№
06.10.2020 г., гр. Разград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно
заседание, проведено на 09.09.2020 г.,
в състав:
председател: Атанас Христов
при секретаря М.Н.,
като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов гражданско дело № 192 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са субективно съединени
искове с правно основание чл. 153, ал. 1, вр. § 5, ал. 2 от ЗПКОНПИ предявени от Комисия за
противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, срещу ответниците:
-
А.О.М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
и
-
А.И.А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***.
Ищецът
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество /КПКОНПИ/ твърди, че срещу ответника А.О.М. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 255, ал. 4 НК, което
престъпление попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ. Вторият
ответник е съпруг на първия ответник.
Поддържа, че
в хода на извършената по отношение на ответниците проверка по чл. 107, ал.2 ЗПКОНПИ във вр. с §1, т.1 ДР от ЗПКОНПИ,
е установила значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице за
сумата в размер на 243 632.44 лева
Иска се от съда /след изменение по реда на чл. 214, ал.1 ГПК – л. 175-176, 178-180/ да постанови решение, с което да отнеме в полза
на държавата имущество на обща стойност 145 250.93 лв. ответниците както следва:
На основание чл.
142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от А.О.М., ЕГН ********** и А.И.А., ЕГН
**********:
-
Мотопед, марка
„Априлият“, модел „Гъливер 50“, рег. № РР 1406 С, рама № ZD4LH0400TS008443, двигател № без номер, дата на
първоначална регистрация 17.06.1996 г.
-
Лек автомобил, марка „Фолксфаген“,
модел „Голф“, рег. № РР 4216 ВК, рама № WVWZZZ1K8W191005, двигател № BSE560685, дата на първоначална регистрация
23.01.2008 г.
На основание чл.
151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от А.О.М., ЕГН ********** и А.И.А., ЕГН
**********:
-
Сумата в размер на 2 000 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Пунто“, рег. №
РР 0571 АР, рама № ZFA17600004322152, двигател № 68902607, отчужден с договор от 12.05.2014 г.
-
Сумата в размер на 2 900 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Ибиза“, рег. №
РР 0475 ВВ, рама № VSSZZZ6KZ2R006004, двигател № AUD257970, дата на първоначална регистрация 06.08.2001 г.,
отчужден с договор от 11.09.2017 г.
-
Сумата в размер на 6 000 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „АУДИ“, модел „Алроуд“, рег.
№ РР 8306 ВС, рама № WAUZZZ4B32N124263, двигател № AKE114879, дата на първоначална регистрация 19.06.2002 г.,
отчужден с договор от 09.03.2018 г.
-
Сумата
в размер на 20 600 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил,
марка „АУДИ“, модел „А 8“, рег. № РР 5642 ВК, рама № WAUZZZ4Е38N006300, двигател № ASB123383, дата на първоначална регистрация 03.03.2008 г.,
отчужден с договор от 12.11.2018 г.
На основание чл.
151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ от А.О.М., ЕГН **********:
-
Сумата в размер на 79,07 лв., представляваща постъпили средства по спестовна сметка IBAN *** „ЦКБ“ АД, с титуляр А.О.М., непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по
други банкови сметки.
-
Сумата общо в размер на 7 642,31
лв., представляваща получени и
непреобразувани в друго имущество парични преводи от трети лица от чужбина с неустановен
законен източник
На основание чл.
151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 141 и чл. 149 от ЗПКОНПИ от А.И.А., ЕГН **********:
-
Сумата в размер на 9 100 лв., представляваща лични вноски по разплащателна сметка с № 8002 3144
3682 810 в лева в „ОББ“ АД, с титуляр А.И.А., непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови
сметки
-
Сумата в размер на 72 177 лв., представляваща лични вноски по депозитна сметка с IBAN *** „ЦКБ“ АД, с титуляр А.И.А., непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по
други банкови сметки.
-
Сумата в размер на 8 230,50 лв., представляваща лични вноски по разплащателна сметка с IBAN ***
„ЦКБ“ АД, с титуляр А.И.А., непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови
сметки.
Излагат се подробни съображения. Претендират се
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от ответниците. В същия намират исковата молба
за нередовна, а по същество – неоснователна и недоказана, поради което молят
исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Излагат подробни съображения.
Претендират разноски.
В открито съдебно, при редовност в призоваването,
ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция. Депозира
и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал. 3 ГПК.
В открито съдебно, при редовност в призоваването,
ответниците не се явяват. Явяват се пълномощниците им адвокат Н.В.С. и адвокат Н.Х.Х.,***.
Излагат подробни съображения за неоснователност и недоказаност на исковите
претенции, поради което молят за постановяване на решение, с което исковете да
бъдат отхвърлени. Депозират и подробна
писмена защита, на осн. чл. 149, ал. 3 ГПК.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства и обсъди становищата на страните намира за установено от
фактическа страна следното:
От ангажираните по делото писмени доказателства е
видно, че с Протокол ТД04ВА/УВ-6248/04.05.2018 г. на Директора на ТД на КОНПИ –
Варна, по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Разград с рег. № УВКПКОНПИ-485/24.04.2018 г., за
привличане на обвиняем лицето А.О.М., ЕГН ********** за извършено престъпление
по престъпление по чл. 255, ал. 4, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК и по чл. 212б, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 212, ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК по досъдебно производство ДП № 296 ЗМ–109/2016 г. по описа
на РУ на МВР гр. Лозница, пр. пр. № 109/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура
– Разград, е образувана проверка по чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ за установяване
на значително несъответствие в имуществото на същата. Периодът на проверката е
от 04.05.2008г. до 04.05.2018г.
Първото от двете обвинения попада в приложното поле на
чл. 108, ал.1,
т. 18 ЗПКОНПИ.
Относно първата ответница е одобрено споразумение от
19.04.2018г., на осн. чл. 382, ал.6 НПК, по НОХД № 155/2018г. по описа на
Окръжен съд – Разград, съгласно което е призната за виновна по горецитираните
обвинения. /На съда е служебно известно,
че в представения препис от одобреното споразумение /л. 99-100/ заличените
данни са именно на първата ответница/.
По делото не е спорно, като се
установява от представената справка по НБД Население /л.105-106/ и Акт за
сключен граждански брак /л.111/, че ответниците са съпрузи, сключили граждански
брак на 14.08.2003 г.
Поради горното, искът е допустим и
спрямо втория от ответниците.
По
делото относно произхода на средствата са разпитани водените от ответниците
свидетели - Е.М.А. /родственик на
ответника А.А./ и А.А.М. /майка на
ответника А.А./ - л. 115-117/.
Свидетелят
Е.М.А. сочи, че сестра му Б.М.А. в периода 2014г., 205г., е изпращала пари на А.А.
лично, чрез познати, които пътуват от Германия до България, и чрез него, за
които твърди, че са била за ремонт на нейно жилище в гр.Лозница, за изплащането
на апартамента и за майка им. Сочи сума около 15 000 евро. Тези показания В
този смисъл показанията му противоречат на твърденията на ответниците, изложени
в отговора на исковата молба, че сумите внесени по банкови сметки през 2014г.,
2015г. са суми предадени в брой от Б. А. на А.А.. От показанията му не става
категорично ясно точната дата и размер на получените суми, основанието за
получаване, начинът на получаване - по банков път, на ръка, чрез системи за
парични разплащания. На следващо място има неяснота и липсва конкретика по
отношение на точната дата и размер на сумите, за които твърди, че са разходвани
за ремонт на жилището на Б. А., че се предадени на майка й или че е изплащано
жилището, евентуален остатък от средствата, размер и начин на разходване.
Показанията са общи и непълни, поради което въз основа на тях не може да се
приеме точен размер, дата/период, основание и да се установи източник на
доходи.
Свидетелят
А.М.сочи, че за през 2012г., А.М. е получавала пари от колеги, приятели и
колежки от Италия, сочи сума около 8800 - 9000 евро, после ги давала на А.А. да
ги спестява в банката. Обяснява, че А.М. е получавала пари по този начин и през
2013г. За периода 2014г. - 2015г., сочи че синът й е получавал пари от Б. А.
през 2014г. - 2015г., за да плаща и ремонтира апартамента, да се грижи за майка
й. А.А. получавал парите, броял ги и ги внасял по банка. Понякога присъствала
на преброяването, понякога не. От показанията на този свидетел не се установява
конкретен размер на получените парични средства, начин на получаване/предаване
на сумите - лично, по банков път, чрез други платежни системи, чрез познати,
как и в какъв размер са заплащани ремонтите, за които се твърди, че са били
предназначени средствата, каква част от получените парични суми са отделяни и
предавани на майката на Б. А. и Е. А. имало ли е остатък и в какъв размер,
предназначен за А.А..
Поради
гореизложеното, съдът с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК не кредитира с
доверие показанията на свидетелите.
Видно от заключението на съдебно оценителната
експертиза – първоначално и допълнително, което съдът приема като пълно, ясно,
обосновано и правилно /л. 127-129, 159, 164-168, 178/, е че пазарна цена на
процесните автомобили е както следва:
1.
Лек автомобил, марка БМВ 320 Д,
рег.№ Т2969ХТ, дата на първоначална регистрация 17.07.2003г.
Пазарна
стойност към датата на отчуждаване. –21
855 лв.
2.
Лек автомобил, марка БМВ 525 Д,
рег.№ РР3415ВА, дата на първоначална регистрация 26.06.2004г.
Пазарна
стойност към датата на отчуждаване. – 9
200лв.
3.
Лек автомобил, марка Фиат Пунто,
рег.№ РР0571АР, дата на първоначална регистрация 06.06.1996г.
Пазарна стойност
към датата на придобиване. – 2 200лв.
Пазарна
стойност към датата на отчуждаване. - 2 000лв.
4.
Лек автомобил, марка Сеат Ибиза,
рег.№ РР0475ВВ, дата на първоначална регистрация 06.08.2001г.
Пазарна
стойност към датата на отчуждаване. - 2 900лв.
5.
Лек автомобил, марка Ауди Алроуд,
рег.№ РР8306ВС, дата на първоначална регистрация 19.06.2002г.
Пазарна
стойност към датата на отчуждаване. - 6 000лв.
6.
Лек автомобил, марка Ауди А8, рег.№
РР5642ВК, дата на първоначална регистрация 03.03.2008г.
Пазарна
стойност към датата на отчуждаване. – 20 600лв.
Съдът приема първия вариант от заключението на съдебно
финансово – икономическата експертиза, в първия вариант, като пълно, ясно,
обосновано и правилно /л. 190-210, 214-215,
217-220/. Защо не се приема
втория вариант от заключението, ще бъде
описано детайлно по- долу. Видно от първия вариант на СФИЕ, е че:
Доходите, реализирани от проверяваните лица през периода, са в размер на 112 708.74 лв.
Обичайните и извънредни разходи са в размер на 204
076.29 лв.
Нетният доход, е отрицателна величина в размер на 91 367.55 лв.
Имуществото, е в размер на 136 050.29 лв.
Несъответствието, е отрицателна величина в размер на 227 417.84 лв.
Или общата пазарна стойност на придобитото от ответниците
имущество през проверявания имот, описано по-горе, съобразно приетите пазарни
оценки към датата на придобиването/отчуждаването и съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 2 ЗПКОНПИ е 136 050.29 лева.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл. 153, ал. 1 във вр. с вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ. С определението за насрочване
съдът е намерил за неоснователно възражението на ответниците за нередовност на
исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 141 ЗПКОНПИ в полза на държавата се отнема
незаконно придобито имущество, което съгласно чл. 5, ал.1 във вр. с ал.1, т.2 от
закона е такова, за което не е установен законен източник.
Основание за възникване на правото на държавата чрез
Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество (КПКОНПИ) да започне проверка и да предяви иск по чл. 153 ЗПКОНПИ е лицето, по отношение на което е
поискано отнемане на имущество, да е привлечено като обвиняем за престъпление,
изрично посочено в чл. 108, ал. 1 от закона, в рамките на извършена проверка да
е установено, че е налице значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице. В настоящия случай се установява, че престъплението, за
което първата ответница е привлечена като обвиняем е такова по чл. 108, ал.1,
т. 18 ЗПКОНПИ. В § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ е въведено легално определение на
израза "значително несъответствие" и то е онзи размер на
несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева
за целия проверяван период.
Първата кумулативна предпоставка за уважаването на
иска е наличието на значително несъответствие между придобитото от ответника
имущество. В тази връзка на изследване подлежи имуществото, с което
проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период,
увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно
предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време
разходи и възникналите задължения. В настоящия случай от приетата по делото
съдебно финансово икономическа експертиза безспорно се установи несъответствие
в имуществото на ответника в размер е над посочения в § 1, т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ;.
На следващо място, следва имуществото да е незаконно
придобито. Съгласно чл. 5, ал.1 във вр. ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ за незаконно
придобито имущество се смята имуществото, за придобиването на което не е
установен законен източник.
При установяване значително несъответствие, което не
може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава
логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен (така Решение № 13 от 13.10.2012 г. по
конституционно дело 6/2012 г. на Конституционния съд на РБ). За да се
опровергае предположението, в тежест на ответника е да установи, че получените
или вложени през проверявания период законни приходи надвишават всичките му
установени разходи, включително за издръжка, или че конкретното имущество е
придобито със средства от установен законен източник. По делото не е проведено
пълно обратно доказване тъй като не са в ангажирани доказателства за наличието
на претендираното от ответниците законно основание за придобиване на процесното
имущество.
На отнемане по реда на закона подлежи притежаваното от
ответника налично имущество, включително наличните парични средства по банковите
сметки - чл. 63, ал. 1 вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.), съответно чл. 142, ал.1 вр.
чл. 141 ЗПКОНПИ; , а ако същото липсва или е отчуждено, присъжда се паричната
равностойност на имуществото - чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.); съответно чл. 151 ЗПКОНПИ, а при преобразуване
- преобразуваното имущество - чл. 70 ЗОПДНПИ (отм.), съответно чл. 149 ЗПКОНПИ;. Неналичните
парични средства във валута не могат да бъдат отнети, отнема се паричната им
равностойност, доколкото са налице основанията по чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.); (така и Определение № 185 от 22.02.2017 г. по
гр. дело № 4277/2016 г., ІV ГО на ВКС), а при невъзможност да бъде проведен
искът за реално отнемане поради липса към този момент на съответния актив в
притежаваното от ответника имущество, следва да се претендира действителната му
стойност (в този смисъл Определение № 740 от 29.06.2017 г. по гр. дело №
5307/2016 г., IV ГО на ВКС и Решение
№ 187 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 1557/2010 г., III ГО на ВКС).
Безспорно е установено е по делото и това, че през проверявания
период първата ответница е получавала, чрез международна система за бързи
разплащания, парични преводи от чуждестранни лица, съгласно одобреното
споразумение имащо сила на влязлата в сила присъда, на осн. чл. 383, ал.1 НПК. Доказателства
за основанието за получаването на тези преводи не са ангажирани.
Прието с одобреното споразумение, че от Дирекция
"Социално подпомагане" – Разград са изплатени на първата ответница социални
помощи в размер на 1 265.00 лева, като
същите са получени в резултат на извършеното от същата престъпление по чл. 212б, ал.1, т.1 вр. чл. 212, ал. 1 НК вр. чл. 26, ал.1 НК.
Престъплението, за което е осъдена първата ответница -
по чл. 255, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК е резултатно –
реализирано е укриване и неплащане на данъчни задължения. Освен това
престъплението по естеството си генерира имуществена облага. Следва да се
съобрази и обстоятелство, че през проверявания период от време видно от
заключението на СФИЕ ответниците са реализирали доходи с установен законен
източник, които са били значително по-малки в сравнение с направените разходи
за придобиването на имуществото по
пазарна оценка към момента на придобиването. В този смисъл вж. постановеното в
производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 137 от 2.11.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2507/2017 г., IV г. о., ГК.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи,
че според уредбата в ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ, престъпната дейност е само повод
за образуване на проверката от комисията (за да не е проверката произволна),
като впоследствие подлежащите на изследване от комисията предпоставки за
отнемането на имущество са откъснати от наказателното производство и неговият
изход няма значение за изхода на производството по отнемане на незаконно
придобито имущество. Разликата между предходната правна уредба и тази по
ЗОПДНПИ (отм.)/ЗПКОНПИ; е, че на отнемане по стария закон - ЗОПДИППД (отм.) подлежи имущество, придобито от престъпна дейност, а
по ЗОПДНПИ (отм.)/ЗПКОНПИ - незаконно придобито имущество. Поради тази
причина, в настоящото производство не подлежи на установяване връзката (пряка
или косвена) между придобитото имущество и извършеното от проверявания
престъпление (така Определение № 560 от 23.06.2016 г. по гр.дело № 1964/2016
г., ІІІ ГО на ВКС).
Що се отнася до установяване размера на обичайните
разходи по см. на § 1, т. 9 от ЗПКОНПИ, то съгласно коментираното
заключение на СФИЕ същите за семейството на първата ответница за целия
проверяван период възлизат на общата сума от 200 901.98 лева. Направените разходи от ответниците за платени
данъци и такси са в размер на 2 344.97
лв., а разходите за пътувания в чужбина вещото лице е изчислило, че са в размер
на 829.34 лв., Или общо направените
обичайни и извънредни разходи са в размер на 204 076.29 лева.
По отношение на разходите за задгранични
пътувания, при положение, че страните не са доказали друго, следва да се
определят разходи по Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина, която не намира директно приложение в случая, но
също като данните на НСИ дава индикация за необходимите разходи при пътувания в
чужбина.Така и Решение № 26 от
24.02.2017 г. на ВнАС по в. гр. д. № 629/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1136 от 6.12.2017
г. на ВКС по гр. д. № 2639/2017 г., IV г. о., ГК.
При така установените постъпления на парични средства
в рамките на проверявания период, придобито имущество и направени разходи,
спорните въпроси между страните са по приложението на правото, а именно как
следва да бъдат направени изводите дали е налице значително несъответствие, в
частност следва ли в перото на доходите да бъдат отнесени получените от трети
лица парични преводи и социалните плащания, предмет на осъдителната присъда,
респ. наличието на подлежащо на отнемане незаконно придобито имущество.
Настоящият състав намира, че отговорът на същите следва да бъде изведен от
разписаната в закона методология, при отчитане дадените в него легални
определения и съдържание на използвани понятия, при отчитане неговата основна
цел - да уреди условията и редът за отнемане на незаконно придобитото
имущество.
Съгласно разпоредбата на § 1, 3 ЗПКОНПИ преценката за това налице ли е значително
несъответствие, необходима предпоставка за отпочване на производството по
отнемане на незаконно придобито имущество, следва да бъде направена въз основа
на съпоставката между придобитото през проверявания период имущество и нетния
доход на проверяваното лице, последния формиран като разлика от получените
доходи, приходи или източници на финансиране и извършените обичайни и
извънредни разходи /§ 1, т. 8/. В разпоредбата на § 1, т. 2 законодателят е
посочил кои постъпления в имуществото съставляват доходи, приходи или източници
на финансиране. Макар и изброяването да не е изчерпателно, то несъмнен е
изводът, че се има предвид само законно получените доходи, приходи и източници
на финансиране. Това следва и от самата разпоредба, доколкото изрично сочи
например, че приходи от продажба на имущество са само тези, за които е
установен законен източник, или доходи от движима и недвижима собственост, за
придобиването на които е установен законен източник. Аргумент е и изложеното в
мотивите на Решение № 13 от 13.10.2012 г. на КС по к. д. № 6/2012 г., съгласно
които целта на проверката, извършвана от органите по ЗОПДНПИ /отм./, сега
ЗПКОНПИ, е установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото
на проверяваното лице, т. е. дали натрупването на неговото богатство може да
бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници -
предприемаческа дейност, упражняване на свободна професия, трудов или
граждански договор, наследяване и пр. Законни са всички приходи, за които
страната може да докаже основание за получаването им, или както е прието от ВКС
в Определение № 560 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1964/2016 г., III г.
о., ГК, това е "собственост с
незаконен произход, който не може да бъде оправдан с правно допустимите
средства за увеличаване на индивидуалното богатство".
Следователно, от значение за формиране на величината,
необходима за извършване на съпоставката между доходи и имущество е преценката
дали даден доход/приход/източник на финансиране е законен или не. Законността
от своя страна се определя от основанието за неговото реализиране. Когато
същото не произтича от забранена от закона дейност, то следва да се приеме, че
доходът е законен. Не е необходимо този запрет да е изрично установен с
повелителни правни норми, респ. тази дейност да е съставомерна. А доколкото
законните източници са посочени в Конституцията и доразвити
в по-детайлно в отрасловото законодателство, то изводът дали даден доход е
законен или не следва да бъде направен на база тази регламентация и установения
правен ред. В същото време обаче, законодателят е възложил в тежест на
проверяваното лице да установи основанието за придобитото от него имущество, т.
е. че същото е законно. Непосочването или недоказването на твърдяното основание
относно произхода на средствата ще бъде равнозначно на неустановеност на
законността на придобитото с тях имущество, освен ако от твърденията и
ангажираните от ищцовата страна основанието може да изведе по несъмнен начин.
Не може обаче, да се направи извод за законност на дохода само поради това, че
в исковата молба или от доказателствения материал не се извличат данни същият
да е придобит в резултат на забранена от закона дейност.
В настоящия случай по отношение на получените чрез
системите за бързо разплащане суми от трети лица, не са наведени каквито и да
било твърдения за основанието на тяхното плащане, поради което и само на това
основание не следва да бъдат отнесени в графата доход по см. на § 1, т. 2 ЗПКОНПИ. Определянето на тези постъпления като подлежащ на
облагане доход по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ не означава, че същият е законен.
Не го прави законен и постановената осъдителна присъда за заплащане на дължимия
върху него данък. Ето защо така получените парични средства следва да бъдат
отнесени в перото придобито имущество, на основание чл. 5, ал. 1 ЗПКОНПИ вр. §
1, т. 4 от същия, при съобразяване частичната им трансформация в придобито
имущество. Така и Решение № 99 от 27.07.2020 г. на ВнАС по в. гр. д. №
210/2020 г.
Като придобит в резултат на престъпление, т. е. на
забранена от закона дейност не съставлява законен доход и получената сума,
предмет на цитираната по-горе наказателна присъда.
Поради
гореизложеното, съдът не кредитира вариант II от заключението на СФИЕ, в който към
част „Доходи, приходи и източници на
финансиране“ са прибавени получените средства, чрез преводи и трети лица,
установени по НОХД № 155/2018г. на РОС.
Следователно, нетният доход на ответниците, формиран
като разлика от законно признатите доходи, приходи и източници на финансиране,
възлизащи в настоящия случай в размер на 112
708.74 лева и направените обичайни и извънредни разходи в размер на 204 076.29 лева, е отрицателна величина
- минус 91 367.55 лева.
Стойността на придобитото имущество е в общ размер на 136 050.29 лева, доколкото се установи,
че процесното имущество е придобито с част от получените парични преводи, а за
останалата част от тях не се установява да са трансформирани в друго имущество.
Следователно несъответствието между имущество и нетен
доход за целия проверяван период е в размер на 227 417.84 лева, което е значително както вече по горе се посочи - надвишаващо 150 000 лв.
Установеното несъответствие предпоставя и
основателността на искането за отнемане на придобитото през проверявания период
имущество, за което не е установен законен източник. Това важи и за
имуществото, придобито в този период, но е отчуждено или липсва, като на
основание чл. 151 ЗПКОНПИ в този случай се отнема неговата равностойност.
Изключение е налице по отношение на извършените разпоредителни сделки, които са
непротивопоставими на държавата, в който случай отчужденото имущество се отнема
от приобретателите. В тази връзка настоящият състав намира, че именно на
основание чл. 151 ЗПКОНПИ на отнемане подлежи и равностойността на липсващите
парични средства, постъпили в патримониума на проверяваното лице, за които не е
установен законен произход, независимо дали са били вложени по банков влог или
са останали нетрансформирани в друго имущество. Същите съставляват част от
незаконно придобитото имущество, т. е. не се разглеждат като доход или платежно
средство, а като имуществен актив с определен стойностен еквивалент, извод за
което следва и от даденото легално определение от законодателя за понятието
"имущество" в разпоредбата на § 1, т. 4 от действащия ЗПКОНПИ. Приемането на противното, би
довело до нееднакво прилагане на закона спрямо лицето, придобило имот с
незаконен доход, след което го е отчуждил и лицето, увеличило имуществото си с
такъв доход, без същият да е трансформиран в конкретно установено недвижимо или
движимо имущество, както и би противоречало на основната цел на закона,
визирана чл. 2, т. 3 ЗПКОНПИ.
В горния смисъл е и съдебната практика намерила
израз в Решение № 131 от 20.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 369/2019 г., Решение
№ 69 от 14.06.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 90/2019 г., Решение № 132 от
22.07.2016 г. на ВнАС по в. гр. д. № 277/2016 г., недопуснато до касационно
обжалване с Определение
№ 499 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. №
5467/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 26 от 24.02.2017 г. на ВнАС по в. гр.
д. № 629/2016 г., недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 1136 от 6.12.2017 г. на ВКС по гр. д. №
2639/2017 г., IV г. о., ГК.
На осн. чл. 141 вр. § 5,
ал. 2 ЗПКОНПИ в полза на
държавата следва да се отнеме незаконно придобитото от ответниците имущество,
което включва личното имущество на проверяваното лице, имуществото, придобито
общо от двамата съпрузи, и имуществото на съпруга на проверяваното лице, на осн.
чл. 142, ал. 1, т. 1, 2, и 4 вр. §
5, ал. 2 ЗПКОНПИ.
По въпроса
дали имуществото съществува и е налично.
На основание чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.); , респ. чл. 151 ЗПКОНПИ на отнемане подлежи и равностойността на липсващите
парични средства, постъпили в патримониума на проверяваното лице, за които не е
установен законен произход, независимо дали са били вложени по банков влог или
са останали нетрансформирани в друго имущество. Същите съставляват част от
незаконно придобитото имущество, т. е. не се разглеждат като доход или платежно
средство, а като имуществен актив с определен стойностен еквивалент, извод за
което следва и от даденото легално определение от законодателя за понятието
"имущество" в разпоредбата на § 1, т. 1 ЗОПДНПИ (отм.); , респ. § 1, т. 4 от действащия ЗПКОНПИ.
Така и Решение № 99 от 27.07.2020 г. на ВнАС по в. гр. д. № 210/2020 г.
По делото не се доказа неналични и несъществуващи
имущества да са разходвани, преобразувани или напуснали патримониума на
ответниците, поради което същите следва да се отнемат в полза на държавата. А
ако се приеме, че същите липсват – отново следва да се отнеме паричната им
равностойност.
Паричните суми в т.ч. и от банковите сметки няма данни
да са били разходвани или отчуждени. Това означава, че са налични в патримониумите
на ответниците. Но дори и това да не е така, на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ в случай, че имуществото липсва или
е отчуждено, се отнема паричната му равностойност.
Ето защо исковата претенция е основателна и имуществото
посочено в петитума на искането подлежи на отнемане от ответниците. В този смисъл
вж. Решение № 137 от 26.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 468/2019 г.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, ответниците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да заплатят на ищеца сторените по делото
разноски, съобразно списъка по чл. 80 ГПК /л. 216/, както следва: 1 200 лева за разноски за експертизи, 80 лв.
за разноски за обявление в ДВ и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. Т.е.
общо разноски – 2 2450 лв.
Настоящият състав на съда намира, че в полза на
Комисията, която се представлява пред съда от служител с юридическа
правоспособност на осн. чл. 156, ал. 2 от ЗПКОНПИ, следва да се присъди
възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй като по същество е осъществена
функцията по процесуално представителство на юридическото лице, която
законодателят е имал предвид в посочената норма на процесуалния закон.
Съобразно представения списък възнаграждението следва да се определи в размер
на 450 лв., което съответства и на нормата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, тъй като е
налице защитаван материален интерес над 10 000 лв. Такава е и съдебната практика намерила израз
в Решение № 137 от 26.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 468/2019 г., Решение
№ 23 от 1.07.2020 г. на БАС по в. гр. д. № 57/2020 г., Решение № 192 от 15.02.2018 г. на ОС - Пловдив по гр. д. № 957/2016 г., Решение
№ 259 от 26.11.2018 г. на ОС - Ловеч по гр. д. № 417/2017 г.
На основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от същия вр. 78, ал.
6 ГПК във вр. чл. 84, ал.1, т.1 ГПК във връзка с чл. 162, ал.2, т.5 ДОПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград дължимата по делото държавна
такса в размер на 5 810.04 лева.
Относно държавната такса за служебно издаване на
изпълнителен лист:
Съгласно чл. 405, ал.5 ГПК: „За присъдени
суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс: „По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на
служебно издаване на такъв, се събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405, ал.
5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят и държавна такса в размер на 5 лв., в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА по иска с правно основание
чл. 153, ал. 1, вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ предявен от Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес: София
1000, пл. "Света Неделя" № 6, представлявана от Сотир Стефанов Цацаров - председател
на Комисията, имущество
на обща стойност 145 250.93 лв. от А.О.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и А.И.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, както следва:
На основание чл.
142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от А.О.М., ЕГН ********** и А.И.А., ЕГН
**********:
-
Мотопед, марка
„Априлият“, модел „Гъливер 50“, рег. № РР 1406 С, рама № ZD4LH0400TS008443, двигател № без номер, дата на
първоначална регистрация 17.06.1996 г.
-
Лек автомобил, марка „Фолксфаген“,
модел „Голф“, рег. № РР 4216 ВК, рама № WVWZZZ1K8W191005, двигател № BSE560685, дата на първоначална регистрация
23.01.2008 г.
На основание чл.
151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от А.О.М., ЕГН ********** и А.И.А., ЕГН
**********:
-
Сумата в размер на 2 000 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Пунто“, рег. №
РР 0571 АР, рама № ZFA17600004322152, двигател № 68902607, отчужден с договор от 12.05.2014 г.
-
Сумата в размер на 2 900 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Ибиза“, рег. №
РР 0475 ВВ, рама № VSSZZZ6KZ2R006004, двигател № AUD257970, дата на първоначална регистрация 06.08.2001 г.,
отчужден с договор от 11.09.2017 г.
-
Сумата в размер на 6 000 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „АУДИ“, модел „Алроуд“, рег.
№ РР 8306 ВС, рама № WAUZZZ4B32N124263, двигател № AKE114879, дата на първоначална регистрация 19.06.2002 г.,
отчужден с договор от 09.03.2018 г.
-
Сумата
в размер на 20 600 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил,
марка „АУДИ“, модел „А 8“, рег. № РР 5642 ВК, рама № WAUZZZ4Е38N006300, двигател № ASB123383, дата на първоначална регистрация 03.03.2008 г.,
отчужден с договор от 12.11.2018 г.
На основание чл.
151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ от А.О.М., ЕГН **********:
-
Сумата в размер на 79,07 лв., представляваща постъпили средства по спестовна сметка IBAN *** „ЦКБ“ АД, с титуляр А.О.М., непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по
други банкови сметки.
-
Сумата общо в размер на 7 642,31
лв., представляваща получени и
непреобразувани в друго имущество парични преводи от трети лица от чужбина с неустановен
законен източник
На основание чл.
151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 141 и чл. 149 от ЗПКОНПИ от А.И.А., ЕГН **********:
-
Сумата в размер на 9 100 лв., представляваща лични вноски по разплащателна сметка с № 8002 3144
3682 810 в лева в „ОББ“ АД, с титуляр А.И.А., непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови
сметки
-
Сумата в размер на 72 177 лв., представляваща лични вноски по депозитна сметка с IBAN *** „ЦКБ“ АД, с титуляр А.И.А., непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по
други банкови сметки.
-
Сумата в размер на 8 230,50 лв., представляваща лични вноски по разплащателна сметка с IBAN ***
„ЦКБ“ АД, с титуляр А.И.А., непреобразувани в друго имущество и нетрансферирани по други банкови
сметки.
ОСЪЖДА:
1.
А.О.М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
2.
А.И.А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** и настоящ адрес:***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на Комисия за противодействие на
корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес:
София 1000, пл. "Света Неделя" № 6, представлявана от Сотир Стефанов Цацаров - председател
на Комисията, сумата в размер на 2 2450
лева /две хиляди четиристотин и петдесет лева/, представляваща разноски по
делото пред Окръжен съд - Разград, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА:
1. А.О.М., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***
2. А.И.А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***,
ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Разград следните суми:
-
5 810.04 лева /пет хиляди осемстотин и десет лева и четири стотинки/ - представляваща дължимата
по делото държавна такса, на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от същия вр. 78, ал.
6 ГПК във вр. чл. 84, ал.1, т.1 ГПК във връзка с чл. 162, ал.2, т.5 ДОПК,
- 5 лева /пет лева/,
представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
съдия:
МН