№ 188
гр. Пловдив, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20245000500302 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260013 от 07.07.2023г., постановено по гр.дело №426/2020г.
по описа на Окръжен съд-Х., Г. И. И. с ЕГН:**********, от гр.Х., ул. ******, е
осъден да заплати на О. Х. с ЕИК по Булстат ******* и адрес: гр.Х., ул. О. №
*, сумата в размер на 89000лв., представляваща причинени имуществени
вреди от неправомерното разрушаване на общинско имущество – сграда с
идентификатор №******* по КК на гр.Х., представляваща паметник на
културата с национално значение – Х. з., която ответникът е наредил да бъде
премахната, съгласно негова заповед №514/14.05.2015г. и за което е осъден с
влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 14.05.2020г., до окончателното изплащане на сумата, и
сумата в размер на 27120,28лв., представляваща законна лихва върху сумата
от 89000лв. за периода от 14.05.2017г. до 14.05.2020г. – три години назад,
1
считано от датата на завеждане на исковата молба, както и сумата в размер на
927,33лв., представляваща разноски по делото за вещо лице, а по сметка на
ОС-Х. да заплати държавна такса в размер на 4644,81лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Г.
И. И., който чрез пълномощниците си адв.Д. Н.-А. и адв.А. А. го обжалва с
доводи за неправилност, свързани с изтекла тригодишна погасителна давност
по чл.358,ал.1,т.3 във връзка с чл.203,ал.2 от КТ, своевременно наведеното
възражение за каквато в нарушение на съдопроизводствените правила да не е
било разгледано, както и с липса на анализ на фактите, относими към размера
на причинените вреди, необосновано кредитиране на заключението на
съдебно-оценителната експертиза и игнориране на повторната такава, като се
поддържат аргументи и за липса на реална вреда от извършеното
противоправно деяние. По подробно развитите съображения се претендира за
отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на исковете, както и за
присъждане на направените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна О. Х. е депозирала чрез кмета С. Д. писмен отговор
на въззивната жалба с развити в него съображения за нейната
неоснователност, свързани с приложимост на общата петгодишна погасителна
давност, която не е изтекла, а заявеното във връзка с нея възражение е
преклудирано като несвоевременно направено в открито съдебно заседание,
както и със статута на разрушената сграда и задължителната сила на
присъдата, включително относно размера на причинените от престъпното
деяние имуществени вреди като елемент от фактическия състав на
престъплението, относно който не следва да се възприема заключението на
повторната експертиза. Претендира жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от О. Х. против Г. И. И.
искове по чл.45 и чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от 89000лв. за
2
имуществени вреди, представляващи стойността на собствената й сграда с
идентификатор №******* по КК на гр.Х. със статут на паметник на културата
с национално значение – Х. з., разрушена вследствие противозаконно
даденото от него в качеството му на кмет на О. Х. разрешение посредством
издаването на Заповед №514 от 14.05.2015г., за което е осъден с влязла в сила
присъда по НОХД №408/2016г. по описа на Окръжен съд-Х., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2020г., и за
заплащане на обезщетение от 27120,28лв. за забавено плащане в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 14.05.2017г. до 14.05.2020г.,
съгласно последно допуснатото при условията на чл.214,ал.1 от ГПК в
съдебно заседание на 06.02.2023г. изменение на исковете досежно
претендирания размер на обезщетенията.
Ответникът е подал отговор на исковата молба след изтичане на срока по
чл.131,ал.1 от ГПК, с който е оспорил иска по съображения, че процесната
сграда не може да бъде третирана като културна ценност. В първото редовно
проведено на 05.10.2020г. открито съдебно заседание ответникът е заявил
възражение за изтекла погасителна давност.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел с влязлата в
сила присъда по НОХД №408/2016г. на Окръжен съд-Х. да са установени
деянието, противоправността и вината на ответника И., който в нарушение на
разпоредбите на чл.196,ал.8 от ЗУТ е дал разрешение посредством издаването
на Заповед №514/14.05.2015г. в качеството му на тогавашен кмет на О. Х. за
премахване на процесната сграда, представляваща културна ценност,
собственост на О. Х., чието разрушаване впоследствие е извършено. Приел е,
че престъплението по чл.278б,ал.3 от НК, за което е осъден ответника, е
резултатно, но размерът на вредата не е част от неговия състав, поради което
същият подлежи на установяване в гражданския процес, за който не е
кредитирал повторната съдебна строително-оценъчна експертиза като
несъобразена със статута на сградата на паметник на културата с историческо
значение, а е възприел заключението на първоначалната експертиза, според
което стойността на сградата е 160036лв.
Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от
ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и
3
допустимо.
Безспорно е, че процесната сграда е била собственост на О. Х. като
придобита по силата на приложения договор от 14.03.2011г. за безвъзмездно
прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот – частна
държавна собственост по реда на чл.54 от ЗДС, въз основа на който е съставен
Акт №3587 от 20.06.2011г. за частна общинска собственост.
С влязлата в сила на 26.06.2019г. като потвърдена от въззивната и
касационната инстанции Присъда №39 от 16.11.2017г. по приложеното НОХД
№408/2016г. по описа на Окръжен съд-Х., ответникът И. е признат за виновен
в това, че на 14.05.2015г. в гр.Х., в качеството си на длъжностно лице – кмет на
О. Х., противозаконно /в нарушение на разпоредбите на чл.196,ал.8 и
чл.197,ал.1 от ЗУТ и чл.83,ал.5 от ЗКН/ е дал разрешение за разрушаването на
културна ценност – издал е Заповед №514 от 14.05.2015г., с която е наредил да
бъде премахната процесната сграда – Х. з., със застроена площ от 417кв.м.,
построена през 1892г., обявена за паметник на културата с историческо
значение, със статут на историческа недвижима културна ценност категория
„национално значение“, включена в Списък на историческите паметници в
Хасковски окръг, обнародван в ДВ, бр.36 от 1970г. под №35, на стойност
89000лв., като е последвало разрушаването на културната ценност,
съставляващо престъпление по чл.278б,ал.3 във връзка с ал.2 от НК, за което е
осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, намален от
касационната инстанция на една година, чието изтърпяване е отложено.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна, съгласно
чл.300 от ГПК, за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, каквито са предмет на настоящото производство, относно това
дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Основен
обективен признак от фактическия състав на престъплението по чл.278,б,ал.3
във връзка с ал.2 от НК е неговият предмет – сградата Х. з. със статут на
историческа недвижима културна ценност, поради което тя е задължителна по
отношение на съществуването на сградата като годен обект и нейният статут.
При това положение доводите на ответника сградата да не притежава
характеристиките на културна ценност са неоснователни, а събраните във
връзка с тях в първоинстанционното производство гласни и писмени
4
доказателства не следва да се обсъждат. Престъплението, в извършването на
което е признат за виновен ответника, е резултатно, тъй като се счита
довършено с разрушаването на сградата – културна ценност, вследствие на
противозаконно даденото от длъжностното лице разрешение за това. В този
смисъл разрушаването на процесната сграда в изпълнение на издадената от
ответника като тогавашен кмет на О. Х. Заповед №514 от 14.05.2015г.,
съставлява обективен признак на престъплението, по отношение на който
присъдата има задължителна сила. Поради това, доводите на жалбоподателя
относно състоянието на сградата като компрометирана в конструктивно
отношение до степен на негодност да бъде самостоятелен обект са
неоснователни и констативните протоколи на общината и показанията на
разпитаните свидетели, на които се позовава в тази насока, не следва да бъдат
обсъждани, тъй като с присъдата е признато съществуването й към момента на
нейното разрушаване, в противен случай и при липса на годен обект не би
било налице посоченото изпълнително действие и не биха настъпили
обществено-опасните последици, които законодателят е релевирал,
очертавайки елементите на това престъпление от обективна страна. С
разрушаването на сградата тя е престанала да съществува като самостоятелен
обект на вещно право, вследствие на което имущественият патримониум на
ищцовата община като неин собственик е намалял, която претърпяна загуба
съставлява подлежаща на обезщетяване имуществена вреда, съизмеряваща се
с паричната равностойност на погиналата вследствие противоправното
поведение на ответника недвижима вещ. Противно на поддържаното от ищеца
и във въззивното производство, установената с експертиза в наказателното
производство стойност на сградата от 89000лв. не е обвързваща за
гражданския съд, независимо, че е посочена в диспозитива на присъдата.
Макар и да се касае за резултатно престъпление, на което акцентира същият,
размерът на вредите представлява обективен елемент от фактическия състав
на престъплението само в изрично предвидените от закона случаи, а в
останалите би имал значение единствено за определяне на обхвата на
наказателната отговорност на подсъдимия при преценката за наличие на
смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, мотивите на присъдата относно
които не са обвързващи за гражданския съд и тя няма доказателствена сила за
тях. Законодателното разрешение за конкретното престъпление е отдало
значение на статута на обекта на престъпно посегателство като културна
5
ценност, а не на паричната му стойност, която при това положение подлежи на
доказване на общо основание в настоящото производство, с оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса.
В първоинстанционното производство са приети заключение от
07.05.2021г. на допусната по искане на ищеца съдебно-оценителна експертиза
с вещо лице А. Я. и заключение от 08.12.2022г. на допусната по искане на
ответника повторна съдебна строително-оценителна експертиза с вещи лица
арх.П. В. и инж.П. В.. Първата е оценила сградата на 160036лв., а втората на
9888лв. Противно на застъпваното от жалбоподателя, съдът не е длъжен да
възприеме заключението на повторната експертиза само защото такава се
назначава, съгласно чл.201 от ГПК, когато първоначалното заключение не е
обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Действително, при
оспорване на заключението по чл.200,ал.3 от ГПК съдът не е длъжен да
допусне повторна експертиза, а само ако прецени, че първоначалната не е
обоснована. С това, обаче, той не извършва предварителна преценка на
изводите на оспорената експертиза, което е недопустимо, доколкото оценката
на доказателствата и произтичащите от тях изводи досежно фактите е част от
решаващата дейност при постановяване на решението. Допускането на
експертиза и в този случай е за да бъдат изяснени въпросите, за които са
необходими специални знания. По силата на чл.202 от ГПК съдът не е длъжен
да възприема заключението на вещото лице, което се отнася както за
изготвеното от първоначалната експертиза, дори когато то не е било оспорено
от страната, така и за повторната, а го обсъжда заедно с другите доказателства
по делото. Когато двете експертизи са дали противоречиви заключения по
един и същ въпрос, както в случая, с оглед драстичната разлика в оценката на
процесната сграда, съдът следва да ги да обсъди и да посочи кое от тях
възприема или да формира собствени крайни изводи на база експертните
данни за причинната взаимовръзка между отделните факти, съобразявайки
поотделно и в тяхната съвкупност останалите доказателства и всички
обстоятелства по делото. В случая и двете експертизи са се ръководили от
методите за оценка, залегнали в Българските стандарти за оценяване. И двете
експертизи са приели, че за процесната сграда, с оглед нейното
предназначение за затвор, не са приложими сравнителния подход, поради
липса на пазарни аналози, и приходния подход, доколкото не се касае за сграда
с търговско предназначение. Приели са за приложим разходния подход/метод
6
на вещната стойност, при който стойността се извежда от оценката на
необходимите разходи за създаване или придобиване на еднакъв или подобен
актив със същото предназначение и полезност. Първата експертиза е
съобразила спецификите при оценка на недвижими културни ценности, при
които физическото им обезценяване е свързано с по-голям общ
експлоатационен срок на годност, върху който влияят извършени
консервационно-реставрационни работи – конструктивни укрепвания,
реставриране и укрепване на характерни архитектонични елементи и други, а
при определяне на възпроизводителната стойност отчитането на вида и
техниката на извършените консервационно-реставрационни работи или
необходимостта от извършване на такива, ако не са били направени, както и
възпроизвеждане с оригиналните материали и техники, а при невъзможност,
със съвременни материали и техники, но с аналогични отличителни черти и
характеристики на обекта, като във всички случаи трябва да се отразят по-
високите разходи, както за поддръжка, така и за специфични консервационно-
реставрационни работи. Съобразено е и, че големият общ експлоатационен
срок обуславя по-голямото функционално и икономическо изхабяване на тези
обекти, предвид динамичната промяна през време на физическото им
съществуване на икономическите, социални и технически условия на живот с
отчитане наличието или липсата на разработена концепция на национално,
общинско или регионално ниво за социализацията на съответната недвижима
ценност или наличието на одобрен инвестиционен проект за тази цел. На база
тези специфични допускания за процесната сграда на бивш затвор като
паметник на културата от национално значение с категория – исторически,
вещото лице е приело за базова година на функциониране на сградата 1975г.,
когато е била реставрирана с извършване на строително-монтажни,
консервационни и реставрационни дейности, разходите за които към този
момент са били 31323лв., а капитализираната им стойност към 30.06.2015г.,
когато сградата е прекратила съществуването си, при съобразяване с
деноминацията на лева е 50947лв., прибавяйки ги към еталонната стойност на
основа по еталон от 590лв./кв.м. като за едноетажна монолитна обслужваща
сграда с увеличаване на строителния стандарт с 50% поради естеството на
обекта като недвижима културна ценност от национално значение, което
завишение се определя по експертен път и в съгласие с установените
практики, при определен експлоатационен срок от 120 години и икономическа
7
и морална амортизация в размер 1,25% годишно на основание, че след 1990г.
сградата на Х. з. не функционира съгласно приетото си предназначение като
музей. Втората експертиза, ръководейки се от специфичните и особени
изисквания при оценка на недвижими културни ценности по Българските
стандарти за оценяване, е приела, че процесната сграда не е притежавала
никакви специфични характеристики, качества, признаци и изпълнени
критерии нито към момента на предоставянето на статут на недвижима
културна ценност, нито в последващите периоди до м.май-юни.2015г., когато е
разрушена, поради което е определила пазарната й стойност като на
конвенционална сграда с обичайни индивидуални характеристики, съгласно
общите условия, подходи и методи, съобразявайки нейното състояние въз
основа на приложен снимков материал, събран в наказателното производство,
цитирани свидетелски показания на очевидци, като построена през 1890-
1892г. с предназначение за затвор, с масивна конструкция без стоманобетонни
елементи и с примитивна архитектура, стени от камък – бял варовик, дървена
покривна конструкция с „турски“ керемиди, без ВиК инсталация, с дървена
дограма, състояща се от общи килии, предназначени за затворници, без
сервизни помещения-тоалетна, с положен около нея примитивен калдъръм,
която след като е преустановено използването й като затвор е занемарена,
използвана за складови помещения за военно имущество, без да са
извършвани ремонтни дейности след изграждането й, нито реставрационни
работи, а единствено козметичен ремонт през 1975г. на част от нея,
превърната в зала за изложби с открита единствена музейна експозиция
„Антифашистка борба и политзатворници на БКП“, закрита през 1992г. и
изнесена поради политическия й характер. Приет е общ експлоатационен срок
от 130 години. Оценката е определена при нова възстановителна стойност от
250200лв. с приспадане на физическо обезценяване от 92% на стойност
230184лв. при възраст на сградата от 123 години и общ експлоатационен срок
от 130 години, на функционално и морално обезценяване като разходи,
необходими за отстраняване на строителни недостатъци, повреди и щети, от
48% на стойност 9608лв., и на икономическо изхабяване като процент от
стойността на обекта, отразяващ разходите, необходими за отстраняването му,
от 5% на стойност 520лв. Видно е, че едно от различията в изводите на двете
експертизи се дължи на обстоятелството, свързано с ремонта на сградата.
Според първата, през 1975г. е бил извършен основен ремонт, а според втората
8
козметичен. В тази връзка, от показанията на св.Г. Г., който по това време е
бил директор на историческия музей, се установява, че ремонта е извършен в
западната част на сградата, която след като е престанала да функционира като
затвор била предоставена на КЕЧ и, тъй като състоянието й било много тежко,
за целите на музейното дело тази част била ремонтирана през 1975г. Всички
подови конструкции били прогнили и сменени обновени с нови дъски,
покривната конструкция била срутена и сменена, имало изкъртване и
измазване на стените. Настоящата инстанция кредитира показанията на
цитирания свидетел като изхождащи от очевидец на събитията, пряко
ангажиран със стопанисването на сградата като предоставена тогава на
Историческия музей, и като кореспондиращи на обстоятелството, че от
момента на построяването й са били изминали повече от 80 години, който
продължителен период, независимо от начина на стопанисване през годините,
несъмнено се е отразил на нейното състояние, изискващо и с оглед
фактическата промяна на предназначението й през 1975г. като такава за
музейна експозиция основен ремонт, какъвто е третиран от свидетеля. В този
смисъл изводите на първоначалната експертиза се подкрепят от гласните
доказателства за извършен през 1975г. основен ремонт на сградата, довел до
удължаване на срока на нейната експлоатация. Същественото различие между
двете експертизи, довело и до драстичната разлика в определената пазарна
стойност, е в зачитането на статута на процесната сграда като културна
ценност, с който заключението на първоначалната е съобразено, а това на
повторната е отрекло наличието на каквито и да било характеристики на
такава, които да окажат влияние върху нейната стойност, определяйки същата
като за конвенционална сграда с присъщите й белези. В тази връзка следва да
се има предвид, че статутът на сградата е изяснен по обвързващ начин с
влязлата в сила присъда като паметник на културата с историческо значение.
Като част от историческото наследство тя е свидетелство за отминал период
от историята на страната. Оценката на този период от гледна точка на
съвремието, на каквато негативна такава акцентира жалбоподателят, би имала
значение евентуално в рамките на формалната нормативно уредена процедура
по предоставяне или отнемане на статут на недвижима културна ценност на
сградата. След като до нейното разрушаване той не е бил променен, следва
оценката й да бъде съобразена с него. По изложените съображения
настоящата инстанция възприема заключението на първоначалната
9
експертиза, с което пазарната стойност е определена на 160036лв.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че за ищцовата община е
възникнало претендираното вземане от 89000лв. като обезщетение за
претърпяната от нея вследствие виновното противоправно поведение на
ответника имуществена вреда. По силата на чл.84,ал.3 от ЗЗД при задължение
от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, като
ищецът изрично претендира обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва, съгласно чл.86,ал.1 от ЗЗД, за последните три
години преди подаване на исковата молба или за периода 14.05.2017г.-
14.05.2020г. в размер на 27120,28лв., който се потвърждава при изчисляването
му с помощта на електронен калкулатор.
Погасителната давност не се прилага служебно, съгласно чл.120 от ЗЗД,
а само по възражение на длъжника като защита срещу предявения спрямо
него иск, което той следва да заяви с отговора на исковата молба, с изтичането
на който, съгласно чл.133 от ГПК, настъпва преклузия по отношение на това
материално-правно възражение. В такава насока са и задължителните
указания по т.4 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.дело
№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които възраженията на ответника срещу
предявения иск по начало се преклудират с изтичане на срока за отговор на
исковата молба по чл.131,ал.1 от ГПК, доколкото се основават на осъществени
към този момент факти, поради което не могат да се направят за първи път
пред въззивния съд, което се отнася и до възраженията за погасителна и
придобивна давност, защото по естеството си те не могат да се основават на
нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва,
съгласно чл.116,б.В от ЗЗД, като същите могат да се наведат за първи път пред
въззивната инстанция само ако страната поради нарушаване на
съдопроизводствените правила, като например нарушаване на правото й на
участие в първоинстанционното производство, не е могла да ги заяви пред
първата инстанция. В случая от страна на ответника е бил подаден отговор на
исковата молба, но след изтичане на срока за депозиране на такъв. Освен това,
с отговора не е било заявено възражение за изтекла погасителна давност.
Наведеното в първото съдебно заседание е преклудирано. В това съдебно
заседание ответникът не е посочил обстоятелствата, на които се основава
възражението. Такива за първи път той е изложил във въззивната жалба.
10
Възражението е и неоснователно. Противно на застъпваното, настоящият
спор не е трудов по смисъла на чл.357 от КТ, за да е приложима предвидената
в чл.358,ал.1,т.3 от КТ тригодишна погасителна давност. Независимо дали
между страните е било налично трудово правоотношение, на каквото се
позовава жалбоподателят, за причинена в резултат на престъпление вреда,
както в случая, отговорността, съгласно чл.203,ал.2 от КТ, се определя от
гражданския закон или в случая от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Приложима е
при това положение общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от
ЗЗД, каквато, според чл.114,ал.1 от ЗЗД, започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Вземането от непозволено увреждане става
изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава,
а, когато не е известен – от деня на неговото откриване, съгласно чл.114,ал.3
от ЗЗД. В случая престъплението е извършено със събарянето на процесната
сграда в изпълнение на противозаконно издадената от ответника на
14.05.2015г. заповед. Исковата молба е подадена чрез куриер на 12.05.2020г. и
заведена в съда на 14.05.2020г. с вх.№4318, към който момент давността не е
била изтекла.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на въззивната жалба
и потвърждаване на атакуваното с нея решение като правилно.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260013 от 07.07.2023г., постановено по
гр.дело №426/2020г. по описа на Окръжен съд-Х..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12