№ /…………………2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, ПЪРВИ ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Елена Воденичарова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д. №1703 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на от
И.М.К. срещу Решение № 260624/19.05.2021 г., постановено по НАХД № 685/2021 г.
по описа на ВРС, XXXІI-ти състав, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 2294008 на Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи - Варна, с който на И.М.К. на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В
касационната жалба и подадена уточняваща молба се твърди, че решението е
постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила и при
необоснованост. Първостепенния съд не зачел представените от него писмени
бележки в частта на твърдението за липса на протокол на автоматизираното
техническо устройство, което обосновава извод за липса на възможност да се
установи дали същото е в изправност. Според касатора, мястото на извършване на
нарушението не е безспорно установено. В протокола за използване на
автоматизираното техническо средство не е отразен пътния знак, който въвежда
ограничението на скоростта до 50 км/ч. Не било установено и разстоянието от АТС
до пътния знак. Към преписката не бил приложен доклад за анализ на показателите
на мястото, където е поставено АТС. На изложените основания сезира касационната
инстанция с искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради неговата незаконосъобразност и постановяване на
решение, с което да се отмени издадения електронен фиш.
В съдебно заседание редовно призован,
касаторът се явява лично и поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба редовно
призован , не се представлява. Представени са писмени бележки бележки с.д. №15092/15.10.2021г.,
в които на подробно изложени мотиви оспорва касационната жалба и прави искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на И.М.К.
срещу Решение № 260624/19.05.2021 г. по НАХД № 685/2021 г. по описа на ВРС,
XXXІI-ти състав, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 2294008 на Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи - Варна, с който на И.М.К. на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да се произнесе, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 25.09.2018
г. в 21.40 ч. в гр. в., по бул.Владислав Варненчик , в посока МОЛ „Варна“, срещу
„Булавто“ касаторът е управлявал л.
а. Пежо
406 с ДК№ В ****РК със скорост от 85 км/ч.
при допустима за населеното място скорост от 50 км/ч. Констатирал е, че в хода на
административното производство е установено, че автомобилът
е собственост на жалбоподателя, от който не е постъпила декларация, с
посочване имената на друго лице, осъществявало управлението на автомобила на
посочената дата.
Съдът се е позовал на събраните по делото доказателства – преписката по АНП,
разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за одобрен тип,
протокол за премината първоначална проверка.
Въз основа на доказателствената съвкупност, РС приел, че наказаното лице извършило
нарушение на чл. 21, ал. 1 и правилно бил
санкциониран на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП с предвиденото наказание "глоба" в размер на 400 лева.
Въззивният съд приел за несъстоятелни възраженията на Д. за допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила и приложимия материален закон, както и за
необоснованост на електронния фиш. Също за неоснователни били възприети и
възраженията, че не ставало ясно дали техническото средство е било в
изправност. Първостепенният съд, след проверка на събраните с административната
преписка доказателства, е приел, че са приложени доказателства относно вида на
техническото средство, неговата техническа годност и местоположение.
Съдът при
касационната инстанция, като обсъди доводите в касационната жалба и
възраженията на ответника по касация формира извод, че въззивният съд е обсъдил
всички събрани по делото доказателства, изяснил е относимите факти и е извършил
цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност на обжалвания електронен
фиш. Изводите на съда относно компетентността на наказващия орган, формалната
законосъобразност на електронния фиш и спазването на процедурата по издаването
му, както и за материалната му законосъобразност и доказаността на извършеното
административно нарушение, са обосновани и правилни. Тези изводи се споделят
изцяло от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.
Касаторът твърди, че са му ограничени процесуални
права, тъй като не били обсъдени всички възражения в жалбата.
Настоящата инстанция намира това оплакване за напълно
неоснователно, като се съобрази обжалваното решение. Видно от неговото
съдържание, то дава самостоятелен отговор на всяко повдигнато от жалбоподателя,
настоящ касатор оплакване в насока незаконосъобразността на процесния ЕФ, който
съдът е обосновал със събраните писмени доказателства. Ето защо твърдението за
наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се явява изцяло неоснователно. Не е допуснато от РС нарушение на
съдопроизводствените правила, което да води до ограничаване процесуалните
правила на страната.
Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че
не става ясно дали техническото средство е било в изправност. Видно от
приложения снимков материал се установява, че АТСС е монтирано на статив и
захранвано от автомобила. Съответно е поставено извън автомобила, както се
вижда от снимковия материал, за което съответния служител се е подписал, като
датата съответства на датата на извършване на нарушението. АТСС е поставена в
съответствие с § 6, т. 65, б.”а” от ДР на ЗДвП според която "Автоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и които могат да бъдат стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган.
Неоснователно е и твърдението на касатора, че даденото
в електронния фиш описание на местоизвършването е твърде противоречиво, с оглед
обстоятелството, че в ЕФ е посочено местоизвършване –
бул. „Вл.Варненчик“ посока МОЛ Варна срещу БУЛАВТО, а в приложения снимков
материал е посочено местоположение – бул. „Вл.Варненчик“, срещу Комитовото
ханче. Посочените обекти се намират от
двете страни на бул.Ян Хунияди, който в долната си част се влива именно в бул.Вл.Варненчик
в двете посоки, както към МОЛ Варна, така и към с.Тополи. В конкретния случай е
упоменато, че нарушителят се е движел в платното в посока МОЛ Варна.
Изцяло правилен се явява правният извод на въззивния
съд, че пред него се доказва не само законосъобразно установено от органа
нарушение на ЗДвП, но и законосъобразност на самия ЕФ, с който се ангажира
административно-наказателната отговорност на конкретния деец, тъй като фактите
от обективна страна, сочени във фиша изцяло се потвърждават по несъмнен начин
от доказателствата пред РС, както и е налице и субективния елемент от
фактическия състав на противоправното деяние. Наложената глоба е правилна по
вид и размер с оглед установеното превишение на скоростта на движение в този
участък от 35 км. /час.
Мотивиран от изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата касационни
основания.
Предвид крайния изход на спора и с оглед своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правна тапомощ в размерна 80,00
лева, които касационният жалбоподател следва да бъде осъден да й заплати.
Водим от горното, Административен съд - Варна, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260624/19.05.2021 г., постановено по НАХД № 685/2021
г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА И.М.К., ЕГН ********** ***, да заплати на
Областна дирекция на МВР гр.Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
