Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

27.02.2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  VI-5 състав,

в публичното заседание на  осемнадесети декември през две хиляди и осма година  в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Н.

 

При участието на секретар А.С. като разгледа докладваното от съдия Н. *** по описа за 2006 год.  и за да се произнесе взе предвид:

 

            Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД  и чл.86 ал.1 от  ЗЗД.

Ищецът – А.С.К. твърди, че на 13.04.2000г. между М.Р.Р.Б.  в качеството му на упълномощен орган по чл.3 от ЗППДОП / отм./  и  ЕТ „А.И.-Б. П.”, гр.С., е сключен приватизационен договор за продажба на „Търговски комплекс, бл.**” –С. –обособена част от “Б.” ЕООД, гр. П.. По силата на чл.11.3  от приватизационния договор, изменен с чл.1 от допълнително споразумение от 05.03.2001г. към договора,  купувачът се  задължил извърши инвестиции в приватизирания обект в размер на 250 000 лева през 2003г. и в размер на 60 000 лева през 2004г. Ищецът твърди,че при неизпълнение на договорените инвестиции,  купувачът дължи на основание чл.17 от сключения договор неустойка в размер на 50 % от стойността на договорените, но неизвършени инвестиции за съответния отчетен период. Поддържа,че съгласно чл.11.2 от договора, изменен с чл.1 от допълнителното споразумение от 05.03.2001г.,  купувачът се е задължил да поддържа 45 броя средносписъчна численост на персонала на обекта, считано от 2003г. за период от пет години. Твърди, че съгласно чл.16 от договора при неизпълнение на задължението за поддържане на средносписъчната численост на персонала купувачът дължи неустойка  в размер на 150% от средната работна заплата за страната за всяко договорено, но неосигурено работно място за съответния отчетен период. Съгласно чл.12 ал.3 от договора, купувачът се  задължил да  предоставя на продавача информация с приложени документи за направените инвестиции и за поддържаната в приватизирания обект средносписъчна численост на персонала, като отчетът трябвало бъде представен в срок до 31 март на следващата година. В случай на забава на това задължение до 30 дни била предвидена неустойка в размер на 1000 лева, а в случай на забава на задължението по чл.12 ал.3 от договора за повече от 30 дни, купувачът дължал неустойки в размера по чл.16 и чл.17 от договора. Ищецът поддържа, че за отчетната 2003г. купувачът е следвало да извърши инвестиции в размер на  250 000 лева и да поддържа в приватизирания обект средносписъчен брой  на персонала от 45 лица. До 31.03.2004г. купувачът  не бил представил писмен отчет за изпълнение на задълженията си в Агенцията за следприватизационен контрол. Едва с писмо вх.№**-**-***/02.02.2006г. купувачът представил отчетни документи за 2003г., които не доказвали извършени разходи за инвестиции в приватизирания обект. Със същото писмо бил представен и „Отчет за заетите лица” за 2003г., заверен в ТСБ, с посочен средносписъчен състав 59 броя лица, но този отчет отразявал броя работници, заети изобщо във  фирмата на ЕТ „А.И.-Б. П.” гр.С., а не работещите в приватизирания обект. Поради това с констативен  протокол  №КП- ***/31.03.2006г. на АСК  било установено пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2003г. и на програмата за трудова заетост за същата година, като  с протоколно решение №***/26.07.2006г. били начислени неустойки в размер на  125 000 лева за неизпълнение на инвестиционната програма,  221 400 лева за неизпълнение на програмата за трудова заетост и  1000 лева за забавено изпълнение на задължението за представяне на отчетни документи. Ищецът поддържа също, че за отчетната 2004г. купувачът е следвало да извърши инвестиции в размер на  60 000 лева и да поддържа в приватизирания обект средносписъчен брой  на персонала от 45 лица. До 31.03.2005г. купувачът  не бил представил писмен отчет за изпълнение на задълженията си в АСК. Едва с писмо вх.№**-**-***/02.02.2006г. купувачът представил отчетни документи за 2004г., които не доказвали извършени разходи за инвестиции в приватизирания обект. Със същото писмо бил представен и „Отчет за заетите лица” за 2004г., заверен в ТСБ, с посочен средносписъчен състав 129 броя лица, но този отчет отразявал броя работници, заети изобщо във  фирмата на ЕТ „А.И.-Б. П.” гр.С., а не работещите в приватизирания обект. Поради това с констативен  протокол  №КП- ***/31.03.2006г. на АСК  било установено пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2004г. и на програмата за трудова заетост за същата година, като  с протоколно решение №***/26.07.2006г. били начислени неустойки в размер на  30 000 лева за неизпълнение на инвестиционната програма,  236 857,50 лева за неизпълнение на програмата за трудова заетост и  1000 лева за забавено изпълнение на задължението за представяне на отчетни документи.  Ищецът твърди, че ответникът е бил поканен да изплати  дължимите неустойки с писмо изх.№**-**-****/26.07.2006г. на АСК, връчено на 28.07.2006г., но до настоящия момент дължимите неустойки не били изплатени. С оглед изложеното ищецът моли ответника да бъде осъден да му заплати дължимата неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма за 2003г. в размер на 125 000 лева,  дължимата неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма за 2004г. в размер на 30 000 лева, дължимата неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003г. в размер на 221 400 лева,  дължимата неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2004г. в размер на 236 857,50 лева,  както и дължимата неустойка за забавено изпълнение на задължението  за представяне на отчет за изпълнението на приватизационния договор за 2003г. в размер на 1000 лева и дължимата неустойка за забавено изпълнение на задължението  за представяне на отчет за изпълнението на приватизационния договор за 2004г. в размер на 1 000 лева,   ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковата молба до окончателното  изплащане на сумите. Претендира  и  мораторна лихва за забава върху търсената неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма за 2003г. за периода  от 05.08.2006г. до завеждането на исковата молба в размер на 6 012,22 лева, мораторна лихва за забава върху търсената неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма за 2004г. за периода  от 05.08.2006г. до завеждането на исковата молба в размер на 1 442,93 лева,  мораторна лихва за забава върху търсената неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003г. за периода  от 05.08.2006г. до завеждането на исковата молба в размер на 10 648,85  лева, мораторна лихва за забава върху търсената неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2004г. за периода  от 05.08.2006г. до завеждането на исковата молба в размер на 11 392 лева, както и мораторна лихва за забава върху търсената неустойка за забавено изпълнение на задължението за представяне на отчет за 2003г. за периода  от 05.08.2006г. до завеждането на исковата молба в размер на 47,71 лева и мораторна лихва за забава върху търсената неустойка за  забавено изпълнение на задължението за представяне на отчет за 2004г. за периода  от 05.08.2006г. до завеждането на исковата молба в размер на 47,71 лева /съгласно изменение на иска, допуснато в съдебно заседание на 13.03.2008г. /. Претендира и присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. 

            Ответникът Б.А.П., в качеството на ЕТ „А.И.-Б. П.”, гр.С., оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Поддържа,че е преизпълнил задължението си за инвестиции  през отчетната 2004г., а неизпълнението на задължението за инвестиции за отчетната 2003г. е само в размер на 1 863,83 лева. Твърди също, че е изпълнил изцяло задълженията си за поддържане на трудова заетост през отчетните 2003г. и  2004г. Поддържа, че въз основа на проверените ведомости за 2003г. назначената съдебно – счетоводна експертиза е установила, че  средносписъчният състав на заетите лица на обект „Е.-Ц.Ш., бл.**” за 2003г. е 45 човека, а    средносписъчният състав на заетите лица на обект „Е.-Ц.Ш., бл.14” за 2004г. е 61 човека. Счита, че представеното от ответника удостоверение, от което се установява, че на адрес бул. „***” №** не е имало регистриран търговски обект, не опровергава наличието на трудовите правоотношения. Поддържа, че трудовите правоотношения съществуват обективно, като е без значение какви са административните отношения между работодателя и общината. Евентуално прави възражение за намаляване на неустойките като прекомерни. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК /отм./, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представените по делото доказателства, че на 13.04.2000г. между М.Р.Р.Б. и   ЕТ „А.И.-Б. П.”, гр.С., на основание  чл.30 ал.1 и чл. 33 от ЗППДОП /отм./, и  заповед    №РД- **-**-***/26.08.1998г.  на М.Р.Р.Б. е сключен приватизационен договор за продажба на „Търговски комплекс, бл.**” –С. –обособена част от “Б.” ЕООД, гр. П., представляващ недвижим имот, състоящ се от пет едноетажни магазина, със застроена площ от 509,34 кв.м., находящ се в гр.С., между блок ** и блок **, на бул.”***” . В чл.4 от договора страните са предвидили, че цената на обекта ще бъде в размер на 250 000 лева. Съгласно чл.5 ал.2  от договора купувачът се е задължил в тридневен срок от датата на подписване на договора да изплати първоначалната вноска в размер на 125 000 лева, намалена с внесения депозит за участие в конкурса в размер на 20 000 лева. В чл.6 е предвидено, че оставащата част от цената в размер на 125 000 лева ще бъде  платена в 30 дневен срок от подписване на договора в лева или други законови платежни средства. По силата на чл.11 от приватизационния договор, купувачът се е задължил да инвестира в обекта 510 000 лева за срок от 3 години, както следва:  през 2000г. – 200 000 лева, през 2001г. -250 000 лева, през 2002г.  - 60 000 лева. Съгласно чл.11 ал.3 от договора размерът на извършените в повече от договорените инвестиции се приспада от договорените за  следващата година.  Съгласно клаузата на чл.11 ал.2 от договора от 13.04.2000г. купувачът се е задължил  да осигури 45 броя работни места, считано от 2001г. и да ги запази за период от пет години. Съгласно клаузата на чл. 17 от договора при неизпълнение на договорените инвестиции купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 50 % от стойността на договорените, но неизвършени инвестиции за съответния период.Съгласно клаузата на чл. 16 от договора при неизпълнение на  задължението за поддържане на определен брой работни места, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 150 % върху СРЗ за страната за съответния период за всяко договорено, но неосигурено работно място. По силата на чл.18 от договора купувачът се задължава да изплати на продавача неустойките по чл.15,16 и 17 от договора, в седмодневен срок след получаване на съобщение от продавача.

С допълнително споразумение към договора, сключено на 05.03.2001г. между  М.Р.Р.Б. и   ЕТ „А.И.-Б. П.”, гр.С., страните са изменили чл.11 от  приватизационния договор от 13.04.2000г., като са уговорили, че купувачът се  задължава  да поддържа 45 броя средносписъчен състав на персонала на обекта, считано от 2003г. и да ги запази за период от пет години. Със същото споразумение са изменили и текста на чл.11 ал.3 от договора, като купувачът се е задължил да извърши инвестиции  в общ размер на 510 000 лева, както следва:  през 2002г. – 200 000 лева, през 2003г. -250 000 лева, през 2004г.  - 60 000 лева. По силата на споразумението е създадена нова алинея 3 на  чл.12 от договора, съгласно която купувачът се е задължил да представя на продавача отчет с приложени документи за изпълнение на поетите задължения за всяка календарна година в срок  до 31 март на следващата година. Създадени са също нови алинеи  1 и 2 на  чл.18 от договора, съгласно които при забава на изпълнение на задължението по чл.12 ал.3 от договора, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 1000 лева, а в случай на забава на изпълнението на същото задължение с повече от 30 дни от крайния срок на неговото изпълнение, купувачът дължи на продавача неустойка в размер по чл.16 и чл.17 от договора.

С писмо, заведено в АСК с вх.№**-**-***/02.02.2006г., ЕТ „А.И.-Б. П.”, е представил в   АСК отчетни документи за изпълнението на приватизационния договор за продажба на „Търговски комплекс, бл.**” –С. –обособена част от “Б.” ЕООД, гр. П.,  за отчетната 2004г.

С писмо, заведено в АСК с вх.№**-**-***/02.02.2006г., ЕТ „А.И.-Б. П.”, гр.С.,  е представил в   АСК отчетни документи за изпълнението на приватизационния договор за продажба на „Търговски комплекс, бл.**” –С. –обособена част от “Б.” ЕООД, гр. П.,  за отчетната 2003г.

           По делото е представена и справка от 10.02.2006г. от НОИ за броя на осигурените лица от ЕТ „А.И.-Б. П.”, гр.С.,  за периода от м. януари 2003г. до м. декември 2004г. В същата е посочен по месеци броя всички осигурявани от ответника като работодател лица, като от текста не може да се установи какъв е броят на лицата, заети в процесния обект.  Представена е и справка от 08.02.2006г. от НОИ за броя на  лицата с действащи трудови договори с  ЕТ „А.И.-Б. П.”, гр.С.,  за периода за 2003г. и 2004г. 

С молба заведена в АСК с вх.№**-**-***/17.02.2006г., ЕТ „А.И.-Б. П.”, е разяснил обстоятелствата по изпълнението на ангажиментите по договора от 13.04.2000г. В същата е заявил,че  през 2004г. е отдал като наемодател закупения от него обект в блок ** на бул.”***” на фирма „К.”, която инвестирала в обекта 325 000 лева и открила в същия обект работни места за 23 служители.

           С констативен  протокол  №КП- ***/31.03.2006г. на АСК  е установено пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2003г. и на програмата за трудова заетост за същата година по приватизационния договор за продажба на „Търговски комплекс, бл.**” –С. –обособена част от “Б.” ЕООД, гр. П., като е предложено да бъдат начислени неустойки в размер на  125 000 лева за неизпълнение на инвестиционната програма и  на 221 400 лева за неизпълнение на програмата за трудова заетост.

           С констативен  протокол  №КП- ***/31.03.2006г. на АСК  е установено пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2004г. и на програмата за трудова заетост за същата година по приватизационния договор за продажба на „Търговски комплекс, бл.**” –С. –обособена част от “Б.” ЕООД, гр. П., като  е предложено да бъдат начислени неустойки в размер на  30 000 лева за неизпълнение на инвестиционната програма и  на 236 857,50 лева за неизпълнение на програмата за трудова заетост.

           С протоколно решение от 2006г. /датата, на което не се чете/ на Изпълнителния съвет на АСК на основание чл.16,17 и 18 от договора за приватизационна продажба на “Търговски комплекс, бл.**” , обособена част от имуществото на „Б.”, гр. П. ,  на купувача ЕТ „А.И.-Б. П.”, са начислени следните неустойки: неустойка за пълно неизпълнение на задължението  за трудова заетост за 2003г. в размер на  221 400 лева,  неустойка за пълно неизпълнение на задължението  за трудова заетост за 2004г. в размер на  236 857,50 лева, неустойка за пълно неизпълнение на задължението  за инвестиции за 2003г. в размер на  125 000 лева,  неустойка за пълно неизпълнение на задължението  за инвестиции за 2004г. в размер на  30 000 лева,  неустойка за забавено представяне на отчет за 2003г. в размер на  1 000 лева и  неустойка за забавено представяне на отчет за 2004г. в размер на  1 000 лева.

           С писмо с изх. № **-**-****/26.07.2006г.  АСК е отправила уведомление до ответника, че е констатирано пълно неизпълнение на инвестиционната програма и програмата за трудова заетост за отчетните 2003 г. и 2004г., както и забавено изпълнение на задължението за представяне на отчети за 2003г. и 2004г.,  за което са начислени  неустойките по чл.16, 17  и 18 от договора и го е поканила да заплати дължимата неустойка в срок от седем дни от получаване на писмото. Писмото е връчено на ответника на 28.07.2006г.

            С представения по делото договор №**/**/05.11.2003г., сключен между „Б.П.С.” ООД, като продавач и ЕТ „А.И.-Б. П.”, като купувач, продавачът се е задължил да достави оборудване и материали при условия на доставка DDP –С., Търговски комплекс –Супермаркет „Е.”, бул. „***” бл.** и да го инсталира в съответствие с офертата в срок до 31.12.2003г., а купувачът се е задължил да заплати за доставените оборудване и материали цена в общ размер на 169 160 евро, без ДДС. Съгласно чл.4 от сключения договор купувачът е следвало да заплати цената на следните вноски: авансова вноска в размер на 84 580 евро, без ДДС, платима с банков превод до 10.11.2003г., втора вноска в размер на 42 290 евро, без ДДС, платима с банков превод до 31.12.2003г. и трета вноска в размер на 42 290 евро, без ДДС, платима с банков превод до 31.12.2004г.

            За платения от ЕТ „А.И.-Б. П.”, аванс по договора в размер на 198 508,92 лева, с включен ДДС, е издадена данъчна фактура №0000****** от 11.11.2003г. За платената от ЕТ „А.И.-Б. П.”, втора вноска по договора в размер на 99 254,46 лева, с включен ДДС, е издадена данъчна фактура №0000****** от 31.12.2003г. За платената от ЕТ „А.И.-Б. П.”, трета вноска по договора в размер на 99 254,46 лева, с включен ДДС, е издадена данъчна фактура №0000****** от 30.01.2004г.

            Видно от представените 6 броя авизо по платежно нареждане ответникът ЕТ „А.И.-Б. П.” е превел по сметка на „Б.П.С.” ООД, следните суми: на 07.11.2003г. -25 000 лева, на 24.11.2003г. – 140 424,10 лева, на 25.11.2003г. – 28 084,82 лева, на 29.12.2003г. – 82 712,05 лева, на 30.12.2003г. – 16 542,41 лева и на 30.01.2004г. – 11 898,88 лева. Като основание за извършените плащания е посочен договор №**/**/**.11.2003г.

            С представения по делото договор от 28.01.2004г., сключен между ЕТ „Т. - Е.С.”, като изпълнител и ЕТ „А.И.-Б. П.”, като възложител, изпълнителят се е задължил да изпълни доставка и монтаж на климатична и вентилационна техника за обект Търговски комплекс –Супермаркет „Е.”, бул. „***” бл.** в срок до 60 дни след авансовото плащане, а купувачът се е задължил да заплати за възложените работи цена в общ размер на 144 504 лева, с ДДС. Съгласно чл.3 от сключения договор възложителят се е задължил да заплати цената на следните вноски: авансова вноска в размер на 30 000 лева в тридневен срок от сключването на договора, втора вноска в размер на 50 000 лева, платима с банков превод до 29.02.2004г. и трета вноска, платима с банков превод до 31.05.2004г.

            За платения от ЕТ „А.И.-Б. П.”, аванс по договора в размер на 30 000 лева, с включен ДДС, е издадена данъчна фактура №000000**** от 29.01.2004г. За платената от ЕТ „А.И.-Б. П.” втора вноска по договора в размер на 50 004 лева, с включен ДДС, е издадена данъчна фактура №000000**** от 27.02.2004г. За платената от ЕТ „А.И.-Б. П.” трета вноска по договора в размер на 64 500 лева, с включен ДДС, е издадена данъчна фактура №000000**** от 31.05.2004г.

            Видно от представените 3 броя авизо по платежно нареждане ответникът ЕТ „А.И.-Б. П.” е превел по сметка на ЕТ „Т. - Е.С.”, следните суми: на 28.01.2004г. -25 000 лева, на 26.02.2004г. – 41 670 лева и на 20.09.2004г. – 53 750 лева. Като основание за извършените плащания е посочен договор от 28.01.2004г.

             Ответникът е представил  39 броя трудови договори, както следва: №113/02.07.2001г., №120/01.10.2001г., №123/01.10.2001г., №124/01.10.2001г., №125/01.10.2001г., №126/01.10.2001г., №129/01.10.2001г., №132/01.10.2001г., №134/01.10.2001г., №135/01.10.2001г., №136/01.10.2001г., №137/01.10.2001г., №138/01.10.2001г., №140/01.10.2001г., №147/01.10.2001г., №149/01.10.2001г.,  №150/01.10.2001г., №151/01.10.2001г., №152/01.10.2001г., №153/01.10.2001г., №155/01.10.2001г., №156/01.10.2001г., №159/01.10.2001г., №160/01.10.2001г., №161/01.10.2001г.,  №166/01.10.2001г.,  №167/01.10.2001г.,  №168/01.04.2001г.,  №168/12.11.2001г.,  №171/01.12.2001г.,  №172/01.03.2002г.,  №174/01.05.2002г.,  №176/01.05.2002г.,  №177/01.06.2002г.,  №178/01.07.2002г.,  №183/01.09.2002г., №185/01.12.2002г., №186/01.12.2002г. и  №187/01.12.2002г., по силата на които   като работодател, е възложил на 39 лица, като работници,  да изпълняват длъжности  на пълно работно време в обект супермаркет „Е.”. По делото са представени и 39 броя трудови договори, както следва: №191/04.03.2003г., №192/04.03.2003г., №196/17.06.2003г., №206/06.08.2003г., №209/29.09.2003г., №213/16.10.2003г., №220/04.11.2003г., №221/04.11.2003г., №222/10.11.2003г.,  №224/15.12.2003г., №229/29.12.2003г., №244/31.05.2004г., №251/14.06.2004г., №255/29.06.2004г., №260/29.06.2004г., №263/29.06.2004г., №***/29.06.2004г., №265/29.06.2004г., №268/20.07.2004г., №270/30.07.2004г., №275/30.07.2004г., №283/03.08.2004г., №300/03.08.2004г., №303/09.08.2004г., №305/17.08.2004г., №312/07.09.2004г., №315/17.09.2004г., №317/17.09.2004г., №319/29.09.2004г., №323/05.10.2004г., №334/29.10.2004г., №335/29.10.2004г., №336/02.11.2004г., №338/02.11.2004г., №340/04.11.2004г., №346/18.11.2004г., №347/30.11.2004г., №351/21.12.2004г. и №356/29.12.2004г.,  по силата на които   ЕТ „А.И.-Б. П.”, като работодател, е възложил на 39 лица,  като работници,  да изпълняват длъжности  на пълно работно време в обект „Е.” – бул.”***”, бл. ** Представени са също и 58 броя допълнителни споразумения / а не 71 броя, както е посочено в молбата на ответника от 27.03.2008г./, както следва:  29 броя допълнителни споразумения от 02.01.2003г. към трудови договори №120/01.10.2001г., №123/01.10.2001г., №124/01.10.2001г., №125/01.10.2001г., №126/01.10.2001г., №129/01.10.2001г., №132/01.10.2001г., №134/01.10.2001г., №137/01.10.2001г., №138/01.10.2001г., №140/01.10.2001г.,  №147/01.10.2001г., №149/01.10.2001г.,  №150/01.10.2001г., №151/01.10.2001г., №152/01.10.2001г., №153/01.10.2001г., №156/01.10.2001г., №159/01.10.2001г.,  №160/01.10.2001г.,  №161/01.10.2001г., №166/01.10.2001г., №168/01.04.2001г.,  №168/12.11.2001г.,  №171/01.12.2001г., №176/01.05.2002г., №177/01.06.2002г., №186/01.12.2002г.   и №187/01.12.2002г., 9 броя допълнителни споразумения от 03.01.2003г. към трудови договори №125/01.10.2001г., №135/01.10.2001г., №136/01.10.2001г., №167/01.10.2001г.,  №170/16.11.2001г.,  №172/01.03.2002г.,  №178/01.07.2002г.,  №183/01.09.2002г., №185/01.12.2002г., 20 броя допълнителни споразумения от 02.01.2004г. към трудови договори №113/02.07.2001г., №123/01.10.2001г., №124/01.10.2001г., №134/01.10.2001г., №137/01.10.2001г., №138/01.10.2001г., №140/01.10.2001г., №147/01.10.2001г., №149/01.10.2001г., №150/01.10.2001г., №152/01.10.2001г., №155/01.10.2001г., №156/01.10.2001г.,  №166/01.10.2001г.,  №168/12.11.2001г.,  №171/01.12.2001г., №174/01.05.2002г., №191/04.03.2003г., №192/04.03.2003г., №206/06.08.2003г., №209/29.09.2003г., №213/16.10.2003г., №229/29.12.2003г., за изменение на мястото на работа, посочено в част от представените по делото трудови договори, като е уговорено ново място на работа: обект „Е.” – бул.”***”, бл.**..При анализа на представените доказателства се налага извода за противоречие в съдържанието на шест от представените договори - №191/04.03.2003г., №192/04.03.2003г., №206/06.08.2003г., №209/29.09.2003г., №213/16.10.2003г., №229/29.12.2003г. и допълнителните споразумения към тях, тъй като първоначално уговореното място на работа в трудовите договори,  е именно обект „Е.” – бул.”***”, бл.**, което е посочено и в допълнителните споразумения към тях. Също така към трудови договори №123/01.10.2001г., №124/01.10.2001г., №138/01.10.2001г., №140/01.10.2001г., №147/01.10.2001г., №152/01.10.2001г., №156/01.10.2001г.,  №166/01.10.2001г. и №168/12.11.2001г.,  са сключени по две допълнителни споразумения - съответно от 02.01.2003г. и 02.01.2004г., с един и същ предмет – промяна на място на работа на служителя на обект „Е.” – бул.”***”, бл. **

 В съдебно заседание на 29.05.2008г. ищецът е представил 37 броя трудови договори, за които поддържа, че са му представени от ответника за установяване на изпълнението на задължението за поддържане на трудова заетост по приватизационния договор, както следва: №124/01.10.2001г., №134/01.10.2001г., №137/01.10.2001г., №140/01.10.2001г., №147/01.10.2001г., №149/01.10.2001г., №150/01.10.2001г., №153/01.10.2001г., №166/01.10.2001г.,  №168/12.11.2001г., №172/01.03.2002г., №177/01.06.2002г. №191/04.03.2003г., №196/17.06.2003г., №206/06.08.2003г., №209/29.09.2003г., №213/16.10.2003г., №221/04.11.2003г., №224/15.12.2003г., №251/14.06.2004г., №255/29.06.2004г., №263/29.06.2004г., №***/29.06.2004г., №265/29.06.2004г., №270/30.07.2004г., №283/03.08.2004г., №303/03.08.2004г., №305/17.08.2004г., №315/17.09.2004г., №317/17.09.2004г., №319/29.09.2004г., №335/29.10.2004г., №338/02.11.2004г., №346/18.11.2004г., №347/30.11.2004г. и №351/21.12.2004г. Сключените през 2003г. и 2004г. трудови договори, представени от ищеца, съвпадат по номера и дати с част от трудовите договори, представени по делото от ответника с молбата му от 27.03.2008г., но в тях са посочени различни работни места – супермаркет „Е.” с адрес ж.к. „И.”, ул. „Е.” №** и супермаркет „Е.” с адрес ул. „З”. № *

Видно от представеното удостоверение изх.№ТД-**-**-*/23.01.2008г., издадено от СО – район „И.”, до момента на издаването му не е постъпвала молба за регистрация и не е издавано уведомление за упражняване на търговска дейност на обект Супермаркет „Е.”, с адрес гр.С., бул.”***”, бл. **

Съгласно приетото по делото основно  заключение на съдебно – счетоводната експертиза, изпълнено от в.л. З.Д., размерът на извършените от ЕТ „А.И.-Б. П.”, гр.С., инвестиции в приватизирания обект през 2003г. е 248 136,15 лева, които са платени  по договор №**/**/**.11.2003г. за доставка на оборудване, сключен с „Б.П.С.” ООД. След проверка на представени първични счетоводни документи вещото лице е установило, че ответникът е извършил следните плащания по договора: на 23.11.2003г. -25 000 лева,  на 24.11.2003г. – 140 424,10 лева и на 29.12.2003г. – 82 712,05 лева. Въз основа на тези данни вещото лице констатира,че размерът на неизпълнението на задължението за инвестиции през 2003г. е 1 863,85 лева, като размерът на дължимата неустойка по чл.17 от процесния приватизационен договор за установеното неизпълнение възлиза на 931,92 лева.  Видно от заключението размерът на извършените от ЕТ „А.И.-Б. П.”, гр.С., инвестиции в приватизирания обект през 2004г. е 215 030,93  лева, платени  по договор №**/**/**.11.2003г. за доставка на оборудване, сключен с „Б.П.С.” ООД, по анекс №1 към същия договор  и по договор от 28.01.2004г., сключен с ЕТ „Т. - Е.С.”. След проверка на представени първични счетоводни документи вещото лице е установило, че ответникът е извършил на 26.02.2004г. плащане по договор №**/**/**.11.2003г. в размер на 82 712,05 лева, на 30.01.2004 г. плащане по анекс №1 към   договор №**/**/**.11.2003г. в размер на 11 898,88 лева и следните плащания по договора от 28.01.2004г., сключен с ЕТ „Т. - Е.С.” : на 29.01.2004г. -25 000 лева,  на 26.02.2004г. – 41 670 лева и на 20.09.2004г. – 53 750 лева. Въз основа на тези данни вещото лице констатира,че задължението за инвестиции през 2004г. е преизпълнено с 155 030,93 лева, поради което купувачът не дължи неустойка по чл.17 от процесния приватизационен договор за 2004г.  Вещото лице заявява, че активите по договорите от 05.11.2003г. и 28.01.2004г. и издадените по тях фактури са заведени като актив при ответника. Видно от заключението средносписъчният състав на наетите от ответника на трудов договор лица на Обект – бул.”***”, бл.** през 2003г. възлиза на 45 броя, като вещото лице посочва,че е извършило проверка на 52 броя трудови договори и 41 броя допълнителни споразумения към тях и на ведомостите за заплати за 2003г. Също посочва,че средносписъчният състав на наетите от ответника на трудов договор лица на Обект – бул.”***”, бл.** през 2004г. възлиза на 61 броя, като посочва,че е извършило проверка на 80 броя трудови договори и 25 броя допълнителни споразумения към тях и на ведомостите за заплати за 2004г. Въз основа на тези данни вещото лице констатира,че задължението за трудова заетост за 2003г. и 2004г. е изпълнено, поради което купувачът не дължи неустойки по чл.16 от процесния приватизационен договор за 2003г. и за 2004г. Видно от заключението размерът на дължимата мораторна лихва върху неустойката от  931,92 лева за неизпълнени инвестиции за отчетната 2003г. за периода от 05.08.2006г. до 18.12.2006г. възлиза на 89,65 лева; размерът на дължимата мораторна лихва върху неустойката от   1000 лева за забавено представяне на отчет за  2003г. за периода от 05.08.2006г. до 18.12.2006г. възлиза на 48,10 лева; размерът на дължимата мораторна лихва върху неустойката от   1000 лева за забавено представяне на отчет за  2004г. за периода от 05.08.2006г. до 18.12.2006г. възлиза на 48,10 лева.

            Видно от допълнителното заключение на вещото лице Д., прието в съдебно заседание на 13.03.2008г.,  размерът на неустойката за пълно неизпълнение на задължението за инвестиции за отчетната 2003г. възлиза на 125 000 лева,  а размерът на дължимата мораторна лихва върху неустойката от  125 000 лева за периода от 05.08.2006г. до 18.12.2006г. е 6 012,22 лева Видно от заключението размерът на неустойката за пълно неизпълнение на задължението за инвестиции за отчетната 2004г. възлиза на 30 000 лева,  а размерът на дължимата мораторна лихва върху неустойката от  30 000 лева за периода от 05.08.2006г. до 18.12.2006г. е 1 442,93 лева. Видно от заключението размерът на неустойката за пълно неизпълнение на задължението за поддържане на средносписъчен състав от 45 броя през  отчетната 2003г.  възлиза на 221 400 лева при средна годишна работна заплата за страната от 3 280 лева, а  дължимата мораторна лихва върху неустойката от  221 400 лева за периода от 05.08.2006г. до 18.12.2006г. е 10 648,85 лева. Видно от заключението размерът на неустойката за пълно неизпълнение на задължението за поддържане на средносписъчен състав от 45 броя през  отчетната 2004г.  възлиза на 236  857,50 лева при средна годишна работна заплата за страната от 3 509 лева, а  дължимата мораторна лихва върху неустойката от  236 857,50 лева за периода от 05.08.2006г. до 18.12.2006г. е 11 392,32 лева.

            Съгласно приетото по делото заключение на съдебно – графологичната експертиза,  подписите за „работник / служител” в оригиналите на трудови договори №171/01.12.2001г., №120/01.10.2001г., №244/31.05.2004г.,   №229/29.12.2003г., №213/16.10.2003г., №336/02.11.2004г., №303/03.08.2004г., №305/17.08.2004г., №317/17.09.2004г., №178/01.07.2002г.,  №126/01.10.2001г., №170/16.11.2001г.,  №125/01.10.2001г.,№124/01.10.2001г., №***/29.06.2004г., №346/18.11.2004г., №340/04.11.2004г., №356/29.12.2004г.,  №323/05.10.2004г., №191/04.03.2003г., №315/17.09.2004г., №319/29.09.2004г., №129/01.10.2001г., №186/01.12.2002г., №351/21.12.2004г. , №134/01.10.2001г., №300/03.08.2004г., №135/01.10.2001г., №196/17.06.2003г., №283/03.08.2004г., №136/01.10.2001г., №138/01.10.2001г., №137/01.10.2001г., №140/01.10.2001г., №335/29.10.2004г., №275/30.07.2004г., №168/12.11.2001г., №25/29.06.2004г., №265/29.06.2004г., №221/04.11.2003г., №209/29.09.2003г., №147/01.10.2001г., №206/06.08.2003г., №263/29.06.2004г., №149/01.10.2001г., №150/01.10.2001г., №224/15.12.2003г.,  №153/01.10.2001г.,  №151/01.10.2001г., №192/04.03.2003г., №268/20.07.2004г., №212/15.10.2003г., №177/01.06.2002г., №113/02.07.2001г., №161/01.10.2001г., №160/01.10.2001г., №187/01.12.2002г., №176/01.05.2002г.,  №251/14.06.2004г., №159/01.10.2001г., №347/30.11.2004г., №270/30.07.2004г., №172/01.03.2002г., №166/01.10.2001г., №220/04.11.2003г. и №103/01.04.2001г.,  които се намират  при ответника, са положени от лицата, от чието име изхождат. Вещото лице посочва, че представените по делото от страна на ответника копия от трудовите договори, не съответстват на оригиналите, намиращи се във фирмата. Посочва,че представените от ищеца с молбата му от 29.05.2008г. трудови договори съответстват на  оригиналите, намиращи се при ответника. Вещото лице заявява, че при изпълнение на заключението са му били представени в оригинал и 71 броя допълнителни споразумения към трудовите договори, които съответстват на представените от ответника копия от същите.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

 По иска за  неустойка по чл.17 от приватизационния договор за неизпълнение на задължението по чл.11 ал.3 от договора за извършване на инвестиции за 2003г., както и по акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава на дължимата неустойка:

Съгласно чл. 92 ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват или като санкция. Поради това тя се дължи независимо дали от неизпълнението са настъпили вреди. Същата е акцесорно задължение и става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основание за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. Не са налице пречки да се уговаря неустойка за неизпълнение на отделни, установени в договора задължения, като всяко едно неизпълнение да е свързано с отделна неустойка. Това е израз на установената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода на страните.

В настоящата хипотеза между М.Р.Р.Б.и   ЕТ „А.И.-Б. П.”, гр.С., на основание  чл.30 ал.1 и чл. 33 от ЗППДОП /отм./, и  заповед    №РД- **-**-***/26.08.1998г.  на М.Р.Р.Б., е сключен приватизационен договор за продажба на „Търговски комплекс, бл.**” –С. –обособена част от “Б.” ЕООД, гр. П., представляващ недвижим имот, състоящ се от пет едноетажни магазина, със застроена площ от 509,34 кв.м., находящ се в гр.С., между блок ** и блок **, на бул.”***”. По силата на чл.11 от приватизационния договор, купувачът се е задължил да инвестира в обекта 510 000 лева за срок от 3 години, както следва:  през 2000г. – 200 000 лева, през 2001г. -250 000 лева, през 2002г.  - 60 000 лева. С допълнително споразумение, сключено на 05.03.2001г.,  страните  са изменили чл.11 от  приватизационния договор от 13.04.2000г., като са уговорили, че купувачът се  задължава  да поддържа 45 броя средносписъчен състав на персонала на обекта, считано от 2003г. и да ги запази за период от пет години. Със същото споразумение са изменили и текста на чл.11 ал.3 от договора, като купувачът се е задължил да извърши инвестиции  в общ размер на 510 000 лева, както следва:  през 2002г. – 200 000 лева, през 2003г. -250 000 лева, през 2004г.  - 60 000 лева. Със споразумението е създадена и нова алинея 3 на  чл.12 от договора, по силата на която купувачът се е задължил да представя на продавача отчет с приложени документи за изпълнение на поетите задължения за всяка календарна година в срок  до 31 март на следващата година. Създадени са също нови алинеи  1 и 2 на  чл.18 от договора, съгласно които при забава на изпълнение на задължението по чл.12 ал.3 от договора, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 1000 лева, а в случай на забава на изпълнението на същото задължение с повече от 30 дни от крайния срок на неговото изпълнение, купувачът дължи на продавача неустойка в размер по чл.16 и чл.17 от договора.  

               За установяване на размера на извършените от него инвестиции през отчетните 2003г. и 2004г. ответникът е представил договор №**/**/**.11.2003г., сключен с „Б.П.С.” ООД  за доставка и монтаж на оборудване в обект Търговски комплекс –Супермаркет „Е.”, бул. „***” бл.**. и договор от 28.01.2004г., сключен с ЕТ „Т. - Е.С.”, за доставка и монтаж на климатична и вентилационна техника за същия обект. Истинността на договорите е оспорена от ищеца по реда на чл.154 ал.2 от ГПК /отм./, като ищецът поддържа,че текста на представените по делото договори не е идентичен с текста на действително сключените между страните договори, тоест че е налице подправка на оригиналния текст. Доколкото се касае за частни диспозитивни документи, които не са съставени от оспорилата ги страна, то в тежест на представилия ги ответник е да ангажира доказателства за установяване на тяхната истинност. Наред с оспорените договори ответникът е представил и първични счетоводни документи, установяващи извършените от него в изпълнение на договорите плащания: данъчни фактури №0000****** от 11.11.2003г., №0000****** от 31.12.2003г. и №0000****** от 30.01.2004г. и 6 броя авизо по платежно нареждане  за извършени плащания по договор №**/**/**.11.2003г. и анекс № 1 към същия договор, както и данъчни фактури №000000**** от 29.01.2004г., №000000**** от 27.02.2004г.  и №000000**** от 31.05.2004г. и 3 броя авизо по платежно нареждане за извършени плащания по договора от 28.01.2004г.  Тези документи са изследвани от вещото лице при изпълнението на съдебно –съдебно счетоводната експертиза,  като същото е установило, че плащанията са реално извършени от купувача по приватизационния договор, както и че придобитите активи са осчетоводени и отразени в баланса на купувача. Съпоставката на съдържанието на договорите с представените доказателства за извършени по тях плащания и с изводите на съдебно счетоводната експертиза, налагат извода, че договорите са истински документи и съдържанието им отразява действително постигнатото между страните съгласие. 

Поради това съдът кредитира изцяло базираното върху тях заключение на съдебно – счетоводната експертиза  и приема за установено, че ищецът е извършил през отчетната 2003г. инвестиции в приватизирания обект в размер на  248 136,15  лева. Следователно неизпълнената част от задължението за инвестиции за отчетната 2003г. възлиза на 1 863,85 лева.  Поради непълното изпълнение на задължението за извършване на инвестиции за отчетната 2003г., по силата на чл.17 от договора за купувача е възникнало задължение за заплащане на неустойка  в размер на 50 % от неизпълнената част на договорените, но неизвършени инвестиции за съответния отчетен период. Видно от основното заключение на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза размерът на дължимата неустойка възлиза на  931,92 лева. По тези съображения съдът приема, че иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за  неустойка по чл.17 от приватизационния договор за неизпълнение на задълженията за извършване на инвестиции през отчетната 2003г. следва  да бъде уважен за сумата от 931,92 лева, като за разликата до пълния  размер от 125 000 лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            По силата на чл.18 от договора купувачът се е задължил да заплаща на продавача неустойките, уговорени в договора, в седмодневен срок след получаване на съобщение от  продавача. С представеното писмо изх.№**-**-****/26.07.2006г.,  АСК е поканила ответника да заплати неустойка за неизпълнение на задължението по чл.11 ал.3 от договора. Писмото е връчено на 28.07.2006г., следователно изискуемостта на задължението на ответника ЕТ „А.И.-Б. П.”, гр.С., за заплащане на договорената неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма за 2003г. е  настъпила на 05.08.2006г.

Видно от основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза дължимата лихва за забава върху неустойката за неизпълнение на инвестиционната програма за 2003г. за периода от 05.08.2006г. до 18.12.2006г. възлиза на 89,65 лева. Съдът не кредитира заключението в тази му част, доколкото мораторната е изчислена върху цялата неизпълнена част от задължението в размер на 1863,85 лева, а не върху дължимата неустойка в размер на 931,92 лева Поради изложеното ответника ЕТ „А.И.-Б. П.”, гр.С., следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за забава на неустойката  по чл.17  от договора в размер на 44,83 лева, като за разликата до пълния предявен размер от  6 012,22 лева, предявения иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен  като неоснователен и недоказан.

По иска за  неустойка по чл.17 от приватизационния договор за неизпълнение на задължението по чл.11 ал.3 от договора за извършване на инвестиции за 2004г., както и по акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава на дължимата неустойка:

            Съгласно допълнителното споразумение, сключено на 05.03.2001г. купувачът ЕТ „А.И.-Б. П.”, гр.С., е следвало да извърши инвестиции  в приватизирания обект  през 2004г.  в размер на  60 000 лева.

Видно от заключението на съдебно –счетоводната експертиза, през отчетната 2004г. ответникът е извършил инвестиции  в приватизирания обект в размер на  215 030,93 лева, тоест задължението за инвестиции през 2004г. е преизпълнено с 155 030,93 лева. С оглед на изложеното съдът приема, че е налице  точно изпълнение  (вкл. преизпълнение) на инвестиционната програма за 2004г. и за  ответника не се е породило   задължението за заплащане на   неустойката, предвидена в чл.17 от договора. Поради това предявения иск с правно основание  чл.92 ал.1 от ЗЗД за присъждане на неустойка за неизпълнение на задължението по чл.11.3 от приватизационния договор за отчетната 2004г. следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.  Доколкото ищецът не е доказал вземането си за неустойка по чл.17 от  процесния приватизационен договор за отчетната 2004г., следва да бъде отхвърлен изцяло и акцесорния иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

  По исковете  за неустойка по чл.16 от приватизационния договор    

        Съгласно клаузата на чл.11ал.2 от договора от 13.04.2000г., изменен с допълнителното споразумение от 05.03.2001г.,  купувачът се е задължил   да поддържа 45 броя средносписъчна численост на персонала на обекта,  считано от 2003г. за период от пет години. Следователно действителната воля на страните, формулирана в клаузата на чл.11.ал.2 от приватизационния договор, е за поддържане на определен брой лица, чието място на работа е именно в приватизирания обект. Ответникът е представил по делото 39 броя трудови договори, както следва: №191/04.03.2003г., №192/04.03.2003г., №196/17.06.2003г., №206/06.08.2003г., №209/29.09.2003г., №213/16.10.2003г., №220/04.11.2003г., №221/04.11.2003г., №222/10.11.2003г.,  №224/15.12.2003г., №229/29.12.2003г., №244/31.05.2004г., №251/14.06.2004г., №255/29.06.2004г., №260/29.06.2004г., №263/29.06.2004г., №***/29.06.2004г., №265/29.06.2004г., №268/20.07.2004г., №270/30.07.2004г., №275/30.07.2004г., №283/03.08.2004г., №300/03.08.2004г., №303/09.08.2004г., №305/17.08.2004г., №312/07.09.2004г., №315/17.09.2004г., №317/17.09.2004г., №319/29.09.2004г., №323/05.10.2004г., №334/29.10.2004г., №335/29.10.2004г., №336/02.11.2004г., №338/02.11.2004г., №340/04.11.2004г., №346/18.11.2004г., №347/30.11.2004г., №351/21.12.2004г. и №356/29.12.2004г.,  по силата на които   е възложил като работодател на 39 лица,  като работници,  да изпълняват длъжности  на пълно работно време в приватизирания обект „Е.” – бул.”***”, бл. **  Тези договори са взети предвид от  вещото лице при изготвяне на заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Истинността на тези трудови договори е оспорена от ищеца, досежно авторството на подписите на лицата, подписали договорите в качеството на „работници/служители” на ЕТ „А.И.-Б. П.”, гр.С.. Доколкото се касае за частни диспозитивни документи, които не са съставени от оспорилата ги страна, то в тежест на представилия ги ответник е да ангажира доказателства за установяване на тяхната истинност. Същевременно ищецът е представил с молба от 29.05.2008г. 37 броя  трудови договори, със същите номера и дати на сключване,  които са различават по съдържание от представените от ответника. 

Ответникът е ангажирал съдебно – почеркова експертиза за установяване авторството на подписите на служителите в представените от него трудови договори. При изпълнение на задачата вещото лице е констатирало, че представените по делото от страна на ответника копия от трудови договори, не съответстват на оригиналите, намиращи се във фирмата му. Също така е установило, че представените от ищеца с молбата му от 29.05.2008г. трудови договори съответстват на  оригиналите, намиращи се при ответника. По този начин авторството на подписите в представените от ответника 39 броя  трудови договори,  в които като място на работа е посочен приватизирания обект „Е.” – бул.”***”, бл.14,  не е изследвано и съответно не е доказано истинността им. Поради това съдът намира, че представените от ответника с молба от 27.03.2008г. трудови договори  не следва да бъдат кредитирани, а следва да се приеме, че действителното съдържание на трудовите договори, сключени през 2003г. и 2004г. е отразено в представените от ищеца с молбата от 29.05.2008г.

 По делото са представени и 39 броя трудови договори, както следва: №113/02.07.2001г., №120/01.10.2001г., №123/01.10.2001г., №124/01.10.2001г., №125/01.10.2001г., №126/01.10.2001г., №129/01.10.2001г., №132/01.10.2001г., №134/01.10.2001г., №135/01.10.2001г., №136/01.10.2001г., №137/01.10.2001г., №138/01.10.2001г., №140/01.10.2001г., №147/01.10.2001г., №149/01.10.2001г.,  №150/01.10.2001г., №151/01.10.2001г., №152/01.10.2001г., №153/01.10.2001г., №155/01.10.2001г., №156/01.10.2001г., №159/01.10.2001г., №160/01.10.2001г., №161/01.10.2001г.,  №166/01.10.2001г.,  №167/01.10.2001г.,  №168/01.04.2001г.,  №168/12.11.2001г.,  №171/01.12.2001г.,  №172/01.03.2002г.,  №174/01.05.2002г.,  №176/01.05.2002г.,  №177/01.06.2002г.,  №178/01.07.2002г.,  №183/01.09.2002г., №185/01.12.2002г., №186/01.12.2002г. и  №187/01.12.2002г., по силата на които ответникът,  като работодател, е възложил на 39 лица, като работници,  да изпълняват длъжности  на пълно работно време в обект супермаркет „Е.”, без да е конкретизиран адрес на обекта . Безспорно е между страните, че те не касаят процесния обект. Представени са по делото и 58 броя допълнителни споразумения към  трудови договори, сключени през 2001г,  2002г., 2003г. и 2004г.,  с които е изменено мястото на работа на част от служителите на ЕТ „А.И.-Б. П.”, гр.С.., както следва: считано от 02.01.2003г. и 03.01.2003г. е променено мястото на работа на 38 служители,  а считано  от 02.01.2004г. е променено мястото на работа на още 20 служители, като за ново място на работа във всички допълнителни споразумения е посочен приватизирания обект Супермаркет „Е.” – бул.”***”, бл. **  Следва да се отбележи,че към трудови договори №123/01.10.2001г., №124/01.10.2001г., №138/01.10.2001г., №140/01.10.2001г., №147/01.10.2001г., №152/01.10.2001г., №156/01.10.2001г.,  №166/01.10.2001г. и №168/12.11.2001г.,  са сключени по две допълнителни споразумения - съответно от 02.01.2003г. и 02.01.2004г., с един и същ предмет – промяна на място на работа на служителя на обект „Е.” – бул.”***”, бл. **

Вещото лице е проверило авторството на подписите в оригиналите на представените допълнителни споразумения, като е посочило, че същите са положени от лицата, посочени като техни автори.  Поради това съдът намира за доказана истинността на представените по делото 58 броя допълнителни споразумения. 

 Представените допълнителни споразумения са частни диспозитивни документи, които удостоверяват постигането на съгласие на страните за промяна на едно от съществените условия на трудовия договор. По делото обаче липсват доказателства,че  работниците реално са започнали изпълняват трудовите си функции именно в приватизирания обект. Същевременно по делото е представена молба с вх.№**-**-***/17.02.2006г., от ищеца до АСК, с която същият изрично заявява, че до   2004г. приватизираният обект не  е функционирал, а след това е бил отдаден под наем на трето лице – фирма „К.”, което е осъществявало в него търговска дейност.  Тъй като се касае за частен документ, изходящ от ответника и удостоверяващ неизгодни за него обстоятелства, съдът кредитира като верни фактическите твърдения в молбата.

 Предвид изложеното съдът намира, че в приватизирания обект през 2003г. и 2004г. не са работили лица, наети на трудов договор с ответника, с което е  налице пълно неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003г. и 2004г. по приватизационния договор, за което купувачът отговаря.    В случай на неизпълнение на  задължението за поддържане на трудова заетост, съгласно чл.16 от договора купувачът се е задължил да заплати на продавача неустойка в размер на  150% върху средната работна заплата за страната за всяко договорено, но неосигурено работно място за съответния период. Неоснователно е направеното от ответника възражение за намаляване на уговорената неустойка поради прекомерност. Изричната разпоредба на чл.309 от ТЗ предвижда,че неустойката между търговци не може да се намалява поради прекомерност, следователно  уговорения размер на неустойката при търговски сделки, каквато е процесния договор за купувача, не може да се разглежда като прекомерно завишен, или съответно противоречащ на добрите нрави. Противното тълкуване на закона би довело до възможност за заобикаляне на императивната норма на чл.309 от ТЗ.              

Видно от заключението на вещото лице по данни на Националния осигурителен институт средната работна заплата за страната за 2003г. е  3280 лева, а средната работна заплата за страната за 2004г. е  3509 лева. Изчислена в размер на 150% от посочените суми, неустойката по чл.16 от договора за неизпълнение на задължението за  осигуряване на 45  работни места за 2003г. възлиза на 221 400 лева.  Поради изложеното иска с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за присъждане на неустойка по чл.16 от договора за отчетната 2003г. следва  да бъде уважен изцяло за сумата от 221 400 лева. Видно от допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза дължимата лихва за забава върху неустойката в размер на 221 400 лева за периода от 05.08.2006г. до 18.12.2006г. възлиза на 10 648,85 лева. Поради изложеното ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД  обезщетение за забава на неустойката  по чл.16   от договора за 45 неосигурени работни места за 2003г. в размер на 10 648,85 лева

Видно от заключението размерът на неустойката за пълно неизпълнение на задължението за поддържане на средносписъчен състав от 45 броя през  отчетната 2004г.  възлиза на 236  857,50 лева при средна годишна работна заплата за страната от 3 509 лева, а  дължимата мораторна лихва върху неустойката от  236 857,50 лева за периода от 05.08.2006г. до 18.12.2006г. възлиза на 11 392,32 лева. Поради изложеното иска с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за присъждане на неустойка по чл.16 от договора за отчетната 2004г., както и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава на дължимата неустойка  следва  да бъдат уважени изцяло

            По иска с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за присъждане на неустойки по чл.18 ал.1 от договора, и акцесорните искове с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава на дължимите неустойки

       Неоснователна е претенцията на ищеца за заплащане на неустойки по чл.18 ал.1 от договора за забавено изпълнение на задължението за представяне на отчет за изпълнението на приватизационната програма за 2003г. и за 2004г. Клаузите на чл.18 ал.1 и ал.2 от договора предвиждат две различни последици при  забава на изпълнението на задължението за представяне на отчет, в зависимост от това дали забавата на купувача е продължила по- малко от тридесет дни след срока за представяне на отчета или повече от тридесет дни. В първия случай е предвидена неустойка за забава в размер на 1000 лева, а във втория случай – ако забавата продължи повече от 30 дни, се начислява неустойка за пълно неизпълнение на договорените, но неотчетени инвестиции и трудова заетост. Доколкото в случая забавата на купувача е продължила повече от 30 дни след изтичането на срока за представяне на отчетите за 2003г. и 2004г.,   за АСК не се е породило   вземането за   неустойките, предвидени в чл.18 ал.1 от договора, а правото да начисли неустойки за пълно неизпълнение на задълженията за инвестиции и трудова заетост по приватизационния договор за 2003г. и 2004г..Именно това е направено с представените по делото констативни протоколи №КП- ***/31.03.2006г. на АСК и №КП- ***/31.03.2006г. на АСК , чиято истинност ответникът частично е опровергал в хода на настоящото производство.  Поради това предявените искове с правно основание  чл.92 ал.1 от ЗЗД за присъждане на неустойки по чл.18 ал.1 от договора за забавено представяне на отчет за 2003г. в размер на 1000 лева и за забавено представяне на отчет за 2004г.  в размер на 1000 лева следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.  Доколкото ищецът не е доказал вземането си за неустойки по чл.18 ал.1  от  процесния приватизационен договор, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава на търсените неустойки.

            ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

При този изход на спора ответникът следва на осн. чл. 64, ал.5 от ГПК  /отм./ да заплати държавна такса в размер на 19 252,79 лева по сметка на СГС.

При този изход на спора съгласно чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ в тежест на ответника е заплащането на направените от ищеца разноски по водене на делото, съобразно уважената част от исковете. Направените от ищеца разноски са в общ размер от 13 886,94 лева, от които 650 лева разноски за вещо лице и 13 236,94  лева юрисконсултско възнаграждение, като ответникът следва да заплати част от тях съразмерно уважената част от исковете, а именно – 10 365,31   лева.  При този изход на спора съгласно чл. 64, ал.2 от ГПК   /отм./ в тежест на ищеца е заплащането на направените от ответника разноски по водене на делото, съобразно отхвърлената част от исковете. Направените от ответника разноски са в общ размер от 14 450 лева, като ищецът следва да заплати част от тях съразмерно отхвърлената част от исковете, а именно – 3 664,41  лева. 

             Воден от горното, съдът

 

                                                  Р   Е   Ш   И:

 

 

            ОСЪЖДА Б.А.П., в качеството на ЕТ  “А. – И. – Б. П.”,   със седалище и адрес на управление гр.С., район „И.”, ул. "Е.” №**, Супермаркет „Е.” да заплати на основание  чл. 92 ал.1 от ЗЗД на А.С.Н., с адрес гр. С., бул. “***” №** А, представлявана от изпълнителния директор А. Б. сумата 931,92 лева ( деветстотин тридесет и един лева и деветдесет и две стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за извършване на инвестиции за отчетната 2003г. по приватизационен договор от 13.04.2000г. за продажба на „Търговски комплекс, бл.**” –С. –обособена част от “Б.” ЕООД, гр. П.., ведно със законна лихва от датата на исковата молба -18.12.2006г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 44,83 лева / четиридесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/  представляваща обезщетение за забава за периода от 05.08.2006г. до 18.12.2006г. на дължимата неустойка за неизпълнение на  инвестиционната програма за отчетната 2003г. по приватизационния договор от 13.04.2000г., като ОТХВЪРЛЯ  иска  с правно основание  чл. 92 ал.1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 125 000 лева / сто двадесет и пет хиляди  лева/ и иска  с правно основание  чл. 86 ал.1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 6 012,22 лева /шестн хиляди и дванадесет лева и двадесет и две стотинки/, като неоснователни и недоказани.

            ОСЪЖДА Б.А.П., в качеството на ЕТ  “А. - И. – Б. П.”,   със седалище и адрес на управление гр.С., район „И.”, ул. "Е.” №**, Супермаркет „Е.” да заплати на А.С.Н., с адрес гр. С., бул. “***” №** А, представлявана от изпълнителния директор А. Б. на основание  чл. 92 ал.1 от ЗЗД сумата 221 400 лева (двеста двадесет и една хиляди и четиристотин лева), - неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за отчетната 2003г. по приватизационния договор от 13.04.2000г.,  ведно със законна лихва от датата на исковата молба -18.12.2006г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД  сумата 10 648,85 лева (десет хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки), - представляваща обезщетение за забава за периода от 05.08.2006г. до 18.12.2006г. на дължимата неустойка за неизпълнение на  програмата за трудова заетост за отчетната 2003г., на основание  чл. 92 ал.1 от ЗЗД сумата 236 857,50 лева (двеста тридесет и шест хиляди осемстотин петдесет и седем лева и петдесет стотинки), - неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за отчетната 2004г. по приватизационния договор от 13.04.2000г.,  ведно със законна лихва от датата на исковата молба -18.12.2006г. до окончателното изплащане на сумата и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД  сумата 11 392,32 лева (единадесет хиляди триста деветдесет и два лева и тридесет и две стотинки), - представляваща обезщетение за забава за периода от 05.08.2006г. до 18.12.2006г. на дължимата неустойка за неизпълнение на  програмата за трудова заетост за отчетната 2004г.

              ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.Н., с адрес гр. С., бул. “***” №** А, представлявана от изпълнителния директор А. Б. против Б.А.П., в качеството на ЕТ  “А.-И.-Б.П.”,   със седалище и адрес на управление гр.С., район „И.”, ул. "Е.” №**, Супермаркет „Е.” иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за извършване на инвестиции за отчетната 2004г. по приватизационния договор от 13.04.2000г. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата 1 442,93 лева (хиляда четиристотин четиридесет и два лева и деветдесет и три стотинки),  представляваща обезщетение за забава за периода от 05.08.2006г. до 18.12.2006г. на дължимата неустойка за неизпълнение на  инвестиционната програма за отчетната 2004г., като неоснователни и недоказани.

    ОТХВЪРЛЯ предявените от АСК, гр.С., ул."*** " №** против  Б.А.П., в качеството на ЕТ  “А.-И.-Б.П.”,   със седалище и адрес на управление гр.С., район „И.”, ул. "Е.” №30, Супермаркет „Е.” иск с правно  основание  чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата 1000 лева /хиляда лева/ неустойка по чл.18 ал.1 от приватизационен договор от 13.04.2000г. за продажба на „Търговски комплекс, бл.**” –С. –обособена част от “Б.” ЕООД, гр. П..,  за  забавено изпълнение на задължението за представяне на отчет за изпълнението на договора за 2003г. в срока по чл.12 ал.3  от същия договор, иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 47,71 лева / четиридесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/, обезщетение за забава на плащането на дължимата неустойка по чл.18 ал.1 от приватизационния договор за  забавено изпълнение на задължението за представяне на отчет за изпълнението на договора за 2003г., в размер на законната лихва за периода от 05.08.2006г. до 18.12.2006г., иск с правно  основание  чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата 1000 лева /хиляда лева/ неустойка по чл.18 ал.1 от приватизационен договор от 13.04.2000г. за продажба на „Търговски комплекс, бл.**” –С. –обособена част от “Б.” ЕООД, гр. П..,  за неизпълнение на задължението за представяне на отчет за изпълнението на договора за 2004г. в срока по чл.12 ал.3  от същия договор, както иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 47,71 лева / четиридесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/, обезщетение за забава на плащането на дължимата неустойка по чл.18 ал.1 от приватизационния договор за  забавено изпълнение на задължението за представяне на отчет за изпълнението на договора за 2004г., в размер на законната лихва за периода от 05.08.2006г. до 18.12.2006г., като неоснователни и недоказани.

             ОСЪЖДА Б.А.П., в качеството на ЕТ  “А.-И.-Б.П.”,   със седалище и адрес на управление гр.С., район „И.”, ул. "Е.” №30, Супермаркет „Е.” да заплати на основание  чл. 64 ал.1 от ГПК /отм./ на А.С.Н., с адрес гр. С., бул. “***” №** А, представлявана от изпълнителния директор А. Б. сумата 10 365,31 лева (десет хиляди триста шестдесет и пет лева и тридесет и една стотинки), представляваща съдебни разноски, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА А.С.Н., с адрес гр. С., бул. “***” №** А, представлявана от изпълнителния директор А. Б. да заплати на основание  чл. 64 ал.2 от ГПК /отм./ на Б.А.П., в качеството на ЕТ  “А.-И.-Б.П.”,   със седалище и адрес на управление гр.С., район „И.”, ул. "Е.” №**, Супермаркет „Е.” сумата  3 664,41 лева ( три хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и една  стотинки), представляваща съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА  Б.А.П., в качеството на ЕТ  “А.-И.-Б.П.”,   със седалище и адрес на управление гр.С., район „И.”, ул. "Е.” №**, Супермаркет „Е.” на основание чл. 64, ал.5 от ГПК / отм./ да заплати държавна такса в размер на 19 252,79 лева ( деветнадесет хиляди двеста петдесет и два лева и седемдесет и девет  стотинки) по сметка на СГС.

            Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: