Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр.
Русе, 13.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при
секретаря Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 477
по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
процесуалноправно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Ищецът твърди, че ответникът
е негов клиент с клиентски номер ********** във връзка с продажба на ел.енергия
за обект с абонатен номер ********** ***. Облигационните отношения между
страните се регламентирали от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ АД, съгласно които потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези Общи условия, а именно падежът на
всяка фактура, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за
размера на задължението. Потребител, който не изпълни задължението си за
плащане в срок на дължими към ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ АД суми, дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Предвид това и неплащането
от страна на ответника на дължимите суми за процесния период, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на
което било образувано ч.гр.д. № 7483/2018 по описа на РРС. Издадена била
заповед за изпълнение на парично задължение № 4036/07.11.2018 год. за сумите
339.14 лева-
главница за периода 05.11.2018 до окончателното плащане, мораторна лихва върху главницата в общ размер на 15.96 лева, представляваща сбора от мораторните лихви на
всяка фактура от датата след падежа й до 11.10.2018 г., както и законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 05.11.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК за кредитора се обуславя интерес от предявяване на настоящия
установителен иск.
В
указания срок ответникът е не е подал отговор, не оспорва иска, не представя
доказателства, които иска да бъдат допуснати.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
разпределената доказателствена тежест и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК
ищецът в условията на пълно и главно доказване доказа твърденията в исковата
молба- че ответникът е негов клиент, че се касае за
действително консумирана и незаплатена от ответника електроенергия.
Ищецът
признава неизгодно за него обстоятелство в молба с вх. № 23709/06.06.2019 год.,
а именно, че ответникът е заплатил задълженията си за електроенергия и лихви
съответно на 03.04.2019 год. и 02.05.2019 год. Плащането е извършено след предявяване
на иска на 28.01.2019 год. и след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-
05.11.2019 год.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен
установителен иск, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи
парични суми, за които са издадени фактура № ********** от 13.03.2018 год.,
фактура № ********** от 13.04.2018 год., фактура № 02659320995 от 14.05.2018
год., фактура № 3301371217от 22.05.2018 год., справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца от 11.01.2019 г., извлечение за фактури и плащания
към 11.01.2019 г. и извлечение от сметка към 11.10.2018 год.
Предявеният иск е процесуално
допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7483/2018 по
описа на РРС, която е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Тъй като в хода на делото
ответникът е заплатил дължимите суми за главница и лихви, на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК съдът следва да вземе предвид този факт, който е от значение за
спорното право, поради което искът следва да се отхвърли.
Според
т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съобразно установеното в настоящото производство ответникът
следва да понесе разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът дължи разноски на
ищеца в размер на 75.00 лева в заповедното производство и 175.00 лева в
исковото производство за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. В*, бул. В*В* № *, В*Т*- *,
представлявано от Я* М* Д*, Г* К*и П* С. С* иск да бъде признато за установено,
че В.С.С.,
ЕГН ********** *** му дължи сумата 355.10 лева, от които 339.14 лева- главница за периода 05.11.2018 до окончателното плащане, мораторна лихва върху главницата в общ размер на 15.96 лева, представляваща сбора от мораторните лихви на
всяка фактура от датата след падежа й до 11.10.2018 г., както и законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 05.11.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********
*** да заплати на ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. В*, бул. В* В* № *, В* Т*- Г, представлявано от Я* М* Д*, Г* К*
и П*С. С* сумата 250.00 лева,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: