РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. В., 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20211300500230 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №732/29.01.2021 г. по гр.д.№1271 от 2019 г. по описа на
Районен съд-В. е признато за установено по отношение на Т. П. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр.В., общ.В., обл.В., ул.»Б. В.» № *, вх*, ет.*, ап.*, че
дължи на „Т.Б.А.Б." ЕАД - гр.С., ЕИК *, със седалище и адрес на управление -
гр.С., ул."Д.Х." № *,
представлявано от изпълнителните директори Н.С. и А. Д., сумата от 5454.35
/пет хиляди четиристотин петдесет и четири лв. и тридесет и пет ст./ лева -
главница за получена и невърната главница по нищожен на основание чл. 22
от ЗПК договор за потребителски кредит № ********** от 03.07.2017г.,
сключен между страните, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 1710/2018г. по описа на РС - В., като е отхвърлен иска до пълния
претендиран размер на главницата от 8966.21, ведно със законната
лихва,считано от 26.06.2018г., до окончателното издължаване, както и
исковете за заплащане на сумите 652.42 лева - обезщетение за забава за
1
периода от 05.11.2017г. до 14.06.2018г., 3612.81 лева - договорна лихва за
периода от 05.11.2017г. до 06.01.2018г., като неоснователни.
Осъден е Т. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, общ.В., обл.В.,
ул.»Б.В.» № *, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на „Т.Б.А.Б." ЕАД - гр.С., ЕИК *, със
седалище и адрес на управление - гр.С., ул."Д.Х." № *, представлявано от
изпълнителните директори Н.С. и А.Д. , разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1710/2018г. по описа на РС - В. и в производството
пред районния съд общо в размер на 358.10 /триста петдесет и осем лв. и
десет ст./ лева.
Осъден е ищецът „Т.Б.А.Б. " ЕАД - гр.С., ЕИК *, със седалище и адрес
на управление - гр.С., ул."Д.Х." № *, представлявано от изпълнителните
директори Н.С. , да заплати на адвокат И.Д. от АК - В., с адрес: гр.В.,
ул."К.Д." № *, разноски за процесуално представителство в размер на 544.83
/питстотин четиридесет и четири лв. и осемдесет и три ст./ лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.Х.” *,
вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК: *,
представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д. , в качеството им на изпълнителни
директори на Дружеството, чрез техния пълномощник юрк. С.Р.Р.
Твърди се ,че с Решение № 732 от 29.01.2021 г., постановено от V
състав по гр.д. № 1271/2019 г., по описа на РС - гр. В. били уважени частично
предявените от дружеството искове. Първостепенният съд счел договорът за
недействителен поради противоречие с част от разпоредбите на ЗПК, като
съответно е присъдил само чистата стойност на кредита.Поддържа се ,че
постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен поради
подродбо изложени съображения.
В хода на първоинстанционното производство било доказано, а и не
било спорно между страните, че между тях е сключен договор за
потребителски кредит № **********, на основание на който дружеството е
предоставило сума в размер на 7 100 лв., както и че са преведени по сметка на
застрахователите съответно сумите от 749.76 лв. и 764.76 лв. Процесното
съглашение валидно обвързвало страните по него, не страдало от никакви
пороци - както във волята, така и на формата и съдържанието. Съдържало
2
цялата необходима информация за кредитополучателя, а същата било ясно и
разбираемо изложена в него, спазвайки всички изисквания на Закона за
потребителски кредит. Съгласно чл.24 от ЗПК за договора за потребителски
кредит се прилагали и нормите на чл.143-148 ЗЗП.В чл.15 от договора било
възпроизведено законоустановеното задължение за заплащане на законна
лихва при просрочие, а в чл.16 била договорена предсрочна изискуемост на
кредита.В чл.22 от договора било предвидено правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите на чл.32
ЗПК, както и начина на неговото изчисляване, а в чл.25.4 бил посочен редът
за погасяване на задълженията при извършени частични плащания на
дължимите суми - съдебни разноски, обезщетения за забава, начислени такси,
начислени лихви и главница на задължението, както и възможност за промяна
на тази последователност по молба на потребителя или по свое усмотрение,
като при промяна по усмотрение на кредитора при частично плащане се
погаси най-напред главницата на задължението, после лихвите,
обезщетенията, таксите и накрая разноските. В чл.25 т.5 от договора било
обективирано съгласие на заемателя за прехвърляне на вземанията по договор
за кредит.Ищецът не основавал вземания на клаузата на чл.22 от договора,
поради което преценката за неравноправност на посочената клауза се явявала
ирелевантна.В чл.25 т.4 от договора бил възпроизведен законов принцип и
постигнато съгласие за промяна в реда за погасяване, като съдържанието й не
разкривало наличие на някое от основанията по чл.143 - 148 ЗЗП. Договорът
бил в пълно съответствие с изискването по чл.10, ал.1 ЗПК, както и с
изискванията по чл.11, ал.1 т.7 - т. 12 от ЗПК. В същия били посочени общият
размер на кредита, лихвен процент, годишен процент на разходите, в него бил
обективиран погасителен план и информация по т.12 от ЗПК. Договорът
съдържал уговорки и за обстоятелствата по чл. 11.20 - наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
можело да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за
размера на лихвения процент на ден.
С оглед доказването на основанието и размера на задължението при
3
условията на пълно и главно доказване, своевременно в първото съдебно
заседание пред първоинстанционния съд била допусната съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението й, неоспорено от страните и прието по делото,
се установявало, че ищецът „Т.Б.А.Б.” ЕАД е изправна страна по процесния
договор и че същият е изпълнил задължението си да предостави заемните
средства на ответника. В заключението си вещото лице посочвало, че
непогасеното задължение към „Т.Б.А.Б.” ЕАД съвпада с претенцията от
исковата молба, като също така детайлно било посочило какво е движението
по кредита и по какъв начин са усвоени заемните средства от ответника.
Въззивникът изразява становище ,че не е съгласен с релевираното от
разглеждащия състав становище за недействителност на договора поради
противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Неправилно и
необяснимо , съдът бил заключил, че шрифтът на процесният договор е по-
малък от 12.Оспорването на автентичността на представените писмени
доказателства било в тежест на ответната старна, а не на разглеждащият
състав. Нещо повече, по делото липсвали данни за откриване на производство
в подобен смисъл. Нито дружеството , нито ответната страна били
представила по делото оригинал на процесния договор за потребителски
кредит. Незаконосъобразно и крайно неправилно било да се извършва
каквато и да е преценка относно документ на базата на експортиран
(принтиран) от компютърна система файл, тъй като същият подлежи на
корекции и е възможна промяна на шрифта при неговото сканиране и
принтиране. В случай ,че е имало съмнения относно размера на шрифта,
ответникът е следвало инициира производство и да ангажира доказателства в
този смисъл,като за целта дружеството е могло да предостави оригинал на
договор № ********** на хартиен носител, за да се увери съдът, след
становище от експерт-графолог, че шрифтът отговаря на законовите
изисквания.
Предвид изложеното и в унисон с ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на
ОСГТК на ВКС,предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост следвало да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, дори съдът да е
счел, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
4
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ЕПК. Процесният договор за потребителски кредит бил
изцяло падежирал, отговарящ на всички изисквания на ЗПК (вкл. шрифт), въз
основа на което се поддържа ,че съдът е следвало да уважи напълно
предявената установителна искова претенция.
С оглед на гореизложеното се иска да бъде отменено Решение № 732 от
29.01.2021 г., постановено от V състав по гр.д. № 1271/2019 г., по описа на РС
- гр. В., като неправилно. Иска се спорът да се разгледа спора по същество и
да се постанови решение, с което да се признае за установено, че Т. П. Ц.,
ЕГН: ********** дължи изпълнение на парично задължение по договор за
потребителски кредит № * сумата в общ размер от 13 231,44 лв., от който
неизплатена главница в размер на 8 966,21 лв., договорна лихва в размер на 3
612,81 лв. за периода от 05.11.2017 г. до 05.03.2020 г., обезщетение за забава в
размер на 652,42 лв. за периода 05.11.2017 г. до 14.06.2018 г. ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ТПК
(26.06.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.
Ответната страна е депозирала отговор на въззивната жалба ,в който
изразява доводи относно неоснователността на същата.
ВОС ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :
Ищецът „Т.Б.А.Б." ЕАД - гр.С., ЕИК *, със седалище и адрес на
управление - гр.С., ул ."Д.Х." № *, представлявано от изпълнителните
директори Н.С. и А.Д. е предявил против Т. П. Ц., ЕГН **********, с адрес:
гр.В., общ.В., обл.В., ул.»Б.В. » № *, вх.*, ет.*, ап.*, установителен иск по
реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и евентуален осъдителен иск за
5
заплащане на парична сума по договор за потребителски кредит, сключен
между страните.
Твърди се от ищеца, че страните са се намирали в облигационни
отношения по силата договор за потребителски кредит № *от 03.07.2017г., по
силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника
кредитополучател сумата в размер на 7100 лева, като към отпуснатия кредит
му е начислило такса „оценка на риска" в размер на 1033.74 лева, дължима в
деня на подписване на договора за кредит, която се възстановява от
потребителя с дължимите се месечни вноски, съгласно избрания от него
погасителен план. Към договора за кредит, потребителят е пожелал да
сключи застраховка „Живот" в размер на 749.76 лева, както и застраховка
„Безработица" в размер на 764.76 лева. Така, общото крайно задължение на
кредитополучателя възлиза на 14 210.53 лева, която сума е разсрочена на 32
месечни погасителни вноски, 31 бр., от които в размер на 444.08 лева и 1 бр. в
размер на 444.05 лева. Посочва се, че ищцовото дружество е изпълнило
задължението си да преведе на потребителя отпусната сума по негова банкова
сметка, а ответникът е неизправна страна по договора, като е останал
задължен за заплащане на три последователни месечни вноски с падежи
05.11.2017г.,05.12.2017г. и 05.01.2018г., поради което и на основание чл.1б,
т.2 от договора е настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение.
Посочва се още, че ищецът е изпратил на ответника уведомително писмо до
адреса, посочен от последния като кореспонденция между страните, но
уведомлението е останало непотърсено. Посочено е още, че поради
неизпъление от страна на ответника, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.Д.№ 1710/2018г. по описа на РС - В. и му
е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1292/27.06.2018г. за следните
суми: 8966.21 - главница, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2018г.,
до окончателното издължаване, 652.42 лева - обезщетение за забава за
периода от 05.11.2017г. до 14.06.2018г., 3612.81 лева - договорна лихва за
периода от 05.11.2017г. до 06.01.2018г., и за разноски: 264.63 лева за
държавна такса и 65 лева за юрисконсултско възнаграждение, произтичащи
от договора за потребителски кредит. Тъй като длъжникът бил възразил в
срок против заповедта за изпълнение, заявителят имал правен интерес от
предявяване на иск за установяване на вземането си.
6
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата общо в
размер на 13231.44 лева, от която: 8966.21 - главница, ведно със законната
лихва, считано от 2б.0б.2018г., до окончателното издължаване, 652.42 лева -
обезщетение за забава за периода от 05.11.2017г. до 14.06.2018г., 3612.81 лева
- договорна лихва за периода от 05.11..2017г. до 06.01.2018г. Претендират се
разноските по настоящото и заповедното производства.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковата
претенция като неоснователна и недоказана. Навел е възражение за
нищожност на начислената от ищеца такса „оценка на риска", поради това, че
кредиторът не може да ги изисква на основание чл. 10а, ал.2 от ЗПК и на
основание чл.146 от ЗЗП, тъй като води до недобросъвестно увеличение на
дълга с около 15 %.
Оспорва претенцията за заплащане на възнаградителна лихва, тъй като
периодът, за който се претендира се различава от периода, за който е
пресъдена със заповедта за изпълнение. Поддържа от своя страна, че след
като предсрочната изискуемост на всички задължения е настъпила на
06.01.2018г. с уведомлението на Банката, уговореното възнаграждение за
ползването на кредита за последващ период, след настъпване на предсрочната
изискуемост - не се дължи на основание т.Дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Прави и възражение за нищожност на целия договор, тъй като не е съставен
по ясен и разбираем начин и не всички елементи от договора са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по - малък от 12, съгласно чл.10,
ал.1 от ЗПК, поради което потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, без лихва и други разходи на основание чл.23 от ЗПК.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
ищеца.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно - счетоводна експертиза.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, ВОС установява от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1710/2018г. по описа на РС - В., съдът
е издал заповед за незабавно изпълнение № 1292/27.06.2018г. за следните
7
суми: 8966.21 - главница, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2018г.,
до окончателното издължаване, 652.42 лева - обезщетение за забава за
периода от 05.11.2017г. до 14.06.2018г., 3612.81 лева - договорна лихва за
периода от 05.11.2017г. до 06.01.2018г., и за разноски: 264.63 лева за
държавна такса и 65 лева за юрисконсултско възнаграждение, произтичащи
от договора за потребителски кредит.
В хода на делото, ищецът е конкретизирал периода, за който претендира
договорна лихва върху главницата в размер на 3612.81 лева поради
техническа грешка, който да се счита за предявен за периода от 05.11.2017г.
до 06.01.2018г., който съвпада със постановения в заповедта за изпълнение
поради което искът е допустим.
Не се спори между страните, че ищецът е получил предоставената му
главница - кредит в размер на 7100 лева по банков път.
От назначената, изслушана и приета по делото съдебно - счетоводна
експертиза, неоспорена от страните се установява също, че заеманата сума в
размер на 7100 лева е преведена на ответника на 03.07.2017г., а също, че
същият е заплатил по кредита общо сумата в размер на 1645.65 лева.
При така установената фактическа обстановка ВОС намира за
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
8
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
При така изложената фактическа обстановка въззивната инстанция
намира ,че предявеният установителен иск е частично основателен само по
отношение на разликата между получената главница и платената сума по
кредита съгласно заключението на вещото лице. В тежест на ищеца е
провеждане на главно и пълно доказване на легитимацията си на кредитор -
изправна страна по процесния договор за заем - чл.154, ал.1 от ГПК и чл.11 и
сл. от ЗПК. Този двустранен договор и Общите условия - Рамков договор за
9
платежни услуги на физически лица към него, следва да отговарят на
императивните изисквания на закона за форма и съдържание - чл.5, ал.4,
чл.10 и чл.11 от ЗПК.
Представените по делото преписи от искане за заем, договор за заем,
застрахователна полица и Общи условия - Рамков договор за платежни
услуги на физически лица обаче са съставени с размер на шрифта по -малък
от 12.Районният съд е достигнал до този извод ,като е анализирал колко знака
могат да се изпишат при определена големина на шрифта ,като по-конкретно
е посочил,че броят на символите на ред е 74 при шрифт 12, а при процесния
договор - 100, при Рамковия договор - 136, тоест в по - малък размер на
шрифта от 12, което е нарушение на повелята на чл.10, ал.1, предложение
осмо на ЗПК.
След сканиране на горните документи от въззивната инстанция с
програмата Abbyy Fine Rider от лентата на инструментите се установява ,че
трите документа са изписани действително с шрифт,по-малък от 12 :
-искането-декларация за потребителски кредит е с размер 11 и вид на
шрифта Arrial narrow /л.12 от гр.д.1710/2018 г.по описа на Районен съд-Видин
/;
-договорът за заем е с размер 11 и вид на шрифта Arrial narrow /л.5-10
от гр.д.1710/2018 г.по описа на Районен съд-В. /;
-общите условия-рамковият договор е с размер 7 и вид на шрифта Arrial
/л.12 от гр.д.1710/2018 г.по описа на Районен съд-В. /.
С оглед на гореизложеното са неоснователни развитите във въззивната
жалба доводи относно това ,че договорът не е недействителен по силата на
Чл.10 ал.1 ЗПК.Не е необходимо назначаването на вещо лице за установявана
на размера на шрифта и неговия вид с оглед на обстоятелството ,че за това
не се изискват специални познания от областта на науката по смисъла на
Чл.195 ал.1 ГПК -размерът на шрифта може с лекота да бъде установен с
инструментите ,с които разполагат текстообработващите програми,с които
боравят магистратите.
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това
,че размерът на вземането се доказвал от назначената и неоспорена съдебно-
10
счетоводна експертиза ,тъй като размерът на вземането е установен безспорно
по размер ,но искът следва да бъде уважен само частично с оглед на
посочените по-горе основания.Заключението на вещото лице не е
задължително за съда /Чл.202 ГПК/ ,който е свободен на преценява всички
факти и обстоятелства по делото .
С оглед на горното възражението за недействителност на договора е
основателно на основание чл.22 от ЗПК, поради което ответникът дължи
връщане само на чистата стойност на кредита в размер на 7100 лева.
Решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА
ИНСТАНЦИЯ
С оглед изхода на делото на основание Чл.38 ал.1 т.3 ЗА въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ответната страна
адв.И.Д. от АК-В. с адрес гр.В. ,ул.“К.Д.“№* разноски за процесуално
представитетелство съобразно размера на обжалвания интерес- 5454,35 лв.
или 544,83 лв.
Водим от горното и на основание Чл.272 ГПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №732/29.01.2021 г. по гр.д.№1271 от 2019 г.
по описа на Районен съд-В.
ОСЪЖДА „Т.Б.А.Б.“ЕАД –гр.С. с ЕИК * със седалище и адрес на
управление гр.С. ,ул.“Д.Х.“ №* да заплати на адв.И.Д. от АК-В. с адрес гр.В.
,ул.“К. Д.“№* разноски за процесуално представитетелство пред Окръжен
съд-В. разноски в размер на 544,83 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12