№ 1756
гр. Варна, 09.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20233100100872 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И.
В. Г., чрез адв. С. В., срещу УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД с която е предявен
иск с правно основание чл. 45, вр. чл. 49 от ЗЗД. В исковата молба се съдържа
искане по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, ищцата да бъде освободена от
заплащане на такси и разноски в производството като са приложени
декларация по чл. 83 от ГПК, удостоверение изх. № 23-001/07.03.2023 г. за
трудови доходи, издадено от работодател „Белисима“ ЕООД, служебна
бележка от Агенция по заетостта от 06.03.2023 г., договор за заем от
01.10.2021 г., уверение №69/07.03.2023 г. от Лесотехнически университет,
справка от имотния регистър за притежавани недвижими имоти от 12.04.2023
г., справка от сектор „Пътна полиция“ за притежавани моторни превозни
средства от 10.04.2023 г., удостоверение за наследници от 14.03.2022 г.,
удостоверение за съпруг и родствени връзки от 04.04.2023 г.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се
внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за
освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа
на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му
положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за
производството по делото.
От съвкупния анализ на изложените твърдения в декларацията по чл. 83,
ал. 2 от ГПК и приложените към нея писмени доказателства се установява, че
1
ищцата И. В. Г. е на 51 години, домакинството й се състои от нея и децата й,
доходите й се формират от получавано трудово възнаграждение в размер на
1000 лв. месечно, не упражнява търговска дейност и не притежава дялове или
акции в търговски дружества, не притежава МПС и парични влогове.
Притежава недвижим имот с площ от 65 кв. м. в гр. Добрич. Молителката е
декларирала, че издържа детето си Виктор Веселинов Василев– студент в
редовна форма на обучение.
Установява се от представеното Уверение №69/07.03.2023 г. от
Лесотехнически университет, че пълнолетният син на молителката – Виктор
Веселинов Василев е студент в учебното заведение четвърти курс.
Представено е също удостоверение за съпруг и родствени връзки от
04.04.2023 г., от което се установява, че И. В. Г. има и дъщеря - Габриела
Веселинова Василева
Представените писмени документи, касаещи договор за заем на името на
молителката, съдът намира за неотносими към молбата, доколкото в
разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК са визирани доходи на лицето, а не
разходи.
Вземайки предвид горните обстоятелства, преценени и с оглед средния
доход на българския гражданин, съдът намира, че внасянето на дължимата
държавна такса за исковото производство в размер на 4478,82 лева е
непосилно в рамките на финансовите възможности на ищцата.
Предвид горното съдът намира, че към настоящия момент са налице
предвидените в чл. 83, ал. 2 от ГПК предпоставки за освобождаване на И. В.
Г. от заплащането на такси и разноки в производството, поради което молбата
следва да бъде уважена.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА И. В. Г., ЕГН **********, от гр. Добрич, ул. „*** 2,
ап. 6 от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в
производството по гр. дело № 872/2023 г. по описа на ВОС.
ЗАДЪЛЖАВА И. В. Г., ЕГН **********, от гр. Добрич, ул. „*** 2, ап. 6,
при промяна на декларираните обстоятелства, незабавно да уведоми съда.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3