие с тези разпоредби страните са договорили годишен
лихвен процент в размер на 41,17% и годишен процент на разходите по
кредита 49.89 %. Годишният размер на законната лихва за просрочени
парични задължения е определен с Постановление № 426 на Министерски
съвет от 18.12.2014 г., обн. ДВ, бр. 106/23.12.2014 г., съобразно което същият
е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно
от 1 юли на текущата година плюс 10 пункта.През процесния период, за който
се претендира възнаградителна лихва, основният лихвен процент на БНБ е
0.00 на сто, при което за посочения период на действие на договора за кредит
годишният процент на разходите по него не е следвало да превишава 50 %.
Следователно посочения в договора ГПР в размер на 49.89%,макар и да се
доближава до максималния размер ,не го надвишава, поради което същият не
противоречи на регламентираното в чл. 19, ал. 4 ЗПК императивно
изискване.В този смисъл съдът приема,че ГПР в процесния договор за кредит
5
не противоречи на добрите нрави,след като не противоречи на закона,поради
което и уговорената годишна възнаградителна лихва за ползване на кредита в
размер на 41,17 %, която като компонент от ГПР не е нищожна,поради
противоречие с добрите нрави.
В този смисъл разпореждането на НРС в частта,в която е отказано
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за договорната лихва в
размер на 594,23лв.за периода от 25.10.2018г.до 27.08.2019г.е неправилно и
следва да се отмени,а въззивната инстанция се произнесе по същество в
горния смисъл.За посочената сума депозираното заявление следва да бъде
уважено, като се издаде заповед по чл.410 ГПК.
В останалата част по отношение на другите суми,за които е постановен
отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,а именно:
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на
2 270,72лв.и непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30лв.за периода от 09.11.2018г.до
27.08.2019г.,разпореждането на НРС не е обжалвано с частната жалба,влязло
е в сила и не е предмет на въззивна проверка в настоящото производство.
Водим от горното , Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА разпореждане на Никополски Районен съд №172 от
02.03.2022г.,постановено по ч.гр.д.№124/2022г.по описа на същия съд В
ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ,в която е постановен отказ за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по заявление
,подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД ,ЕИК
********,представлявано от управителите С.Н. ,Ц.С. ,Я.К. против З. Г. П. от
с.****** ,**********,ЕГН ********** за заплащане на сумата
594,23лв.,представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2018г.до
27.08.2019г.по договор за паричен заем №**********/10.09.2018г. КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 ГПК в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД ,ЕИК
6
********,представлявано от управителите С.Н. ,Ц.С. ,Я.К. срещу З. Г. П. от
с.****** , **********,ЕГН ********** за сумата 594,23лв., представляваща
договорна лихва за периода от 25.10.2018г.до 27.08.2019г.по договор за
паричен заем №**********/07.09.2018г.
В останалата част разпореждането на НРС е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7