РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. гр. Хасково, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640102086 по описа за 2021 година
Предявен е от Т. Т. Р. с ЕГН:********** от **********, със съдебен адрес
**********, адв.В. Л., против „БУЛ ИНВЕСТ ГРУП 1“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно село“, ул.”Подуево“ №10, ет.1,
представляван от управителя Добромир Милков Димитров, със съдебен адрес **********,
адв.И. Л., отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищцата твърди, че с издаден изпълнителен лист от 28.12.2016г. по ч.гр.д.
№2478/2016г. по описа на РС-Хасково по заявление от 21.11.2016г., подадено от „Булпойнт
2015“ ЕООД, по влязла в законна сила заповед за изпълнение №1188/22.11.2016г. по ч.гр.д.
№2478/2016г. по описа на РС-Хасково, била осъдена да заплати на „Булпойнт 2015“ ЕООД
сумите от 7,66лв. – главница и 2,66лв. – лихва от 20.12.2013г. до 11.11.2016г., дължими за
неплатени телекомуникационни услуги по фактура №**********/01.12.2013г. за отчетен
период от 01.11.2013г. до 30.11.2013г. и сума в размер на 115,60лв. – главница и 38,96лв. –
лихва от 21.01.2014г. до 11.11.2016г. за неплатени телекомуникационни услуги по фактура
№**********/02.01.2014г. за отчетен период от 01.12.2013г. до 01.01.2014г., ведно със
законната лихва върху главниците от 17.11.2016г. до изплащане на вземането и направените
по делото разноски за държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение
300лв.
На 29.05.2019г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
между „Булпойнт 2015“ ЕООД и „Бул инвест груп 1“ ЕООД, по силата на който
задължението на ищцата, произтичащо от издадения изпълнителен лист от 28.12.2016г. по
ч.гр.д.№2478/2016г. на РС-Хасково било изкупено от последния. Длъжникът не бил
уведомен за така извършената цесия.
След издаване на изпълнителния лист и прехвърляне на задължението кредиторът „Бул
инвест груп 1“ ЕООД предприел изпълнителни действия като образувал изпълнително дело
№817/2021г. по описа на ЧСИ Н.К.. Независимо от така образуваното изпълнително дело
давността по отношение на вземането не била прекъсвана. На 05.07.2021г. по образуваното
1
изпълнително дело с искане на ЧСИ до Служба по вписванията-Хасково била наложена и
вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.
Тъй като не били извършени изпълнителни действия от 02.12.2013г. – датата, от която
процесното вземане станало изискуемо, до 05.07.2021г., когато била наложена и вписана
възбрана, давността не била прекъсвана, поради което и с изтичането на тригодишен период
претенциите за принудително осъществяване на вземанията от кредитора били вече
погасени по давност.
В случая правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск по
чл.439 ал.1 от ГПК бил обусловен от предприетите от ЧСИ изпълнителни действия и
липсата на друг ред за защита след влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008г., с който се
стеснил кръга на подлежащите на обжалване действия на съдебните изпълнители. За да е
допустим иска следвало да са налице следните положителни процесуални предпоставки –
правен интерес, наличие на изпълнително производство, по което ищеца е длъжник и факти,
изключващи /погасяващи/ изпълнителното основание, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което било издадено изпълнителното основание –
настъпила погасителна давност, какъвто бил настоящия казус.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите от 7,66лв. – главница и
2,66лв. – лихва от 20.12.2013г. до 11.11.2016г., дължими за неплатени телекомуникационни
услуги по фактура №**********/01.12.2013г. за отчетен период от 01.11.2013г. до
30.11.2013г. и сума в размер на 115,60лв. – главница и 38,96лв. – лихва от 21.01.2014г. до
11.11.2016г. за неплатени телекомуникационни услуги по фактура
№**********/02.01.2014г. за отчетен период от 01.12.2013г. до 01.01.2014г., ведно със
законната лихва върху главниците от 17.11.2016г. до изплащане на вземането и направените
по делото разноски за държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение
300лв., за които е издаден изпълнителен лист от 28.12.2016г. в полза на „Булпойнт 2015“
ЕООД и на 07.05.2021г. е образувано изпълнително дело №20219290400817 по описа на
ЧСИ Н.К. с район на действие ОС-Хасково, е погасено по давност на основание чл.439
вр.чл.124 ал.1 от ГПК. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът оспорва така предявения иск в депозирания отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК, като намира същия за допустим, но неоснователен. Намира
възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно. Твърди, че срокът на новата
давност всякога е пет години, както и че кредиторът предприел действия по прекъсване на
давността. Предвид подробно изложените доводи в тази насока се иска постановяване на
решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен и да се присъдят
направените от ответника разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
На 21.11.2016г. в РС-Хасково е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Т. Т. Р., по което е образувано
ч.гр.д.№2478/2016г. На 22.11.2016г. в полза на заявителя „Булпойнт 2015“ ЕООД, гр.Варна,
е издадена заповед, по силата на която е разпоредено длъжникът Т. Т. Р. да заплати 7,66лв. –
главница и 2,66лв. – лихва от 20.12.2013г. до 11.11.2016г. за неплатени телекомуникационни
услуги по фактура №**********/01.12.2013г. за отчетен период от 01.11.2013г. до
30.11.2013г. и 115,60лв. – главница и 38,96лв. – лихва от 21.01.2014г. до 11.11.2016г. за
неплатени телекомуникационни услуги по фактура №**********/02.01.2014г. за отчетен
период от 01.12.2013г. до 01.01.2014г., ведно със законната лихва върху главниците от
17.11.2016г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски. В така
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е отразено, че
вземането произтича от договор за телекомуникационни услуги от 29.12.2013г., сключен
между длъжника и „БТК“ ЕАД, закупено на 12.05.2016г. от заявителя „Булпойнт 2015“
ЕООД с договор за продажба на вземане. На 28.12.2016г. е издаден изпълнителен лист по
2
заповедното производство, въз основа на който впоследствие на 07.05.2021г. е образувано
изпълнително дело по описа на ЧСИ Н.К.. На 02.07.2021г. на ищеца е връчено съобщение от
ЧСИ за образуваното изпълнително дело. На 01.07.2021г. ЧСИ е направил искане до Служба
по вписвания при РС-Хасково за вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост
на длъжника Т. Т. Р., която е вписана на 05.07.2021г.
По силата на договор за прехвърляне на вземане от 29.05.2019г. „Булпойнт 2015“
ЕООД прехвърля вземанията си от длъжници /физически и юридически лица/ на „Бул
Инвест Груп 1“ ЕООД. Под №1151 в Приложение №1 към договора от 29.05.2019г. е
описано процесното вземане от Т. Т. Р. по издадения на 28.12.2016г. изпълнителен лист по
ч.гр.д.№2478/2016г. по описа на РС-Хасково.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ал.1
от ГПК, като се иска установяване на недължимост на вземане на ищеца към ответното
дружество за посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения
установителен иск за допустим, а разгледан по същество същия се явява и основателен.
Ищцата в случая се позовава на изтекла погасителна давност, настъпила за част от
процесното вземане преди издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№2478/2016г. по
описа на РС-Хасково, а за другата част след това. Дали този факт е настъпил и то когато
твърди ищцовата страна подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени
средства и касае основателността на предявения иск. Доколкото ищцата се позовава и на
новонастъпили факти след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното производство, предявения иск с правно
основание чл.439 от ГПК се явява допустим. Изцяло в тази насока е трайната съдебна
практика на ОС-Хасково и ВКС.
Изискуемостта на процесното вземане възниква, както е посочено от самия заявител
в подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Доколкото в настоящия случай съдът не разполага със самия договор, въз основа на който се
претендират процесните суми в заповедното производство, за дата на изискуемост се приема
посочената в подаденото заявление, а именно началната дата на обезщетението за забава
20.12.2013г. Несъмнено изискуемостта на вземането е настъпила преди тази дата, за да се
приеме от съда, че са налице законовите основания за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и да се присъди лихва за забава, считано от 20.12.2013г., следва извода, че
вземанията по договора за телекомуникационни услуги и издадените въз основа на същия
фактури са станали ликвидни и изискуеми преди тази дата. По молба на ищцовото
дружество, изкупило от заявителя „Булпойнт 2015“ ЕООД вземанията по издадените
заповед и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2478/2016г. по описа на РС-Хасково е образувано
изпълнително дело при ЧСИ Н.К. на 07.05.2021г. От материалите по изпълнителното дело се
установява, че на 05.07.2021г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на
ищцата – длъжник в изпълнителното производство. В настоящото производство няма данни
преди това изпълнително дело да е имало образувано друго такова по издадения
изпълнителен лист по ч.гр.д.№2478/2016г. по описа на РС-Хасково.
Доколкото падежа на вземането на дружеството от ищцата за неизпълнение на поети
договорни задължения настъпва преди датата на присъдената лихва за забава 20.12.2013г.,
несъмнено следва извод, че давността за погасяване на това вземане настъпва след изтичане
на 3-годишен срок. Разпоредбата на чл.111 б.“б“ от ЗЗД категорично сочи, че с изтичане на
3-годишен срок се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор,
а според чл.111 б.“в“ от ЗЗД с изтичане на същия давностен срок се погасяват вземанията за
лихви и други периодични плащания. По категоричен начин се установи, че в случая се
касае именно за такива вземания от неизпълнен договор, т.е. налице е неизпълнение на
3
договор от страна на потребителя на телекомуникационни услуги спрямо доставчика на
такива, а наред с това има и присъдени вземания и за лихви за забава. Съдът счита, че
подаването на заявление по чл.410 от ГПК, издаването на заповед за изпълнение по така
подаденото заявление, респ. на изпълнителен лист нито прекъсва давността, нито спира да
тече същата. Действително в практиката на ВКС този въпрос е разрешен по различен начин,
т.е. налице е противоречива практика дали спира или не давностния срок. Настоящият
съдебен състав споделя виждането на ВКС в постановените решения, че само предявяването
на иск води до спиране на давността и съответно с оглед изхода на исковото производство
се приема, че започва да тече нова давност или че не е спирал да тече срока за погасяване на
вземането. В настоящия случай по категоричен начин се установи, че не е предявяван иск за
това вземане, поради което съдът приема, че издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист нито е прекъснало, нито е спряло давностния срок. След издаване на
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ с район на действие ОС-
Хасково едва на 07.05.2021г. Съгласно тълкувателното решение, касаещо изпълнителното
производство, образуването на изпълнително дело и изпращане на ПДИ не прекъсва
давността. Едва с предприемане налагането на запори върху сметки или възбрани върху
недвижими имоти на длъжника се прекъсва давността. Видно от материалите по
изпълнителното дело, такова действие е предприето през месец юли 2021г. и по-точно с
вписването на възбрана върху недвижим имот на длъжника в Службата по вписвания при
РС-Хасково на 05.07.2021г., до когато погасителната давност вече е изтекла. Както се сочи в
т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС самото наличие на образувано изпълнително производство не
е основание само по себе си за прекъсване на давността, а следва да се извършват и
съответните изпълнителни действия, като всяко едно от тях е основание за спиране на
давностния срок и започване на нов такъв. Доколкото в настоящия случай не се установи
извършено валидно изпълнително действие преди да изтече погасителната давност, което да
е самостоятелно основание да се прекъсне същата на основание чл.116 б.“б“ или б.“в“ от
ЗЗД, съдът намира че предвидения тригодишен давностен срок за погасяване на вземането
на ответника към ищеца е изтекъл още преди образуване на изпълнителното производство.
Ето защо, следва да се приеме, че вземането на ответника към ищеца е погасено по давност,
поради което процесните суми не се дължат.
Предвид гореизложените съображения съдът намира предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК за основателен и
доказан и счита, че следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца направените разноски в размер на 350лв., от които 50лв. държавна такса и 300лв.
адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението на ответника в отговора на
исковата молба за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно, доколкото
съобразно цената на иска договореното и заплатено от ищеца на неговия процесуален
представител възнаграждение излиза извън рамките на предвидения минимален размер
съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
09.07.2004г., то същият следва да се съобрази и да се намали до горепосочения размер от
300лв.
Мотивиран така, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БУЛ ИНВЕСТ ГРУП 1“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно село“,
ул.”Подуево“ №10, ет.1, представляван от управителя Добромир Милков Димитров, че Т. Т.
Р. с ЕГН:********** от **********, не дължи сумите от 7,66лв. – главница и 2,66лв. –
лихва от 20.12.2013г. до 11.11.2016г., дължими за неплатени телекомуникационни услуги по
фактура №**********/01.12.2013г. за отчетен период от 01.11.2013г. до 30.11.2013г. и сума
в размер на 115,60лв. – главница и 38,96лв. – лихва от 21.01.2014г. до 11.11.2016г. за
неплатени телекомуникационни услуги по фактура №**********/02.01.2014г. за отчетен
период от 01.12.2013г. до 01.01.2014г., ведно със законната лихва върху главниците от
17.11.2016г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение 300лв., за които е издаден
изпълнителен лист от 28.12.2016г. в полза на „Булпойнт 2015“ ЕООД и на 07.05.2021г. е
образувано изпълнително дело №20219290400817 по описа на ЧСИ Н.К. с район на действие
ОС-Хасково, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНВЕСТ ГРУП 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Красно село“, ул.”Подуево“ №10, ет.1, представляван от
управителя Добромир Милков Димитров, да заплати на Т. Т. Р. с ЕГН:********** от
**********, направените по делото разноски в размер общо на 350лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
5