Р Е Ш Е Н И Е
№ 260207
В ИМЕТО НА НАРОДА
10.02.2021 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На девети ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от
съдията
НАХД № 4460 по описа за 2020 година
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ електронен фиш /ЕФ/ серия К № 3538654 на ОД на МВР –
Пловдив, с който на В.И.Ч. с ЕГН ********** от гр. ***, е наложено административно наказание - ГЛОБА в
размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на В.И.Ч. с ЕГН **********
от гр. ***, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляващи разноски по
делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.И.Ч. с ЕГН **********
от гр. ***, офис 3 против електронен фиш /ЕФ/ серия К № 3538654 на ОД на МВР –
Пловдив, с който на В.И.Ч. с ЕГН ********** от гр. ***, е наложено административно наказание - ГЛОБА
в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения,
изложени в депозираните до съда жалба и писмени бележки от процесуалния представител
адв. Д.К., моли съда
за отмяна на процесния ЕФ и иска присъждане на разноските по делото. Редовно
призован, не се явява лично и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено становище по
делото за потвърждаване на ЕФ.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в
законово установения преклузивен срок.
Разгледана по същество,
същата е основателна.
От
ОД на МВР – Пловдив е издаден ел. фиш серия К № 3538654 затова, че на 21.04.2020
г. в 09:26 часа в гр.Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 111, посока бул. „Дунав“ с
одобрено автоматизирано техническо средство TFR1 –M № 546, било заснето движение
на МПС товарен автомобил „Фолксаваген Кадди”, рег. № ***, собственост на „ОПТИКС“
АД със законен представител И. П. Ч., с установена скорост от 74 км/ч., при
въведено ограничение на скоростта 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. По този начин е,
счетено, че жалбоподателят В. П. Ч. – член на съвета на директорите на
акционерното дружество, е превишил разрешената скорост с 24 км/ч в населено
място. Констатациите били определени като нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП, въз
основа, на което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в
размер на 100 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът приема
за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства
– Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, Протокол № 4-32-20/13.03.2020г. от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система TFR1 – M 546/21.04.2020г.,
снимка на разположението на техническото средство, справка за първоначална
регистрация на МПС.
Съдът
кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на
доказване и дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.
Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП по пътищата, при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от
Категория В за населеното място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а
по автомагистрала – 140 км/ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
Безспорно
от доказателствата по делото се установява, че в процесното време и място действително е заснето конкретното МПС, което е било управлявано с 24 км/ч превишена скорост над разрешената за
населено място - 50 км/ч.
Правилно
нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
нарушението е ясно и точно описано.
Нарушението
е установено и заснето от мобилно автоматизирано устройство, което с оглед
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип TFR1–M, е от одобрен тип и е вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835. Освен това
мобилната система за видеоконтрол „TFRM-1” e била проверена, с оглед Протокол №
4-32-20/ 13.03.2020г., в който е констатирано, че същата съответства на одобрения
тип. Безспoрно установени по делото, видно от приложения снимков материал, са и
заснетият участък от пътя, където е било извършено нарушението, географските
координати, действащото ограничение, както и посоката на движение на
автомобила. Бил е съставен и Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система, касаещ въпросния заснет пътен участък,
ограничението на скоростта, дата и час на констатираното нарушение.
От съставения и приобщен по делото
като писмено доказателство протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. се установява, че нарушението
съответства по време и място на работата на мобилната система, посока на
движение, служебният автомобил, подпис на
служителя удостоверил съдържанието му. Ето защо и представената снимка от видеоклип е доказателство за това, че същият е неразделна част от съставения протокол, удостоверяващ заснемането на нарушения в същия времеви интервал, като последният
удостоверява и мястото на контрол, което съвпада с мястото, на което е заснет
процесният автомобил, следователно всички необходими реквизите в така посочения
протокол са налице.
Всъщност основният спорен въпрос по делото е, дали за така извършеното деяние правилно е ангажирана
отговорността именно на жалбоподателя В.И.Ч.. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
Дружеството „Оптикс“ АД е вписано като собственик на
процесния автомобил в постъпилата по делото справка за собственост.
От представения по делото протокол № СД006/20.06.2019г. на
Съвет на директорите, както и от вписаните данни в
търговския регистър се установява, че то е акционерно дружество с едностепенна
система на управление. Следователно единственият
изпълнителен орган е Съвет на директорите. Той е
колективен орган, който се състои най-малко от три, но не повече от девет лица.
Съгласно чл. 235, ал. 1 от ТЗ членовете на съвета на директорите представляват
дружеството колективно освен
ако уставът предвижда друго. Съгласно чл. 235, ал. 2 от ТЗ съветът на директорите при едностепенната система
на управление може да овласти едно или няколко лица от съставите им да
представляват дружеството. Имената на
овластените лица, разполагащи с учредена представителна власт, се вписват в
търговския регистър. В процесния случай към датата на
извършване на деянието – 21.04.2020 г., съветът на директорите се е състоял от петима лица. Сред тях е бил и
жалбоподателят В.И.Ч.. При служебно извършената справка в
публичния търговски регистър, се установява, че от 06.08.2019г. и към датата на
нарушението /21.04.2020г./ в съответствие с горецитираните разпоредби, като
единствен представител на акционерното дружество е вписан И. П. Ч.. В този смисъл физическото лице, което е следвало да
носи отговорност в случая е И. П. Ч..
Вместо това ЕФ е бил издаден против жалбоподателя В.И.Ч., в качеството му на член на съвета на директорите, но без
той да е и законен представител на търговското дружество. Ето защо
обжалваният Електронен фиш, следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
На
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода
на делото - отмяна на процесния електронен фиш, изричното искане в тази посока
от страна на жалбоподателя и представените по делото писмени доказателства , основателна
се явява претенцията му за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в
пълния претендиран размер от 100 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, ПРС – VII наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ