Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 08.09.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на четиринадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова,
като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 13872 по описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.А.Д. и А.П.Д. срещу решението на СРС, 37 състав от 18.06.2016г., постановено по гр. дело № 49574/2012г., с което е признато за установено
по предявените обективно съединени искове по реда на чл..415 от ГПК от „Т.С.“
ЕАД срещу К.А.Д. и А.П.Д., че К.А.Д. и А.П.Д. дължат на „Т.С.“ ЕАД солидарно следните суми: 1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД - сумата от 1 940,92лв. - главница,
представляваща неизплатена цена на
топлинна енергия, доставена за периода м.01.2010г.- м.04.2011г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ж.к.********, ведно със законната лихва от 30.07.2012г.-
до окончателното изплащане, както и 2/
на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД - сумата от 287,98лв. – мораторна лихва за
периода 03.03.2010г.- 22.06.2012г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16443/2012г. по описа на СРС, 89
състав. Решението се обжалва и в частта, с която жалбоподателите са осъдени да
заплатят на „Т.С.” ЕАД, направените в исковото производство разноски в размер
на 833,06лв. и разноски в заповедното производство в размер на 144,58лв., на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Въззивниците К.А.Д. и А.П.Д. заявяват искане за отмяна на обжалваното решение
, като незаконосъобразно и неправилно. Поддържат, че неправилно от първата
инстанция е кредитирана констатацията на
вещото лице, изготвило СТЕ, че за
процесния период от време дяловото разпределение е извършвано от „Т.с.“ ЕООД,
след като от представените по делото
писмени доказателства е видно, че дяловото разпределение е извършено от
„Д.“ ЕООД - именно от последната фирма са издадени изравнителните сметки. Възразяват,
че етажната собственост е избрала като ФДР, с която е сключила и договор – „Т.с.“
ЕООД, поради което извършеното от „Д.“ ЕООД дялово разпределение е в нарушение
на нормата на чл.139“б“ от ЗЕ. Поддържат
липса на договорени параметри за качеството /температура/ на доставяната ТЕ ,
което обуславя нищожността на договора за продажба на ТЕ. Считат, че неправилен е извода на първата
инстанция, с който е прието , че количеството доставена ТЕ се установява от
заключението на СТЕ, доколкото същата е работила по документи, непредставени по
делото- индивидуалните отчети на уредите за разпределение в процесния имот.
Считат, че представените по делото съобщения за фактури, като едностранно
издадени от ищеца частни документи , не доказват доставеното количество ТЕ. На
последно място ,намират, че приетото по делото заключение на ССЕ е ирелевантно
към предмета на спора по настоящото дело, доколкото касае само счетоводната
отчетност на ищеца. С изложените доводи въззивниците-ответници мотивират
искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяване на
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Заявяват искане за присъждане на направените
по делото разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД – не депозира
писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Извън посочения законоустатовен срок депозира
писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна. Заявява искане за присъждане на разноски за
въззивното производство- юрисконсултско възнаграждение. Поддържа евентуално възражение по чл.78,ал.5
от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззивниците.
Третото лице
– помагач на ищеца - „Т.с.“
ЕООД– не заявява становище по жалбата.
Софийски
градски съд, като обсъди становищата и
доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба са подадена в срок , от легитимирани
лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав напълно споделя правните
изводи на първоинстанционния съд, с които е мотивирана основателността на
предявените искове, изведени на базата на правилно установената фактическа
обстановка по делото и при правилно
приложението на релевантните правни
норми, ето защо и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. В допълненение на мотивите на първата
инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият
съдебен състав приема следното:
Настоящият
съдебен състав намира, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение е
прието, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответниците
имат качеството на потребители на ТЕ,
съгласно легалната дефиниция на пар.1,т.42 от ЗЕ /отм., но приложим за от исковия период, като собственици на
процесния топлоснабден имот при условията на съпружеска имуществена общност.
Собствеността на ответниците върху процесния имот се установява от представения по делото нот.акт № ** том ІV
по нот.дело № 590/ 2004г.. Именно в това
качество от ответника А.П.Д. е подадена и молба-декларация от 23.12.2004г.- до
ищцовото дружество -за откриване на партида за процесния топлоснабден имот при
ищцовото дружество.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие - на
клиентите на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия
за продажба, каквито са Общите условия, публикувани във вестник „Дневник“, броя
от 14.01.2008г. В случая съдът съобразява и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ, която предоставя възможност за потребителите / клиентите, които не са
съгласни с предвидените в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Ответниците не твърдят и не установяват да са упражнили
правото си да възразят по горепосочения начин срещу Общите условия, поради
което съдът намира, че са ги е приели. С оглед изложените мотиви съдът приема, че за исковия
период от време между ищеца и ответниците е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет – доставката на топлинна енергия за битови нужди за
процесния имот. Съдът намира, че не
следва да бъде обсъждано, като преклудирано, на основание чл.266,ал.1 от ГПК,
заявеното от ответниците за пръв път с въззивната жалба възражение за нищожност
на съществуващия между тях и ищеца договор за продажба на ТЕ, основано на
твърдението за липса на уговорка относно параметрите за качеството
/температурата / на доставяната ТЕ. В тази връзка съдът съобразява, че
единствените заявени от ответниците възражения с отговора на исковата молба
относно температурата на ТЕ, касаят изпълнението на договора между тях и ищеца и отразяването
на това изпълнение /на доставката/ в
издадените от ищеца фактури, но не и съдържанието на договора.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл.139 –
чл.148 от ЗЕ и в Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1,
т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за
които са издадени фактури, като след края на отоплителния период са изготвени
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота
на ответната страна са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за
процесния период от време и изравнителни сметки, изготвени въз основа на
документите за отчет на индивидуалните уреди за разпределение, като в последните документи е отразена разликата между старите и новите
показания. От тези документи, проверени от вещите лица и изготвеното въз основа на тях заключение на
съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ се
установява стойността на действително /реално/ доставената ТЕ за имота на
ответниците за процесния период от
време. Неоснователно е възражението на ответниците за недоказан размер
на задължението, обосновано с твърдението, че констатациите на вещото лице по
СТЕ са основани единствено на документи, едностранно издадени от ищеца и
удостоверяващи благоприятни за последния факти. Видно от заключението на СТЕ,
то е основано не само на документите, едностранно издадени от ищеца /фактури за
начисленото по прогнозен дял количество на ТЕ/, но и на представените по делото
изравнителните сметки, изготвени от третото лице-помагач на ищеца за процесния
период от време и данните по индивидуалните отчети за имота на ответниците, представени по
делото, като последните са подписани и от ответниците. Индивидуалните отчети за
показанията, снети по уредите за индивидуално разпределение в имота на
ответниците и двата водомера, подписани от ответниците, са представени на л.129л.130 от делото на СРС.
Ето защо, неоснователно се явява заявеното от ответниците с въззивната им жалба
възражение за недоказано количество ТЕ, поради непредставени по делото индивидуалните отчети, както и като установено
по заключението на СТЕ, изготвено на база на едностранно издадени от ищеца
документи. Експертните изводи на вещото лице по СТЕ са изведени при спазване
нормативно установеното правило по чл.155,ал.1,т.2 от ЗЕ. Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, делът на ответниците за
ползвана топлинна енергия за отопление и за сградна инсталация и този за БГВ е
изчислен точно, като в заключението са дадени в таблица поотделно показанията
за доставеното количество ТЕ за отопление, отделно за БГВ и отделно за сградна
инсталация, както и техните стойности.
Ответниците не твърдят и не установяват да са се възползвали от
предвиденото рекламационно производство и да са оспорили изготвените от третото
лице-помагач изравнителни сметки в установените срокове съгласно чл. 33 ал.3 от
Общите условия от 2008г., които имат силата на закон за страните – в 45-дневен
срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на
уредите и разпределението по чл. 73 ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването,
като такова оспорване не е заявено и в рамките на настоящото съдебно
производство. Ето защо и недоказано се явява възражението на ответниците,
заявено с отговора на исковата молба- за неточно изпълнение на договорното
задължение от страна на ищеца за доставяне на ТЕ със съответно качество /
температура на ТЕ/, свързано със спазването на температурния график. Следва да се посочи, че на настоящия съдебен
състав служебно е известно решение № 4777/13.04.2018г. по адм.дело № 1372/2016г. на ВАС
и окончателното решението на ВАС под № 2187/ 11.02.2020г. по
адм.дело № 1318/2019г. на 5 чл. състав, както и решение № 11603/ 31.07.2019г.
по адм.дело № 13721/2017г. на ВАС и окончателното решение под №
8294/26.06.2020г. по адм.дело № 14350/2019г. на 5 чл.състав на ВАС. В тази
връзка, настоящият съдебен състав съобразява, че отмяната на формулите от
методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007г. , постановена с влязлото в сила горепосочено решение на 5 членния състав на ВАС по адм.дело
№ 14350/2019г. има действие само за в бъдеще – от момента на влизането му в
сила, съгласно нормата чл.195,ал.1 от АПК, поради което и не рефлектирала върху приложимите правни норми
за конкретния казус, които остават в сила за
процесния минал /предходен / период, доколкото отмяната няма обратно действие.
На
последно място, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението
на ответниците за недоказано количество ТЕ, основано на твърдението, че изравнителните
сметки са издадени не от ФДР, избрана от етажната собственост /ЕС/- „Т.с.“
ЕООД, а от трето лице- „Д.“ ЕООД. Това възражение, като заявено от ответниците
за пръв път с въззивната жалба, освен, че се яввяа преклудирано, противоречи и на
защитната им теза, застъпена с отговора на исковата молба, доколкото с
последния ответниците изрично оспорват качеството на ФДР на третото лице –
помагач на ищеца, основано на твърдението за изтекъл срок на действие на
договора ,, сключен между ЕС и ФДР. В тази връзка, съдът съобразява, че
представените по делото изравнителни сметки /л.62 , л.63 и 64, л.65 от делото
на СРС/, както и документите за главен отчет /л.129 и л.130 от делото на СРС/,
са издадени именно от ФДР, избрана от ЕС и извършила дяловото разпределение- „Т.с.“
ЕООД. Извършеното отбелязване в част от представените по делото в ксерокскопие
изравнителни сметки и приложения към тях
от „Д.“ ЕООД /л.19 и л.21 и л.64
и л.65 от делото на СРС/, за „вярност с
оригинала“, / която заверка също е в ксерокскопие/, не обосновава извод, че
разпределението е извършено от посоченото трето лице в нарушение на нормата на
чл.139, ал.1 от ЗЕ, доколкото това трето лице не само , че не е указано като
автор на документите, а и предвид оригиналната
заверката за съответствието на представените по делото копия от документи с
техния оригинал /л.18-л.21/, която е извършена от ищеца, в чието държане се
намират оригиналите на тези документите, предоставени му от техния издател –
третото лице-помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
С оглед гореизложените мотиви,
настоящият съдебен състав приема, че стойността на доставеното количество ТЕ за
имота на ответниците за исковия период от време е определена правилно-
съобразно доказания размер със събраните по делото писмени доказателства и
заключението на СТЕ от 1 984,85лв. Доколкото, обаче, от ищеца се
преетендира вземане в по-малък размер от 1940,92лв., законосъобразно с
обжалваното решение- при спазване на диспозитивното начало в гражданския процес
по чл.6 от ГПК, искът за главницата е уважен в рамките на заявения размер. Като последица от уважената претенция за
главницата - правилно е определен и размерът на дължимото , на основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД акцесорно вземане за мораторна лихва върху главницата за периода
на забавата й за плащане. Присъдените
на ищеца разноски с обжалваното решение са определени правилно като дължими
както за исковото, така и за заповедното производство, съгласно нормата на
чл.78,ал.1 от ГПК.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция напълно съвпадат с тези на първата,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно,
а въззивната жалба- оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК въззивниците –ответници дължат на въззиваемия-ищец направените от последния
разноски по делото в настоящото
производство. От ищеца се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение , но във въззивното производство от упълномощения от ищеца
процесуален представител не са извършени
реално никакви процесуални действия,
/извън
бланкетната молба с която единствено е заявено бланкетно оспорване на жалбата/,
поради което съдът приема, че разноски за настоящата инстанция не се дължат на ищцовата
страна.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 37 състав от 18.06.2016г., постановено по гр. дело № 49574/2012г.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.