№………./……...11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мария
Манолова
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 1093 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на В.К.К., срещу решение № 1729/23.04.2019 г., постановено
по гр.дело № 15562/2018 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е
отхвърлен иска на В.К. с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ срещу „ЗАД
Армеец" ЕИК *********, със седалище гр. София, за разликата над сумата 15
254,00 лева до претендирания размер от 15 874,00 лева.
В
жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателката съдът неправилно е
приел, че пазарната стойност на запазени части е в размер на 1 620,00 лв.,
която сума е приспаднал от пазарната стойност на автомобила – 15 874,00
лева и така е определил обезщетението в размер на 15 254,00 лева. Счита,
че не са налице безспорни доказателства, че ще може да продаде тези части на
посочената от вещото лице цена, както и че няма право да продава части втора
употреба, тъй като това би било в нарушение на закона, в частност Наредба за
излезлите от употреба моторни превозни средства, приета с ПМС № 11 от
15.01.2013 г., съгласно която дейностите по събиране и транспортиране и по
третиране на излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) се
извършват от лица, притежаващи документ по чл. 35 ЗУО, каквото лице ищцата не
е. Освен това жалбоподателката фактически не би могла да продаде запазените
части, т.к. не разполага с нужните технически познания и умения, както и с
технически съоръжения и инструментариум за демонтиране на частите от
автомобила. Счита, че като стойност на запазените части следва да се приеме
стойността посочена от вещото лице в размер на 1 000,00 лв., която сума
ищцата би получила веднага при продаването на автомобила на автоморга. Моли за
отмяна на съдебното решение в обжалваната част, уважаване на предявения иск в
пълен размер и присъждане на направените разноски.
Постъпила
е и втора въззивна жалба от ЗАД „АРМЕЕЦ", гр. София, срещу цитираното
решение на ВРС, с което е уважен искът на В.К.К. и жалбоподателят е осъден да
заплати сумата от 15254 лева представляваща обезщетение за имуществените вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска –
15.10.2018г.
В
жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения.
Според жалбоподателя ВРС е нарушил процесуалните правила като при своевременно
оспорено заключение на вещото лице не е уважил искането за допускане на
повторна експертиза за установяване размера на вредите. Евентуално, в случай,
че въззивният съд приеме дължимото обезщетение за правилно определено, счита,
че в хипотезата на тотална щета законна лихва се дължи едва от датата на
представяне на доказателства за прекратена регистрация на автомобила, а не от
датата на завеждане на иска.
Моли за
отмяна на решението на ВРС изцяло или, евентуално, в частта относно датата, от
която се дължи законната лихва за забава, както и в частта за разноските.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
активно легитимирани лица чрез процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на останалите
съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Производството пред РС Варна е образувано по искова
молба, подадена от В.К., с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на „ЗАД Армеец",
гр. София да заплати сумата от 100 лева, представляваща частичен иск от общо 15
000 лева обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. Фолксваген Поло, с
ДК № *********, собственост на ищцата, причинени на 16.02.2016 г. в резултат от
ПТП настъпило в гр. Варна по вина на водача на л.а. БМВ с ДК № **********,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Твърди се, че виновният водач – Г.Г. – е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/11/115001631139
от застрахователна компания ЗАД „Армеец", със срок на действие от
23.06.2015 г. до 22.06.2016г. Ищцата твърди, че на 01.03.2016 г. е уведомила
застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП като била образувана
преписка по щета № 13016100100077/2016г., в която били подробно описани
увредените детайли. В открито съдебно заседание на 26.03.2019 г. ВРС е допуснал
увеличаване на иска от 100 лв. на 15 874 лв.
В подадения отговор на исковата молба ответникът оспорва
исковете по основание и размер.
Варненският
окръжен съд, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. Спорът е правилно квалифициран.
По отношение правилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи, с изключение на
случаите, в които служебно е длъжен да приложи императивни правни норми.
Страните не оспорват
установения от ВРС механизъм на настъпване на процесното ПТП, както следва: на
16.02.2016г. около 21.15 часа третото-неучастващо в делото лице И. К.,
управлявайки л.а. Фолксваген Поло, с ДК № ********* се е движела по ул.
„Академик Андрей Сахаров" в посока Гранд Мол Варна. Приближавайки
кръстовището с бул. „Сливница", същата видяла, че светофара свети зелено и
предприела преминаване направо през кръстовището. В този момент по ул.
„Академик Андрей Сахаров" в посока бул. „Сливница" се е движел л.а.
БМВ, с ДК № **********, управляван от Г.Г.. В кръстовището, водачът на л.а.
БМВ, с ДК № **********, предприел завиване на ляво посока кв.Младост, като не
пропуснал движещият се направо л.а. Фолксваген Поло и станал причина за
катастрофата.
От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че собственик на увредения е лек автомобил
„Фолксваген Поло“ е ищцата. Към датата на ПТП – 16.02.2016г. лекият автомобил
БМВ, с ДК № **********, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество. На
01.03.2016г. ищцата е отправила към ответното дружество претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение.
Страните
не оспорват установеното посредством изслушаното и прието пред ВРС заключение на вещото лице
по допуснатите САТЕ и повторна САТЕ по отношение на стойността на
ремонтно-възстановителните дейности, необходими за възстановяване на
автомобила, а именно в размер на 16 994,92 лв., съответно, не се оспорва,
че същите надхвърлят 70 % от действителната стойност на автомобила, което
квалифицира случая като тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ.
І.
По жалбата на В.К.К..
Оплакванията в жалбата касаят
стойността на запазените части на автомобила, която ВРС на база допълнителното
заключение на вещото лице е приел в размер на 1620 лева и е приспаднал от
приетата за установена действителна стойност на автомобила – 16 874,00 лв.,
като по този начин е определил дължимо застрахователно обезщетение в размер на
15 254,00 лева и е отхвърлил иска за разликата до15 874,00 лв.
От изслушаното и прието от настоящата
инстанция заключение по допуснатата допълнителна тройна САТЕ се установява, че действителната
стойност на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК № ********* към датата на процесното ПТП е 15234,92
лева. Според заключението, запазените части на автомобила в процентно отношение
са 58 %. При разпита в открито съдебно заседание вещите лица заявяват, че МПС-то
е продадено, поради което не са могли да извършат оглед на автомобила. Сочат, че
ако бъде предадено за скрап цената на МПС-то би била най-много 1000,00 лева.
Въззивният съд намира за неоснователно
оплакването на жалбоподателката, че не би могла да получи определената посредством
експертно заключение стойност на запазени части в общ размер 1620 лева.
Аргументите, че жалбоподателката не би могла да ги реализира на пазара за авточасти втора
употреба, са неубедителни. На първо място следва да се посочи, че ищцата не е
представила доказателства, че се касае за "излязло от употреба моторно
превозно средство" (ИУМПС) по смисъла на § 1, т. 1 от Наредбата за
излезлите от употреба моторни превозни средства. По делото не са налице данни
процесното МПС да е с прекратена регистрация или да са налице хипотезите по т.
„б“ и „в“ на посочената разпоредба. Следователно, цитираните от
жалбоподателката текстове от наредбата, предвиждащи дейностите по събиране и
транспортиране и по третиране на ИУМПС се извършват от лица, притежаващи
документ по чл. 35 ЗУО, са
неприложими за процесния случай. Второ, катастрофиралият автомобил не е
представен за оглед на вещите лица именно защото е продаден, т.е. ищцата
фактически е реализирала на пазара запазените части.
Приетата от районния съд пазарна
стойност на запазените части не може да се приеме за завишена, тъй като, от
една страна, вещото лице е оценило само частите с най-голямо стопанско значение,
а от друга страна, от заключението на приетата пред настоящата инстанция тройна
САТЕ се установява, че стойността на запазените части е 58 % от действителната
стойност на автомобила, която е определена в размер на 15234,92 лева, или се
равнява на 8836,25 лева.
При това положение жалбата на В.К. е
изцяло неоснователна.
ІІ.
По жалбата на „ЗАД Армеец“.
Във втората
въззивна жалба, подадена от „ЗАД Армеец", макар и да е отправено искане за
отмяна в цялост на решението на ВРС, оплакванията касаят единствено размера на
определеното застрахователно обезщетение и лихвата за забава.
Съгласно
чл. 499, ал. 2 от КЗ обезщетението не може да надвиши действителната стойност
на причинената вреда. Тази разпоредба отразява принципа на функционална
зависимост на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента,
който по силата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД отговаря за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ
за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Следователно,
действителната стойност на застрахованото имущество е равна на неговата пазарна
стойност към момента на увреждането.
Съдът
изцяло кредитира заключението на вещите лица по допуснатата повторна тройна
САТЕ, според което пазарната стойност на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК №
********* към датата на процесното ПТП е кръгло 15235,00 лева.
За да
се определи размера на дължимото от ответника обезщетение, от тази стойност
следва да се извади стойността на запазените части. В противен случай би се
стигнало до неоснователно обогатяване на застрахования, което според
действащото право е недопустимо.
Ищцата
не твърди, че е прекратена регистрацията на процесния автомобил, нито че същият
е продаден за скрап като излязло от употреба моторно превозно средство. Същевременно,
автомобилът не е представен за оглед на вещите лица, които сочат като причина
за това неговата продажба. Ищцата не оспорва констатацията, че преди
приключване на съдебното дирене де факто се е разпоредила със запазените части
чрез продажба на автомобила. При това положение, ищцата би могла да докаже
възраженията си касаещи стойността на запазените части като представи
доказателство за получената от нея цена. Това не е сторено, поради което се
налага съдът да определи размера по своя преценка и с помощта на заключение на
вещо лице (чл. 162 от ГПК).
Според
заключението на вещите лица, запазените части на автомобила в процентно
отношение са 58 % от пазарната стойност на автомобила. Тройната експертиза,
обаче, не дава конкретен отговор за стойността на запазените части. В съдебно заседание
вещите лица поясняват, че за да се определи цената на запазените части е
необходимо същите да бъдат разглобени, една по една да бъдат дефектирани, като
за всяка една поотделно да се постави процент на възможност за експлоатация.
Оттам нататък не е знайно дали тези части ще бъдат реализирани, дали има
търсене, дали и в какъв срок ще бъдат закупени.
Както
бе посочено по-горе, в случая въпросът дали собственикът ще съумее да продаде
запазените части не стои на дневен ред, тъй като това вече успешно е сторено от
ищцата като същевременно не се касае за излязло от употреба моторно превозно
средство, доколкото видно от представеното удостоверение (л. 51 ВРС), същото е
технически изправно като техническият преглед е извършен след предявяване на
иска. Независимо от това, определената от вещите лица по изслушаната тройна
САТЕ стойност на запазените части, която след пресмятане се получава в размер
на 8836,25 лева, не следва да се възприема от съда, тъй като не е извършена
оценка на възможността за експлоатация на всяка една част поотделно, както и
поради това, че съгласно приложимата по силата на препратката на чл. 499, ал. 2
от КЗ, съответно чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за
задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност"
на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за
обществен превоз, разпоредба на чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г.
за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства във вр. с чл. 22, ал. 2 от
Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4, при установяване на запазени части в случай
на тотална щета размерът на застрахователното обезщетение не може да се
определи под 75 % от размера на действителната стойност, в случая под
11 425,50 лева.
Предвид
горното, съдът приема, че стойността на запазените части на процесния автомобил
е 2 700,00 лева, както е установено от вещото лице по изслушаното пред ВРС
допълнително заключение. В случая не е необходимо тази сума да бъде намалявана
с 40 % (ДДС, данък печалба и финансов риск) до сумата 1620,00 лева, както е
приел ВРС, тъй като ищцата в качеството си на физическо лице не дължи
посочените данъци и не носи финансов риск, доколкото след настъпване на
процесното ПТП е прехвърлила собствеността върху автомобила.
В
заключение, дължимото от ответното дружество застрахователно обезщетение се
определя в размер на 12 535,00 лева (15235 - 2700).
Поради
несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на
спора обжалваното решение следва да бъде частично отменено за разликата до
присъдената сума в размер на 15254,00 лева.
По иска с правно основание чл.86, ал.
1 от ЗЗД.
Ищецът
е предявил иск за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 15.10.2018 г., до окончателното изплащане на задължението. Възражението
на ответника, че лихва не се дължи до представяне на доказателство за
прекратяване регистрацията на автомобила е основателно.
В
постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. №
775/2014 г. на ВКС, т. о. и Решение № 140 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. №
2278/2017 г., I т. о., е прието, че на осн. чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.),
аналогичен на чл. 390, ал. 1 от КЗ, представянето на доказателство за
дерегистрация на автомобила има значение за началото на срока за забава, но не
и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно
обезщетение).
Възражението
на ищцата К., че претенцията не била за заплащане на обезщетение, определено
като тотална щета, е неоснователно. Законът предвижда, че във всички случаи, когато
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната стойност на моторно превозно средство, е налице тотална щета. Ето
защо искът по чл. 86 ЗЗД за период преди представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията подлежи на отхвърляне.
Отговорност за разноски.
С
оглед изхода на спора, право на съдебни разноски имат и двете страни.
Общият материален интерес във въззивното
производство е в размер на 15874 лева.
Въззивницата
В.К. е представила списък на разноски за заплатени държавна такса в размер на
25,00 лева за въззивно обжалване и адвокатско възнаграждение в размер на
1400,00 лева, срещу което е направено възражение за прекомерност, което съдът
намира за основателно и редуцира възнаграждението до сумата 1200 лева при
законово установен минимум съгласно Наредба № 1/2004 г. в размер на 1185,14
лева с ДДС. Поради отхвърляне изцяло на жалбата на В.К. заплатената държавна
такса остава за нейна сметка, а от определеното адвокатско възнаграждение
следва да се присъди пропорционално сумата 948,00 лева.
„ЗАД
Армеец" е заплатило във въззивното производство д.т. в размер на 305,08
лева и разноски по допуснатата САТЕ в размер на 600 лева. Съдът определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лева или общо разноски пред ВОС 1105,08
лева, от които пропорционално на уважената част от жалбата следва да се присъди
сумата 232,00 лева. Или, след компенсация, в производството пред ВОС право на
разноски в размер на 716,00 лева има В.К..
В производството
пред ВРС ищцата К. е направила разноски
в размер на 2042,96 лева, от които пропорционално на уважената част от иска има
право да получи сумата 1613,00 лева. Ответното дружество е претендирало
разноски в размер на 400 лева, от които пропорционално на отхвърлената част от
иска има право да му бъде възмездена сумата от 84,00 лева. Или, в
производството пред ВРС, след компенсация, ищцата К. има право на разноски в
размер на 1529,00 лева.
В обобщение,
с оглед изхода от спора, общо за двете инстанции, след извършена от съда
компенсация, на ищцата ще се присъди сумата 2245,00 лева съдебно-деловодни
разноски.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
решение № 1729/23.04.2019
г., постановено по гр.дело № 15562/2018 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която „ЗАД Армеец" е
осъдено да заплати на В.К.К. разликата над сумата 12 535,00 лева до
присъдените 15 254,00 лева, представляващи обезщетение за имуществените
вреди; в частта, с която „ЗАД
Армеец" е осъдено да заплати на В.К.К. законна лихва върху присъдената
сума от датата на предявяване на иска – 15.10.2018г. до окончателното
издължаване; както и в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска
на В.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ 2, да заплати на ищцата разликата над сумата
от 12 535,00 лева до присъдените 15 254,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в увреждане, до степен на
неизползваемост, на л.а. марка
„Фолксваген Поло“, с ДК № *********, в
резултат на ПТП настъпило на 16.02.2016г. около 21.15 часа в
района на кръстовището на ул.“Андрей Сахаров“ с бул. „Сливница", по вина
на водача на л.а. БМВ, с ДК № **********,
който към датата на инцидента е бил застрахован по Договор за застраховка
”Гражданска отговорност” в "Застрахователно акционерно дружество
Армеец" АД.
ОСЪЖДА
"Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ 2, да
заплати на В.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, законната
лихва върху сумата от 12 535,00 лева, считано от датата на представяне
на доказателства за прекратяване на регистрацията на л. а. „Фолксваген Поло“ с
ДК № ********* до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1729/23.04.2019 г.,
постановено по гр.дело № 15562/2018 г. по описа на РС – Варна, в останалата
част.
ОСЪЖДА
"Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ 2, да
заплати на В.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2245,00
лева, представляваща сторени разноски по делото пред първата и въззивната
инстанции съразмерно на уважената част от исковете след извършена от съда
компенсация, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.