Р
Е Ш Е Н И Е
№ 106
гр. Русе, 29.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, търговско
отделение, в открито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Даринка Алексиева
Членове: Силвия Павлова
Атанас Димитров – мл.с.
при участието на секретаря Иванка
Венкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров въззивно търговско дело
№ 136 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Х.П.П.,
ЕГН **********, чрез адв. В.Т., против Решение № 186 от 13.02.2018г. по гр.д. №
4617/2017г. по описа на Районен съд – Русе, в частта, в която е признато за
установено съществуването на вземането на банката за главница и договорна лихва.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния
и процесуалния закон, както и със задължителната съдебна практика обективирана
в Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което
предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се направените разноски за двете
съдебни инстанции, както и за заповедното производство – в това число адвокатските
възнаграждения на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
В законоустановения срок е
постъпил отговор от ответната страна „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********,
чрез адв. М.Х., с който се взема становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба. Моли същата да не се уважава, като се присъдят разноските за
първата и настоящата инстанция.
Съгласно чл.269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и срещу решение на районния
съд подлежащо на въззивно обжалване, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
С Решение № 186 от 13.02.2018г.
по гр.д. № 4617/2017г. по описа на Районен съд – Русе, съдът е признал за
установено съществуването на вземането на „ОББ“ АД към Х.П. за сумите
7 297,73лв. главница по договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от 04.04.2008г., заедно със законната лихва от 18.10.2012г.;
541,08лв. договорна лихва за периода 15.08.2011г. до 17.10.2012г., като е
отхвърлил иска за сумата 1 015,20лв. наказателна лихва за периода
15.08.2011г. до 17.10.2012г. Решението
в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 1 015,50лв. наказателна
лихва за периода от 15.08.2011г. до 17.10.2012г., като необжалвано е влязло в
законна сила.
За да достигне до извод за основателност
на заявената претенция, районният съд е приел, че въпреки липсата на данни, към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
за надлежно упражнено право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем,
то като факт настъпил в хода на процеса е установено, че е настъпил крайният
срок за издължаване сумите по кредита – 15.04.2016г. и липсват доказателства за
изпълнение на задължението. По тези съображения е уважил изцяло заявената
претенция за главница и договорна лихва.
Във въззивната жалба са
релевирани възражения относно приетото от съда основание за дължимост на
заявената претенция. Сочи се, че ищецът е претендирал дължимостта на процесните
суми на основание настъпилата предсрочна изискуемост, която съдът е приел за
ненастъпила. Въпреки това, макар и при липса на заявен като евентуален
осъдителен иск, е признал за установено съществуване на вземането на основание
падежиране на кредита, каквото основание не е заявено от ищеца. Счита, че
решението противоречи на т.11б Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г.
по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, с която е прието, че в производството
по иска по чл.422 от ГПК не намират приложение правилата на чл.214 от ГПК за
изменение на иска чрез изменение на основанието или добавяне на друго
основание. Сочи, че със заявлението се претендира една обща сума на основание
настъпилата предсрочна изискуемост, а не като конкретни неплатени анюитетни
вноски и акцесорни вземания и не е уточнено кои вноски са включени в общия
размер на главницата в извлечението от счетоводните книги. Тоест, по отношение
на падежиралите и неплатени месечни погасителни вноски, претендирани на основание
предсрочна изискуемост на целия кредит, също липсва признакът изискуемост,
поради което предявеният иск се явява неоснователен.
Въззивната инстанция намира
релевираните от жалбоподателя възражения за основателни. Видно от ч.гр.д. №
7905/2012г. със заявлението по чл.417 от ГПК и представеното към него
извлечение от счетоводните книги, банката е претендирала процесните суми като
глобално вземане на основание настъпила предсрочно изискуемост съгласно чл.19
от договора за кредит. В образуваното исково производство по чл.422 от ГПК и
депозираната искова молба не се съдържа заявена като евентуална претенция за
осъждане на ответника в случай, че не са налице предпоставките за уважаване на
установителния иск. В този смисъл основанието на иска почива на твърдяната от
ищеца предсрочна изискуемост, която правилно е била приета за ненастъпила от
първоинстанционния съд. Действително, както се сочи в отговора на въззиваемия,
в т.9 на цитираното тълкувателно решение е прието, че в производството по
чл.422 от ГПК нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист.
Неоснователен е обаче доводът, че настъпването на изискуемостта в хода на процеса
не е изключен от приложимостта на разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. Както се
приема в утвърдената съдебна практика, например в Решение № 114 от 7.09.2016 г.
на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. В., „Ако относимите
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то
вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването
на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените
в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да
бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед
за изпълнение.“. От това следва, че предметът на делото
по чл.422 от ГПК следва да се определи според твърдения за нарушеното с
неплащане изискуемо към подаване на заявлението вземане, като се изключи
зачитане на настъпила по-късно или по друг начин изискуемост.
На следващо място, в заявлението
по чл.417, т.2 от ГПК, както и в исковата молба, главницата, изискуемите
редовна и наказателна лихва са посочени като глобални суми, претендирани на
основание предсрочна изискуемост. В обстоятелствената част на заявлението и на
исковата молба липсва разграничение на падежирали и непадежирали вноски към
18.10.2012г. Като е съобразил ненадлежно въведени обстоятелства в процеса и е
основал решението си на факти извън посочените в исковата молба, съдът е
признал съществуването на спорното право въз основа на фактически състав,
различен от заявения с исковата молба и заявлението по чл.417 ГПК, с които е
бил сезиран. Това обуславя отмяна на решението, поради неговата неправилност и
отхвърляне на така предявения установителен иск.
С оглед изхода на спора и
съобразно правилото на чл.78 от ГПК на въззивника се следват направените
разноски за съдебните производства – заповедно и двете инстанции. По отношение
на разноските в производството по чл.423 от ГПК, въпросът е решен с влязлото в
сила Определение № 284 от 26.06.2017г. по в.ч.т.д. № 96/2017г. по описа на
Окръжен съд – Русе, с което на ответника е присъдена сумата 25лв. за държавна
такса, а искането за присъждане на адвокатски хонорар е оставено без уважение. Този
въпрос не подлежи на пререшаване предвид на това, че същият не е в зависимост
от изхода на спора. По отношение направените разноски в първата инстанция,
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК на ищеца следва да бъде присъдена
сумата 80лв. – внесен депозит за вещо лице, а на неговия процесуален
представител осъществяващ безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 вр.
ал.1, т.2 от ЗАдв. сумата 773лв. Във въззивното производство съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК на въззивника следва да се присъдят
разноски в размер на 107,41лв. за заплатената държавна такса, а на неговия процесуален
представител – сумата 730лв. за оказана безплатна адвокатска помощ на основание
чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв. Ответната страна е направила възражение за
прекомерност, като иска от съда в случай, че възнаграждението на въззивника
надвишава минималните размери определени с Наредба № 1 от 09.07.2004г. същото
да бъде намалено до този размер. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата минималното
възнаграждение по иска за претендираната главница е в размер на 694,88лв., а в
производството са предявени два обективно кумулативно съединени иска, поради
което съдът намира, че така претендираното възнаграждение не е прекомерно и
същото се дължи в пълен размер.
Мотивиран така, Русенският
окръжен съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 186 от
13.02.2018г. по гр.д. № 4617/2017г. по описа на Районен съд – Русе, в частта, с
която е признато за установено съществуването на вземането на „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Възраждане“, ул.“Света София“ № 5 към Х.П.П., ЕГН ********** *** за
сумите 7 297,73лв. главница по договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от 04.04.2008г., заедно със законната лихва от 18.10.2012г. и
541,08лв. договорна лихва за периода 15.08.2011г. до 17.10.2012г., както и в
частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска в тази част, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която иска
на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК **** за заплащане на сумата 1 015,20лв.
наказателна лихва за периода 15.08.2011г. до 17.10.2012г. е отхвърлен, като
необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Обединена Българска
Банка“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Възраждане“, ул.“Света София“ № 5 да заплати на Х.П.П., ЕГН ********** *** сумата
80лв. сторени разноски в производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „Обединена Българска
Банка“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Възраждане“, ул.“Света София“ № 5 да заплати на адв. С. В. В., ЕГН **********
от АК – Русе сумата 773лв. представляваща адвокатско възнаграждение в
производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „Обединена Българска
Банка“ АД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Възраждане“, ул.“Света София“ № 5 да заплати на Х.П.П., ЕГН ********** ***
сумата 107,41лв. за заплатената държавна такса в производството във въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „Обединена Българска
Банка“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Възраждане“, ул.“Света София“ № 5 да заплати на адв. В.В.Т., ЕГН ********** ***
сумата 730лв. представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател:
Членове: